Сезонът на наградите започна.
Моя милост, разбира се, е далеч от тях. Никой в България не обича критичния дух. Всеки иска "положителното". А аз пиша със сърце. И онова, което виждам, усещам...А то нима е сто процента "положително"... И от никого не завися, хич не ми пука дали ще засегна или не някого. Колцина могат да си го позволят това в днешния свят на морална развала и блюдолизнечене?
И единствената ми награда са думите на читателите.
Ето, току-що получих поредните думи-награда…
------
Мария Лазарова: Мога вече да си купя от Вашите книги, ще си направя подарък на мен и съпруга ми. Пишете, коментирайте, не се отказвайте!
-------
10:07
Стефан Георгиев: Добър ден, г-н Райков! Харесвам начина Ви на мислене...И аз разсъждавам по подобен начин за българските "неволи"... Служил съм по границата в резервна застава и подкрепям едно към едно всичко написано от Вас по тази тема в романа Ви "Реката на смъртта"!
Вчера реших да намеря малко време и да посетя "Панаира на книгата" в НДК. Беше доста интересно, но основната ми цел бе да намеря щанда на издателска къща "Хермес" и да видя Вашите книги! След дълго лутане, успях да го намеря. Имаше три Ваши книги: "Париж - радостта от живота" (това беше последният екземпляр, който успях да си купя), "Кестени от Париж" и след запитване ми намериха под щанда и "Реката на смъртта"... Реших да си я купя отново, тъй като екземплярът, който притежавам бе твърде износен, а аз държа на тази книга! Вече имам две Ваши книги! Постепенно ще се снабдя и с другите! Моята пенсия е 130 лева...Някои с тези пари биха си купили бутилка уиски, но аз си направих един хубав подарък за Рождество Христово! На щанда бяха много любезни и ме наградиха с два календара! Разглеждането на такова изложение изисква много време. Основната цел, с която отидох бе да си купя някоя от Вашите книги. Притежавам чисто нови две Ваши книги: "Реката на смъртта" и "Париж - радостта от живота"... Ще ги пропагандирам, белким нашето племе "вдене" нещо...Приятен и успешен ден!
-----------
Моя милост, разбира се, е далеч от тях. Никой в България не обича критичния дух. Всеки иска "положителното". А аз пиша със сърце. И онова, което виждам, усещам...А то нима е сто процента "положително"... И от никого не завися, хич не ми пука дали ще засегна или не някого. Колцина могат да си го позволят това в днешния свят на морална развала и блюдолизнечене?
И единствената ми награда са думите на читателите.
Ето, току-що получих поредните думи-награда…
------
Мария Лазарова: Мога вече да си купя от Вашите книги, ще си направя подарък на мен и съпруга ми. Пишете, коментирайте, не се отказвайте!
-------
10:07
Стефан Георгиев: Добър ден, г-н Райков! Харесвам начина Ви на мислене...И аз разсъждавам по подобен начин за българските "неволи"... Служил съм по границата в резервна застава и подкрепям едно към едно всичко написано от Вас по тази тема в романа Ви "Реката на смъртта"!
Вчера реших да намеря малко време и да посетя "Панаира на книгата" в НДК. Беше доста интересно, но основната ми цел бе да намеря щанда на издателска къща "Хермес" и да видя Вашите книги! След дълго лутане, успях да го намеря. Имаше три Ваши книги: "Париж - радостта от живота" (това беше последният екземпляр, който успях да си купя), "Кестени от Париж" и след запитване ми намериха под щанда и "Реката на смъртта"... Реших да си я купя отново, тъй като екземплярът, който притежавам бе твърде износен, а аз държа на тази книга! Вече имам две Ваши книги! Постепенно ще се снабдя и с другите! Моята пенсия е 130 лева...Някои с тези пари биха си купили бутилка уиски, но аз си направих един хубав подарък за Рождество Христово! На щанда бяха много любезни и ме наградиха с два календара! Разглеждането на такова изложение изисква много време. Основната цел, с която отидох бе да си купя някоя от Вашите книги. Притежавам чисто нови две Ваши книги: "Реката на смъртта" и "Париж - радостта от живота"... Ще ги пропагандирам, белким нашето племе "вдене" нещо...Приятен и успешен ден!
-----------
Благодаря, г-жо Лазарова! Благодаря, г-н Георгиев!
