ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

събота, 5 юли 2014 г.

ДВЕ УСЕЩАНИЯ ЗА ДВА НАРОДА...

ЗНАЧИ ИМА НАДЕЖДА...


Днес прочетох за съвсем кратко време две хубави неща за себе си като човек и писател. И двете от непознати за мен,но интелигентни хора. Няма да скрия - мненията на Вени Марковски и на Огнян Боюклиев ме зарадваха. Но по-важното е,че получих още кураж да продължа. Да, не всичко все още е
загубено...

Огнян Боюклиев Димо Райков е много добър писател! Той от отдавна живее в Париж и е далеч от политическите страсти у нас.
Имах намерение да го попитам на кого симпатизира, къде е в политически сектор, как се определя?
Не го познавам лично, но случайно прочетох доста неща от него!
И в един момент прецених, че политиката няма място тук!
Той е изключително порядъчен човек!
Това лъха от неговите текстове! И това е най-важно!

https://www.facebook.com/shares/view?id=10203072961883145&overlay=1&notif_t=story_reshare

ТОЗИ ВЪЛШЕБЕН МИРИС...



Ей тези книги пред мен никой не може да ми ги отнеме - нито завистта,нито злобата, които иначе така хубаво виреят в нашата душа, а и във Фейсбук...
Само аз си знам, и донякъде най-близките около мен, какво ми е коствало не само тяхното написване, тяхното идване на бял свят, но преди всичко преодоляването на вродения бг-негативизъм към оня, който поне мъничко е постигнал нещо в този наш опърпан и окраден ни живот... / Тук искам в скоби да кажа - повече, много повече усилия хвърлих не толкова в написването, в раждането на моите творби, а в преодоляването на онова тъмно в нашенския характер, демонстрирано и преди, и сега, а навярно и винаги от някои "доброжелатели".../
Вижте ги - "Париж, моят Париж...", "BG емигрант в Париж", ""55 тайни на Париж", "Кестени от Париж", "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза", "Диагноза:Българин в чужбина", както и останалата зад кадър "Писма до мъртвия брат.Пансионът", а и другите ми книги са факт. И това за мен е най-важното. Те са по библиотеките на хиляди, десетки хиляди мои верни читатели, както и в останалите обществени библиотеки, в 15 от най-големите световни хранилища на духа - Харвард, Блумингтън, Вашингтон, Москва, Белград, Ню Йорк, Лондон, Париж, Букурещ, Прага, Бъркли, Мелбърн... Там, където случайни творби не отиват...
И там те са бронирани от бг-завистта...
Там е моят свят, моето усещане на едно момче-все още дете, родено в едно от най-несвободните кътчета на тази земя, сред невероятна мизерия, но сред толкова природна красота на една магическа планина-Странджа и вълшебните приказки на баба и мама, сред хилядите томове на една стара, почти грохнала,но иначе достолепна градска библиотека, където една чудна жена, библиотекарка-инвалид, с грейнало лице му даваше всяка сутрин нова и нова книга за прочит у дома...
Едно момче, омагьосано от силата на словото и от мириса на хартията, утаила в себе си тайните на това вълшебство-реденето на думите...
Едно дете, поело глътката свобода в притръпналото си сърце, тръгнало невръстно и само, само и пак само...от крайграничното никому познато градче в една също така непозната за широкия свят страна и стигнало, въпреки всичко и всички, въпреки телените заграждения не само на границите на оня комунизъм, но и телените заграждения на човешката мисъл и греховност, там, в столицата на Свободата и Красотата...
Само човек, направил "подобен преход" в своя временен живот може да ме разбере... И тук, във Фейсбук, наред с многото мои резерви към този начин на общуване, има, сигурен съм в това, много такива хора, които ще ме усетят, а и вече са ме усетили...
Благодаря им! Благодаря и за снимката на Рашел, която нагледно показва при всяка моя премиера уважението си към мен и книгите ми. Но тя, поетесата с ранима толкова душа, също така показва и нещо друго, нещо толкова рядко у нас, в българските условия на живот и творчество - колегиалното усещане на творец към свой събрат - да, колко ни липсва това днес, а и винаги ни е липсвало, нали?
Благодаря още веднъж, Рашел, благодаря и на всички останали приятели и читатели заради усещането за въображение и чувствителност, което все още притежавате.И което, а това е още по-важно, всъщност то е най-важното, не се свените да... показвате наяве. И то към един автор, който не е от Схемата, от оная толкова позната родна Схема,впримчила българите във всяка една сфера на обществения ни, раздиран от партизанщина и дребен тарикатлък живот.
Към един писател, който по един или друг начин ви е развълнувал.
А нима е малко това, днес, в студения 21 век - да развълнуваш някого...Приятен ден и повече усмивки! И да има винаги повече и все по-плътен мирис около вас, да,оня вълшебен мирис. Мириса на хартия, примесен с дъха на печатарско мастило...
Новата, току-що разтворена книга...Да е благословена!

Димо Райков
Малко Търново - Париж
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10203531289543764&set=a.1359119618946.52750.1260207798&type=1&theater
Avec Dimo Raikov.
Photo

ДЕН НА СОЛИДАРНОСТТА... ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ТОЙ У НАС?



Вчера във Франция, тази Франция, която у нас доста често подиграват и окайват, която е на пето място по богатство в света, където пенсиите и минималните доходи започват от 1000-1500 евро нагоре, тоест от 2000-3000 левчета..., вчера имаше Ден на Солидарността с възрастните хора. Денят е обявен за почивен, но всеки, който иска, може да работи. При едно условие - заработеното да отиде във фонда за подпомагане на възрастните.
И резултатът - повече от 20 процента от работещите французи са се явили доброволно на работа в този толкова горещ ден и са внесли във фонда милиарди евро..
Да,там, в една от най-богатите държави в света... Там, където пенсионерите се радват на...живота...
Всъщност мен ме прострелва един въпрос - това възможно ли е в България. Във "великата" страна, където пенсиите са от по 50 евро, където политиката, от която не зависи нищо в тази страна-колония, е обсебила не само господарите-кукловоди, но и жертвите-нещастници...
Възможно ли е наистина?

ТЛАСЪЦИТЕ НА РОДНАТА КРЪВ

ОЗАДАЧЕН СЪМ...



Да, долните снимки показват самата истина, чийто свидетел бях и аз. 
Останах поразен от тишината, която съпътстваше мачовете досега на Франция. В района на Париж, където живея, видях развято само от един балкон знаме на Франция, докато десетки бяха на други страни...
А когато Франция вкарваше головете, може би само аз и още един-двама се провикваха в съседство на моята квартира...
Но когато играеха футболистите на Алжир, о, тогава въздухът се разцепваше... Тогава бяха такива гърмежи, че подскокнахме в съня си - каква е тази канонада...
Това е най-малкото странно за мен, иначе широко скроения човек, при това писател, при това и сам живеещ в друга страна...
Странно, да, много странно...

https://www.facebook.com/crushmarxism/photos/a.867025529980229.1073741826.867022703313845/930846543598127/?type=1

МИГОВЕ , МИГОВЕ, МИГОВЕ...



Мигове от моя живот, които никой не може да ми отнеме...
Всъщност неведоми са информационните канали на Фейсбук, чудя се как са намерили някои снимки и материали, за които и аз не съм подозирал...Разбира се, тук е една малка,много малка част от моята творческа биография, разбира се, аз няма и какво да крия, винаги съм бил 'цял-целеничък' пред читателя си...
Да, мигове радост, зад които се крие толкова, толкова мъка...
На един българин,който сам е тръгнал по този сладък, но и трънлив път на духовното...
Но в случая това не е най-важното,нали? Просто имам само една молба - нека тези отрязъци мой живот да бъдат погледнати с добри очи от добри хора... Моля тези,чиито сърца са парчета лед просто да подминат. Благодаря предварително и на едните, и на другите...
Да, частици от моя път, тръгнал от странджанското градче Малко Търново, преминал през Бургас, Ямбол, Варна, Велико Търново, Кюстендил, София и сега спрял се в ... Париж...
Един път, моят път...
Сред снимките ще видите и моята майка Яна,вече покойница, мои приятели,читатели от многобройните ми премиери в България и чужбина, ще се докоснете до мигове със Силви Вартан, Шарл Азнавур, Умберто Еко, Салман Ружди, Пол Остър, Стефан Хесел, Марк Леви и колко още...
Ще се докоснете и до моите книги, до откъси от тях, които не съм и предполагал кой и по какъв начин ги е обнародвал. Ще прочетете и отзиви,рецензии за творбите ми...
Да частици от моя свят...
Дано да ви допаднат и да предизвикат размисъл у вас. Това ще ми бъде достатъчно...

Ваш: Димо Райков

https://www.google.fr/search?q=димо+райков&client=firefox-a&hs=45x&sa=N&rls=org.mozilla%3Afr%3Aofficial&channel=np&tbm=isch&tbo=u&source=univ&ei=N9OzU4CnJeSK0AXd4oCIDg&ved=0CC8QsAQ&biw=1024&bih=500

"МИНИМАЛНО ПОЧАСОВО ЗАПЛАЩАНЕ" - ЩО ЗА ЖИВОТНО Е ТОВА..





.Нещата са много, много тъжни у нас... И аз вече казвам, че са неспасяеми.
Защо? Защото онова, което ни пречи да бъдем нормални граждани на една нормална страна е в главата ни. 
Ами, дори да вземем реакцията и по един мой текст - "Разкъсващата болка на един емигрант", който в момента е препечатан от един голям сайт. Той е писан преди 3-4 години, имам го и в новата ми книга "Диагноза:Българин в чужбина".
И наблюдавам странно явление - започват да се появяват нашенци, които да плюят против... човешката болка.
Да, ето, някаква пенсионерка в коментар пише, че западняците да си гледат техния морал, че хич не са добре и тъй нататък...
В такива мигове главата ми пламва. Защото осъзнавам, че никога не ще се прекърши това българско търпение и тази простащина. Много бих искал да видя как живее тази жена...Искам да видя лицето й, но като по правило такива плюещи гадно никога нямат лице на профила си, а само животни или някакви картинки.
Тук една скоба - аз не приемам за приятели тези, които нямат поне снимка.От опит зная, че най-долни в плюенето са тези без снимка на страницата си.
Да, чудно ми е защо реагира така тази жена, а и някои други, повечето все жени, все майки, все на солидна възраст...Тоест хора, които едва свързват двата края.
Ето, затова казвам, че никога на тази територия няма да има нещо добро.
Ето, вижте, в тази подигравана от тях, от тези бг-пенсионерки Германия вече са приели увеличението на минималното почасово заплащане! А у нас... У нас те "товарят" с увеличение на парното и водата...
Според това "немско" увеличение една наша пенсионерка сега взима за цял месец толкова, колкото ще взима един немец за ... десет часа работа...
У нас въобще няма такова понятие "минимално почасово заплащане".
Защо?
Ами, защото ще ни се смее още повече светът, като разбере истинските цифри на "благоденствието" българско.
Обаче тази жена се провиква в коментара си - ей, западняци, не се грижете за нас, гледайте си дереджето...
Е, ама то такава простотия вече не се търпи. Че и профил има, че и страница, че и участва активно във Фейсбук...А мисленето й е на...
Господи, живее като скот, тя всъщност не може да предположи, че нищо не живее, че е на светлинни години, дори от живота на един клошар на Запад... Но има ли смисъл да се ограмотява неискащия това?
Да, у нас сега нашенци имат друга, ама много голяма задача. Да се подготвят добре за изборите, да слушат разни люде да им обясняват, обясняват... Да им пеят приспивни песнички, да, същите блудкави, но иначе толкова галещи ухото песнички, които им пеят от десетки години...
И да чакат - тръпни и нетърпеливи, новите избори, които всъщност пак са си същите - тоест избори без право на избор...
Но пука ли и на тази женичка, която се е "загрижила" за немското и френското "тежко" живеене...
Хайде, изборите идват, давай, жено българска...

Димо Райков

http://www.standartnews.com/svyat-

europe/germaniya_prie_minimalno_zaplashtane_na_chas-244669.html?fb_action_ids=10203011142016655&fb_action_types=og.likes

СЛУЧКА В СОЦТРАМВАЙ



Как умеем да гледаме лошо – е, в това отношение сме ненадминати майстори, няма що. Кой и как ни го е внушил, но няма друг човек, освен българина, който така да умее да гледа… лошо.
И то така лошо, че усещаш как цял потръпваш, всичко вътре в теб се вледенява и една обезсилваща те, ама много вредна енергия се влива в теб и те разлюлява.
И това нашенско гледане е навсякъде – било на футболен мач, там то е придружено, разбира се, с най-просташки псувни и викове от рода на „Да те целува макя ти, тоест майка ти, студен…”, „ Рак да те хване”, „Цял живот да ходиш кьорав…” и тъй нататък, и тъй нататък, било на улицата, че дори и в театрална зала…
Да, шампиони сме – тук първенството ни е неоспоримо. За жалост, разбира се…
Но защо ние, българите, гледаме лошо?
Ето един от възможните отговори.
Пътувам в софийски трамвай. Един от старите софийски раздрънкани трамваи, с тяхната възкисела миризма и прах, толкова много и полепнал по мръсните, прокъсани седалки прах…
Задушно е, мръсно е… И мирише, Господи, как мирише – на пот и на… оскотяване!
Една жена ме позна, заговори ме:
- Г-н Райков, онзи ден Ви гледах при Милен Цветков, после и при Лора Крумова, толкова хубаво говорехте за Париж, кажете ми сега нещо, аз съм стара учителка, обожавам Париж, но със сто лева пенсия май никога не ще го видя, затова, моля Ви, разкажете ми...
Аз също съм, всъщност дали вече съм, спонтанен човек, приказлив, пък особено стане ли дума за любимия ми град, нямам спиране. Та в случая не му мислих много – просто започнах да й разказвам как сега, в същото това горещо време, пътуват по автобусите парижани. Как няма кола без климатик, как е толкова чисто в тях, а и в метрото, че пътниците си оставят свободно чантите на пода.
Жената, тази възрастна и тъжна наша майка-учителка, оставена на произвола на съдбата да оцелява както може в този наш български ужасен и студен свят, е притворила очи, аз вече съм се разгорещил…
До жената седеше старец, естествено, без зъби, смачкан, посивял – като праха и атмосферата наоколо... Да, обикновен възрастен човек, от ония бг-старци с уста-дупки…
И разказвах аз за Париж, как там на пенсионерите им казват не както при нас - "пенсии", а "сеньори", как се грижат за тях, как през лятото до късно по брега на Сена им организират танци... Как пенсията им започва от 1000 евро, тоест 2000 лева нашенски… Как почти на всички пенсионери им дават общински жилища, куп други бонуси – било за Коледа, било за друг празник, как им организират почивки на море и планина безплатно, как ги канят по телевизии и различни прояви, с какъв авторитет и внимание се ползва възрастният французин…
Жената, милата пенсионерка-учителка вече гледаше встрани, оттатък мръсното стъкло на прозореца на автобуса… По бузите й, по тези пожълтели страни на лицето й с белези от все още прежна хубост, се стичаха сълзи…
В този миг усещам, че някой друг ме гледа. И то лошо ме гледа – усетих го това и с кожата си… И потръпнах…
Беше старецът…
Но защо толкова лошо ме гледаше?
Какво всъщност му бях сторил? Та нито го познавах, нито говорех с него.
Възрастният човек продължаваше да ме наблюдава така, че вече тръпки ме побиха, усетих как главата ми се замайва от насочената към мен негативна енергия и ха, още миг, и ще се строполя на пода – да, на мръсния под на софийския трамвай №7…

Изведнъж старецът скочи.
Потръпнах от злобата в очите му - този човек ме мразеше! Но защо? Та аз бях непознат за него, за първи път в живота си го срещах, как така ще ме мрази, за какво…
И тогава ме настигнаха думите, излизащи от фъфлещата уста – Господи, каква страст имаше в тях?

- Абе, като ти е толкова хубаво в Париж, какво правиш тука, бе? Айде, изчезвай, махай се от България! Махай се бе, родоотстъпник такъв... Не му било хубаво в майка България, там, при ония, капиталистите, му било добре… Айде бе… Махай се, махай се...
И в крайчеца на устата-дупка се появиха капчици от пяна, взеха да набъбват, да набъбват…

Да, аз не му бях нужен на този човек, аз му пречех... Той не искаше дори за миг да приеме, че там някъде по света има нормален живот, че там хората се радват на мига, на този наш кратък човешки живот, а не само стягат колана и чакат утре, утре, онова „утре”, което така и никога не идва на територията, наречена България...
Запомних очите на този нещастен човечец – малки, зли очи на същество, което не искаше да знае, дори и за миг да чуе, че там някъде има нормална страна, нормален живот, че хората не навсякъде живеят, за да оцеляват, а да се радват на този толкова кратък наш отрязък от време, отпуснат ни от Бога.
Той, възрастният българин, просто искаше да познава и обитава само своята кочинка. В която се чувстваше уютно. Като…
Знаете я думата, нали? Всъщност какво е виновно бедното животно? Затова й я прескачам.
Да, ние, българите, сме майстори на лошото гледане…
Абе какви майстори, в това отношение сме си направо шампиони!
Да, оле-оле-оле…
Старецът вече бе изпаднал в някаква само нему позната еуфория :
- Махай се бе, махай се…
Махнах се. Слязох на следващата спирка.
А трамваят, този стар наш соцтрамвай, понесъл в себе си в едно и тъжния свят на милата учителка, и посивялото битие на беззъбия старец, продължаваше да си върви. Е, какво ти вървене, чисто и просто клатушкане, ама все пак вървеж някакъв, нали?
Всъщност на коя спирка слязох? Не помня.
А и нужно ли бе...

Димо Райков
---------------

/Откъс от книгата "Диагноза:Българин в чужбина"/

http://www.bg-voice.com/articles/view/diagnoza_li_e_da_si_bulgarin_izvun_rodinata/3604/

ВСЕКИ МЕСЕЦ ФРАНЦУЗИТЕ С МИНИМАЛНА ЗАПЛАТА 3000 ЛЕВА СА НА УЛИЦАТА С ЛОЗУНГА „ДОЛУ МИЗЕРИЯТА”

БНР, „Нощен хоризонт”, 1 юли, водещ – Снежана Георгиева
Драги слушатели, на телефона от Париж е писателят Димо Райков:

НИКОЙ НЕ ОБИЧА ТЪРПЕЛИВИ И ПЛАСТЕЛИНЕНИ ХОРА

- Добър вечер, г-н Райков.
- Добър вечер, г-жо Георгиева.
- Много се радвам, че се чуваме отново, г-н Райков, макар и по телефона. Пропуснахме възможността, когато бяхте в България да направим една среща на живо за слушателите, но се надявам, че тази възможност не е била последна, ще последват и други…
- Да, преди няколко месеца бях в България, представях в страната най-новата си книга „Диагноза:Българин в чужбина”. Мисля, че доста добре бе посрещната книгата, дори останах малко изненадан, имайки предвид тематиката …
- Да, тя е вълнуваща тематика, защото, знаете, много българи вече са в чужбина – и във Франция, и в Париж , и в други големи градове…Нека да започнем от заглавието. Каква е тази диагноза, вие ли я поставихте и как?.
- Да, г-жо Георгиева… Аз искам да ви кажа първо защо имах известни резерви. В нормалните страни, когато човек критикува, когато се самоизтезава, особено творецът, това в нормалните страни е белег за качество на обществото, гражданското общество. Ще започна с един епизод, тъй като аз живея в Париж, но непрекъснато съм в България, затова доста смешно и наивно ми звучат, а и вече съм обръгнал на въпросите на някои наши заядливи съграждани – ама вие сте добре там, вие си пиете кафето под Айфеловата кула Всъщност аз давам отговор в точно тази моя книга какво коства едно такова „пиене на кафе” под Айфеловата кула, както те мислят. Който има, извинете за израза, яко „д…”, нека да да заповяда, нека да види… Всъщност тази книга, когато я прочете един българин, независимо дали е българин в чужбина или българин в България, ще разбере, че за огромно съжаление продължаваме и днес, в 21 век, да носим „къщичката си”, разбира се, „къщичката” в кавички, онази „къщичка” в главата ни…Моята книга всъщност е един вик да направим така, че да изоставим, или поне да се опитаме да изоставим тази „къщичка”, за да можем да бъдем в нормалния свят с нормални усещания, а не с дребния ни шмекерлък, с дребния тарикатлък, както казва още преди толкова години Иван Хаджийски. Да бъдем просто хора, както казва и банкерът Буров, които си плащаме за всичко, което потребяваме. Той така казва – „Когато българинът се научи да започне да си плаща за всичко, което потребява, той тогава ще бъде нормален гражданин.”
Вижте, казвам, че непрекъснато съм в България, защото ето, онзи ден гледах репортаж по бг-телевизия от Бургас, мисля че беше, за увеличението на цените на парното и топлата вода от 1 юли… Заради това и може би ми се обаждате… За поредното увеличение в България… И ме порази онова, което каза една жена. Питат я – как ще посрещнете увеличението? Всъщност, г-жо Георгиева, да се смее ли човек, да плаче ли… Тя каза – „ Ами как, ще стягаме колана…” После изведнъж, кой знае защо, добави, тази „добавка” окончателно ме хвърли в тъча, както казват младите, да, тя добави – „ Ще се старая…” „Ще се старая…” Е, това „ Ще се старая” ме накара да остана без дъх…
- Добре, това според вас манталитет ли е или психика или и двете, ”къщичката”, за която говорите, всъщност е образът на нашия манталитет, от чиято черупка не можем да излезем независимо от това къде живеем и от колко време…
- Скоро се запознах, аз познавам творчеството на Станислав Стратиев, но скоро се запознах с няколко негови есета. Родството между моето усещане, на Стратиев, както и на Иван Хайджийски е поразяващо, например, той казва – важното е за орисията българска, че след като си се родил българин, останалото няма значение. Стратиев казва, че когато в България стрелят по някого, те винаги убиват Алеко Константинов. Това е една много дълбока болка на един голям ум. Аз затова ви дадох примера с реакцията на жената, защото той продължава от два дни да е в главата ми, и то на мен, който живея в Париж и виждам всяка седмица, всеки месец как французите са на улицата, тези французи, чиито пенсии и заплати започват от 1000-1500 евро, тоест 3000 лева нагоре…Всеки месец те са на улицата и челният лозунг, който винаги стои на тези манифестации, на тези техни бунтове е „Долу мизерията!” А у нас жената казва – „ Ще се старая…” А пък един мъж…
- Ще се старая да живея в мизерия, така ли…
- Да, та един мъж също го питат за увеличението, той казва – тези думи също са се врязали в главата ми – ами досега се къпех по два пъти на седмица, сега ще се къпя по един път…Абе, човеко, ами на следващото увеличение колко пъти ще се къпеш?
- Когато французите –студенти, работници, пенсионери излизат на улицата, за да кажат - не, няма да ви позволим да ни оставите да живеем в условия на мизерия, има ли някой да ги чуе или просто е глас в пустиня…
- Същия въпрос, г-жо Георгиева, аз го зададох на едно момиче, имам го това още в моята първа „парижка” книга „Париж, моят Париж…”, публикувана преди осем години, която вече има няколко издания. Зададох го на площад „Насион” в Париж, в центъра на огромната стачка тогава, известна като „Черният вторник” на Франция. Студенти, шофьори, учители, цяла Франция се люлееше И аз тогава, по същия начин, както вие сега, с моето си българско мислене, попитах една студентка, младо красиво момиче, което беше обгазено от сълзотворен газ – абе, момиче, защо си причинявате това нещо, какво мислите, че ще направите…Ле-ле, като скокна това момиче, още малко и…Още му помня погледа…Тези красиви очи, които сякаш ме прострелваха… Ама, господине, какви глупости говорите? Разбирате ли, те не могат да проумеят нашия начин на мислене, те не могат да разберат ето този въпрос, който вие сега ми задавате, който и аз тогава на нея й зададох… Тя каза – „ Как така няма да ни чуят, че ние, ако знаем, че властта няма да ни чуе гласа, ние няма изобщо да излезем на улицата, ние протестираме, защото знаем, че тя, властта, ще ни чуе. Защото ние имаме Обществен договор с тези, които сме избрали. И този наш Обществен договор във Франция е още от Дидро, от Монтескьо. Това, за което ние сега протестираме, няма начин да не бъде чуто от властта и властта да не реагира. Ако не чуе и не реагира, още на другия ден тя си отива. Това е нашият Общестен договор.” Така и стана – властта ги чу. Донякъде отговорих ли ви на въпроса…
- Да, брилянтно ми отговорихте на този въпрос.
- Мерси!
- Искам да ви поясня защо аз ви го задавам . Защото той е резултат на опит, на знание. Вие вероятно знаете за случилото се през лятото…
- Не само зная, г-жо Георгиева, и то не само за случилото се през лятото, ами и през февруари. Всяко разлюляване в България не само отеква у мен, но аз го преживявам , вие знаете, че съм активен и във Фейсбук, имам и два блога, две страници във Фейсбук, без парички, без нищо ги поддържам, така че…
- Добре, кой тогава чу от властта протестиращите. Нищо подобно, напротив, организира се контрапротест на хора, които казваха – престанете да занимавате управляващите с вашите претенции и глупости, оставете ги да работят…
- Аз с това исках да продължа. Когато французите излизат да протестират, а те непрекъснато протестират, между другото имат един такъв хубав израз „па контант”, тоест те винаги са „недоволни”, но когато излизат да протестират, ето, сега се сещам за един от последните протести за едно момиче-ученичка ромка, мисля от Босна беше, едно момиче, което бе експулсирано от Франция миналото лято ли, есента ли… Вдигнаха се всички ученици, заляха улиците…И го върнаха, това момиче, сега продължава да учи във Франция. Какво искам да кажа? Искам да кажа, че когато французите излизат на улицата, те излизат като един. И няма като в България, това също често го казвам, таксиметържиите, когато са на улицата, учителите да казват – абе, мани ги тия бакшиши, какво искат те…И обратното – когато излязат учителите, таксиметровите шофьори викат – абе, тия какво искат, не стига, че хич не учат децата, не стига, че имат толкова голяма ваканция, ай сиктир…Разбирате ли, това разделение за мен е страшно. Ще видите в книгата, аз търся отговорите защо е така, за което вие ме питате. За мен всъщност това равно, безизразно, сиво е най-страшното…Ето, заради това овче търпение написах моята книга. Трябва да ви кажа, г-жо Георгиева, че аз съм завършил „Българска филология” във Великотърновския университет, запален фолклорист съм, още като студент съм събирал народни мъдрости. Не съм видял, сега търся и във Франция, и в Германия, Швейцария…, не съм срещал такава народна мъдрост като нашата – „ Преклонена главица сабя не я сече!” И трябва да ви кажа, че противно на нашето българско усещане, че когато търпиш, когато си клакьор на властта, на силния на деня, си добре, аз тук усетих, и това е мое плътно усещане – никой в нормалния свят, в нормалните страни, никой не обича да има до себе си толкова търпелив и толкова, как да ви кажа, пластелинен човек до себе си. Моята книга „Диагноза:Българин в чужбинта” , наред с парещите рани, има, вие ще видите, много случки – и с българи в чужбина, и с българи в България, от които просто ще потръпнете… Даже, честно ви казвам, имало е случаи, когато просто съм се срамувал, че съм българин, в следващия момент пък съм грейвал целия…
- Благодаря за това включване посреднощ, наистина ви благодаря, че имате болка в сърцето си за България и правите каквото можете от своята позиция.Чакаме ви у дома да се завърнете и да се видим. Благодаря ви много за този разговор!
- И аз ви благодаря! И много поздрави на България!

БОЛКАТА НА ЕМИГРАНТА

Моята болка...Изплакана още преди цели три години...И намерила място в най-новата ми книга "Диагноза:Българин в чужбина"...
Но в българското сърце... Намерила ли е място там... Да,наивно и тъжно усещане... В страната, пардон, територията, където има толкова хора с парчета лед вместо сърца...И тази сервилност, това живеене на колене пред силния на деня... Този наш дребен шмекерлък и дребен тарикатлък, не, нямат свършване те. Както и нашата завист и злоба...

http://avtorski.pogled.info/article/56079/Razkasvashtata-bolka-na-edin-emigrant

МОИТЕ КНИГИ "ЛЕТЯТ" ПО СВЕТА...



Понеже много хора ме питат как могат да си закупят от чужбина моите книги, ще им предам онова, което зная и от доста други читатели, но най-"прясното" е от Емилия Николова от Амстердам, която току-що е поръчала от книжарница "Хермес" четири мои книги. Ето какво ми пише тя - " Цената на книгите е общо 32 лева, а поръчката - 42". Единственото притеснение на г-жа Николова е дали ще дойде скоро пратката... Ами, това е...Какво повече може да иска един автор, нали?
http://hermesbooks.com/avtori/dimo-rajkov.html

БОРД ИЛИ ... АГОНИЯ...



Току-що прочетох, че има версия за политически борд в България, начело с Меркел по внушение отвъд океана.
Не зная дали това е истина. Но аз също категорично мисля, че това е единственото, което може да спаси България при това днешно наше положение. 
Да, политически борд по подобие на валутния. Единственото средство, за да се пропука тази толкова жилава Стена, която погуби живота не само на моето поколение...
И тук вече ще имам "претенции" за оригиналност, това е шега, разбира се, но всъщност пръв аз преди години, мога да го докажа, предложих това и на няколко пъти го писах. Някои се подиграваха тогава, но сега...
Когато направих това предложение за политически борд в моите текстове, абстрахирайки се от евентуалните обвинения в "народна измяна", аз се аргументирах с няколко неща, например, с ангажирането преди години, спомняте ли си това, на френския бивш премиер Вилпен за съветник на правителството на Станишев. Можем само да гадаем каква е била причината за това ангажиране, подплатено сигурно с доста парички... Но ние сме българи и все пак се досещаме, нали? Ние все така знаем - който плаща, той поръчва музиката... Но...тук идва това голямо "но". Нормалният европеец си е ...европеец... Да не говорим пък за политиците от класата на Вилпен. Те рядко плюят на лицето си. И какво се оказа? Знаете ли каква е оценката на Вилпен? Ами, как ще знаете... Кой да я огласи? Няма да се разпростирам - оценката е смазваща! Не смятате ли, че в момента имаме нужда тъкмо от такива компетентни и далечни на нашенския тарикатлък, на нашите обвързаности политици...
Разбира се, няма никакво значение в случая кой е бил пръв при това предложение за борд, но го споменавам, защото хич няма да се учудя, ако същите подигравчии сега ще бъдат най-кресливите агитатори за борда. Те умеят, ах, как те умеят да се "преориентират", тоест да се "преустройват", и то навреме...
Така или иначе, това е единственото - дори и най-отявлените "патриоти" вече са усетили, че ние сами, със собствени сили, нищо не можем да направим.
Това е - борд или ...продължаваща агония...

Димо Райков

МИЛОСТ ЗА БЪЛГАРИНА...

Девизът на вечния бг-преход - "Ами, ще затягаме коланите... И ще се стараем..."

Е, ама това вече минава всякакви граници...
На фона на цялата тази контролирана мизерия в България, на фона на тези ужасни и обидни за човека на 21 век пенсии и заплати, на фона на тези страшни наводнения, на тази паника..., на всичко това, което днес така е разлюляло българина, че ..., да съобщят по Нова телевизия, че от началото на юли се увеличава цената на парното и топлата вода с цели 12 процента...
О, това наистина е наглост и цинизъм...
Това може да стане само в България!
Всъщност ето къде трябва да влязат прокурорите, да, там, при грабителите народни!
Гледам кадри от Бургас, Русе, София - репортери питат хората съгласни ли са с увеличението...
Гледам и един вик се откъртва - милост за българина!
Но този вик е отправен преди всичко към самите българи - имайте повече милост към...себе си, бе, хора... Всъщност хора ли...
Защото ето какво казва една жена, жена ли... Питат я как ще посрещне увеличението. И тя казва:
- Ами, ще затягаме коланите... - после добавя - И ще се стараем...
Щяла да...затяга колана, щяла да се ...старае...Ех,майко, ех, българино...
А възрастен мъж отговаря така:
- Сега се къпя по два пъти на седмица. След увеличението ще се къпя по ... един път...
Добре,българино, ами след следващото увеличение, тогава колко пъти ще се къпеш... Всъщност, майната му на къпането, нали...
Гледам, слушам и главата ми започва да тлее...
Каква е тая орисия, какъв е този начин на мислене? И то днес, през 21 век...
Орисия на постоянна жертва, примирена, понасяща по магарешки бичовете, които отдавна са прорязали кожата й...
Орисия българска...
А някои казват,че сме горд народ, народ-"великан"...
Да, казват...
И се надпреварват да избират най-добрия за живеене град в България...
Е, ама то наистина...


БЪЛГАРСКАТА СЪДБА... Гледам тази уникална снимка... Как разкрива тя народопсихологията ни... Да, бащицата... Ех, Българийо... Ех, съдбо нашенска...В такива моменти ми става тъжно, ама много тъжно...И ми просветлява защо толкова години сме на това дередже. И ще бъдем... Ето, това, което става и сега... Времето върви, поколенията се сменят, а у нас всичко си остава същото... И няма никакъв признак нещо да се поразмърда. И като прибавим и пословичната ни завист и жажда да мразим... А в същото време другите страни, на много от които ние хубаво и хитричко се смеем и подиграваме, вървят напред... И, малко или много, но се радват на живота. На този наш единствен живот, който единствено българите смятаме, че е вечен, че все има време, има... А той, животът, е сега и тук... А не утре... Господи, това "утре", което цял живот чакаме... И, сигурен съм вече, и то не само за нашето поколение, няма да дочакаме... Някои ме обвиняват, че съм песимист. Добре, какъв друг да бъдеш при тази атмосфера? Нали знаете кои са вечните оптимисти... Та как нормален човек да не види очавадното? Да не усети този наш вечен карнавал-манипулация на народеца... Който, между другото, е от много ниско качество. Да, но хваща "дикиш"... Защото ония просто са случили на народ... И още нещо - години вече живея и се докосвам, за добро или зло, до френското общество, което е на светлинни години във всяко едно отношение от нашето. То изобщо наше има ли? И да видите какви песимисти има тук, как се самокритикуват, как търсят под лупа недостатъците, на другите, но и своите собствени, как всеки месец хората са на улицата... И те, които имат пенсии и заплати от 1000 евро, тоест 2000 лева нагоре, винаги са недоволни, винаги издигат лозунгите - " Долу мизерията"... А ние... Аз,например, получавам най-много обиди тъкмо от ...пенсионери, повечето пенсионерки, тоест български майки... Да,парадоксално - тъкмо от хората, за които се боря вече десетина, че и повече години с цената на толкова лишения... И с каква злоба някои от тях съскат - хайде стига, Райков, с тая критика,няма по-хубава страна от нашата... Е, такова чудо няма никъде в света - да живееш като скот и да се радваш на това... Че и да обиждаш оня, който се мъчи да те освести... Да, "Няма по-сляп от този, който не иска да види",нали? Димо Райков https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10203968524554632&set=a.1020023



Гледам тази уникална снимка...
Как разкрива тя народопсихологията ни...
Да, бащицата... Ех, Българийо... Ех, съдбо нашенска...В такива моменти ми става тъжно, ама много тъжно...И ми просветлява защо толкова години сме на това дередже. И ще бъдем...
Ето, това, което става и сега... Времето върви, поколенията се сменят, а у нас всичко си остава същото... И няма никакъв признак нещо да се поразмърда. И като прибавим и пословичната ни завист и жажда да мразим...
А в същото време другите страни, на много от които ние хубаво и хитричко се смеем и подиграваме, вървят напред... И, малко или много, но се радват на живота. На този наш единствен живот, който единствено българите смятаме, че е вечен, че все има време, има...
А той, животът, е сега и тук... А не утре...
Господи, това "утре", което цял живот чакаме... И, сигурен съм вече, и то не само за нашето поколение, няма да дочакаме...
Някои ме обвиняват, че съм песимист.
Добре, какъв друг да бъдеш при тази атмосфера? Нали знаете кои са вечните оптимисти...
Та как нормален човек да не види очавадното? Да не усети този наш вечен карнавал-манипулация на народеца... Който, между другото, е от много ниско качество. Да, но хваща "дикиш"... Защото ония просто са случили на народ...
И още нещо - години вече живея и се докосвам, за добро или зло, до френското общество, което е на светлинни години във всяко едно отношение от нашето. То изобщо наше има ли? И да видите какви песимисти има тук, как се самокритикуват, как търсят под лупа недостатъците, на другите, но и своите собствени, как всеки месец хората са на улицата... И те, които имат пенсии и заплати от 1000 евро, тоест 2000 лева нагоре, винаги са недоволни, винаги издигат лозунгите - " Долу мизерията"...
А ние...
Аз,например, получавам най-много обиди тъкмо от ...пенсионери, повечето пенсионерки, тоест български майки... Да,парадоксално - тъкмо от хората, за които се боря вече десетина, че и повече години с цената на толкова лишения... И с каква злоба някои от тях съскат - хайде стига, Райков, с тая критика,няма по-хубава страна от нашата...
Е, такова чудо няма никъде в света - да живееш като скот и да се радваш на това... Че и да обиждаш оня, който се мъчи да те освести...
Да, "Няма по-сляп от този, който не иска да види",нали?

