ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

петък, 2 декември 2016 г.

"САНИРАНИЯТ" МОЗЪК ИЛИ НАЙ-ТЪПОТО ИЗКАЗВАНЕ НА ДЕПУТАТ...


Е, то какво ли не съм видял и усетил в българския парламент, ама това вече е върхът!
То бива, бива простотия, бива наглост и цинизъм, ама тези думи са наистина връх на човешката глупост!
Ей, партийни вождове, вземете се в ръце, поне елементарен тест за наличие на елементарно човешко мислене правете на своите бъдещи кандидати за депутати, не ни причинявайте подобни преживявания, след които изпитваме срам, че сме се родили българи!
Че то дори на конкурсите за "мокри фланелки", "най-големи цици", простете, на мераклийките им задават все пак някакви рехави въпроси-тестчета за интелигентност, а за подбор на депутати и това не се прави.
Я чуйте тези думи! Че тук няма и зачатък на мозък...
" Не лива да се сравняват санирането и пенсиите.. Санирането е в полза на гражданите."
И го казва, милата, сериозно, с убеденост, и то от трибуната на Народното събрание, и то като говорител на управляващите в България?!?
Майко мила!
За тази особа пенсионерите не са граждани, майка й и баща й не са същества... О, небеса!
Откъде я намери, Бойко? Откъде я изкопа? На кое кръстовище по "санираните" пътища на България намери това чудо със саниран мозък...
Бойко, Бойко, Герб, Герб...
Всъщност тези думи не изразяват ли истинската философия на начина на отношение и управление на "матрияла", господин премиер, от страна на Вашата партия?
ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ...
Или ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО САНИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ...
Е, извинете, но по-ограничен, меко казано, парламент никога е е имало, поне аз не помня. Дори и в България...
Димо Райков

ОЛАНД СЕ ОТКАЗВА ОТ ВТОРИ МАНДАТ


Президентът на Франция направи нещо уникално в историята на своята страна - никога досега действащ президент не се бе отказвал да кандидатства за втори мандат, това е нещо непознато в Петата република.
Браво, респект, господин президент!
Новината от минути в света е, че президентът на Франция Оланд се отказва от възможността за втори мандат.
Да бъдеш президент на такава мощна държава като Франция, цели пет години да ръководиш петата по богатство и влияние страна в света, да бъдеш заобиколен по всяка вероятност от толкова хора, които всячески са се опитвали да те склонят отново да се кандидатираш за президент...И да се откажеш!Да устоиш на изкушението!
Респект, господин Оланд!
И се сещам за нашите "рамбовци" - един път, втори път, трети път ги гонят... И пак избърсват плювките, все едно са росна сълза. И пак тръгват в битка за "народното" доверие...
Да, големите, родените за водачи така правят - усетят ли, че доверието към тях, поради една или друга причина, отслабва, те сами отстъпват крачка назад.
Благодарност, г-н Оланд, за това, че веднага си изпълнихте едно от предизборните обещания, които засягаха нас, българите - отменихте позорната такса за българи и румънци, когато започвахме работа. По Ваше време и ние, бг-емигрантите, все пак се чувствахме като бели хора.
А какво ще стане занапред... Ще поживеем, ще видим.
А аз, българският писател и емигрант, който обича Париж и Франция, ще запазя следните блестящи думи от Вас.. Думи, казани от един голям държавник, идващи от сърцето и отиващи в ...сърцето!
" Успехът не се носи от един човек. За да бъдеш голям шампион, трябва да си заобиколен от хора, които ти вярват, от хора, които те обичат!"
Чудесни думи, и то днес, когато хората толкова обичат да мразят...
Димо Райков

ПОТРЕСАВАЩО! И ТОЛКОВА БЪЛГАРСКО...


Това може да го направи само българин!
Това може да го направи само човек, който отдавна е опериран от способността да уважава поне мъничко ония, които са го създали.
Човек, който вместо сърце носи бучка лед.
Да гласуваш един милиард лева за ...саниране на 500 жилищни блока, а в същото време да не отпуснеш 800 милиона лева за увеличаване на минималната пенсия на 2 милиона и 200 хиляди пенсионери...
Страшен парадокс, който е връх на българския цинизъм - да санираш блокове на хора, които няма какво да ядат и ровят по кофите за боклук...Хора, които от немотия са вече подивели - хайде, кажете ми какво днес може да се купи и плати със сто, сто и петдесет лева - парно ли, електрически ток ли,телефон ли, телевизор ли, вода ли, лекарства ли, хляб ли...
И още нещо - знаете ли колко получават пенсионерите в малка Македония, която няма армия и чиято пенсионна система е правена от същите наши специалисти, които са правели и нашата пенсионна система?
И чия икономика е по-силна - нашата, на страна-членка от десет години вече на ЕС, която все пишем и говорим, че е в подем, или тази на Македония?
Цифрите са потресаващи - в "стабилна" България минималната пенсия е 160 лева, а в мъничка Македония тя е, хванете се за главата нещастни и търпеливи до полуда българи, 520 лева, плюс безплатни лекарства и други бонуси...
Потресаващо сравнение, нали?
Както е потресаващо и поведението вчера на управляващите все още политици в България!
Потресаващо бе и казаното от довчерашните депутати, подкрепящи управлението, и то в българския парламент, пред всички медии на държавата, че техните колеги не са гласували предложението за 300 лева минимална пенсия, докато за санирането са намерили един милиард лева, защото при санирането се вземали комисионни, и то от техните фирми?!?
Какво по-голямо обвинение в корупция?
А и като зная "кухнята" на политиката, като видях с очите си какви огромни заплати получават тарикатите на България по министерства, агенции и тъй нататък, като виждам как някои безделници, които все реват, че нямало пари в държавата, се къпят в банктноти и се чудят какво да ги правят, в какви колекции от картини, монети и тъй нататък да ги вложат, като се питам как така от десетки милиарда заем не се намериха десет лева за пенсионерите, ми идва да вия...
Но кой в България ще чуе гръм, та камо ли нечий вой-скимтене...
Таванът ли трябва да падне, народе, та да се стреснеш?
Не, няма такава държава! Няма!
Ама няма, и това трябва да си признаем, и такъв народ. Няма! Народ, от когото смъкват кожа след кожа, а той не само вярва на "вълчовците", ами и все по-блажено и с ориенталски кеф се подлага за следващото стрижене...
Народ, който е синоним на тотална бедност в цял свят, а самият той се тупа в гърдите, че е ...велик, и се подиграва на народи и хора, които са на светлинни години пред него не само материално, но и като носители на онова, което най-много отличава човека от другите същества - порива към Свобода!Народ, който не знае що е това радост от живота, който търси все вината в другия, който е толкова наивен, че сам си нахлузва въжето...
Само несвободни в душата си хора могат да обичат възпроизвеждащата се и контролирана вече поколения наред мизерия.
Паднал човек може да се изправи, но примирен, човек, привикнал вече да живее на колене, не, той никога не ще може да се изправи.Защото неговото усещане за хоризонт е сбъркано, той може да се чувства уютно, само когато гледа господаря си-тарикат от една-единствена позиция - отдолу нагоре...
Да, от избори - на избори.
И после...После пак същото...
Да живее България! Да живей!
Димо Райков

НАЙ-БЕДНИТЕ СРЕД БЕДНИТЕ...


Днес е Андреевден!
Днес, казват, на човека му се случват хубави неща.
Но мен сутринта на този ден ме прободе направо в сърцето
Гледах българска телевизия и чух един специалист, коментирайки най-новото изследване, да казва, че в две общини в България бедността е най-страшна.
Вцепених се, защото.едното име, което.този спомена,
бе на ..Малко Търново..
Моето родно градче..
То било най-бедното градче в най-бедната страна в Европа...
.На никого не пожелавам подобна вест.
И то в деня на Андрей...
Защото никой в света не обича бедността.
Защото никой в света не уважава място и страна, които са синоним на възпроизвеждаща се от поколение на поколение мизерия.
И защото моите странджанци не заслужават подобна орисия
Защото те, макар и наивни като деца, са честни. до безумие люде..
Те, последните мохикани на доброто, оцеляващи в страната на тарикатите и контролираната мизерия...
Димо Райков

понеделник, 28 ноември 2016 г.

МАГИЯТА НА ВИНОТО...


Салона на виното - Париж, 2016 г.
С моя голям приятел Стефан дьо Луз / Stefane de Luze /,  един от най-известните винопроизводители на Франция, ненадминат майстор на чудния елексир "арманяк". За него имам текстове в почти всяка своя парижка книга.
Стефан е потомствен винопроизводител. Баща му, дядо му, прадядо му...Замъкът му се намира край Бордо, когато започва да говори за тайните на арманяка, красивият млад мъж цял се преобразява, лицето му светва, очите проблясват...
Да, истинските майстори...
Те бяха големи приятели с татко. От пръв поглед се бяха харесали. Защото обичта им към земния елексир бе обща и чиста! Стефан потъмня, когато му казах, че татко вече го няма. Извади най-скъпата си бутилка и ми я подаде - заради Петко...
Прималях - колко дори близки в България, хора, на които татко цял живот помагаше, не отрониха едно "Бог да го прости!", а той, чужденецът, не само потъмня, а и искрено ми състрадаваше - Мосю Димо, аз съм много тъжен за Петко...Той обичаше виното, той обичаше живота...
Да, колко му трябва на човека...Една глътка елексир, идващ от земята. И един спомен за човека, който вече се е върнал в...земята...
Земята, общата майка на виното и на човека...
Димо Райков

ДА МРАЗИШ МАЙКА СИ


Вижте тази българска майка!
Вижте й очите, славни българи, които се "борите" да решите световните проблеми, а и дума не казвате за трагедията на милиони български майки!
Извинете, "родолюбци" и радетели за "чиста" България, как може да се нарича такъв народ, който така умее да мълчи и да търпи подобно геноцидно отношение? На когото не му пука, че му събличат и последната кожа разни дерибеи, а той в същото време да се занимава с проблемите на страни, които са на светлинни години от него и да "оправя" световните проблеми...
Какви сладникави истории по медиите, какви празни приказки, какви ала-бала, какви "герои"- кралимарковци, а в същото време какво мълчание за нея, жестоката съдба на Майката българска...
Ето, в момента слушам и гледам главният архитект на София да казва, че до години щяло в София да има 50-етажни небостъргачи...Разбира се, в това предаване, а и във всички останали, никой дума не отронва за нея, българската майка. На този архитект небостъргачи са му в главата, а не вижда пръстта, земята, нещастието на майката. Ами как ще я види! То за това се иска сърце. И мъничко съвест.
Майко мила, небостъргачи...
А в същото време дори и най-богатите жилища в полите на Витоша нямат канализация...
В същото време отнемат противозаконно, а уж "законно", мръснишки, това и турците не са го правили по време на робството, и последната стряха на болната, смачкана и убита вече от децата си българска майка...
Откъде тази омраза? Откъде тези сърца-парчета лед? Какво са направили тези български майки на тези свои синове, та така ги мразят?
Никъде в света няма такъв "закон", според който партии и мръсници да крадат "законно", да лъжат чрез измислени сметки и някаква невероятна такса мощност и последните стотинки от търпеливия народец, да го осъждат и грабят заради това, че не желае една престъпна услуга...
Няма такава държава, няма...
Няма и такива поданици.
Срам, срам, и пак срам...
Димо Райков
Радиаторите в жилището са свалени преди повече от 10 г.
BTVNOVINITE.BG

петък, 25 ноември 2016 г.

"ШАН-З-ЕЛИЗЕ" - СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА...


Да, Париж никога не ще загине...
Вижте небето ... В новата си книга "Париж - радостта от живота" аз разказвам защо небето на Париж е единственото в света без ...звезди.
Много просто - защото светлината, която идва от това магическо място, светлината, която е обгърнала този Град на Светлината е толкова силна, че дори и тази на небесните тела бледнее...
Господи, каква светлина!
А аз съм тръгнал да разсейвам тъмнината в нечии души, които искат да живеят вечно в ... тъмнина...
Баста!
Да живее Париж!
Да живее Нейно величество Светлината в този наш толкова кратък, но същевременно и толкова дълъг човешки живот!
Колко хубаво го е казал Хайне:
" Когато на Господ му доскучае, той отваря небесните прозорци и съзерцава булевардите на Париж"...
А всички дванадесет булеварда на чудния град започват ей от оная арка - Триумфалната, да, там, в далечината...
А този пред нас, вече разбрахте това, е най-хубавият, най-магичният булевард на света - "Шан-з-Елизе"...
Моят татко, странджанският миньор Петко Димов Райков, който цял живот бе дълбал родната пръст като миньор, се разхождаше по тая приказна улица толкова щастлив - с отворени уста, блеснали очи, а иначе големите му уши, какво да се прави, всеки от нас, земните хора, си имаме по някакъв физически недостатък, мърдаха така щастливо широко отворени...
- Диме,благодаря ти, че ме доведе да видя нормален свят. Да разбера, че на този свят има и красота, че и аз имам право да се радвам на живота, а не все да се стискам, все да треперя и да чакам края на месеца, за да взема мълшавата си заплатка...Никога ,синко, не съм се чувствал толкова смирен. И толкова свободен...
И все повтаряше любимият човек - наляво и надясно на потоците от хора от цял свят магическата дума - бонжур, бонжур...
И смаян ми казваше - Диме, ама те всички ми отговарят, бонжур, бонжур...Че и се усмихват. виж сега, аз нарочно ги побутвам, а те ми сеизвиняват. Аз ги побутвам, а те ми се извиняват...Диме, та тук е цял свят. И виж нито се карат, нито спорят чия е "Шансето", всички са като братя...Това е друг свят,синко, затова ти благодаря още веднъж, че ме доведе тук. Иначе как щях да умра с отворени очи...
Ех, Париж, ех, "Шан-з-Елизе", ех, татко...
Дано да спиш спокойно сега там, в гробището на родното градче, там, в оная далечна Странджа, до мама и мъничко привнесъл в родната пръст от нея, парижката светлина на Свободата и човешката любов...
Честита Светлина, приятели!
Всичко останало в този наш живот е суета. И от лукового...
Всички знаем откъде сме дошли и къде, кой по-рано, кой по-късно, ще отидем...
Да знаем.
Но усещаме ли го?
Димо Райков