ИСТИНСКИЯТ ПИСАТЕЛ..

Господи, какво значи да си писател...
Никога няма да забравя оня миг, когато се озовах, като студент във Великотърновския университет и председател на създадения от нас, група влюбени в книгата момчета и момичета и преподавателя ни Анчо Калоянов кръжок " Ръсате", пред кафенето на писателите на улица "Ангел Кънчев" №5.
Треперех. Това усещане съм съхранил и до днес. Треперех целият.
И до ден днешен чуя ли я тази дума "писател", се разтрепервам.
И винаги това мое състояние е съпроводено с картината, която в този миг виждам само аз - един планински бистър извор. И една жена...
И един мъдър глас:" Жената е като планински извор. Пристига пътникът, жаден, жаден, пада на колене, почиства падналите във водата листа, после се навежда и пие, пие, та чак кокалите на гърба му пукат... После става и си тръгва. След него идва друг пътник, и той жаден, жаден, и той се навежда, и той отпъжда падналите листа и той пие, пие, та..."
Ех, Казандзакис...
Той се е родил на вчерашния ден.
Да, просто един писател.
Един мъдрец, който с думи спасява света.
Но какъв писател, какъв мъдрец...

Димо Райков