ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 21 януари 2013 г.

СЕДЕМ УСЛОВИЯ ЗА ЩАСТЛИВ БЪЛГАРИН ВЪВ ФЕЙСБУК




Наръчник на бг-участника в мрежата



За да бъдеш във Фейсбук и да прокопсаш, трябва да изпълниш поне седем състояния или условия.



Първото - да бъдеш анонимен или с измислен профил. Да бъдеш с името си, с биографията си - о, ти си мъртъв приживе...



Второто - да бъдеш абсолютно "перде". Имаш ли и капчица чувствителност, ти също си... труп.



Третото -... да бъдеш мръсник. В истинския смисъл на думата. И то без никаква милост към ближния, тоест към виртуалния ти приятел. Трябва да си готов всеки миг да го съсечеш. За да оцелееш ти...



Четвъртото - да мразиш ромите, болните, бедните, пенсионерите... Иначе ще бъдеш подложен на унищожителен огън от "патриотите" и от самите... тези, които ти защитаваш...



Петото - да бъдеш примитив. Неграмотен, елементарен индивид. Само да издаваш звуци - ах, ох... И нищо, ама нищичко да не пишеш, никакви собствени материали, най-много да си позволиш препубликувани неща... Така всеки момент и на всяка критика можеш да кажеш - а, ама това не е мой материал, аз просто го поднасям... Колкото по-прост те смятат приятелите, толкова по-безобиден си за тях, тоест няма да бъдеш предмет на завистта им, която е изпепеляваща в това виртуално пространство.



Шестото - да бъдеш воайор. Да изпитваш наслада от това да наблюдаваш саморазголването на глупака-приятел и да очакваш своя миг - да го ударят него така, че ти да изквичиш от кеф - пада му се, мръсника му с мръсник, той на мене ще ми се прави, та нали аз го знам... Гарантирам ви, че няма да чакате много - започне ли някой да се проявява, винаги ще има друг някой, в мрежата има "щатни" тролове, като един, например, Александър Йоцов - а, този е ченге, този е такъв-онакъв, а знаем го ние каква е вода ненапита... И тя тръгва и отива...



Седмото - да бъдеш платен приятел, и то по възможност от партии, тук хората са най-верни, тук най-малко мислят, просто правят това, което им кажат водачите... Но трябва да си приятел с повече хора, които познаваш в реалния живот - съседи, съученици, състуденти, които са постигнали някакъв успех в живота досега. Това условие ще ти даде възможност хем да си вършиши работата, за която ти плащат, хем да бъдеш свидетел, макар и виртуален, на техния провал, който неминуемо ще се случи във Фейсбук. Тогава ти ще благославяш мрежата...

Това ще бъде твоята върхова радост и победа в иначе постния ти бг-животец...



Да, седем условия за "успеха" във Фейсбук.

Едно от тях липсва ли, зарежи тази работа.

И последвай моя пример...

ПАРИЖ, ОНЯ ПАРИЖ, КОЙТО ТОЛКОВА НИ Е НУЖЕН...

ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛ ВЪВ ФЕЙСБУК

Мирослава, благодаря за вниманието ти! Тази моя книга, чиято снимка на корицата ти изпращаш на страницата ми по-долу, е също един своебразен "прочит" на душата на французина от един... българин.

Това е странно, но и интересно - да се докоснеш до душата на един много, много свободен човек чрез душата на един ... много, цял живот живял в несвобода друг човек...

Всъщност в нея си дават среща два начина на усещане на този свят - от едната страна е народ, който винаги е живял, а и продължава да живее в криза, тоест все се бори да оцелява, за насъщния... С неизменните обещания за хубав живот - утре, утре... Онова "утре", което така и никога не идва...

А от другата страна е народ, проумял много отдавна, че той, животът ни, е един-единствен, народ, който умее да се ... радва на мига...

Тази книга е "пътеводител" в душата и сърцето на французина и на българина - как и единият, но и другият - уж жители на един и същи свят - възприемат нещата от живота...

Как, например, французинът усеща изгрева и залеза над чудната катедрала,която виждате на корицата отгоре, как това прави и българинът, как двамата чувстват въздуха в Париж, този в гробищните паркове, музеите, улиците, навсякъде из този шарен мегаполис...