Димо Райков

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10203968524554632&set=a.1020023


ЧАКАЙТЕ СПАСИТЕЛЯ



ДЪРЖАВАТА НА ПОРЦИИТЕ "СМЪРТ"

Има ли друга такава държава, в която така чудовищно, мръсно и планомерно да унищожават народа си? И то под благосклонния му, овчи поглед...
Има ли друга такава държава, в която банките да "гърмят" на определен интервал от време?
Има ли друга такава държава с толкова наивници и будали,които да се "връзват" по един и същ левашки начин на далаверите на ония,които дърпат конците? Които си играят игрите, които крадат живота на народа... А той, народът "велик", пак ги избира, пак ги издига на върха... Държавата на мазохистите...И примитивите... Които обаче всичко знаят, всичко могат, които са на..., най... на света... А всъщност са...
Има ли друга такава държава, в която определящи развитието, в случая застоя, да бъдат винаги тарикатите?
Да, приятели, давайте, пишете, "громете" врага, псувайте ближния, мразете се, разделяйте се...
И сега бягайте, ама бързо бягайте към ...банките. Тоест към ... поредната си порция смърт...
И ...чакайте, да, чакайте Спасителя...Да, той вече е тук, пак е тук...J’aime

НАЙ-ХУБАВАТА НАГРАДА ЗА ЕДИН ПИСАТЕЛ...



Dora Velikova · Pleven
Отдавна не бях чела нещо толкова истинско и вълнуващо.То ме върна към спомена за моята мила майчица, която си отиде от този свят с несбъднатата мечта да посети някой ден дома на внуците си.Но това така и не се случи .Благодаря Ви за този близък и човешки разказ!

http://bulgarski.pogled.info/news/55837/Pomen-za-mama?utm_source=more-news

ЕДНА СНИМКА-ПОЗОР





Една снимка, заради която в нормалните страни властниците, допуснали такъв грозен гаф, веднага си подават оставката. А госпожа комисарката как ли ще постъпи...

Не само съм потресен, то какво има тук за "извъртане", тоест за оправдаване? И за слепия е видно, нали?
Но аз съм два пъти по-потресен от поредната проява на ужасна бг-некадърност и духовна нищета - зад теб да има разруха, трупове... И ти да се снимаш на този фон ухилена, с рекламни фланелки... И да няма кой от твоите многобройни сътрудници да те спре...
За какво говорим тогава? За каква България, за какви властници, за какъв нов премиер в лицето на тази госпожа... Чета на нейната страница във Фейсбук как двама-трима дежурни в мрежата клакьори пишат "обезумели" от радост и сервилност - ах, вие сте най-великата, вие сте истински българин, вие сте...
Колко трябва наистина да си оскотял, за да бъдеш подобен клакьор, колко трябва да си обезличен като собствено елементарно мислене...
Ами и оня, другия въпрос - да, този за бг-некадърността... И сервилността...
Представяте ли си - тази еврокомисарка, която има такъв скъпоплатен екип да допуска подобни гафове... Та нямаше ли поне един свестен човек да й каже - ама, моля ви се, по-кротко, тази снимка най-малкото е неуместна в случая...
Но не би. Мълчание. И превиване на гръб. Заради чудната заплатка в евро...
А такива като моя милост нека години наред да работят ей така, без стотинка дори, да пишат, да издават книга след книга, да критикуват, да разбуждат... Хайде бе, ще разбужда...
Че какъв е този, кой е... Един голтак... Още повече и "предател", "изменник народен", тръгнал на тези години в чужбина... Че какво като има толкова книги, какво като толкова хора всеки ден му пишат, че той с книгите си е променил живота им, трогнал ги е, накарал ги е да проронят сълза в това наше днешно пропукано от "суша" време...
А я вижте Кристалина. Това е жена, това е българка, и то с най-огромната от цял народ заплата... Жена, която на година получава един милион, а стотици хиляди българи живеят днес, в 21 век, с под 90 лева на месец... Хайде направете сметката - значи 1000 000 лева да ги разделим на 1000, тоест хиляда пъти, представяте ли си, 1000 пъти тази жена получава повече от нашите майки... Като че ли тя самата не е раждана от такава майка...
Но майната им на парите, нека да ядат, нека да трупат, те имат не само една уста, не само едни отходни органи, те имат... Да, те са извънземни...
Но сърцата им...
Тези парчета-лед...
Там, там е "заровено кучето"...
Да, това е...
Българийо, Българийо, в теб, вътре в теб е онзи твой най-голям проблем, вътре, там...
Снимка-позор за България...
Но кой ли да го види този позор? Кой...
След като всички днес живеем в... позор...

Димо Райков
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=783522058348996&set=a.783522025015666.1073741895.1204

ЗА КРИСТАЛИНА С ЛЕДЕНОТО СЪРЦЕ...



Чета текст от "Дойче Веле" и настръхвам... Какво е това - връх на цинизма или просто поредното доказателство, че българинът, особено този на голям пост, е болен, ама много болен от ... безсърдечност...

" Според еврокомисаря Кристалина Георгиева, за момента не се налага помощ от Европейския център за реакции при кризи. По думите на Георгиева българската система за гражданска защита засега се справя с положението."

Така казва нашата мила Кристалина, жената с най-висок рейтинг в България...
Така казва и се ...снима усмихната на мястото на бедствията, тоест на фона на нещастието народно...
Как може при това нещастие, при толкова жертви, при мисълта само,че такива гета има не само във Варна, ами навсякъде в България и трябва час по-скоро да се направи нещо, за да не ги постигне и тях същата съдба, ти, ЕВРОКОМИСАРЯТ, да кажеш, че България нямала нужда от помощ.
Колко трябва да си се обезчовечил, колко трябва да си оскотял, та да изречеш тези думи; и то за родината си...
Няма ли сърце тази жена, очи ли няма да види как страната й се гърчи вече десетилетия, как единствено ние сме наказани да живеем, тоест да оцеляваме, скотски в условията на страшна контролирана бедност...
Не вижда ли тази жена, по всяка вероятност и майка, каква мизерия властва в родината й, как няма дори най-необходимото в родилните отделения на болниците, та по признанието на лекари те трябва от две току-що родени близначета с проблеми да се чудят кое да изберат да оцелее...Господи, какъв избор само! И то днес, в 21 век, в страна-членка на ЕС, че и с комисар и депутати в него...
Не знае ли г-жа еврокомисарката , че близо половин милион българи по официални данни живеят с под 9О лева на месец, тоест с по-малко от 45 евро...Не знае ли,че под границата на мизерията живеят над 50 на сто от семействата, че и повече...
Не знае ли какво значи днес да си болен, безработен, възрастен, ром, изобщо българин в България, тоест да си обречен...
Не знае ли г-жа еврокомисарката какво е да си пенсионер в България, да получаваш на месец толкова, колкото е надницата на ден на един чистач на Запад...
А знае ли тя своите парички? Своите грешни, дадени й от същите тези оскотели от бедност и мъка бг-люде, парички...И то само какви "парички"...
Знае ли тя колко хора биха живели с нейната заплата...
Разбира се, че не знае.
Но това "незнание" изобщо не я тревожи. Защото тази има благословията на бащицата на същите тези изнемощели хора - да, бат Бойко...
Защото тя знае, че чрез него, народния любимец, пак ще бъде преизбрана от същия този шашардисан народец...
И пак ще казва при поредното бедствие, което няма начин да закъснее - моята страна няма нужда, тя сама ще се справи...
Така беше и при кризата - гърците "ореваха орталъка", испанците, португалците, кой ли не... Същите тези, на които ние и сега продължаваме да сме слуги... Но те си поискаха, проплакаха, защото властниците им знаят, че този наш човешки живот е само един и временен, че той се живее само днес и сега, а не ... утре... Както нас са ни учили и лъгали цял живот... И онези,в пъти по-богати от нас, получиха помощите...И заякнаха...
Само ние, най-бедните, най-нещастните, ние, "на гол тумбак чифте пищови", продължаваме и сега да бъдем синоним на мизерия за Запада и да го чистим и мием за трохи, да припадаме по километрични опашки за разрешителни за работа, за да получаваме най-малките заплати в чужбина, за да ги изпратим до стотинка в България, за да ги крадат мутри и политици...
И още нещо - къде са в тези мигове "славните" евродепутати, току-що избрани от същия този народ...
Надигна ли някой от тях глас...
Защо ли питам?
И кого всъщност питам?
Дали избраните, дали избирателите...
Две страни, разделени от... пропаст...
Всъщност дали съм прав?
Защото нима са разделени люде, които всъщност са заедно,
Защото от кого биват избирани Кристалина и останалите? Ами, да, от същите тези, които живеят като скотове...
Тогава?
Да, тогава...

Димо Райков

БЪЛГАРСКИЯТ ПАРАДОКС



Ние, българите, не сме обичани люде.
И от децата си, но и от ... самите себе си...
Останалото е следствие.
Парадокс български - сам себе си да не обичаш, а да искаш другите да те обичат...
Да, българският парадокс, който няма равен на себе си.

Димо Райков

КУНЕВА СИ ИСКАЛА ПАРИТЕ ОТ РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК...

 
А и Борисов си имал ново бронирано возило...

О, проплак Кунев - нейната партия била финансирала кампанията. С условието да има един евродепутат. Да, ама... Нали знаете продължението вече на тази знаменита бг-фраза...
Ами, то така е на тези географски ширини - "Каквото повикало, такова се обадило..." 
А и вие, целият този доморасъл "елит", десетилетия вече прецаквате, и то яко и безмилостно, дори и родителите си, като ги държите като роби с тези гигантско "високи" пенсии от по 50 евро на месец, та няма да започнете един друг да се пре..., простете за израза, който идва на езика ми... Но тази последната, недоизказана от мен думичка най-точно отразява вашия порочен начин на живот, нали?
Всъщност, каквото и да правите, както и да го правите, вие, префърцунени дами и господа, вече не сте интересни.
Все още интересен е този народец, който ви върви по "гайдата".
Но докога, о, иначе, "славни" народе?
И какво още трябва да му причините, че да вземе метлата... Да, докога? Май завинаги...
Затова и вие си разигравате коня. Просто сте усетили и с кожата си, че сте случили на народ. Я да беше във Франция това, я в Англия...
Нали знаете, нали сте виждали площад "Конкорд", там, в центъра на Париж, там, в началото на най-хубавия булевард, на най-свободната улица в света - "Шан-з-Елизе"? Нали знаете неговата история, да, историята на този каменен обелиск, донесен чак от... хиляди, хиляди километри... И то преди доста, доста години...
Как ли е донесен, с помощта на чия сила...
Да, с вечната сила на един народ, с неговото неистово стремление към нейно величество Свободата! Която е нито мухлясали кебапчета, нито вкиснато вино, нито "университетска" диплома или титла... Всъщност "платата" за "достойно" проявения бг-дребен тарикатлък...
Ех, Българийо...

П.П. След като пуснах горния текст, видях и друг "емблематичен" за нашия преход и живот материал - Бойко Борисов щял вече да се вози на бронирана кола-чудо за стотици хиляди... Значи една жена-министър на правосъдието и пазител на държавния печат на петата по богатство страна в света, може да отива на работа с... велосипед!?! Да, няма лъжа, с едно обикновено колело, във Франция го наричат "вело"...А нашият "принц", който сам оня ден каза, че България е разкрачена и смачкана, тази България, на която всички в нормалния свят се смеят заради бедността й, заради тази вечна и контролирана мизерия,понеже нейният идол е безсмъртен и велик, може да се вози единствено на това бронирано чудовище...Хайде, народе, да ти е честито! Хайде, българино, който получаваш стотина лева пенсия, бегом марш към урните! Марш-марш... Но първо си почини добре - разбира се, в повечето случаи виртуално, там, на моренцето, опечи кълки, бронзирай лице, поеми "благодатна воня" от текстовете на многоликия слугинаж, настрой се яко...И... да, бегом марш! Знаеш накъде, нали?

Димо Райков
Париж