ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 30 януари 2017 г.

"ГРО КАКА БУДАН" В БЪЛГАРИЯ...


До обявяването на премиера на служебното правителство и проектосъстава му мрежата вреше и кипеше... О, какви обиди, о, какви откровени ругатни, подмятания, че и откровени псувни...
От няколко часа - ни дума, ни вопъл, ни стон...
Всичко се е снишило изненадано - и от едната страна, и от другата, и от третата...
Никога в България, поне аз не помня, а аз доста помня, не е имало такова мълчание.
Да, чакат се "опорките".
Защото тук вече не е само БСП, тук вече е и Симеон, и Борисов, и Костов, и... да, и който се сетите...
Всичко има тук, единствено го няма ...този, който даде гласа си, даде последната си надежда...
Във Франция дечицата още от детските ясли научават един иначе симпатичен израз - "ГРО КАКА БУДАН". Тоест "ТОЛЕМИ АКА НАВЪРЗАНИ"... Дечицата не влагат нищо в него, просто го възприемат като някаква игра на думички...
Но в действителност този израз май много, много пасва на политическата, а и не само на политическата, разбира се, действителност в България. И вложеният смисъл в този израз не е като за някаква игра, а точно пресъздава основния принцип на живот в нашето общество. Това, което си го знаехме, това, което се коментираше под сурдинка, което лицемерно се прикриваше, днес вече излезе наяве.
И то, парадоксално, нали, бе дело на...да, на този, който бе избран да разбие този модел, да го изреже със скалпела си. А всъщност...
Големи... И навързани... Ама яко навързани, дами и господа, които сега вече се подготвяте за следващите избори. И които сега мълчите, яко мълчите. И чакате новите "опорки" от своите босове.
Ето една от тях, която няма начин да не живне, ще видете, е тази "опорка", че кабинетът е балансиран, гъвкав...
Другата, още по-"яката" ще бъде - това правителство е служебно, то има задача единствено да подготви изборите...
Всъщност каква подготовка на избори, които, всеки го знае това, у нас са избори без право на избор.
А и нима за всеки не е ясно, че съставът на този кабинет е знаков за погледа, за "мириса" на новия ни президент, за неговата линия в управлението, за неговия поглед и тъй нататък...
Да, "опорките" се чакат.
Но сега май ще е трудно. Ще трябва доста да почакате, докато наострите пиките и започнете канонадата.
Защото как ще удряш своите сред чуждите,а?
Защото за първи път в политическата история на прехода имаме кабинет, чиито цветове са от целия спектър. Да, голямо чакане ще падне, голямо, в мрежата особено.
Ех, ако знае тенисистът Димитров как навреме победи своя съперник!
Как "спаси" тези, които всичко знаят и могат в мрежата и медиите... А и ония, които са създатели на този проект...
Поредният преход на този наш толкова тъжен преход...
Да, тъжна майка България, много тъжна...
"Гро кака будан", извинете...
Димо Райков

" ДЕЖА ВЮ"...


Това е популярен френски израз.
Има негативен оттенък - тоест "Нещо, което е отдавна видяно, отдавна преживяно"... Нещо, което вече не заслужава внимание...
В България, за съжаление, това е обикнат израз. Употребата му е доказателство за напредък, за "стабилност" и за каквото се сетите, в смисъл на нещо положително. 
У нас много харесват положителното.
У нас всеки иска да живее "положително", без отрицателни емоции, без критика - тихо, кротко..."Преклонена главица сабя не я сече"...
И така народът доживява до сто, че и повече години... Макар че май официалната средна продължителност на живота да е много, много под тази възраст...
Затова и от десетилетия, а май и винаги, в нашата страна се прожектира един и същ стар филм.
Бездарен, елементарен във всяко едно отношение филм.
Блудкав, блудкав, блудкав...
Но филм, който се харесва и се препредава от поколение на поколение - старци, бащи, синове, внуци... Българинът изпада във възторг от този филм, макар и сто пъти да го е гледал...
Един и същ филм, с едни и същи герои, режисьори, един и същ екип - осветители, гримьори и каквото там се сетите... А, забравихме и клакьорите...
И така си върви България - "Напред са блеснали житата, и ний вървим, вървим нататък..."
Само че никой не може да каже кое всъщност е това "нататък"...
А, кое...
Ние си го знаем.
Я да попитаме джоба си...
Я да попитаме хората с най-ниските пенсии на света...
Да, но на кого ли му пука?
Димо Райков

ОГРОМЕН ПОЛИТИЧЕСКИ СКАНДАЛ ВЪВ ФРАНЦИЯ


Във Франция от вторник ври и кипи!
Скандалът със съпругата на Франсоа Фийон, назначена от мъжа си за негов парламентарен сътрудник, с огромна заплата, няколко пъти по-голяма от тази на обикновените сътрудници, без да идва в парламента, набира голяма скорост, всички медии разнищват случая...
Веднага магистратите се сезираха и започнаха предварително производство...
О, какви неща от кухнята на френския парламент излизат!
А у нас?
У нас всичко е "положително", у нас всичко е тихо, кротко...
У нас "дяланите" камъни отново поеха властта...И утре пак ще има прегръдки, целувки, букети... За "чудесно" свършената работа...
А уж щеше да има промяна издъно!?!
Кой журналист у нас ще направи онова, което направиха френските им колеги - кой ще надникне в нашия парламент, там, в кулоарите, ъглите и тъмните стаички на иначе достолепните сгради... А не само да търчи по коридорите и да пъха микрофона в лицата на депутатите. И да чака на "трибунката" в коридорите на парламента ни, където се редуват парламентарните оратори на всяка политичска сила и сресано предлагат своите безценни "мисли"...
Димо Райков

МОИТЕ КНИГИ, МОИТЕ "РОЖБИ"

МОИТЕ КНИГИ, МОИТЕ "РОЖБИ", КОИТО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МИ ОТНЕМЕ
ТЕ СА В СЪРЦАТА НА БЪЛГАРИТЕ У НАС И В ЧУЖБИНА, КОИТО СА С ВСЕ ОЩЕ ЗАПАЗЕНО УСЕЩАНЕ ЗА ВЪОБРАЖЕНИЕ И ЧУВСТВИТЕЛНОСТ, които проповядват прастарата истина, че по степента на критичност и себекритичност се съди за силата на едно общество, на един човек...
Да запазим достойнството си в това недостойно наше време - това е основният вопъл в моите книги. Вопъл, който онези, които погубиха живота на татковото и моето поколение не искат да чуват, но за обикновения българин това е последната глътка въздух - защото изгубиш ли достойнството си, наредиш ли се сред тарикатите нашенски, то ти вече си ...коленичил.
И това е най-страшното, защото падналият човек все някога може да се изправи, но този, който е свикнал цял живот да живее на колене - о, той никога не ще се изправи.
Защото той вече е заобичал да живее на ...колене.
А това е смърт приживе.
Прочетете моите книги - те са за хора, които умеят да се изправят!
Някои от тези книги тук са привършили, на други последните екземляри все още се продават. Всеки ден мнозина ми пишат, един си купил и прочел една моя книга , друг - друга...Ще се радвам и вие да ми пишете. Да си поговорим, да си пообщуваме...
Защото поне това тези, които почти всичко са ни забранили, дори и да дишаме, все още не могат да ни забранят, нали?
Димо Райков
Всички книги от автор - Димо Райков
BOOKS.BG

БЪЛГАРИ МРЪЗНАТ В ПАРИЖ ИЛИ ТЪРПИ, БЪЛГАРИНО, ТЪРПИ...


Такова "чудо" няма никъде по света, никъде!
Няма по-търпелив човек на света от българина, няма и по-голям слугинаж от него.
Щом търпи тези тарикати-милионери, които сега гръмко обявиха, че щели да дават на съд ... току-що увеличената с някакви левчета минимална работна заплата у нас, която е най-ниската в Европа?!?
Как не ги е срам? Да скачат срещу заплата от няколко евро... А самите те се давят в пари...
Най-личният сред тези "бизнесмени" е Домусчиев, босът на най-богатия футболен отбор, с най-бедните зрители в Европа, че сигурно и в света.
Но малко ще се отклоня и после пак ще продължа за бизнесмена от Разград и неговите съратници.
Вчера, в този голям студ и в Париж бях отново в гората на Венсен, за кой ли път занесох парче баница на почти подивелите българи, които живеят в оръфани палатки там. И знаете ли какво ми каза наблюдаващия ги полицай - " Господине, този "лагер" е тук от трийсет години, разтурваме го, после палатките пак никнат. И обитателите му се сменят. Преди най-много бяха португалците, после поляците, сега са украинците... Като се пооправят и си тръгват оттук. .Но единствените, които са вечно тук, са българите. Те никога не се оправят, те никога не се замогват, те прииждат непрекъснато. А казват, че били най-малобройни като народ...Няма ли кой да се погрижи в тяхната страна за тези люде...А и нали България отдавна е член на нашия, Европейския съюз, може ли такова нещо...Че тези хора са по-бедни и нещастни и от африканите, и от бягащите от войната араби..."
Потънах в земята от срам. И мъка.
Но да се върнем към тези, които ще съдят народа си.
Та именно този богаташ от Разград дава, това беше изнесено официално от румънски треньор, цели 60 хиляди евро на месец на един треторазряден футболист като румънеца Кашеру, който е резерва в отбора му.
Тоест дава му на месец 120 хиляди лева, разделете ги на 22 работни дни, значи по 5455 лева на ден се падат на този ритнитопковец, представяте ли си - 5500 лева на ден...
От чий джоб ги взема този, та така щедро ги дава на един посредствен футболист? За да стане частният му отбор от наемници за пореден път шампион в едно тъжно и трагично първенство като българското...
А на нашите бащи, които вградиха живота, кръвта и мъката си в непосилен труд до последния си дъх, на нас самите, българските нещастници - по десетина лева на ден били много, щял да ни дава на съд...
Гледам физиономиите на тези бизнесмени, потръпвам колко са "загрижени" за благото народно.
О, колко са те разлютени, колко са "справедливо" ядосани - как така тези роби ще получават по стотина евро на месец, как така ще разтягат колана... За такива мързеливци и мрънкачи само бой по каската, бой и ...
Да, те не само те доят, българино, те просто те презират.
А ти... "Преклонена главица сабя не я сече"...
Ама я сече. И то само как я сече...
Ела да видиш сънародниците си в парижката гора...
И ще изтръпне сърцето ти, с кръв ще се облее.
Защото ще видиш, няма начин да не видиш, как някое френско дете, водено от родителите си, тук така учат децата на солидарност и съчувствие, идва и подава парче багета, чаша чай на българските несретници, на тези български мъже-бащи, ненужни и на тези "бизнесмени" като този от Разград, но и на държавата-мащеха...
И ще видиш как обгръщат с посинели от студа ръце тези иначе корави мъже парещата пластмасова чаша, ще зърнеш, няма начин да не зърнеш, влагата, която плъпва в мъжките очи и болката ще прониже сърцето ти - защо бе, защо, българино, си причиняваш това...За да си пълнят джобовете чокоите...
Да, ненужните вечно бащи на България - там, в гората на Париж...
Ех, българино...
Ама, хак ти е!
Димо Райков
Работодателските организации ще обжалват в съда увеличението на минималната работна заплата. Това съобщиха за „Труд” от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българска стопанска…
TRUD.BG|ОТ АДРИЯНА НИКИФОРОВА

БЪЛГАРСКАТА ПРОСТОТИЯ ШЕСТВА И В ПАРИЖ...

БЪЛГАРСКАТА ПРОСТОТИЯ ШЕСТВА И В ПАРИЖ...
"Айде, мърдай ма, овцо!"
Моята съпруга току-що се върна от кварталния супер. Стресната, разтреперана, с опънато лице... Веднага разбрах, че нещо лошо е станало.
Ето какво ми разказа:
- Чакам на опашката. Зад мен се оказаха двама българи. Разбрах това по високия им говор по телефона с роднини, вероятно от България, единият щял да има рожден ден... Носеха две бутилки вино и две кутии бонбони. Единият, около тридесетгодишният, май рожденикът, каза на другия - ей, твоята бутилка е по-евтина, дали ще има време да сменя моята, че е по-скъпа, а не видях, че има и по-евтина...Стана ми хубаво, все пак са сънародници, понечих да ги заговоря, да честитя на рожденика... И в този миг чух - "Айде, мърдай ма, овцо!" Изстинах. Не се сдържах - "Не е учтиво така да се обръщате към непознат човек." Така им казах на чист български език. Но тези изобщо не се стреснаха, след като разбраха, че и аз съм българка. Дори и не ме погледнаха. Камо ли да се извинят. Не ме изненада просташкото им подвикване, стресна ме арогантността им, чувството за непогрешимост. Не бяха цигани, а българи, бели, млади българи, по всяка вероятност строители...
Да, поредната нашенска простотия в този хубав град, където най-хубавата дума, най-употребяваната е ..."пардон"...
Димо Райков

" МНОГО ТЪЖНА СТРАНА Е БЪЛГАРИЯ, Г-Н РАЙКОВ..."


СЪСЕД МИ СЕ ОБАДИ ДА МИ КАЖЕ ДА ГЛЕДАМ ФРАНС-24, ИМАЛО РЕПОРТАЖ ЗА БЪЛГАРИЯ
Това е толкова рядко тук. Почти никога не се споменава името на моята родина, само когато има нещо лошо...
А сега почти цял час ...
Пуснах телевизора.
Журналистката имаше явното желание да престави в добра светлина страната ни. Но тя нямаше да е журналистка от европейска класа, ако бе подходила по нашенски, тоест тя напипа много бързо основните ни проблеми. И не всички, и слава Богу, но и това, което бе показано, навяваше тъга.
Два момента потресоха.
Единият - картината на живота в бежанско общежитие. Мръсотия, мръсотия, мръсотия...
Повече не ми се пише.
Другата тема бе много по-обширно предадена.
За първи път поне аз чувам и гледам за страшното замърсяване в София и България, особено в района на Гълъбово, там, където са ТЕЦ-овете...
Картината от мрачното небе над това близо до Стара Загора градче бе страшна, още-по-страшни бяха и думите на водещата, а и на еколозите, на самите наши и чужди специалисти, работещи там - тук никога няма слънце...Всички бяха единодушни, че държавата трябва да направи нещо, да влезе в ролята си най-сетне...
Сам аз съм работил много години на жълтите плочки, гълтал съм, особено през лятото, нагорещения и мръсен въздух, идващ от тях, но никога досега никой почти нищо и не казваше за това зло. И ето, сега се започна, и то от чужди журналисти...
Никой никога досега в България не бе показвал тези страшни картини.
Водещата бе директна, тя направо запита на фона на българската "Шан-з-Елизе", както тя се изрази за "Витошка" - защо и как така толкова е замърсен въздухът в столицата и страната ви?
В скоби - репортажът е бил правен преди дни, защото около журналистката по "Витошка" бе трагедия, вълма от непочистен, грозен сняг, заледено платно, ужас...
Остротата на въпроса ме накара да потръпна, защото навсякъде има замърсявания, правителствата се борят навсякъде срещу това, но в България май на никого не му пука. Защото се оказва, че главният замърсител са не само автомобилите, но и предимно ... дървата, въглищата... А в България почти всички се топлят благодарение на тях. Дори и тези, които имат парно, защото те го изключват поради липса на средства. И защото Парното безогледно се разправя със своите абонати и ги рекетира, особено с тази никъде позната такса "сградна инсталация и мощност".
Образът на една бедна старица, живееща в мизерни условия, сигурно ще обиколи света - възрастната българка разказа с болка и примирение, на фона на толкова бедната си и жалка стаичка, че се топли с трески, защото няма парички за друго...
Въобще си развалих съботното настроение.
Единственият светъл лъч за мен бе искреността на евродепутата Андрей Ковачев, който бе събеседник на водещата. Той на няколко пъти с болка повтаряше - да, България е най-бедната страна, да, най-бедната... Искаше човекът да представи страната ни по най-добрия начин, но това тук бе западна журналистка, а не наше момиче, затова и лицето му често бе посърнало...
Не искам повече да продължавам.
Само ще ви кажа, че след предаването моят съсед ми звънна и каза : " Г-н Райков, не знаех, че Вашата страна е толкова тъжна...Вие все ми говорите за нейната хубост, а то... Видях наистина красиви кадри - от историята, от природата, но видях и част от една грозна истина... А тя е неприемлива за страна от 21 век и член на ЕС. Как и защо допускате такава бедност..."
Да, французинът бе по френски деликатен.
Това е.
Дано да не съм загубил поредния си приятел и съсед...
Но това е истината.
И нея никакви дитирамби за някакава "стабилност", никакви бодри репортажи по нашите медии за "успехи", за "развитие" и тем подобни "опорки" не могат да я скрият от зорките очи на чуждите журналисти.
Защото хората имат сърца и усещане за нормалност. Това е.
Димо Райков