СЪСЕД МИ СЕ ОБАДИ ДА МИ КАЖЕ ДА ГЛЕДАМ ФРАНС-24, ИМАЛО ПРЕПОРТАЖ ЗА БЪЛГАРИЯ
Това е толкова рядко тук. Почти никога не се споменава името на моята родина, само когато има нещо лошо...
А сега почти цял час ...
Пуснах телевизора.
Журналистката имаше явното желание да престави в добра светлина страната ни. Но тя нямаше да е журналистка от европейска класа, ако бе подходила по нашенски, тоест тя напипа много бързо основните ни проблеми. И не всички, и слава Богу, но и това, което бе показано, навяваше тъга.
Два момента потресоха.
Единият - картината на живота в бежанско общежитие. Мръсотия, мръсотия, мръсотия...
Повече не ми се пише.
Другата тема бе много по-обширно предадена.
За първи път поне аз чувам и гледам за страшното замърсяване в София и България, особено в района на Гълъбово, там, където са ТЕЦ-овете...
Картината от мрачното небе над това близо до Стара Загора градче бе страшна, още-по-страшни бяха и думите на водещата, а и на еколозите, на самите наши и чужди специалисти, работещи там - тук никога няма слънце...Всички бяха единодушни, че държавата трябва да направи нещо, да влезе в ролята си най-сетне...
Сам аз съм работил много години на жълтите плочки, гълтал съм, особено през лятото, нагорещения и мръсен въздух, идващ от тях, но никога досега никой почти нищо и не казваше за това зло. И ето, сега се започна, и то от чужди журналисти...
Никой никога досега в България не бе показвал тези страшни картини.
Водещата бе директна, тя направо запита на фона на българската "Шан-з-Елизе", както тя се изрази за "Витошка" - защо и как така толкова е замърсен въздухът в столицата и страната ви?
В скоби - репортажът е бил правен преди дни, защото около журналистката по "Витошка" бе трагедия, вълма от непочистен, грозен сняг, заледено платно, ужас...
Остротата на въпроса ме накара да потръпна, защото навсякъде има замърсявания, правителствата се борят навсякъде срещу това, но в България май на никого не му пука. Защото се оказва, че главният замърсител са не само автомобилите, но и предимно ... дървата, въглищата... А в България почти всички се топлят благодарение на тях. Дори и тези, които имат парно, защото те го изключват поради липса на средства. И защото Парното безогледно се разправя със своите абонати и ги рекетира, особено с тази никъде позната такса "сградна инсталация и мощност".
Образът на една бедна старица, живееща в мизерни условия, сигурно ще обиколи света - възрастната българка разказа с болка и примирение, на фона на толкова бедната си и жалка стаичка, че се топли с трески, защото няма парички за друго...
Въобще си развалих съботното настроение.
Единственият светъл лъч за мен бе искреността на евродепутата Андрей Ковачев, който бе събеседник на водещата. Той на няколко пъти с болка повтаряше - да, България е най-бедната страна, да, най-бедната... Искаше човекът да представи страната ни по най-добрия начин, но това тук бе западна журналистка, а не наше момиче, затова и лицето му често бе посърнало...
Не искам повече да продължавам.
Само ще ви кажа, че след предаването моят съсед ми звънна и каза : " Г-н Райков, не знаех, че Вашата страна е толкова тъжна...Вие все ми говорите за нейната хубост, а то... Видях наистина красиви кадри - от историята, от природата, но видях и част от една грозна истина... А тя е неприемлива за страна от 21 век и член на ЕС. Как и защо допускате такава бедност..."
Да, французинът бе по френски деликатен.
Това е.
Дано да не съм загубил поредния си приятел и съсед...
Но това е истината.
И нея никакви дитирамби за някакава "стабилност", никакви бодри репортажи по нашите медии за "успехи", за "развитие" и тем подобни "опорки" не могат да я скрият от зорките очи на чуждите журналисти.
Защото хората имат сърца и усещане за нормалност. Това е.
А сега почти цял час ...
Пуснах телевизора.
Журналистката имаше явното желание да престави в добра светлина страната ни. Но тя нямаше да е журналистка от европейска класа, ако бе подходила по нашенски, тоест тя напипа много бързо основните ни проблеми. И не всички, и слава Богу, но и това, което бе показано, навяваше тъга.
Два момента потресоха.
Единият - картината на живота в бежанско общежитие. Мръсотия, мръсотия, мръсотия...
Повече не ми се пише.
Другата тема бе много по-обширно предадена.
За първи път поне аз чувам и гледам за страшното замърсяване в София и България, особено в района на Гълъбово, там, където са ТЕЦ-овете...
Картината от мрачното небе над това близо до Стара Загора градче бе страшна, още-по-страшни бяха и думите на водещата, а и на еколозите, на самите наши и чужди специалисти, работещи там - тук никога няма слънце...Всички бяха единодушни, че държавата трябва да направи нещо, да влезе в ролята си най-сетне...
Сам аз съм работил много години на жълтите плочки, гълтал съм, особено през лятото, нагорещения и мръсен въздух, идващ от тях, но никога досега никой почти нищо и не казваше за това зло. И ето, сега се започна, и то от чужди журналисти...
Никой никога досега в България не бе показвал тези страшни картини.
Водещата бе директна, тя направо запита на фона на българската "Шан-з-Елизе", както тя се изрази за "Витошка" - защо и как така толкова е замърсен въздухът в столицата и страната ви?
В скоби - репортажът е бил правен преди дни, защото около журналистката по "Витошка" бе трагедия, вълма от непочистен, грозен сняг, заледено платно, ужас...
Остротата на въпроса ме накара да потръпна, защото навсякъде има замърсявания, правителствата се борят навсякъде срещу това, но в България май на никого не му пука. Защото се оказва, че главният замърсител са не само автомобилите, но и предимно ... дървата, въглищата... А в България почти всички се топлят благодарение на тях. Дори и тези, които имат парно, защото те го изключват поради липса на средства. И защото Парното безогледно се разправя със своите абонати и ги рекетира, особено с тази никъде позната такса "сградна инсталация и мощност".
Образът на една бедна старица, живееща в мизерни условия, сигурно ще обиколи света - възрастната българка разказа с болка и примирение, на фона на толкова бедната си и жалка стаичка, че се топли с трески, защото няма парички за друго...
Въобще си развалих съботното настроение.
Единственият светъл лъч за мен бе искреността на евродепутата Андрей Ковачев, който бе събеседник на водещата. Той на няколко пъти с болка повтаряше - да, България е най-бедната страна, да, най-бедната... Искаше човекът да представи страната ни по най-добрия начин, но това тук бе западна журналистка, а не наше момиче, затова и лицето му често бе посърнало...
Не искам повече да продължавам.
Само ще ви кажа, че след предаването моят съсед ми звънна и каза : " Г-н Райков, не знаех, че Вашата страна е толкова тъжна...Вие все ми говорите за нейната хубост, а то... Видях наистина красиви кадри - от историята, от природата, но видях и част от една грозна истина... А тя е неприемлива за страна от 21 век и член на ЕС. Как и защо допускате такава бедност..."
Да, французинът бе по френски деликатен.
Това е.
Дано да не съм загубил поредния си приятел и съсед...
Но това е истината.
И нея никакви дитирамби за някакава "стабилност", никакви бодри репортажи по нашите медии за "успехи", за "развитие" и тем подобни "опорки" не могат да я скрият от зорките очи на чуждите журналисти.
Защото хората имат сърца и усещане за нормалност. Това е.
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар