ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

петък, 29 април 2011 г.

ИСТИНАТА ЗА БГ-ЕМИГРАЦИЯТА




Димо Райков описа задния двор на БГ емиграцията

„Кестени от Париж” покорява с 13 разказа

ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА

16.04.2011 В. МОНИТОР

Новата книга на Димо Райков „Кестени от Париж” (ИК „Хермес”) е от онези, които не оставят никого безразличен: те покоряват, разплакват и шокират с величието и падението на своите герои.
Това са българи, емигрирали в Париж, част от които са запазили човечността си, а други са допуснали себелюбието да превърне сърцето им в буца лед.
Интересни подробности за техните истории писателят ще разкаже на премиерата на книгата, която е на 19 април в столичната книжарница „Хеликон-България” от 18,30 часа.

Тринадесетте разказа проследяват съдбите на различни по произход и образование хора, тласнати от водовъртежа на съдбата в ситуации, където болката и сълзите ги обсебват. Както самият автор пояснява, това са пътешествия в задния двор на българската емиграция - там, където блестящ учител по френски от елитна софийска гимназия се налага да проси и спи под мостовете на Сена и където мургави клошари се бутат с настървение за „своето” място на тротоара.
Димо Райков обяснява, че това е книга за Париж, но и за България, и че той мечтае за една родина „без назначения „елит”, който вече 20 г. ограбва и обезсилва народа ни…”.
Това всъщност е мечтата му, провокирала го за написването на книгата.
Тя е едно от най-талантливите издания у нас напоследък и е създадена с рядко срещана покъртителност, като особено въздействащ е последният разказ „Помен за мама”. В него могат да се разпознаят всички хора, привидно скромни, но вътрешно изпълнени с благородство, запазили своя духовен аристократизъм въпреки бедността и издевателската алчност на политиците.
Това е най-добрата творба на Димо Райков досега, чийто последни книги („Париж, моят Париж…”, „BG емигрант в Париж” и „55 тайни на Париж”) бяха преиздадени няколко пъти.
.

сряда, 6 април 2011 г.

ДИРЕКТНО - ИСТИНАТА ЗА МЪКАТА НА БГ-ЕМИГРАЦИЯТА - II

ПОКАНА ОТ ПАРИЖ ЗА ПРЕМИЕРА НА КНИГА В БЪЛГАРИЯ

КЪМ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ ОТ ИНТЕРНЕТ И КЪМ ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ, А И КЪМ ВСИЧКИ, КОИТО УВАЖАВАТ СЛОВОТО

ПРИЯТЕЛИ,

Каня ви сърдечно на представянията в България на моята книга с разкази КЕСТЕНИ ОТ ПАРИЖ. Възможността да се срещнем наяве ме радва и изпълва с добро усещане. Защото в този иначе вълчи свят чувството, че принадлежиш на една макар и малка, но затова пък толкова топла общност от съмишленици е уникално и незаменимо - нещо, което аз го усещам чрез вашата реакция на моите материали от блога ми, а и,надявам се, вече и на разказите от новата ми книга.

Затова – заповядайте! Не, разбира се, анонимно, а живо и тръпно – като истински приятели, нали?

Ето и датите, на които имаме възможността да бъдем заедно, благодарение на моя издател Стойо Вартоломеев, а и на шефа на ХЕЛИКОН Данчо Панайотов. Думите на управителя на ИК ХЕРМЕС в едно кратко, но удивително прочувствено писмо ми дадоха нужната глътка кураж в един много труден за мен и семейството ми момент тук, в Париж.

Думи, които говорят, според мен, разбира се, повече от всичко за моята нова книга.

Сега ги предоставям и на вас. Ето ги:

Здравей приятелю!

Страхотна книга си написал! Много горещи кестени си извадил от Париж. Чак и аз се опарих от тях. И моята душа проплака. Особено в този великолепен разказ за нашите изстрадали български майки-мадони, за които животът беше само работа и дълг. Поздравявам те! Имаш пълната ми морална и издателска подкрепа. Надявам се до 3-4 месеца книгата да бъде издадена и направим представяне не само в България, но и в Париж. Продължавай да пишеш и да вярваш в доброто. Светът е оцелял, защото вярата е свещена и доброто винаги е възкръсвало. И побеждавало, колкото и странно да звучи това за този съвременен абсурден свят! Продължавай да пишеш!
Стойо Вартоломеев”

След подобни думи не са нужни нито рецензии, нито реклама,нали?

А ето и информацията за моите преставяния, която взех от сайта на ИК ХЕРМЕС:

14 април – „Кестени от Париж“ на Димо Райков в Стара Загора, 18.00 ч.- кнжарница ХЕРМЕС

15 април - „Кестени от Париж“ на Димо Райков в Пловдив – книжарница ХЕРМЕС- Централ, 18.00 ч.

19 април - „Кестени от Париж“ на Димо Райков в книжарница „ХЕЛИКОН – България“/фоайето на стария хотел „България”, на ъгъла до бившия мавзолей/, от 18.30 ч.

22 април - "Час за автограф" на Димо Райков в книжарница Хеликон - Бургас, от 17.00 ч.

Още веднъж – чакам ви!

Доскоро!

4 април,2011г.

Париж, Димо Райков

понеделник, 4 април 2011 г.

ИСТИНАТА ЗА МЪКАТА НА БГ-ЕМИГРАЦИЯТА

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

/ откъс от книгата /

Това са разкази-откъслеци от живота на българските емигранти в Париж, те са своеобразно продължение на предишната ми книга BG емигрант в Париж”, а и на всички останали мои книги, където винаги герой е Негово величество Малкият човек.

Чрез тези тринадесет разказа аз продължавам „пътешествието” си в света на задния двор на българската емиграция – там, където преобладава сумракът, там, където болката и сълзите са доста, доста повече от светлината на деня.

И все пак светлина има. Макар и съвсем оскъдна, макар и често пъти неуловима за обикновеното човешко око, да, светлина все пак има…

И тя идва преди всичко от сърцата на моите герои – от сърцата на тези на пръв поглед смачкани от злочестата си съдба несретници.

Светлината идва от простия факт, че те, измъчените в неистовите си усилия да оцелеят и да се вградят в богатото френско общество нашенци, често ca принуждавани да правят неща, на които може би никога не са и предполагали, че са способни. И все пак те са съумели да съхранят у себе си най-важното – способността да бъдеш чувствителен, да проявиш, когато ти самият си в немилост, милост към ближния, да запазиш поне частица от сърцето си пулсираща, а не скована от лед…

Е, разбира се, не всички те са устояли на превратностите на трудната емигрантска съдба, но все пак и тези, които са съумели да запазят човешкото в себе си са достатъчни за уважението ми на писател, а и на техен колега-емигрант.

Тези разкази-вопли са моят опит да надникна там, в подземията на оня, другия Париж, в бездната на прочутото метро, в ледената красота на иначе вълшебната гора на Венсен, където спят, трудят се, дишат, пеят и … плачат те, българските емигранти, прокудени от мащехата-родина…

„Кестени от Париж” е книга за болката, за усещането за милосърдие, за умението да се докоснеш до чуждата мъка и радост.

Това е книга за Париж, но и книгa за България. Това е болка за Париж, но и болка за България, това е мечта за Париж, но и мечта за България.

Мечта за оная другата България, България на солидарността и на простата човешка радост, че живееш, че дишаш, че се радваш на късчето живот, дарено ти от Бога, и то не сам, а с общност от съмишленици-хора с чувствителност и усещане за състрадание към ближния.

България без назначения „елит”, който вече двадесет години ограбва и обезсилва народа ни, „елит”, алчен и лишен от капчица състрадание, който върши геноцид спрямо родителите си и хората в затруднено положение, поддържайки ги в едно постоянно състояние на „контролирана бедност” , „затягане на колана” и обещания за живот „утре, утре, утре” , тоест никога… - това всъщност е и моята мечта, заради която написах и тази книга.

Да, мечта за оная другата България, заради която напуснахме родината си и гробовете на близките си и която, дай Боже, някога да я усетим наяве, а не само във въображението и в лепкавите си емигрантски сънища…

П.П. Вече бях привършил по-голямата част от книгата, когато съвсем случайно прочетох в интернет, че 2010 година била обявена от Европейския съюз за година на бедността, тоест на … моите герои.

Година на бедността… Значи година на бедните…

Сигурен съм, че в моята страна малцина го знаят това, макар че имаме и евродепутати, макар че сме членове на Европейския съюз – да, за някои в България няма мизерия, нищо че всички проучвания и анкети са категорични – ние сме най-бедните в Европа, с обидни и изумителни в цифровото си изражение заплати и пенсии…

Стана ми весело, но и малко тъжничко – колко ли мои колеги щяха да хапнат парче от баницата, колко ли проекти щяха те да осъществят, използвайки конюнктурата на тази Година на бедността? И то така, че тъкмо бедните, тези, за които всъщност е предназначено това, да не разберат и да не усетят нищо. Докато моя милост отново, както и при останалите ми „парижки” книги, щеше да се храни само от интуицията и от сърцето си.

Всъщност кой какъвто късмет има, нали!

А и съществува ли нещо по-хубаво и искрено на този грешен свят от онова, което сътворява сърцето?

23 август, 2010 г.

Париж