ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 7 юни 2017 г.

РАГИН - ЕДИНИЦА МЯРКА ЗА СЕРВИЛОСТ И АЛЧНОСТ


Благой Рагин - олицетворение на бг-сервилността пред Стотинката...
Пиян швед изритал в лицето камериерка с висше образование в един от хотелите по морето. Без никаква причина, просто жената си чистела...
И този Благой Рагин, шеф от туризма, уплашен, съветва - тихо, кротко, дано бързо да се забрави, че шведите иначе ще бойкотират и паричките няма да дойдат...
А после казваме, че виновна за тъжното ни дередже била световната конспирация...
Нашата, нашата си "конспирация", дами и господа, тази, която се намира във "великата" ни глава...
Там е проблемът.
Там и получаваме ритника. Вече толкова години. И ще го получаваме май през целия ни изгубен бг- животец...
Да, нашата сервилност и липсата на достойнство - там е "заровено кучето".
И никъде другаде!
Иначе сме "патриоти". Обичаме все да четем за великите ни предци. И да изкарваме всяко достойно, силно и гордо дело, сторено през вековете, че е наше, българско дело...
О, какви само "патриоти" сме пред беззащитните, болните, възрастните... Как сме готови с един удар да ги смачкаме, пък после гордо да изпъчим гърди...
Но пред Стотинката - поглед надолу, падане на колене...
И - тихо, кротко, да се размине...
Да,"стабилна" България.
О, каква "стабилност"...
Да живееш без достойнство.
И на колене...
Живот, тъжен живот на човек-приживе мъртвец...
Димо Райков

петък, 2 юни 2017 г.

ПИСМО ДО МОЯТА ВНУЧКА

ОНЯ ПЪРВИ ИЗПИТ...
Писмо до моята внучка по повод на първия й изпит в живота
Моят път на писател тръгна от приказките и песните на мама Яна и татко Петко, все още си спомням пламъците в печката ни и гласовете на любимите ми хора, които ми отваряха този вълшебен прозорец към света.
И нахлуваше Светлината, която ме поведе към мъничкото старо читалище на родното ми градче Малко Търново.
Тогава познах миризмата на книгата.
Няма друго подобно ухание... Благословен мирис...
Пред очите ми е библиотекарката - една жена с недъг на гърба, нещо като гърбица, но с толкова обич към стотиците томове в помещението, което макар и старо, макар и прихлупено, сияеше от Светлината...
Да, същата светлина, позната ми от майчините и таткови приказки и песни откъртвания от най-дълбокото на душата на тези изстрадали сърца, почти неусетили радостта от живота...
Божествената светлина на познанието.
Нямаше по-щастлив човек от мен, тогавашното невръстно все още дете на едни бедни родители, които поради стечението на тогавашните обстоятелства не бяха могли да достигнат с помощта на училището и библиотеката до познанието. Всъщност до него, това го разбрах доста по-късно, те бяха стигнали отдавна със .. .сърцето си. И с вродения си усет към любопитството и въображението...
Да, малкотърновската библиотека в старото читалище...
Пиша тези думи сега, защото само след час-два моята внучка Диянка ще има първия изпит в своя живот, в случая по "алто", тоест по музика. Сред толкова деца цветя от цял свят и то - пъпчицата цвете от една никому неизвестна планина, пълна с омайни цветя - Странджа...
И понеже аз винаги, да, такава е съдбата на хора като мен, тръгнали сами от нищото, с всяка своя нова книга, с всеки свой нов текст като този сега, съм всъщност държал и държа своя изпит пред читателя, понечих спонтанно да напиша тези думи съвет към моето момиченце, което съм отгледал от бебенце. През деня с него, милото създание, а вечерта с ...думите, с оная божествена светлина от онова прозорче с пламъците и дъха на книгите от библиотеката...Да, с Париж и Малко Търново в сърцето...
Наскоро намерих в родната ни къща в Малко Търново първото си бележниче, в което съм записвал първите си впечатления от досега ми с книгите в библиотеката.
И знаете ли каква е първата прочетена и записана мисъл от мен в това тефтерче?
Когато съм я прочел за първи път, когато съм я записвал, дали съм знаел какво всъщност записвам, дали съм го осмислял или просто инстинктивно съм го сторил? Кой знае, кой наистина знае...
"Когато обиждаш някого, когато нараняваш достойнството на другия, ти обиждаш, ти нараняваш своето собствено достойнство"...
Без коментар, нали?
Да, моят първи урок, получен от книгите в онова старо читалище...На който урок останах верен цял живот.
И който "урок" искам сега, само час преди първия изпит на моето момиченце да му внуша.
Най-трудният, но същевременно най-важният изпит в един човешки живот, Диянче, е този, който твоят дядо, онова дете на твоите годинки, там, в онова захвърлено и изоставено и от Бога място, може би несъзнателно е държал и осъзнал, записвайки тези думи в тефтерчето си.
Всъщност няма по-голямо щастие от това да издържиш този житейски изпит - да надмогнеш собственото си човешко его и да приемеш за мото, за смисъл на своя живот това послание - никога не наранявай другия, никога не навлизай грубо в душата му. Сториш ли го, значи ти си приживе мъртвец...
Моето момиченце тръгва към първия в живота си изпит...
И аз тръгвам към нея с онова избеляло, вече доста поомачкано тефтерче с чудните думи: " Когато нараняваш достойнството на другия, ти нараняваш своето собствено достойнство..."
Попътен вятър, мило дете!
Дядо е с теб, с теб са и тези вече поизбледнели думички от старото тефтерче.
Които вече са твои.
Запомни ги! И ги следвай! Защото те са оная най-вълшебна музика в живота на твоя дядо Димчо, който нямаше възможността, която имаш ти днес - да държиш изпит на "алто".Въпреки неговата омая от най-чудното творение на човека - музиката...
Но пък е имал божията милост да усети музиката светлина от онова прозорче на старата печка и оня мирис на магичните думи :" Никога не наранявай другия..."
Благословени думи, благословен мирис...
Пази ги и ги следвай! И Бог ще те закриля.
С обич:
от твоя дядо Димчо

вторник, 9 май 2017 г.

ДА ЖИВЕЕШ БЕЗ ЯД...


Ей, хора, ей, българи, г-н Емануел Макрон е новият президент на Република Франция, най-демократичната страна в този наш толкова недемократичен свят!
Франция е с население 66 милиона души, пета е по богатство в света.
Има такива социални придобивки за обикновените хора, че ако ги знаете, ще ви стане ...страшно.
Осмият президент на Петата република е само на 39 години...
Само на 39 години...
Вие знаете ли, че този млад човек е на светлинни години от нашите политици тарикати, пред които обаче треперите, пред които "стоите" само на колене и които заради парчето хляб преизбирате с удоволствие...
И вие наричате президента на Франция "Макарон"...Вие го наричате "геронтофил", само защото е верен на любовта си, наричате го "бабоебец", само защото уважава съпругата си, а не я пребива с кеф...
Кои сте вие, какво сте постигнали в този ваш тъжен живот. И какво бихте постигнали, ако живеехте в нормална страна като Франция, където конкуренцията е бясна, където се е събрал цветът на света, където всеки се състезава с другия до премала..
Бих искал да ви видя очите, когато наричате президента на Франция "Макарон"...Да видя вашето удоволствие в тях от обидата, която нанасяте на избрания сега от вас за поредния виновник за сивото ви, меко казано, битие...
Ей, хора, този живот се жиеее с любов, а не с омраза.
Не с яд, а с ...поне мъничко нежност...
Зная, че тези мои думи не са нужни на българите като вас.Защото зная и това, че човек, който не е бил обичан като дете, не може да разбере страданието на другия.
Но зная и това, че все пак има и свестни хора българи, люде с все още запазено усещане към чувствителността и въображението.
За тях е моята дума.
Как бих искал точно тези чувствителни българи да бяха снощи в Париж Да бяха видели с душата и сърцето си тази светлина в очите на хилядите хора, събрани от цял свят под знамето на Франция. Да бяха видели и усетили любовта на тези хора към своя президент...
Към свободата и човешкото достойнство.
Хора, които искат и знаят да живеят без яд...
Димо Райков

НОЩТА НА НАДЕЖДАТА...


И аз бях тук!
И аз се докоснах в тази вълшебна нощ отново до силата и страстта към достойнство на един горд и обичащ да живее без яд народ.
Най-самокритичните хора в света...
Да, бях там цяла нощ... Краката ми кзтръпнаха, сърцето ми също - но от омаята наоколо, от радостта от живеенето на този народ, който през последните 2-3 години изстрада свободата си и жаждата към красота.
Преди да отида до офиса на Макрон, където посрещнахме официалната информация за плбедителя, преди след това да прекося с болните си нозе Париж и да се озова гоку под трибуната арена на това, което сега виждате тук, аз отидох на любимата улица "Шан-з-Елизе", на лобното място на моя познат полкцай, загинал от куршумите на терора, положих букетче...
Аз, някогашното момче от Странджа, което много добре, о, колко добре знае какво е това граница, какво е това унижаване и потъпкване на човешкото достойнство...
Вълшебна вечер. Вечерта на надеждата...
Докоснете се и вие до нея...
Димо Райков
🔎 Tous les résultats du second tour en temps réel sur notre carte interactive :https://www.publicsenat.fr/article/politique/presidentielle-2017-carte-intera...
YOUTUBE.COM

МАКРОН ИСКА ЕДНА СЕДМИЦА, А НАШИТЕ...


Ето, на 14 май Макрон поема функциите си, на 15 избира премиер, на 16 избира правителство, в същото време определя кандидатите за депутати за изборите, които са след дни... Една от сподвижничките му почина преди два-три дни, на митинг...
Но машината върви, няма спиране. къде ти време за почивка, както нашите тарикати си почиват от уж якото си бачкане...
И всичко това след цяла една година непосилен труд като кандидат-президент...Какви обиколки, какви срещи от врата на врата, по пазари, спортни зали, магазини, заводи, навсякъде...
А какви програми, какво нищене на всяка дума в тях, какви остри ужилвания от страна на журналистите, какви дебати, поголовно разнищване...Борба за всеки глас...И то в страна, където изобщо не познават "пазаруването на килограм" на гласовете, където е въпрос на чест да гласуваш...
А нашият Борисов, спомняте ли си кога определи Цецка, в последния момент, спомняте ли си кога премиерът ни си подаде оставката, кога направиха служебното правителство, как действащият президент не искаше, как и новият не се съгласяваше, щото не било негова работа, как си подхвърляха топката, как държавата висеше месеци в безтегловност, какви поразии се направиха през тези месеци, кой обаче да мисли за тях, вижте и кога Борисов назначи и новите си стари министри, какви консултации, все едно решаваха съдбата на целия свят, колко изгубено време...
Защо бе всичко това?
Ясно, заради онова, което си бяха намислили и съвсем тихичко си свършиха...
Обаче нашенци, вместо да се стреснат, да им потърсят сметка, си мълчаха и от сутрин до вечер следяха телевизиите и поглъщаха с кеф блудкавата "храна", която им се предлагаше.
А сега като един същите тези кротки хорица се подиграват на Макрон, на французите,че са го избрали... Щото съпругата му била по-възрастна от него...
И лреизбират за енти път ония, които ги разтакават, презират. И им се подиграват в очите...
Хайде да сметнем - една седмица за 66 -милионна Франция, с която се съобрадява целият свят...И май повече от шест месеца, да, цели шест месеца за ... 7-милионна България, която мнозина не знаят и къде се намира, а нейните дипломати живот си живеят в чужбина, защото май само по приеми протоколно ги канят...
Да, от едната страна - една седмица.
И от другата - цяла вечност...
Димо Райков

КОГАТО СИ ОТГЛЕДАН С ЛЮБОВ


Нещо много любопитно и специално за новия президент на Франция.
Той е отгледан предимно от баба си.
Тази жена е била... от неграмотно семейство. Но започва да учи, упорито и с обич към знанието. И става...учителка, директор на училище и една от най-начетените и уважавани жени в селото си и околността.
Тя обича много внука си, учи го на всичко, особено много набляга на музиката..
Да, новият шеф на държавата Франция, тук така журналистите обичат да наричат президента, е отгледан с много любов. От хора, които са тръгнали от нулата, от селото, но чрез волята и способностите си са създали основата на г-н Емануел Макрон.
Шапо, мадам!
Вашият внук изпълни желанието Ви - да умее да се бори за мечтата си. Дано да успее и като шеф на държавата.
Президент на Франция, тръгнал от ...една неграмотна селска фамилия...
А някои в моята бедна България казват с подигравка относно родените в село и провинцията - миришат на...цървул...
Да, два свята.
Светът на свободата и човешкото достойнство. И светът на ...парвенющината и самозабравата...
Димо Райков

ДНИТЕ НА ЧОВЕЧНОСТТА


Вчера, днес...8 и 9 май...
В България пак спорят, в България всеки нещо все доказва на другия...
А е толкова просто.
Трябва да се прави онова, което правят французите - уважават и винаги помнят онези, които са се борели със злото в света.
Това на снимката е "Шан-з-Елизе" от онзи ден, деня на избора на новия президент.
Лобното място на моя полицай, загинал от куршумите на терористите.
Казвм "моя", защото го познавах, разказвал съм му за България, а той ми казваше - аз не гоня българите и румънците, които просят, защото са много бедни...
Бог да го прости!
Странно, нали, той, френският полицай, знаеше онова, което май мнозина у нас не ...знаят. Или не искат да знаят...
Димо Райков