Аз зная какво значи да отделиш от скромните си доходи и да купиш книга. Същото и аз правя в Париж, когато купувам книгите на писателите, които дълбоко уважавам, а и познавах и познавам лично - Умберто Еко, Стефан Хесел, Пол Остър, Салман Ружди, Марк Леви, Давид Фоенкинос и колко още...Да, зная какво е струвало на г-н Георгиев да купи моя книга. И то не една, а две от любимия автор. В случая това съм аз и този жест не може да не ме радва. Ето, г-н Георгиев е заделил от пенсийката си от 130 лева почти сигурно една пета, за да купи мои книги, лишил се е от хляба си за един месец...
Това е всъщност най-хубавата и ценна награда за един писател - да те купуват и да те четат. Да купуват втори екземпляр от твоя роман, защото първият вече се е бил пооръфал...И да ти пишат, че ще рекламират книгите ти и пред приятелите си...
А другото... Да, колко всъщност струват ония награди, които все едни и същи пишещи у нас си доставят взаимно, за които все те са абонирани... Просто е жалко да ги гледаш как препускат или в журито, или сред наградените, как после си сменят местата, как се самозадоволяват групово, как се убеждават един друг, че те, и само те, са велики майстори... А всъщност много добре знаят, че никой в нормалния свят не само не ги знае, но и не иска да ги знае...Обидно е да виждаш как цяла една държава работи само за определен кръг от автори, особено за един от тях...Да, в България трябва да си в Списъка...И да пишеш положително, положително, положително...
Но тези от Списъка не заслужават моите думи днес. Заслужават ги тези хора с въображение и чувствителност като г-н Георгиев и г-жа Лазарова, като десетки хилядите мои читатели, които отделят от залъка си, за да вземат моя книга вече толкова години. На тях дължа моята благодарност. На тях никакъв Списък не им е нужен. Те четат и усещат своя автор. Това е истината! А другото, както казваме по народному, е ...парлама...
Да, наистина ми направихте много хубав подарък, с демонстрираното уважение, както и с положителната енергия, която идва от вас към мен и книгите ми, приятели!
А като се видим, ще ви напиша от цялото си сърце по един хубав и приятелски автограф!
Весели празници!
И приятно четене!
Аз зная какво значи да отделиш от скромните си доходи и да купиш книга. Същото и аз правя в Париж, когато купувам книгите на писателите, които дълбоко уважавам, а и познавах и познавам лично - Умберто Еко, Стефан Хесел, Пол Остър, Салман Ружди, Марк Леви, Давид Фоенкинос и колко още...Да, зная какво е струвало на г-н Георгиев да купи моя книга. И то не една, а две от любимия автор. В случая това съм аз и този жест не може да не ме радва. Ето, г-н Георгиев е заделил от пенсийката си от 130 лева почти сигурно една пета, за да купи мои книги, лишил се е от хляба си за един месец...
Това е всъщност най-хубавата и ценна награда за един писател - да те купуват и да те четат. Да купуват втори екземпляр от твоя роман, защото първият вече се е бил пооръфал...И да ти пишат, че ще рекламират книгите ти и пред приятелите си...
А другото... Да, колко всъщност струват ония награди, които все едни и същи пишещи у нас си доставят взаимно, за които все те са абонирани... Просто е жалко да ги гледаш как препускат или в журито, или сред наградените, как после си сменят местата, как се самозадоволяват групово, как се убеждават един друг, че те, и само те, са велики майстори... А всъщност много добре знаят, че никой в нормалния свят не само не ги знае, но и не иска да ги знае...Обидно е да виждаш как цяла една държава работи само за определен кръг от автори, особено за един от тях...Да, в България трябва да си в Списъка...И да пишеш положително, положително, положително...
Но тези от Списъка не заслужават моите думи днес. Заслужават ги тези хора с въображение и чувствителност като г-н Георгиев и г-жа Лазарова, като десетки хилядите мои читатели, които отделят от залъка си, за да вземат моя книга вече толкова години. На тях дължа моята благодарност. На тях никакъв Списък не им е нужен. Те четат и усещат своя автор. Това е истината! А другото, както казваме по народному, е ...парлама...
Да, наистина ми направихте много хубав подарък, с демонстрираното уважение, както и с положителната енергия, която идва от вас към мен и книгите ми, приятели!
А като се видим, ще ви напиша от цялото си сърце по един хубав и приятелски автограф!
Весели празници!
И приятно четене!
Ваш:
Димо Райков
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар