Да, ето и потвърждение...
Сега всички, които ме плюеха и обиждаха, да се извинят...
О, кой ще се извини? Нашенец ли..
Какво се оказва?
Ами, онова, което още преди години съм го писал неведнъж. Ние се превърнахме в износители и на агресия, но и на омраза...
Не може, когато живееш в страна, пълна с омраза, в страна, в която обикнат способ на "оправяне" между хората е юмручното "право", да не сееш омраза и в чужбина - на нашенеца всеки му е крив...
Всеки друг, никога той не е виновен...
Я се огледайте - в магазина дори, в ресторанта, в метрото, да не говорим на стадиона, по улиците, във входа на жилищния блок, в който живеете...
Какво виждате? Има ли някой друг да гледа така лошо другия, непознатия дори...
Да, онова - там, в главата...
Изписаха се тези няколко дни тонове с хартия за взривовете в Хитрино. Така и трябва.
Но колцина са тези, които ще напишат, а и ще се замислят върху тези "взривове", взривовете на омраза, арогантност, наглост, цинизъм, простащина и откровен примитивизъм...
Хубаво е да пишем колко сме велики, красиви, уникални...
Но това по-горе какво е?
Та светът вече извръща поглед от нас - елате в чужбина и ще се уверите каква асоциация обикновено поражда думичката "българин".
Е, и на мен ми е къде-къде по-приятно да пиша само за хубавите неща. Да не бъда обругаван и напътстван как да пиша от почти деца, които не могат без грешка и името си да напишат - положително, г-н Райков, положително, Вие сте родоостъпник, отцеругател, трябва само положително...
Да, положително...
Но това какво е?
Дори само това видео знаете ли какво ще взриви в света? Виждате как цяла Германия,най-известните й личности вече са се вдигнали!
И прави са хората. Аз вече на няколко пъти давам официалната инфирмация - 78 хиляди българи в Германия получават социални помощи!!!
Е, хората хранят нашата мизерия, а ние им забиваме нож в гърба, пардон, ритаме ги грубо и мръснишки с подкованите си обувки в гърба, и то ритаме дете, едно невинно и замислено по пътя си момиче...
Да, докога ще бъдем щрауси?
Та ние не живеем в оковано пространство, та ние вече десет години сме членове на ЕС...
Всъщност защо ли ги пиша тези думи?
"Няма по-сляп от този, който не иска да види"...
Той не вижда вече 30 години родителите си, милионите пенсионери как умират геноцидно, та ще се трогне от съдбата на едно немско момиче ли...
Сега всички, които ме плюеха и обиждаха, да се извинят...
О, кой ще се извини? Нашенец ли..
Какво се оказва?
Ами, онова, което още преди години съм го писал неведнъж. Ние се превърнахме в износители и на агресия, но и на омраза...
Не може, когато живееш в страна, пълна с омраза, в страна, в която обикнат способ на "оправяне" между хората е юмручното "право", да не сееш омраза и в чужбина - на нашенеца всеки му е крив...
Всеки друг, никога той не е виновен...
Я се огледайте - в магазина дори, в ресторанта, в метрото, да не говорим на стадиона, по улиците, във входа на жилищния блок, в който живеете...
Какво виждате? Има ли някой друг да гледа така лошо другия, непознатия дори...
Да, онова - там, в главата...
Изписаха се тези няколко дни тонове с хартия за взривовете в Хитрино. Така и трябва.
Но колцина са тези, които ще напишат, а и ще се замислят върху тези "взривове", взривовете на омраза, арогантност, наглост, цинизъм, простащина и откровен примитивизъм...
Хубаво е да пишем колко сме велики, красиви, уникални...
Но това по-горе какво е?
Та светът вече извръща поглед от нас - елате в чужбина и ще се уверите каква асоциация обикновено поражда думичката "българин".
Е, и на мен ми е къде-къде по-приятно да пиша само за хубавите неща. Да не бъда обругаван и напътстван как да пиша от почти деца, които не могат без грешка и името си да напишат - положително, г-н Райков, положително, Вие сте родоостъпник, отцеругател, трябва само положително...
Да, положително...
Но това какво е?
Дори само това видео знаете ли какво ще взриви в света? Виждате как цяла Германия,най-известните й личности вече са се вдигнали!
И прави са хората. Аз вече на няколко пъти давам официалната инфирмация - 78 хиляди българи в Германия получават социални помощи!!!
Е, хората хранят нашата мизерия, а ние им забиваме нож в гърба, пардон, ритаме ги грубо и мръснишки с подкованите си обувки в гърба, и то ритаме дете, едно невинно и замислено по пътя си момиче...
Да, докога ще бъдем щрауси?
Та ние не живеем в оковано пространство, та ние вече десет години сме членове на ЕС...
Всъщност защо ли ги пиша тези думи?
"Няма по-сляп от този, който не иска да види"...
Той не вижда вече 30 години родителите си, милионите пенсионери как умират геноцидно, та ще се трогне от съдбата на едно немско момиче ли...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар