Дълго мислих дали да препубликувам тази "картина". Това не е в моя натюрел, знаете добре, че аз държа на изказа. Но вчера една дама на почтена възраст, по нашенски баба, така ме обиди,че... съм бил българомразец,защото прочела моята книга "Диагноза:Българин в чужбина". И останала потресена как така критикувам българина, защо толкова го мразя. Как да й обясня, че от любов, а не от омраза съм я написал тази книга. Че просто искам най-после и ние да станем нормални хора в нормална среда. Но се отказах да разубеждавам жената. Отдавна вече съм разбрал, че българинът желае да чете и знае само онова, което иска.
И ето, сега попаднах на тази "картина". Типично нашенска. Колебаех се, но реших да я препубликувам като своеобразен отговор на тази възрастна българка. Но дали и сега ще ме разбере?
Всъщност, нека малко да поразсеем облаците - знаете ли как французите казват, когато искат да ходят по малка нужда - пипи... Къде е нашето "пикая", за "мочам"да не говоря, къде е тяхното "пипи", нали..
А, сега ми дойде - това лято на бургаската автогара, имам един такъв разказ - "Иванка от бургаската автогара", научих от нашего брата, българския шофьор, един такъв хубав израз.
Прашна автогара, нашенска, няколко павилончета- "будки", в които хем има всичко, хем няма нищо... И да, ония, обичайните за такива "обществени" места, мършави мързеливи кучета, ох, колко бездомни кучета... Този мой пусти страх от тези иначе добри животни...
Един къс, но космат нашенец, на моите години, ме гледа, гледа, защото аз го поздравих, вика ми - познаваш ли ме... Не ви познавам, казвам му.
- Ами, защо тогава ме поздравяваш? - той пък сега ме пита на свой ред.
Как да му кажа, че в Париж всеки поздравява другия, така вече и аз, българинът, съм свикнал...
И като почна - виж сега, наборе, ти такова, е...ш ли, прощавайте, читателю, но не мога да го изпиша цялото, разбирате защо...
Мълча.
Оня пак - щото аз е...а. И то яко, като трактор, наборе, да знайш...
И един ситен, един такъв хрипкав смях, от издълбоко...
Да, нашенски работи...
Хайде, лека нощ!
Просто - от едната страна е "пикая", ако ви е по-приятно може да поставите и еквивалентът му "мочам", а от другата - "пипи". Така, с разтеглено "и" при последната сричка - "пипи-и-и..."
Вие кое избирате?
И ето, сега попаднах на тази "картина". Типично нашенска. Колебаех се, но реших да я препубликувам като своеобразен отговор на тази възрастна българка. Но дали и сега ще ме разбере?
Всъщност, нека малко да поразсеем облаците - знаете ли как французите казват, когато искат да ходят по малка нужда - пипи... Къде е нашето "пикая", за "мочам"да не говоря, къде е тяхното "пипи", нали..
А, сега ми дойде - това лято на бургаската автогара, имам един такъв разказ - "Иванка от бургаската автогара", научих от нашего брата, българския шофьор, един такъв хубав израз.
Прашна автогара, нашенска, няколко павилончета- "будки", в които хем има всичко, хем няма нищо... И да, ония, обичайните за такива "обществени" места, мършави мързеливи кучета, ох, колко бездомни кучета... Този мой пусти страх от тези иначе добри животни...
Един къс, но космат нашенец, на моите години, ме гледа, гледа, защото аз го поздравих, вика ми - познаваш ли ме... Не ви познавам, казвам му.
- Ами, защо тогава ме поздравяваш? - той пък сега ме пита на свой ред.
Как да му кажа, че в Париж всеки поздравява другия, така вече и аз, българинът, съм свикнал...
И като почна - виж сега, наборе, ти такова, е...ш ли, прощавайте, читателю, но не мога да го изпиша цялото, разбирате защо...
Мълча.
Оня пак - щото аз е...а. И то яко, като трактор, наборе, да знайш...
И един ситен, един такъв хрипкав смях, от издълбоко...
Да, нашенски работи...
Хайде, лека нощ!
Просто - от едната страна е "пикая", ако ви е по-приятно може да поставите и еквивалентът му "мочам", а от другата - "пипи". Така, с разтеглено "и" при последната сричка - "пипи-и-и..."
Вие кое избирате?
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар