ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

вторник, 9 май 2017 г.

ДА ЖИВЕЕШ БЕЗ ЯД...


Ей, хора, ей, българи, г-н Емануел Макрон е новият президент на Република Франция, най-демократичната страна в този наш толкова недемократичен свят!
Франция е с население 66 милиона души, пета е по богатство в света.
Има такива социални придобивки за обикновените хора, че ако ги знаете, ще ви стане ...страшно.
Осмият президент на Петата република е само на 39 години...
Само на 39 години...
Вие знаете ли, че този млад човек е на светлинни години от нашите политици тарикати, пред които обаче треперите, пред които "стоите" само на колене и които заради парчето хляб преизбирате с удоволствие...
И вие наричате президента на Франция "Макарон"...Вие го наричате "геронтофил", само защото е верен на любовта си, наричате го "бабоебец", само защото уважава съпругата си, а не я пребива с кеф...
Кои сте вие, какво сте постигнали в този ваш тъжен живот. И какво бихте постигнали, ако живеехте в нормална страна като Франция, където конкуренцията е бясна, където се е събрал цветът на света, където всеки се състезава с другия до премала..
Бих искал да ви видя очите, когато наричате президента на Франция "Макарон"...Да видя вашето удоволствие в тях от обидата, която нанасяте на избрания сега от вас за поредния виновник за сивото ви, меко казано, битие...
Ей, хора, този живот се жиеее с любов, а не с омраза.
Не с яд, а с ...поне мъничко нежност...
Зная, че тези мои думи не са нужни на българите като вас.Защото зная и това, че човек, който не е бил обичан като дете, не може да разбере страданието на другия.
Но зная и това, че все пак има и свестни хора българи, люде с все още запазено усещане към чувствителността и въображението.
За тях е моята дума.
Как бих искал точно тези чувствителни българи да бяха снощи в Париж Да бяха видели с душата и сърцето си тази светлина в очите на хилядите хора, събрани от цял свят под знамето на Франция. Да бяха видели и усетили любовта на тези хора към своя президент...
Към свободата и човешкото достойнство.
Хора, които искат и знаят да живеят без яд...
Димо Райков

НОЩТА НА НАДЕЖДАТА...


И аз бях тук!
И аз се докоснах в тази вълшебна нощ отново до силата и страстта към достойнство на един горд и обичащ да живее без яд народ.
Най-самокритичните хора в света...
Да, бях там цяла нощ... Краката ми кзтръпнаха, сърцето ми също - но от омаята наоколо, от радостта от живеенето на този народ, който през последните 2-3 години изстрада свободата си и жаждата към красота.
Преди да отида до офиса на Макрон, където посрещнахме официалната информация за плбедителя, преди след това да прекося с болните си нозе Париж и да се озова гоку под трибуната арена на това, което сега виждате тук, аз отидох на любимата улица "Шан-з-Елизе", на лобното място на моя познат полкцай, загинал от куршумите на терора, положих букетче...
Аз, някогашното момче от Странджа, което много добре, о, колко добре знае какво е това граница, какво е това унижаване и потъпкване на човешкото достойнство...
Вълшебна вечер. Вечерта на надеждата...
Докоснете се и вие до нея...
Димо Райков
🔎 Tous les résultats du second tour en temps réel sur notre carte interactive :https://www.publicsenat.fr/article/politique/presidentielle-2017-carte-intera...
YOUTUBE.COM

МАКРОН ИСКА ЕДНА СЕДМИЦА, А НАШИТЕ...


Ето, на 14 май Макрон поема функциите си, на 15 избира премиер, на 16 избира правителство, в същото време определя кандидатите за депутати за изборите, които са след дни... Една от сподвижничките му почина преди два-три дни, на митинг...
Но машината върви, няма спиране. къде ти време за почивка, както нашите тарикати си почиват от уж якото си бачкане...
И всичко това след цяла една година непосилен труд като кандидат-президент...Какви обиколки, какви срещи от врата на врата, по пазари, спортни зали, магазини, заводи, навсякъде...
А какви програми, какво нищене на всяка дума в тях, какви остри ужилвания от страна на журналистите, какви дебати, поголовно разнищване...Борба за всеки глас...И то в страна, където изобщо не познават "пазаруването на килограм" на гласовете, където е въпрос на чест да гласуваш...
А нашият Борисов, спомняте ли си кога определи Цецка, в последния момент, спомняте ли си кога премиерът ни си подаде оставката, кога направиха служебното правителство, как действащият президент не искаше, как и новият не се съгласяваше, щото не било негова работа, как си подхвърляха топката, как държавата висеше месеци в безтегловност, какви поразии се направиха през тези месеци, кой обаче да мисли за тях, вижте и кога Борисов назначи и новите си стари министри, какви консултации, все едно решаваха съдбата на целия свят, колко изгубено време...
Защо бе всичко това?
Ясно, заради онова, което си бяха намислили и съвсем тихичко си свършиха...
Обаче нашенци, вместо да се стреснат, да им потърсят сметка, си мълчаха и от сутрин до вечер следяха телевизиите и поглъщаха с кеф блудкавата "храна", която им се предлагаше.
А сега като един същите тези кротки хорица се подиграват на Макрон, на французите,че са го избрали... Щото съпругата му била по-възрастна от него...
И лреизбират за енти път ония, които ги разтакават, презират. И им се подиграват в очите...
Хайде да сметнем - една седмица за 66 -милионна Франция, с която се съобрадява целият свят...И май повече от шест месеца, да, цели шест месеца за ... 7-милионна България, която мнозина не знаят и къде се намира, а нейните дипломати живот си живеят в чужбина, защото май само по приеми протоколно ги канят...
Да, от едната страна - една седмица.
И от другата - цяла вечност...
Димо Райков

КОГАТО СИ ОТГЛЕДАН С ЛЮБОВ


Нещо много любопитно и специално за новия президент на Франция.
Той е отгледан предимно от баба си.
Тази жена е била... от неграмотно семейство. Но започва да учи, упорито и с обич към знанието. И става...учителка, директор на училище и една от най-начетените и уважавани жени в селото си и околността.
Тя обича много внука си, учи го на всичко, особено много набляга на музиката..
Да, новият шеф на държавата Франция, тук така журналистите обичат да наричат президента, е отгледан с много любов. От хора, които са тръгнали от нулата, от селото, но чрез волята и способностите си са създали основата на г-н Емануел Макрон.
Шапо, мадам!
Вашият внук изпълни желанието Ви - да умее да се бори за мечтата си. Дано да успее и като шеф на държавата.
Президент на Франция, тръгнал от ...една неграмотна селска фамилия...
А някои в моята бедна България казват с подигравка относно родените в село и провинцията - миришат на...цървул...
Да, два свята.
Светът на свободата и човешкото достойнство. И светът на ...парвенющината и самозабравата...
Димо Райков

ДНИТЕ НА ЧОВЕЧНОСТТА


Вчера, днес...8 и 9 май...
В България пак спорят, в България всеки нещо все доказва на другия...
А е толкова просто.
Трябва да се прави онова, което правят французите - уважават и винаги помнят онези, които са се борели със злото в света.
Това на снимката е "Шан-з-Елизе" от онзи ден, деня на избора на новия президент.
Лобното място на моя полицай, загинал от куршумите на терористите.
Казвм "моя", защото го познавах, разказвал съм му за България, а той ми казваше - аз не гоня българите и румънците, които просят, защото са много бедни...
Бог да го прости!
Странно, нали, той, френският полицай, знаеше онова, което май мнозина у нас не ...знаят. Или не искат да знаят...
Димо Райков


НАДЕЖДАТА СРЕЩУ ОГРАДАТА С БОДЛИВА ТЕЛ...


На митинга-концерт в чест на победата на г-н Емануел Макрон...
Оказах се някъде след полунощ изведнъж между младо семейство от Бангладеш. което пожела да се снима с мен, след като те видяха, че моят телефон се развали и аз притеснено се тюхках.
Когато им казах, че съм от България, те ме погледнаха малко смутено - ама, ние не знаем къде е тази страна...
После обаче се засмяха отново - няма значение кой откъде е, ние сега, тук, всички сме макронисти, всички сме французи, всички сме европейци....
И ето - един българин на достойна вече възраст и двама съвсем млади люде от Бангладеш, обединени от уважението между хората, а не разделени от омразата, почти свойски, като стари, много стари познати, позират за селфи - там, около магическото пространство на Лувъра...
Надали някога ще се срещнем отново, но има ли цена минутата на нашата среща - среща на хора, тръгнали от нищото, за да станат частица от радостта на един достоен и горд народ, частица от нашата Европа, която добра или лоша, си е наша, такава, каквато ние, и само ние, си я правим.
Една общност на хиляди, десетки хиляди люде - бели, жълти, черни, млади, възрастни, деца, колко много деца...
Със светнали лица, с очи, пълни с доброта, искащи да живеят в свят без граници и огради с бодлива тел, жадуващи за обич, а не търсещи омраза...
Да, Франция си е винаги ... Франция...
Страната на всички хора, които обичат свободата.
Калко хубаво, колко вярно, колко красиво го е казал бившият президент на САЩ Томас Джеферсън: "Всеки човек има две родини - своята и Франция"...
Нов президент.
И то най-младият президент на Петата република...
Нова надежда за Франция.. За Европа, за света, за България...
Дано!
Ей, Българийо, моя родино, частица от Европейския съюз, усмихни се най-накрая - в този свят доброто е повече от яда, нали?
Димо Райков

МАКРОН КЪМ МАРИН :" ВИЕ СЕ ХРАНИТЕ ОТ ЯДА НА ХОРАТА..."


