Няколко думи-впечатления от Париж
Веднага казвам - на куково лято. Макар че нашият премиер преди време ни заплашваше, че ако не слушаме, щели сме да станем като гърците... зле...
И това го каза премиерът на страна, чиито милион поданици слугуват на същата тази Гърция, за да изхранват - себе си, а и семействата...?!? И за да пращат парички, за да могат същите тези политици и техен слугинаж да крадат като за световно.
И ето - дни наред Франция, вторият стълб, заедно с Германия, на ЕС, дни наред се вълнува за съдбата на Гърция. Днес цял ден новините започват със ставащото в Гърция, току-що Оланд е заявил своето мнение, Меркел също... Медиите на Франция предават непрекъснато директно от Атина, утре отиват цели екипи с най-добрите водещи да направят достояние на французите дебатите след изборните резултати - огромен интерес... Значи...
Но на нашенеца не му пука.
В бг-фейсбука продължават подигравките срещу гърците, обидите, на които ние сме майстори, мързеливи били, само си гледали кефа и сиртакито...
Какви са тези хора, на които никой в нормалния свят не обръща никакво внимание, а в същото време те се подиграват на цял друг друг народ, който е център на европейското внимание?
В коя от двете страни загубата на идентичност е по-силна?
В коя от двете страни хората са без принципи, днес се лашкат насам, както някои им кажат, утре пък поемат другата посока... И "поемат" като топъл хляб поредните призиви за "стягане на колана". И го стягат, стягат, ама все за сметка на бедните, на онези, които всъщност отдавна нямат колан. Че и смъкнати гащи нямат...
Спомням си как преди няколко месеца с лупа търсех някакво съобщение във френската преса за нашите избори, намерих две-три, и то съвсем кратички, рехави...Почти нищо, все едно тази страна не съществува. Добре е, че я има Силви Вартан, та винаги, когато нашата красавица се яви на подиума, тя казва в самото начало - аз съм българка!
Да, на хората не им пука за българите, нито ги знаят, нито искат да ги знаят. Това е истината! А вие си мислете каквото си искате. И продължавайте да псувате. Това наистина го умеете. И да пръждосвате оня, който ви казва истината. Която не искате да знаете, защото тя ви разваля рахатлъка и ви показва измисления свят, в който продължавате да живеете, макар и относителната свобода на движение, тоест възможност за познание.
Никакво внимание!
Което обаче не пречи на нашенеца да псува, да обижда, да се подиграва на гърците. Които, така или иначе, разтресоха Европа, а и света... И които протегнаха ръка на бедните.
И в заключение - снощи бях поканен на едно събитие-коктейл в Париж. По някое време един от току-що станалите ми нови познати-французин, ме попита изведнъж какви са пенсиите в България. До този момент говорехме, всъщност товореше французинът, аз мълчах, за положението при гърците, модерната тема напоследък, новият ми познат едва ли не се вайкаше - ама, те наистина са зле, толкова ниски заплати, че и пенсии, какво представляват 800-900 евро минимални доходи на месец, ние с 1500 нищо не можем да направим, пък те..., та това си е жива бедност... Мълчах, как да му кажа какво е при нас. Как да му кажа, че официално около 700 хиляди българи живеят с под 90 лева, тоест 45 евро на месец, че минималната пенсия е ...50-60 евро, че минималната заплата е ...130 евро,че...хората си плащат за всичко - лекарства, лекар, скъпо парно... Как да кажеш, та нали у нас, в толкова "патриотично" настроената България, все ни учат да бъдем "яки" българи, да не не разкриваме дереджето си, тоест да не се оплакваме, да казваме,че макар и голи, ние сме супер...
Да, изведнъж французинът ме попита - ами у вас, господин Райков, какви са пенсиите? Без да знае, човекът засегна една от моите най-болни теми, заради които вече повече от десетина години не съм долюбван от доста нашенци. Разбира се, казах му истината.
И стана това, което и очаквах от досегашния си опит при подобни ситуации - моят нов приятел, който часове наред демонстрираше добри чувства към мен, изведнъж се обърна и ме ... изостави...
Да, никой не обича бедняците. И то тези бедняци, които сами, чрез търпението и послушността си, възпроизвеждат непрекъснато родната мизерия и страната им става синоним на бедност...Да,вървиш по този широк и нормален свят, някой те пита - каква ви е наионалността, господине, казваш му - българин...И оня маха с ръка - а, българин,от ония, бедняците на Европа...И те подминава като пътен знак...
Така стана и сега с моя нов познат. Тръгна си след моите думи, без дори и зи каже типичното "кураж". Нещо,което е непривично за французин.
И в този миг в мен пак прозвучаха думите на нашия премиер - внимавайте, ей, да не вземе да объркаме нещо, защото можем и ние да станем като гърците...
Тъжно. Безнадеждно...
Ех, м..а им и гърци...
Кога ли наистина ще станем като тях?
И това го каза премиерът на страна, чиито милион поданици слугуват на същата тази Гърция, за да изхранват - себе си, а и семействата...?!? И за да пращат парички, за да могат същите тези политици и техен слугинаж да крадат като за световно.
И ето - дни наред Франция, вторият стълб, заедно с Германия, на ЕС, дни наред се вълнува за съдбата на Гърция. Днес цял ден новините започват със ставащото в Гърция, току-що Оланд е заявил своето мнение, Меркел също... Медиите на Франция предават непрекъснато директно от Атина, утре отиват цели екипи с най-добрите водещи да направят достояние на французите дебатите след изборните резултати - огромен интерес... Значи...
Но на нашенеца не му пука.
В бг-фейсбука продължават подигравките срещу гърците, обидите, на които ние сме майстори, мързеливи били, само си гледали кефа и сиртакито...
Какви са тези хора, на които никой в нормалния свят не обръща никакво внимание, а в същото време те се подиграват на цял друг друг народ, който е център на европейското внимание?
В коя от двете страни загубата на идентичност е по-силна?
В коя от двете страни хората са без принципи, днес се лашкат насам, както някои им кажат, утре пък поемат другата посока... И "поемат" като топъл хляб поредните призиви за "стягане на колана". И го стягат, стягат, ама все за сметка на бедните, на онези, които всъщност отдавна нямат колан. Че и смъкнати гащи нямат...
Спомням си как преди няколко месеца с лупа търсех някакво съобщение във френската преса за нашите избори, намерих две-три, и то съвсем кратички, рехави...Почти нищо, все едно тази страна не съществува. Добре е, че я има Силви Вартан, та винаги, когато нашата красавица се яви на подиума, тя казва в самото начало - аз съм българка!
Да, на хората не им пука за българите, нито ги знаят, нито искат да ги знаят. Това е истината! А вие си мислете каквото си искате. И продължавайте да псувате. Това наистина го умеете. И да пръждосвате оня, който ви казва истината. Която не искате да знаете, защото тя ви разваля рахатлъка и ви показва измисления свят, в който продължавате да живеете, макар и относителната свобода на движение, тоест възможност за познание.
Никакво внимание!
Което обаче не пречи на нашенеца да псува, да обижда, да се подиграва на гърците. Които, така или иначе, разтресоха Европа, а и света... И които протегнаха ръка на бедните.
И в заключение - снощи бях поканен на едно събитие-коктейл в Париж. По някое време един от току-що станалите ми нови познати-французин, ме попита изведнъж какви са пенсиите в България. До този момент говорехме, всъщност товореше французинът, аз мълчах, за положението при гърците, модерната тема напоследък, новият ми познат едва ли не се вайкаше - ама, те наистина са зле, толкова ниски заплати, че и пенсии, какво представляват 800-900 евро минимални доходи на месец, ние с 1500 нищо не можем да направим, пък те..., та това си е жива бедност... Мълчах, как да му кажа какво е при нас. Как да му кажа, че официално около 700 хиляди българи живеят с под 90 лева, тоест 45 евро на месец, че минималната пенсия е ...50-60 евро, че минималната заплата е ...130 евро,че...хората си плащат за всичко - лекарства, лекар, скъпо парно... Как да кажеш, та нали у нас, в толкова "патриотично" настроената България, все ни учат да бъдем "яки" българи, да не не разкриваме дереджето си, тоест да не се оплакваме, да казваме,че макар и голи, ние сме супер...
Да, изведнъж французинът ме попита - ами у вас, господин Райков, какви са пенсиите? Без да знае, човекът засегна една от моите най-болни теми, заради които вече повече от десетина години не съм долюбван от доста нашенци. Разбира се, казах му истината.
И стана това, което и очаквах от досегашния си опит при подобни ситуации - моят нов приятел, който часове наред демонстрираше добри чувства към мен, изведнъж се обърна и ме ... изостави...
Да, никой не обича бедняците. И то тези бедняци, които сами, чрез търпението и послушността си, възпроизвеждат непрекъснато родната мизерия и страната им става синоним на бедност...Да,вървиш по този широк и нормален свят, някой те пита - каква ви е наионалността, господине, казваш му - българин...И оня маха с ръка - а, българин,от ония, бедняците на Европа...И те подминава като пътен знак...
Така стана и сега с моя нов познат. Тръгна си след моите думи, без дори и зи каже типичното "кураж". Нещо,което е непривично за французин.
И в този миг в мен пак прозвучаха думите на нашия премиер - внимавайте, ей, да не вземе да объркаме нещо, защото можем и ние да станем като гърците...
Тъжно. Безнадеждно...
Ех, м..а им и гърци...
Кога ли наистина ще станем като тях?
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар