МОИТЕ КНИГИ, МОИТЕ "РОЖБИ", КОИТО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МИ ОТНЕМЕ
ТЕ СА В СЪРЦАТА НА БЪЛГАРИТЕ У НАС И В ЧУЖБИНА, КОИТО СА С ВСЕ ОЩЕ ЗАПАЗЕНО УСЕЩАНЕ ЗА ВЪОБРАЖЕНИЕ И ЧУВСТВИТЕЛНОСТ, които проповядват прастарата истина, че по степента на критичност и себекритичност се съди за силата на едно общество, на един човек...
Да запазим достойнството си в това недостойно наше време - това е основният вопъл в моите книги. Вопъл, който онези, които погубиха живота на татковото и моето поколение не искат да чуват, но за обикновения българин това е последната глътка въздух - защото изгубиш ли достойнството си, наредиш ли се сред тарикатите нашенски, то ти вече си ...коленичил.
И това е най-страшното, защото падналият човек все някога може да се изправи, но този, който е свикнал цял живот да живее на колене - о, той никога не ще се изправи.
Защото той вече е заобичал да живее на ...колене.
А това е смърт приживе.
Прочетете моите книги - те са за хора, които умеят да се изправят!
Някои от тези книги тук са привършили, на други последните екземляри все още се продават. Всеки ден мнозина ми пишат, един си купил и прочел една моя книга , друг - друга...Ще се радвам и вие да ми пишете. Да си поговорим, да си пообщуваме...
Защото поне това тези, които почти всичко са ни забранили, дори и да дишаме, все още не могат да ни забранят, нали?
Да запазим достойнството си в това недостойно наше време - това е основният вопъл в моите книги. Вопъл, който онези, които погубиха живота на татковото и моето поколение не искат да чуват, но за обикновения българин това е последната глътка въздух - защото изгубиш ли достойнството си, наредиш ли се сред тарикатите нашенски, то ти вече си ...коленичил.
И това е най-страшното, защото падналият човек все някога може да се изправи, но този, който е свикнал цял живот да живее на колене - о, той никога не ще се изправи.
Защото той вече е заобичал да живее на ...колене.
А това е смърт приживе.
Прочетете моите книги - те са за хора, които умеят да се изправят!
Някои от тези книги тук са привършили, на други последните екземляри все още се продават. Всеки ден мнозина ми пишат, един си купил и прочел една моя книга , друг - друга...Ще се радвам и вие да ми пишете. Да си поговорим, да си пообщуваме...
Защото поне това тези, които почти всичко са ни забранили, дори и да дишаме, все още не могат да ни забранят, нали?
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар