"Вчера ми дадоха маслини от важна степен и с твърде способна цена."/ За тези емблематични думи в нашата литература ме подсети Кръстьо Желязков, за което му благодаря./
Това да ви напомня на нещо? Да, на онова, което казва, щом си отвори устата, една нашенка-министър…
Има ли обаче разлика? Да, има. И тя е доста тъжна – Иванчо Йотата, „приносителят” на тези уникални думи, никога не е бил … министър. И то във време преди доста, доста години, когато такива „учени” хора като него са били рядкост… Тогава обаче е имало … дядо Вазов.
Докато сега, вече в 21 век, на територията, наречена България, има толкова много… тарикати и блюдолизци. Да, слугинаж… Който аплодира, който ръкопляска на „своята” министърка… Хайде, наздраве! О, какво чудно мезенце са маслинките, да, супер са… Мама му стара и бг-живот! Затворен, с поглед все в чуждата паница, напоен със страстна завист, мъничък, рехавичък, но затова пък с нашенско мило ухание, тих, кротък, преплетен с „връвчици” – аз сега ти давам на тебе, ти обаче утре ще ми дадеш на мене…
Всъщност животец… Да, с маслинка, от „важна степен и с доста способна цена” … И така – о веки веков… Ех, живот, здравей, здравей…
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар