ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

четвъртък, 29 юли 2010 г.

В НАВЕЧЕРИЕТО НА „ЗВЕРСКИЯ МАЧ” „ЛЕВСКИ”-ЦСКА ДУЧЕТО КАЗА ГОРЧИВАТА ИСТИНА

Още в началото правя уговорката – аз съм от „Левски”, заедно с бившия депутат от 38-то Народно събрание Петър Георгиев и с негови колеги от парламента през 1998 г. по моя идея създадохме Парламентарния фен-клуб на ФК „Левски”.

И втора уговорка – някой ще каже – та Димо Райков защо ни занимава с това, което е казал някакъв си запалянко със странния прякор „Дучето”? Ами защото този млад човек все пак е представител на хиляди души, защото изразява и онова, което чувстват стотици хиляди млади хора като него в България, независимо от това кой и какво мисли за тях.

Тези думи на Дучето – шефа на фен-клуба на ЦСКА, казани на пресконференция само дни преди поредния сблъсък „Левски”-ЦСКА, ме развълнуваха. Защото те идват от дъното на сърцето на един млад човек, който много добре познава и усеща онова, което мислят младите хора днес в България.

Затова ви предлагам казаното от Дучето без повече коментар. Всъщност коментарът всеки може сам за себе си да го направи. И, за съжаление, той ще е нелицеприятен.

Каква е тази бг-съдба? Да се стискаш, все да оцеляваш, все да броиш стотинките си… Докога?

А други хора, тоест алчният назначен „елит”, за който немският журналист Юрген Рот казва, че са истинските виновници за хала на българите, продължава да си живее бейския живот. Като тази, например, сегашна шефка на НОИ, която лапа държавни пари, и то от пенсионерите… Значи пенсията на „балъците” е стотина лева, а тази Митрева ли, Митрова ли получава няколко хиляди, че и консултантски, че и за неизползвани отпуски…Как така – този, който е призван и трябва да мисли и работи за благото на родителите ни, който е слуга на пенсионерите, да получава възнаграждение около 30-40 пъти повече от тях? Ситият вярва ли на гладния?

Както имаше един „вечен” депутат от Кюстендил, чието име сега никой вече не знае, който бе започнал експеримент да живее с доходите на един пенсионер един месец. Издържа само една седмица – а,това не е за мене… А за родителите ти е, нали? Ех, тарикати български,ех, измекяри…

И никой не поглежда наистина какви заплати получават хора като тази Митрева, като този кюстендилски депутат в страна, където съвсем млади хора живеят, както казва и Дучето, с толкова средства, че да отидат на мач на любимия си отбор, трябва да се лишат от хляба си за десетина дни?!? Защо има такава диференциация в доходите, такава несправедливост, такава липса на солидарност? И то в България, където знаем колко работят и тези, уж великите „специалисти”, на които от ходене по семинари по курортите и екскурзии-специализации в чужбина не им остава време да си починат и да си вземат „полагаемите им се отпуски”…

Думите на Дучето за това, че никой не работи са страшни, за това, че работят само балъците-пенсионери и родителите, а младежите гледат само от далавера да вадят пари, са вече ПРИСЪДА над едно прогнило общество!

Ами думите му за това, че положението е страшно, след като се види какви книги четат днес младите? Аз го изпитвам на собствен гръб. В смисъл, че дори за една много добре продаваема книга, която ми е коствала години непосилен труд, а и нерви и лишения, получавам толкова, колкото една фолк-певица за концерт от…два часа?!?

И още нещо в тази връзка, за книгите, де.

Тук, в Париж, разбрах и се убедих, че доста поводи за язвително отношение към нас като народ от страна на европейците дават някои от самите наши „избрани” незнайно от кого и защо „велики” творци, чиито нескопосани книжчици непрекъснато се превеждат по разни юбилейни поводи благодарение на пари на българския данъкоплатец, тоест на нас. Пълните им със скудоумия текстове наистина стават повод за присмех. Защо, например, всички се възмутиха от това, че един чешки художник е представил България като клозет? Та нали един от най-превежданите и възхвалявани автори у нас днес има роман, който „изследва” КЛОЗЕТА и в чужбина пишат рецензии за него със заглавие – книга за клозета…? Защо за едно и също нещо се нахвърлихме срещу чеха, а нашенеца възхваляваме до Бога? Но я се опитай да го кажеш това? Веднага кохортата около „великите” надава вой. И ти си свършен. И продължава така – пиши за клозета, за мухите… А за онова, което казва с болка Дучето, майната му… Това е за ония, простаците… А ние, ние сме „велики”… Ние изпълняваме това, което ни казват тези, които са ни избрали за „велики”…

Това вече май е почти краят.

Защото научи ли се един млад човек да бъде тарикат, той такъв остава за цял живот…

Защото да не вярваш в нищо, значи приживе си мъртвец.

Но ето и думите на Дучето:

„България е член на ЕС, но заплатите не са европейски. Битът не е европейски, да не говорим и за нравите. За стадионите и условията да не говорим. Но наистина българинът живее с по 400-500 лева на месец, защото няма какво да си говорим – в тази държава единствените романтици-балъци останаха пенсионерите, а младите – всички станаха тарикати. Тарикат не работи. Работи средностатистическият романтик-балък. Майка ми и баща ми са строили язовири, каскади, пътища, проходи и т.н. В момента не можем да направим една магистрала. Нямало пари. Еми, няма да има. Когато работиш, ще има. Нито заплатите са европейски, нито работа има за младите, нито можеш да ги накараш да работят. Сами виждате каква литература се продава, какво се чете. Никой не вярва в нищо. Младият човек е способен, но не му се дава възможност. Станахме 5 млн., а на книга се водим 8 млн. Ако я караме така, след 20 години ще бъдем географско понятие. Ето сега ни пречат да ходим на мач. Това за мен е дискриминация. 10 лв. са 12-13 хляба.”

А сега, тъй като аз живея в Париж, ви предоставям и още един текст. От него ще видите как пък, и то също във време на криза, се отнасят към младите си хора във Франция.

Ето го и него,”френския” текст:

„ 7,4 млн. евро ще бъдат дадени от френското Министерство на културата, за да бъде осигурен безплатен абонамент за вестници и списания на френската младеж, предаде агенция Франс прес.

Всички французи на възраст между 18 и 24 г. ще получат правото да се абонират напълно безплатно за издание по свой избор. Ако вестникът или списанието се харесат на младежа, при изтичане на абонаментната година той ще има право да се абонира за втора при голямо намаление.

Всички печатни издания, които участват в тази програма, са се ангажирали да публикуват материали от интерес за младежта, коментира говорител на френското правителство. Безплатното разпространение на вестници и списания ще повиши нивото на осведомяване и ще стимулира младите да четат повече, коментира културният министър Фредерик Митеран”.

В заключение пак ще спомена за едно свое усещане,което напоследък не ми дава мира.

Когато човек живее в град като Париж в една нормална страна като Франция, когато има възможност отдалеч да погледне на нещата, които стават в родината, вижда и усеща с кожата си какво безсмислие и безумие е да живееш в страна като нашата, какъв мазохизъм е всеки ден, всеки час да оцеляваш, да „стягаш колана”, а тези, които ти дават акъл за това, да живеят „като за световно”…И ти става тъжно, безнадеждно и болно. Ама много болно.

И се сещам за едно интервю напоследък на Божидар Димитров, който в пряк текст на въпрос на журналистката защо гърците при тази криза все пак не са взели необходимите мерки като нас,българите, да казва – ама те иначе щяха да направят революция. Ами ние, българите? За това, разбира се, г-н Димитров си замълча. И каза,че ние сме много по-добре от гърците. Като премълча обстоятелството,че как така ние, уж по-добре живеещите, получаваме с пъти по-малко от гърците, а и милиони от нас продължават да слугуват и вършат най-черната работа в Гърция… Но това май е тема за друг разговор, нали? За друг ли?

Два текста, два повода за размисъл.

Ако, разбира се, все още сме в състояние не само да псуваме и плюем помежду си по форумите,ами и да се размислим. Защото на думи сме големи, ама много големи „патриоти”, но когато трябва да се действа, май че ни няма никъде…

А иначе – до неделя. До поредния „сблъсък” между „сини” и „червени”…

вторник, 13 юли 2010 г.

ПИСМО ДО Г-Н ЕТИЕН ДЬО ПОНСЕН – ПОСЛАНИК НА ФРАНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

14 юли – националният празник на Република Франция

Има един уникален блог в интернет. Негов автор е посланикът на Република Франция у нас г-н Етиен дьо Понсен. Но оригиналността на блога не е толкова в този факт, а преди всичко в обстоятелството, че пишещият в него е човек с въображение и чувствителност, а това са хора, които аз търся и дълбоко уважавам, защото, убеден съм, на тях все още се крепи човешкото в човека в този наш безчовечен свят.

Да, блогът на г-н дьо Понсен ми импонира с искреността си. И не на последно място – със смелостта на автора му.

Защото, за да се решиш да „навлезеш” в българското блогопространство, където рискуваш всеки момент да получиш псувня или друг нецензурен израз на отношение, меко казано, си е наистина рисковано начинание.

Странно е това – един посланик, и то от една от челните държави в света, да более за проблемите на обикновените българи…И то във време, когато ние, писатели, блогъри, един по един се отказваме да „ограмотяваме” нашего брата, срещайки и получавайки непрекъснато ругатни и удари за това, че просто не можем да останем безучастни към онова, което не ни харесва в нашата страна. Изглежда е бронирана с надменност и безразличие към съдбата на обикновения българин онази кохорта от представящи се за големи патриоти група от хора, които, присвоили си незнайно как, „правото” да бъдат те и само те „бг-елита” живеят вече 20 години на гърба на народа, който търпеливо и овчедушно им се подчинява.

За да стигнем до очевадния факт – България днес е най-корумпираната и най-бедната, както каза и премиерът Бойко Борисов през месец октомври миналата година в посолството ни в Париж на среща с българите от Града на светлината.

И ето, в последния си материал от своя блог г-н дьо Понсен се взира не къде да е, а в най-голямата от пословичната и станала вече наш неотменим спътник мизерия в България – при ромите. Но тя, мизерията, дали е само при тях?

Думите на г-н дьо Понсен са „удар в сърцето” на ония, за които словата „солидарност”,”справедливост”,”съчувствие” са непознати и смешни.
И още нещо много важно – Негово Превъзходителство се обръща и търси изход от положението на ромската общност не само в рамките на България, но и в Европейския съюз.

Аз много добре си спомням думите на г-н Президента на Република Франция Никола Саркози, който в забележителната си реч пред студентите от Софийския университет на 4 октомври 2007 г. каза думи, които не бях чувал от голям европейски политик по отношение на нас, българите, думи, които странно защо бяха пренебрегнати, както впрочем и цялата му реч, от нашите медии.

Тази реч, заедно с отговорите на въпросите на студентите, аз я публикувах единствен у нас в книгата си „BG емигрант в Париж” . Там г-н Саркози казва:

Искам да ви кажа едно нещо: когато срещам европейци от Изтока, аз се питам понякога какво трябва да се мисли за нас, европейците от Запада, които сме ви оставили петдесет години от другата страна на стената, тоест от лошата страна? В моята държава има хора, които намират, че това е нормално. Че свободата е за Запада и че диктатурата е за Изтока. Като че ли един европеец от Изтока не струва колкото един европеец от Запада.

На свой ред г-н дьо Понсен, ще видите това от материала, също се обръща към европейците, към ония, които може би ни смятат, че сме втора категория народ. Той им задава въпроси, които поне аз не съм чел да бъдат задавани на богатите страни от ЕС от някой друг техен висш политик.
Ето и материала на г-н дьо Понсен:

Какъв път да следваме, за да се подобри съдбата на ромската общност?

Бих искал сега, чрез тази статия, да ви обясня и представя подхода на тези различни инициативи. Защо бяха подети тези инициативи свързани с ромите и каква е поуката, която можем да извлечем?

Най-напред трябва да напомним, че ромската общност е най-голямото малцинство в ЕС наброяващо между 6 и 7 милиона членове (от цялото население наброяващо 500 милиона жители). Според Съвета на Европа, в България то наброява около 700 000 души (от цялото население от 7,7 милиона души). Навсякъде в Европа това население е дискриминирано и живее при трудни условия. То живее отделно (както в квартал „Надежда” в Сливен. В България може да прекараш около три години ( като мен) без да имаш реални контакти с него. За разлика от турското малцинство, например, представлявано в Парламента и притежаващо политически и културни връзки, ромите почти изцяло отсъстват в политическите, журналистическите, интелектуалните и културни среди (освен в шоу бизнеса). Тези, които срещате в София във всекидневния ви живот, са чистачи и работници в строителството, които идват в края на седмицата с каручките си да търсят метал или хартия за вторични суровини. Не съществува видима враждебност с останалите части от българското население в голямата си част от славянски произход или турски ( другото малцинство). Общностите живеят отделно, в някакво безразличие една към друга.
Какви поуки можем да извлечем от първите посещения на място?

- Първо, безкрайно сложна обстановка. Както често се случва, видени отблизо, нещата изглеждат по-сложни отколкото видени отдалече. И така, не съществува една единствена ромска общност идентифицирана като такава в цялата страна а много и различни случаи. Ромската общност е, най-напред, разделена на различни кланове или групи. Само в квартал „Надежда” в Сливен се различават т.н. „голи цигани”, които са най-бедните, парии; „музикантите”; и „турците”, наричани така, защото са турски говорещи (и мюсюлмани – 30%). Всяка група от тази общност има собствени правила и дискриминацията се извършва от едните върху другите ( например „голите” са дискриминирани от другите две групи) . Освен това ( и за щастие) действителността в „Надежда” не представлява положението на всички роми в България. В други квартали условията на живот са, разбира се, трудни, но по-малко критични ( в един от другите квартали на Сливен срещнах един лекар от ромски произход). Това разнообразие и сложност прави по-трудно намирането на едно общо решение относно тази общност. Ако съществува отговор на чудесата то той отдавна би бил приложен. Различни ситуации, различни отговори.

- Следва кардиналният въпрос за „ранните женитби” присъщи на тази общност. В кварталите „Надежда” и „Факултета” са практика уредените сватби, разбира се, без съгласието на момичетата, още в пубертет, т.е. често на 10-11 годишна възраст.Въпреки че противоречи на българското законодателство, тази порочна практика продължава от векове ( когато не е придружавана от „отвличане”, истинско похищение с изнасилване на момичетата, за да принудят родителите да приемат ранната женитба).
Всички, с които съм споделил, потвърждават, че ранните женитби са в основата на всички проблеми свързани с ромската общност ( висока раждаемост, мизерия, брачно насилие и др.) Този феномен се набива в очи по време на посещенията направени последните дни ( в кварталите „Факултета” в София и „Надежда” в Сливен. В малките класове (4-и) броят на момичетата и момчетата е равен, но в гимназията (8-и клас), момичетата ги няма. Родителите не ги пращат на училище от страх да не бъдат отвлечени на път към училище или защото те са се вече омъжили. Задължително трябва да се предприеме акция, за да се предотврати тази практика на ранните женитби, в силно противоречие на европейските ни ценности относно спазването на правата на жените. Как да приемем факта, че в сърцето на Европа хиляди момичета имат такава ужасна съдба? Че от поколение на поколение животът на хиляди момичета е прекършен без никой да се развълнува ни най-малко. Един от ключовете за разрешаване на проблема е постепенно да се сложи край на преждевременните женитби. Но как да стане това? Без съмнение, чрез обучение.

- и най-накрая, необходимото съвместно европейско действие. България е една от най-бедните страни от Европейския Съюз. Усилията, които се влагат за интеграцията и образованието на ромското население не са за пренебрегване. Например бях впечатлен от ангажираността на педагогическите екипи в посетените училища. Били те „сегрегирани” (само с ромски ученици) или „десегрегирани” (смесен тип училища), тези учебни заведения са добре ръководени и персоналът, който работи в тях е мотивиран. Но българските средства са ограничени и единственият способен да се справи с това предизвикателство би бил Европейският Съюз. ЕС трябва да осъзнае, че на неговата територия съществуват зони, които са по-скоро характерни за третия свят, притежаващи и съответните признаци като мизерия, сексуална експлоатация, ранна смъртност (в Надежда, средната продължителост на живота е 52 години, докато средно за България тя е 72). ЕС с право е горд, че е най-големия донор на хуманитарна помощ в света. Но не трябва да забравя и собствената си територия. Разбира се, има Хаити, но да не забравяме и Надежда. Бях изненадан, за да не кажа шокиран, когато разбрах, че Лекари на света не получават европейски средства за дейността си в Сливен. Кога можем да се надяваме на една широко мащабна европейска акция, поне що се отнася до осигуряването на един минимум по отношение публичната инфраструктура (улично осветление, асфалтиране на пътищата, канализация и т.н) на тези ромски квартали разпръснати из цялата страна? Европейският комисар, който отговаря за европейските помощи, г-жа Георгиева, е българка. Смятам да я направя съпричастна по отношение състоянието на тези квартали.




Ето сега и моето писмо, което изпращам на г-н дьо Понсен:

Г-н Посланик,

Следя Вашия уникален блог и се радвам, че благодарение на Вашата чувствителност Вие сте „напипали” някои от основните проблеми на днешното българско общество, тоест СТРАХА и МИЗЕРИЯТА!

Това са и основните теми, които са утаени и в моите три „парижки” книги, които Вие, лаская се без съмнение от това, познавате и заради които получих в специално писмо Вашата висока оценка, за което сега използвам случая да Ви благодаря!

Тези две неща – пословичният български страх от силните на деня, водещ от своя страна до безумна търпеливост и тоталната, вече продължаваща 20 години, планомерно контролирана от тъй наречения „елит” в България МИЗЕРИЯ, част от която Вие сам сте видели в ромските гета, но тя е навсякъде извън центъра на София, са в основата на бедите на моя народ!

Може би заради тези теми, както и заради вродената любов у българина към Франция, моите „парижки” книги имаха, а и продължават да имат, колкото и да е нескромно от моя страна сам да изтъквам този факт, голям успех.

Защото за нас, изтормозените и все борещи се за оцеляване българи, Париж винаги е бил не само географско понятие, не само град с уникална история, най-големият град-музей в света, но и така нужната ни светлинка в тунела, глътката усещане, че там, в оня далечен свят, все пак има територия на справедливостта и солидарността.
Париж за българина винаги е бил символ на Надеждата, на Светлината, на Свободата, на Радостта от живота, все изконни за човека неща, които, това също сам Вие сте го забелязали, у нас са толкова рехави и почти непознати.

Няма да се разпростирам, ще спомена само това, че при многобройните си срещи с читателите, особено през лятото на 2008 г. по време на проведения в чест на Председателството на Република Франция на ЕС с помощта на издателство „Хермес” и на много приятели на Франция от мен Маратон с автограф – първа проява от този род в моята страна, озаглавена „Париж идва при вас!”, стотици хора не само пълнеха салоните в София, Варна, Пловдив, Благоевград, Бургас…, но и ми задаваха най-често следните въпроси: „Г-н Райков, нали вече сме членове на Европейския съюз, защо тогава сме толкова бедни? Защо толкова много продължава да се краде у нас, и то не само от парите на Европа, но преди всичко от нашите, български пари? Защо пенсиите на милиони българи са от по 50 евро, нещо срамно и непознато в цивилизована Европа, а заплатите – сто евро, при цени на стоките вече по-големи от тези в богатите страни? Нали основните ценности в обединена Европа са СОЛИДАРНОСТТА и СПРАВЕДЛИВОСТТА?”

На тези въпроси, г-н Посланик, аз не можах да отговоря.
Затова, простете, но сега, в „качеството” си и аз на блогър като Вас, Ви ги задавам. И съм сигурен, че Вие – било с публикация във Вашия чудесен блог или по друг начин, ще отговорите на тези въпроси на българите.

И не само това – Вие ще запознаете с тях европейците. Сигурен съм, пак повтарям, в това, защото имам привилегията да ви познавам от години и като човек, и като автор на прекрасна книга за Лисабонския договор, а и на този Ваш блог.

Сигурен съм, защото Вие преди всичко сте чувствителен човек и с въображение – неща, толкова рядко срещани сред хората от нашия съвременен свят, а да не говорим сред политиците, в частност за България сред тъй наречения „елит”, който може само да се учи от Вас.

Прощавайте за отнетото време.

С поздрав и дълбоко уважение: Димо Райков

П.П. И честит национален празник, г-н Посланик! Желая го това от сърце чрез Вас на всички французи, а и на всички, които обичат Франция и Париж, тоест Свободата, Светлината и Радостта от живота…
Честито!

понеделник, 5 юли 2010 г.

ЗА ВЛАСТТА - КРАЛСКИ СКАРИДИ, А ЗА НАРОДА...

ВЛАСТТА-„СЛУГА” ПРЕЯЖДА ЗА ЗДРАВЕТО НА „ГОСПОДАРЯ”- НАРОД

Онзи ден бях поканен на среща на едно кметство на парижки район. Какво бе удивлението ми, когато седящият до мен французин ми каза, че всъщност сервитьорите, които ни обслужваха, били … кметът на района и неговите служители?!? Гръм да бе паднал, не би ме така стреснал – хайде бе? Разбира се,запазих самообладание. После разбрах, че на всички подобни срещи хората от кметството,воглаве със своя шеф, били всъщност персоналът на заведението – сервират,приготвят храната,чистят,мият…
- Ама как така? Та те не са сервитьори и миячи? – не се стърпях.
Французинът ми каза:
- Господин Райков, ТЕ СА СЛУГИ НА ТЕЗИ,КОИТО СА ГИ ИЗБРАЛИ.
Кратко,ясно и точно.
А у нас?
В предния си текст в блога писах за злоупотребите на тъй наречения елит у нас. Писах, макар че от опит знаех, че на тези хора хич не им пука. Затова и не се изненадах,когато след дни открих този „весел” репортаж.
Просто веднага направих сравнение с това, което бях видял във френския ресторант и реших да го „открадна” – свежо и хубаво авторката, надявам се да ми прости за тази „кражба”, описва „кризата” в живота на бг-властта – и да го предоставя на вас,моите читатели, като документ за онова, което се прави и върши в един общински съвет. И то не какъв и да е съвет, а на втория по големина град в България.
Всъщност този репортаж е ярко олицетворение на израза „пир по време на чума” и на онази нашенска типична бг-черта в народопсихологията ни – налапаш ли кокъла, майната им на другите! Яж,пий и се весели, че животът е кратък… А другите кучета ги яли! На тях им стига, че ние работим за тях, малко ли е това?
Ами това е – приятно четене!
А, щях да пропусна – коментари не чакам. Просто те не са и нужни. Нужно е само да прочетем, да помълчим и… отново да потеглим нанякъде си с оня голям и тежък ярем.
Защото е криза, трябва да стягаме колана, пък с тия „огромни” пенсии и заплати кое по-напред…
И … да оставим хората, "бедните хора" на властта, да празнуват. И те са хора, що да не хапнат и пийнат, нали? А работата! Е, тя работата не е заек да избяга. Поредната нашенска „мъдрост”. Да, българска „мъдрост”… Която е няма в духовната съкровищница на никой друг народ…
Ето и публикацията:

Властта в Пловдив хапна мнооого хубаво
Ирена Чернишева

Съветниците весело пълнеха чинии край софрата
Обилно хапване, букети, игри и закачки. Така мина по-голямата част от сесията на местния парламент вчера. Работата поостана на заден план, но пък настроението изобилстваше.
Първата пищна трапеза подреди съветникът Константин Георгиев по повод двоен празник - почерпи за ЧРД, освен това миналия петък му се родила дъщеричка Виктория.
Омбудсманът Юлия Юрдекова наскоро бе наградена от президента Георги Първанов с орден "Кирил и Методий". Тя получи огромни букети и отрупа маса с деликатеси.
Дебатите се проточиха, а съветници влизаха и излизаха, за да се почерпят за здравето на Георгиев и Юрдекова.
След втората почивка Спас Гърневски от ДСБ предложи на Илиев сесиите да бъдат по 3 дни - по един ден за дневния ред, за пощата и за работа. Не, ще стоим тук цяла нощ, имаме 52 точки, възрази председателя на местния парламент Илко Илиев.
Преди да започне веселбата, омешана с малко работа, съветникът от "Атака" Димитър Керин връчи златно магаре на Илиев като награда за изключителния му инат.
"Г-н председател, в продължение на 20 заседания отказвате да освободите заместника си Тодор Христев, макар че той не членува в никаква група и така нарушавате правилника", обяви Керин.
Илко Илиев прие приза с усмивка, но в този момент на помощ реши да му се притече Слави Георгиев от ВМРО. Той грабна магарето и го затика в ръцете на Керин. Той си го прибра и пак го даде на Илиев. "Взех го с чувство за хумор, но истината е, че дали да бъде освободен Христев, трябва да решат съветниците, а не аз. Веднъж вече внесох това предложение, но не събра нужния брой гласове", обясни председателят. Той обеща да намери подходящо място на магарето в кабинета си.
Магарето е гипсово, масово производство, но беше позлатено специално за председателя, обясни Керин. На почти всяка сесия, откакто се разпадна групата на "Атака", а Тодор Христев напусна партията, Керин иска оставката му.
След като си взе магарето Илко с тъга констатира пред празничната трапеза: Хората какви подаръци получават, а на мен магаре.
Все пак съветниците дебатираха и по дневния ред. Питане какъв е бил броят на трудовите и гражданските договори в общината през 2007 г. и какъв е сега внесе Тони Симидчиева(СДС). "Имам информация, че от началото на мандата администрацията се е увеличила два пъти", обясни тя. Кметът обеща бърз отговор най-късно до средата на другата седмица.

П.П. Още веднъж простете за иначе дългата публикация,но тя представя,мисля, доста точно атмосферата,при която работят „слугите” на българския народ. Четеш и се чудиш – да се смееш ли,да плачеш ли? Май за предпочитане е второто.
И още един нашенски пример – току-що прочетох и материал за кетъринга при самолетите на властта, тоест какво ядат и колко струва това ядене,което поглъщат властниците, когато пътуват по „важни” държавни дела.
Пакетът от луксозна храна включвал сьомга,кралски скариди, е, чак пък кралски скариди, да се задавят дано, сигурно ще възкликне някоя пенсионерка,салата,десерт,кафе и тъй нататък. Пакетът храна струвал…72 лева. Е, не е много, нали? Още тридесет лева и ето ти една пенсия…За информация – едно кафе било 3 лева,една бъркалка за кафе – 1 лев…Само за едно пътуване от час и половина храната се оказала близо 15 хиляди лева! И всичкото това – разбира се, безплатно за пътуващите властници и техните клакьори журналисти и тем подобни слуги. Е, не е съвсем безплатно – народът плаща. Тоест плащаме всички ние,обикновените простосмъртни, тоест „господарите”. Най-много,разбира се, дават парички пенсионерите. Те плащат за кралски скариди на властта, а властта им отвръща любвеобилно – няма пари за увеличение на пенсиите.
Да бе, как ще има?
Та това е – един пример от Париж, от столицата на една от най-богатите държави в света и два примера от България,най-бедната страна в Европа.
Най-бедната ли?

петък, 2 юли 2010 г.

КОЙ И КАК КРАДЕ ОТ БЪЛГАРИНА?

ОТКЪДЕ СЕ ВМИРИСВА РИБАТА - НЕКА НИ КАЖАТ ДЕПУТАТИТЕ

Преди време в свой текст посочих излишните и невероятни разходи на депутатите за бензин с надеждата,че тази порочна практика ще се прекрати.
Ето един ред от тeзи редове:
„Уви? Криза е, ама за някои само, а за други – рай!”
Ето, убедете се сами в истинността, а и в актуалността на това мое заключение и от следните факти, които си позволявам да препечатам от webcafe.bg :

"Общо 2.1 млн. лв. са платени на депутати за командировки за първите 10 месеца от мандата, като 1.7 млн. лева от тях са за обиколки из България. От българските пътни 1.1 млн. лева са изплатени за командировъчни, въпреки че голяма част от народните представители са избрани от родните си места и през уикенда се прибират там.
Агов от ДСБ и Димитров от ГЕРБ водят по пътувания
На Доброслав Димитров от ГЕРБ, който е на второ място по командировки в чужбина след Асен Агов от Синята коалиция, са били изплатени 15 719. 37 лева. Пред журналисти в парламента той обясни, че е ръководител на българската парламентарна делегация в асамблеята на НАТО и затова доста често лети до САЩ, където се провеждат повечето заседания.
Разстоянието е голямо и билетите съответно са по-скъпи, разясни Димитров. В същото време, ако не отиде, България няма да има представител. Иначе в България ползвал личния си автомобил и не осребрявал харчовете си.

Сред най-пестеливите на задгранични пътувания е Петър Петров от ГЕРБ, похарчил 10 071. 54 лв. Аз съм член на две комисии - икономическата и по наука и образование към ПАСЕ, коментира депутатът. Така че въпросът не е за пътуване по желание, а на представителство. Държавата се изолира, ако не взема участие, ние сме част от обединена Европа, подчерта Петров. Той разкри, че не ползва ВИП, а минава през обикновен терминал. Така се спестявали по около 65 евро, които той определя като излишен разход.

10 436.70 лева за командировки в България са изплатени на Антон Кутев от левицата. Той е избран в парламента от Силистра и затова редовно през почивните дни пътува до там. В кулоарите на НС Кутев заяви, че не използва служебен автомобил, а личната си кола.
След това - срещу съответните документи, остойностява в НС похарчените пари. Депутатът припомни, че има лимити за бензин, а отскоро те са намалени с около 20 на сто. Парите ще ми покрият разходите до края на годината, сметна Антон Кутев.
По думите му, преди да бъде намалена, сумата за командировъчни е била 7-8 хиляди годишно. Всеки път спазвам лимитите и си доплащам за хотел, каза Кутев. Преди съкращението за спане са се полагали 120 лева, сега - 100 лева.

Антон Кутев обаче, който освен депутат от Силистра, е и член на областната структура на БСП там и твърди, че с пътуванията си съчетава функциите, не успя да обясни защо от "Позитано "20 не му покриват част от разходите, а плаща парламентът. Няма разлика между партийни и депутатски дела, те не могат да се разделят, каня всички на срещи, коментира той.
ДЕПУТАТИТЕ ПЪТУВАЛИ ЗАРАДИ ИЗОЛАЦИЯТА
За да не бъде изолирана България от международните организации, в които страната има парламентарни делегации, депутатите в 41-то Народно събрание се чувстват задължени да присъстват на възможно най-много от техните заседания. Това е най-честото обяснение на народните представители за изхарчените от тях средства за задгранични командировки, съобщи БТА."

В заключение – за кого всъщност ние гласуваме?
Нужен ли е коментар?
Не, разбира се.
Защото горните факти, а и съпътстващите ги думи на господа депутатите, особено тези на Кутев, са ОЧЕВАДНИ!
Той ме канел на среща?!? Та нали заради такива като него, заради техния ненаситен вече десетки години търбух, милиони като мен тръгнахме по света…
Да, той затова харчел грешни народни пари, защото ме канел на среща в…Силистра, един от най-бедните райони.Където не му стигали парите за хотел – сто лева не му стигали? И си доплащал още двадесет… Ех, бедни ми Антоне, ех, бедни ми Кутев, жив да те оплаче човек – да си доплащаш за хотел с цена на нощувката 120 лева. И то в Силистра. Ами ела при мене в Париж, ще ти намеря приличен хотел в центъра на най-скъпия град в света за 50 евро, тоест за 100 лева. И няма да си „вътре”, няма да ощетяваш бедното си семейство…
Всъщност сега се сещам, че преди време бях чел, че неговият съратник и другар Петър Димитров, в качеството си тогава на министър, бил спал, мисля в Петербург, за 4000 евро или лева, и така, и инак сумата е супер, на нощ?!? Представяте ли си ги тези пари? А техните „другари” от електората, който като послушен пумпал ги избира на всички избори, бъркат по кофите и псуват СДС-то…
Е,то бива, бива наглост, то бива цинизъм, и то от представител на „народна партия”, от партията на тези послушни овчици, които такива като този Кутев ги стрижат и доят вече толкова години с обещанието, че утре, ама наистина утре ще дойде комунизмът!
А дотогава той, Кутев и неговите колеги, ще спят за 120 лева в Силистра, а електоратът им ще получава като пенсия за цял един месец тази „огромна” сума от 50 евро, тоест 100 лева… За лекарства, за ядене, за парно, за ток…
Значи – една нощувка на Кутев и ония се равнява на месечната пенсия на милиони техни избиратели?!?
Нещо нечувано и несрещано никъде по света. Освен, разбира се, в България.
В страната с най-хубавите планини, най-хубавите жени, най-ебл…, простете, мъже, най-, най-…
Мили, родни картинки!
Тежко и горко на България… Тоест на мястото-резерват, наречено „България”, където за едни животът е проклятие… Но за други е рай, рай, рай…
Ех, къде сте г-да от ГЕРБ, нали дойдохте, за да въздадете справедливост!
Справедливост ли?
Тази толкова странна, толкова непозната дума по нашите географски ширини…