"Айде, мърдай ма, овцо!"
Моята съпруга току-що се върна от кварталния супер. Стресната, разтреперана, с опънато лице... Веднага разбрах, че нещо лошо е станало.
Ето какво ми разказа:
- Чакам на опашката. Зад мен се оказаха двама българи. Разбрах това по високия им говор по телефона с роднини, вероятно от България, единият щял да има рожден ден... Носеха две бутилки вино и две кутии бонбони. Единият, около тридесетгодишният, май рожденикът, каза на другия - ей, твоята бутилка е по-евтина, дали ще има време да сменя моята, че е по-скъпа, а не видях, че има и по-евтина...Стана ми хубаво, все пак са сънародници, понечих да ги заговоря, да честитя на рожденика... И в този миг чух - "Айде, мърдай ма, овцо!" Изстинах. Не се сдържах - "Не е учтиво така да се обръщате към непознат човек." Така им казах на чист български език. Но тези изобщо не се стреснаха, след като разбраха, че и аз съм българка. Дори и не ме погледнаха. Камо ли да се извинят. Не ме изненада просташкото им подвикване, стресна ме арогантността им, чувството за непогрешимост. Не бяха цигани, а българи, бели, млади българи, по всяка вероятност строители...
Ето какво ми разказа:
- Чакам на опашката. Зад мен се оказаха двама българи. Разбрах това по високия им говор по телефона с роднини, вероятно от България, единият щял да има рожден ден... Носеха две бутилки вино и две кутии бонбони. Единият, около тридесетгодишният, май рожденикът, каза на другия - ей, твоята бутилка е по-евтина, дали ще има време да сменя моята, че е по-скъпа, а не видях, че има и по-евтина...Стана ми хубаво, все пак са сънародници, понечих да ги заговоря, да честитя на рожденика... И в този миг чух - "Айде, мърдай ма, овцо!" Изстинах. Не се сдържах - "Не е учтиво така да се обръщате към непознат човек." Така им казах на чист български език. Но тези изобщо не се стреснаха, след като разбраха, че и аз съм българка. Дори и не ме погледнаха. Камо ли да се извинят. Не ме изненада просташкото им подвикване, стресна ме арогантността им, чувството за непогрешимост. Не бяха цигани, а българи, бели, млади българи, по всяка вероятност строители...
Да, поредната нашенска простотия в този хубав град, където най-хубавата дума, най-употребяваната е ..."пардон"...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар