" ДЕЖА ВЮ"...

Това е популярен френски израз.
Има негативен оттенък - тоест "Нещо, което е отдавна видяно, отдавна преживяно"... Нещо, което вече не заслужава внимание...
В България, за съжаление, това е обикнат израз. Употребата му е доказателство за напредък, за "стабилност" и за каквото се сетите, в смисъл на нещо положително. 
У нас много харесват положителното.
У нас всеки иска да живее "положително", без отрицателни емоции, без критика - тихо, кротко..."Преклонена главица сабя не я сече"...
И така народът доживява до сто, че и повече години... Макар че май официалната средна продължителност на живота да е много, много под тази възраст...
Затова и от десетилетия, а май и винаги, в нашата страна се прожектира един и същ стар филм.
Бездарен, елементарен във всяко едно отношение филм.
Блудкав, блудкав, блудкав...
Но филм, който се харесва и се препредава от поколение на поколение - старци, бащи, синове, внуци... Българинът изпада във възторг от този филм, макар и сто пъти да го е гледал...
Един и същ филм, с едни и същи герои, режисьори, един и същ екип - осветители, гримьори и каквото там се сетите... А, забравихме и клакьорите...
И така си върви България - "Напред са блеснали житата, и ний вървим, вървим нататък..."
Само че никой не може да каже кое всъщност е това "нататък"...
А, кое...
Ние си го знаем.
Я да попитаме джоба си...
Я да попитаме хората с най-ниските пенсии на света...
Да, но на кого ли му пука?

Димо Райков