При мен често става така – вчера получих една от многобройните и всекидневни молби за помощ, този път от непозната жена, която търси подкрепа за своя син, идващ в Париж. И тази сутрин чета във Фейсбук почти подобна история, която споделя друга емигрантка. Тя помогнала на непозната българка преди 13 години, споделила с нея и дрехи, и квартира, но сега онази я обижда и й казва, че перяла пари, че била лоша и тъй нататък…
Ето го и него, моя коментар под този пост…
http:/ Dimo Raikov Вижте, разбирам болката на Вася, но съм разочарован от някои коментари - всички хора били такива... Не, не всички. В случая ние сме българи, ние бихме искали българинът, особено този като нас, в чужбина, да е по-добър, да не е язвителен, да не "сече живо месо", когато по един или друг начин не си съумял да направиш онова, което той иска. Ето, подобен случай и с мен, и то от вчера - пресен-пресен. Пише ми жена, също емигрантка дълги години, която познавам единствено като име във Фейсбук, моли ме горещо да помогна на сина й, който щял да идва в Париж за няколко месеца. Отговарям й. Въпреки че точно вчера бях толкова зает, а и имах такива проблеми с компютъра, та не можех и дума за напиша без затруднение... Но въпреки всичко й отговорих, уважавам майчината обич, а и по принцип съм си такъв. Но понеже съм "гърмян" заек и зная от доста подобни ситуации докъде всъщност често стига българинът при положение,че не му помогнеш веднага, отговорът ми е по-общ, внимателен, насочвам жената към мои книги за Париж, където имам доста информация по такъв казус. Тя ми връща - и ето, така и предполагах - тонът, от майчински и грижовен за нейния син, вече е преминал в язвителен, жената ми "благодари за моите безценни съвети"... Веднага... Първосигнално...Без да се замисли, че и аз съм човек, че и аз си имам своите проблеми, че и аз в момента може да съм в затруднено положение, че... Не, аз трябва, понеже съм писател, понеже живея в Париж, веднага да й отговоря, и то обширно, и то със съвети, линкове и тъй нататък... Без да ме попита как съм, дали имам време, дали... Още повече и всичко това, което зная, разбира се, по темата, аз съм го написал в книгите си… Не, госпожата иска сега, веднага, та това е неин син... А другият, в случая моя милост трябва, той е длъжен да помогне... Иначе кучета го яли... И веднага - удар, саблен, язвителен... Това какво е - да молиш някого за помощ... И само след миг да го "удряш"... Е, това - от опита си на емигрант го зная вече много добре - го може наистина само българинът. Защото колцина чужденци, дами и господа, които тук казвате, че хората навсякъде са такива, без да ви познават, са ви молели за помощ и след това, дори минути след това, са били язвителни с вас? Вижте, докато не си признаем кривиците, докато не си признаем онова, което ни отделя от нормалния свят, никога не ще бъдем хора, които чуждите уважават. А и самите себе си уважаваме. Затова и с огромна болка написах и в средата на април ще излезе от печат новата ми книга "Диагноза: българин в чужбина" - знаете ли колко такива случая съм описал там, истински, парещи от истина случаи... И зная, че както и някои тук, пак ще има нашенци, които ще гракнат - а, г-н Райков, защо обиждате българина... Подобна реакция е толкова първосигнална, толкова елементарна... Да, Вася с този свой пост е права, да, трябва поне за миг да се замислим - защо сме станали толкова лоши... Написах тази стряскаща книга и защото аз виждам това. А пък този, който вижда други неща от бг-характера - моля, нека и той да ги напише... А и критиката може да е от сърце, нали?
П.П. Току-що виждам, че поради някакви технически приумици към моя текст се е "залепил" и този анонс към предстоящия концерт на Силви Вартан в София. Странна работа... Не съм много по техниката, опитах се, но така и не можах да отстраня тази техническа прищявка.А трябва да излизам ... И ето, получи се странно съчетание... Всъщност това може би е за хубаво. А и аз имам толкова чудни спомени от срещите си със Силви. някои от тях съм описал в книгите си, особено в "BG емигрант в Париж"... Дори нещо много силно - преди време открих, че на официалния сайт на великата певица, и то на челната първа страница, стои моята снимка с нея, направена ни при посещението на певицата с президента на Франция в България... Това е нещо уникално! Това е голяма чест! Но, хайде, да не се хваля, че пак някой ще зловиди... Просто понякога стават странни неща - ето, пиша какви трябва да бъдем българите, и изведнъж се "залепва" към материала ми тъкмо тази снимка на Силви... Която винаги, щом стъпи на сцената, първо казва - аз съм българка... И го казва с такава гордост, с такава тръпка, че цял настръхваш...
/ndk.bg/silvi-vartan#.Uy1HusK_t1I.facebook
Няма коментари:
Публикуване на коментар