Е, мислех изобщо да не взимам отношение, понеже зная колко много българи, учудващо защо, обичат лудо Марин льо Пен.
Това е парадоксална обич, като се има предвид как тя винаги започва речите си с това, че българите и румънците трябва да се изгонят от Франция. Не знам, може би тя има толкова фенове у нас, защото българите в България не обичат емигрантите си, тоест тези, които им изпращат милиарди...
Да, мислех да не реагирам.
Но като чувам и чета какви лъжи се изсипват по медиите у нас и в интернет, не мога да не реагирам.
Разбира се, всеки гледа със своите си очи.
Но има неща, които пристрастието не би трябвало да замъглява.
Марин просто изгуби, и то яко, този дебат. Тя още в началото се нахвърли срещу Макрон, и то с неверни неща, направо лъжи, тук сега нямам място да навлизам в детайли. Тя говореше на дебата така, както е свикнала да говори на митинги.
Но снощи това не бе митинг, а дебат. Дебат, проследен от цели 15 милиона французи.
А французите имат от памти века култура на подобни дебати, правила, които всеки кандидат за президент спазва.
Тук се иска и подплата на това, което казваш.
И когато Макрон контраатакува, тя се оказа просто ...неподготвена...
Как се запъна за еврото, от раз се разбра, че изобщо не й бе ясно за какво става дума. А това нещо на такъв етап от кампанията е немислимо.
Ами какви папки носеше, затрупа с тях масичката пред себе си. А Макрон нямаше и един лист пред себе си. Марин все търсеше нещо да прочете, ровеше...Това са непростими неща за един такъв дебат.
Отделно за агресивността й. Единственият шанс на Марин бе да извади от равновесие Макрон, да го агресира и той да загуби...
Но той, въпреки лекото раздразнение в началото, бързо влезе в своя тон и я неутрализира.
А когато трябваше да отговарят на професионални въпроси, тя вече бе аут. Тук младокът бе в стихията си.
Макрон я закова и с това - Вие разчитате и се храните с яда на хората! Какъв президент ще бъдете тогава?
Колко е хубаво казано това, нали?
И колко още неща...
Всички социологически агенции днес дават съотношението - 63 на 38, нещо такова за резултата от дебата. Горе-долу такова е съотношението и при последните социологически изследвания за резултата в неделя. ... Тези съотношения са в полза на Макрон, разбира се. Дори и привържениците на Марин са разочаровани, двайсетина процента от тях признават, че Макрон е спечелил, а това са най-твърдите й подръжници...
Аз съм изумен как се преиначават нещата в България, например вчера една телевизия, и то централна, в новините си обяви като новина, че първата работа на Марин е, ако стане президент, да отиде в Брюксел и да каже там, че Франция излизала от ЕС.
Да,ама не. Да, ще отиде в ЕС, но да иска по-добри условия за Франция, а не да излезе. Тя вече не говори за излизане от ЕС, а за предоговаряне на по-добри условия за Франция. Има разлика, нали? Така тя иска да печели вече и други привърженици.
Не мога да разбера какво толкова българите са се влюбили в Марин, какво ще спечелим, ако тя стане президент, та тя винаги казва, че ще започне от нас, българите, изгонването на чужденците. За нея чужденците, особено българите, румънците и поляците, са най-голямата пречка. За нея ние сме крадци и престъпници...
Да, аз разбирам защо толкова я обичат в България...
Защото си приличаме с нея по ...мразенето.
Но това тук е Франция. Тук не обичат такава агресивност, такъв яд, тук има все пак някакви правила на доброто поведение, на изказа, тук търсят доводите, програмните цели на кандидатите, тук лозунгите не играят тази роля, която играят в България. Тук не се гледа и съди по нечията гръмогласност и кьорави обещания за силата на даден кандидат, а хората мислят, преценяват...
Поне досега бе така.
Ще поживеем до неделя, ще видим...
И последно - тези думи на Макрон, за яда, разбира се, които съм извел в заглавието на текста си, нима не важат и за политическата, а и цялостната атмосфера в България. Как мислите?
Димо Райков