Какво усеща един французин и един българин в сърцето си, когато влезе в едно бистро, зала, стадион... Ще видите колко уж еднакви, а всъщност толкова различни са тези усещания - една народопсихология на фона на друга...

Коя ще предпочетете и дали изобщо ще предпочетете - това вече е право на избор на всеки читател.

Аз, за разлика от кукловодите на този вечен преход в България, давам поне това изконно право на всяко живо същество - правото на избор...

Нещото, от което нас, българите, ни лишават толкова години... И за което ние, да си признаем, нищо не правим... Докато французите...

В тази книга и това ще видите - как се бори човек за... себе си, за паметта си, за свободата си...

И колко още други неща ще разберете... Както и това, например, което виждате на тази снимка - тоест залеза над вечната катедрала...

Мигове преди смъртта си великият френски генерал-президент споделя на сина си Филип,от когото пък аз знам това - най-хубвото нещо в жиота на генерала не били спомените от войните, които е водил, а музиката на Дебюси и възможността да съзерцава залеза и изгрева над "Нотр Дам"... Хубаво, нали? И човешко...

Но книгата е доста голяма по обем, а и с толкова мои лични фотографии - само за тази на корицата съм ходил десетки пъти, години съм дебнел момента - и ето, залезът над "Нотр Дам" е пред вас...

Усещате ли, не изтръпвате ли от светлината на...залеза...

Това всъщност е и една от тайните на Париж. Най-забележителните сгради са направени едно време от майсторите така, че и в най-лошото време те... светят, те излъчват най-силна светлина...Ех, Париж...

Ще видите, приятели, особено тези, които все ме упреквате, че съм черноглед, че това е един светъл и много, много предизвикващ размисъл текст за най-хубавия град на Красотата и Свободата... Ще "посетите" единствената в света книжарница-хотел, ще влезете в единствената също в света действаща църква на...проститутките, да, защо не, та тези труженички също имат сърца, и то какви сърца...

Представяте ли си - рано, рано сутрин, о, това е неземна гледка, те изпълват църквата и смирено се молят - за себе си, за децата си, родени и неродени, за любовта, но и мъката в този разлюлян от толкова болка, но същевременно и радост наш свят...

Приятно преживяване...

И, какво ще кажете, бива ли ме за "рекламна агенция"?

Затова и ти благодаря, Мирослава - че ми даваш възможност, подсещайки ме, да представя тази своя книга, която ми коства много, много...

Всъщност кой, ако не авторът, който е преживял, изстрадал всяка дума, би трябвало да представя най-добре онова, което е направил... Особено пък и в нашите бг-условия днес, когато необезпокоявана шества над всичко завистта и злобата...

Затова - светлина,светлина и пак светлина...

Та дано да избледнеят нашите изконни лоши усещания.

Париж ни е нужен,нали?

Да, Париж...

Париж в душата и сърцето ни...

Оня Париж, който никой, ама никой и по никакъв начин не може да ни отнеме...

Дори и ония, всесилните, които иначе ни погубиха живота...



Димо Райков

Париж

27 декември 2013 г.

Стефановден



П.П.

Всъщност, без да искам, с помощта на Мирослава, аз написах този текст в зората на един специален ден - за именниците, но и за моето семейство...

Нека да е светъл Денят на Стефан за всички българи, но и за всички приятели на българи,които не са толкова много, но пък са...верни... Така на 3-ти март тази година, когато на входа на българското посолство не пускаха една наша приятелка-французойка да влезе с нас с довода,че това бил празник ...само за българи, тя простичко каза, допълвайки служителката -да,празник за българите, но и за техните приятели...

ЧАЛГАТА - БОЛЕСТТА НА БЪЛГАРИЯ...






България е болна. Много болна...

Реакцията по повод дадени милиони от Европейския съюз с одобрението на Министерството на икономиката на чалгапроизводител номер едно затвърди за сетен път това мое убеждение.

Реакцията бе, а и е, потресаваща.

Защото тя е дело в основата си не на примитиви, каквито, съжаление, дал Бог у нас, а на... културния ни елит...

Потресава...ща, защото тези все пак интелигентни люде много добре знаят какво става вече 23 години в територията, наречена България.

Те чудесно знаят кой, защо и как през тези всичките години направи, а и продължава необезпокояван да го прави, онова, което ние днес наричаме ЧАЛГА.

ЧАЛГА, но не само в музиката, а и в цялата ни култура, във всички области на бг-животеца...

Да, бг-животеца...

О, какъв вой има вече дни наред, особено в интернет - ври и кипи... И викове, и призиви, и възмущение...

Добре, този Пайнер ли, Майнер ли ще бъде разпнат. Но ЧАЛГАТА ще бъде ли разпната?

Да, оная ЧАЛГА, която безпрепятствено през тези години на "демокрация" прояде не само слуха ни, но и ... душите ни...

Защото може ли човек с душа и сърце да търпи толкова години, например, едно такова позорно явление, никъде несрещано по света - синовете да живеят с десетки хиляди, да крадат като за световно, а в същото време дума дори да не обелват за майките си, които са оставени на произвола на съдбата с "уникални" за нормалния сят пенсии...

Това не е ли ЧАЛГА, приятели от културния елит?

Колцина от вас надигнаха досега глас в защита на най-онеправданите - възрастните, болните, децата...

Та нали по отношението към нещастните се определя и степента на зрялост на едно общество?

Защо досега не надигнахте глас срещу порочния модел на живот, който ни налагат. Та колцина от българите, например, започват, да речем, работа нормално, тоест с конкурс, а не по нашенски - с нечия протекция. Онзи ден чета - обадил се общинският съветник, питал, може ли синът ми да започне при теб работа, може, отвърнал шефът на предприятието, че как да не може... Аз на тебе, ти - на мене... Да живей ЧАЛГАТА, нали?

Да давам ли още примери?

Че те само от областта на културата са безчет. Не виждате ли как се "назначават", как се дават, на каккъв принцип и наградите тук...

Не виждате ли кои използват ниското ниво на голяма част от българите и ти показват - този е голям писател, този е велик режисъор... Големи, велики...Трици...

Колкото и да го помпат тези назначени се "пукат" като балони, когато застанат лице в лице с истинската конкуренция на нормалния свят...Тогава лъсва всичко...И тогава започва плачът - ама те не ни обичат...

Е, това също какво е - та кой и защо е длъжен да те обича?

Та ние, българите, най-много обичаме да се мразим и завиждаме, а припяваме, че, видите ли, другите ни мразели... Абе, ние сами себе си мразим, а те...

Ами не виждат ли как в България се става професор, член-кореспондент, доцент... Не виждате ли как във всяка гилдия група посредственици дерибействат с помощта на ония, кукловодите...

Не виждате ли, че в която и област и професия да се задълбочиш, веднага лъсват страшни неща...

Чули ли сте думите на д-р Милан Миланов от "Пирогов" - ако разголим нещата във всяка професия днес у нас, трябва народът всички да ни избеси...

Е, какво повече? Това не е ли поредното доказателство, че ЧАЛГАТА е завладяла всичко и всички?

Как всички вие, а и вашите сподвижници сега сте живели в това общество, в което вече цели семейства започнаха да се изпозастрелват като единствен изход от "чудния" бг- живот, който проповядват убоги същаства от рода на всички досегашни финансови министри на страната ни?

Кой от вас и кога поведе народа не на война, а просто да потърси справедливост. Елементарна, човешка справедливост...

Но сега скочихте!

И как ще ме убедите, че не е единствено за парите?

И защо думичка не казвате, че и вие, ние, тоест всичките българи, сме съучастници на това планомерно чалгализиране на обществото ни...

Нима не си спомняте как всичко започна - от отпускането на цели страници в най-тиражните медии за пошли текстове, от принизяването на българския език, от пълните зали и стадиони на уж всенародни любимци...

Не виждахте ли досега, а сигурно така ще бъде и в бъдеще, че всички партии на този наш прословут преход най-много разчитат на избори тъкмо на ...чалгаджиите?

Не мислите ли, че те, политиците български, са също чалгаджии? Да ви давам ли примери като горния за пенсиите?

Всъщност подмяната и "заразяването" стана пред нас. Какво направихме ние?

Какво правим и в момента?

Не виждате ли, не усещате ли, та вие сте творци, че заразата вече не е само в начина ни на живот, в начина ни на мислене а и в ... душите и в сърцата ни...

Та ние вече сме станали хора с чалга-души! Хора с чалга-сърца...

Виновена ни била Европа, плаче Куркински.

И дума не обелва, че по същата тази програма, например, са отпуснати милиони и на един кинаджия, Митовски, и на този Халваджиян, и на Карбовски - все отбор юнаци, които май доста парички натрупаха напоследък...

Ами, това е - слушкаш, папкаш...

Иначе...

Иначе като този Димо Райков - там, емигрант, да започва на почтени години от нулата, сам, сред огромната конкуренция на света, където никой не е чул името "българин"...

И където няма мама, тате, няма "назначения", няма оторизирани велики творци...

Но където има свобода, където има тръпка, че и малко да постигнеш, е твое, а не даром дадено...

Да, за тези "велики" български творци Куркински не споменава и дума... За тях, миропомазаните, е само мълчанието и махането с ръка... И те продължават да трупат...

Да ви казвам ли как се трупат парички днес в България?

Но за тях нито дума. А ЧАЛГАТА не им ли е ли присъща?

Колко е лесно така да мислим - за всичко все някой друг е виновен. Най-лесното - световната конспирация, в случая - Европа, която искала да ни затрие...

Г-н Куркински, живея от години в тази Европа и мога да Ви кажа - Европа не само, че не иска да ни затрива, тя не иска изобщо да ни знае...

Често давам този пример, пак ще прибягна до него.

Случихме се с моята съпруга на едно представително соаре на една маса с двойка парижани, личеше си от пръв поглед, че са хора от сой, както казваме ние. Попитаха ни какви сме по народност, казахме. Мъжът, явно недочул, се обърна към парижанката - какви са... Оная изстреля, аз онемях, съпругата ми пребледня - ами, какви, българи, от ония, бавноразвиващите... Как може, промълвих. И оная ме "почна":

-Господине, аз съм била десетки пъти във Вашата страна,но не само в София,но и в провинцията. Видях страшни неща, видях такава мизерия и оскотяване, че... Апропо, още ли пенсиите на родителите ви са по петдесетина евро на месец? Та може ли един народ да не е бавноразвиващ, щом е обрекъл майките и бащите си на такъв геноцид?

Какво можех да й отговоря в случая аз, дошлият неканен в нейната страна чужденец? А и не бе ли тази госпожа права?

И още един пример.

Поканиха ме в българския магазин в Париж да давам автографи на читатели за час-два в неделя. За нула време доста хора си купиха от книгите ми, имах един плакат, сложих го. Но на другата неделя плакатът липсваше, шефът го махнал, защото стената, а и целият магазин трябвало да бъдат облепени с плакати на Преслава, Десислава...

Е, какво е това? Книгите ми се купуват, а този, който печели от това, ги крие? И дава път на чалгаджийките...

Та мисълта ми е - ние като общество не давахма ли толкова години "път" на чалгата? А сега ревем?

Между другото, този магазин фалира. И знаете ли в какъв се преквалифицира неговият шеф? Ами, да, сетихте се, в организатор на концерти на чалгаджийките...

И знаете ли, че тя,бг-чалгата, превзема и Париж...Знаете ли, че един билет струва 40 евро, с тези пари тук един студент може да се изхранва цяла седмица... Знаете ли, че залите по време на тези концерти са препълнени, и то със студенти, наши, родни деца...

Тогава?

Какво правим тогава?



Димо Райков

Париж

вторник, 15 януари 2013 г.

БЪЛГАРИЯ – СТРАНАТА НА БАШ КРАДЦИТЕ...






"Премиерът Борисов каза, че случаите като този за дюните в Несебър били стотици хиляди..."

БНТ,7 януари,2013 г.



Е, сега вече и ония големи "патриоти", които непрекъснато ме атакуват, че не съм позитивно настроен, ще клекнат.

Разбира се, луд умора няма.

Но като каже бат Бойко, има ли кой да се възпротиви?

Да направ...им една проста сметка - стотици хиляди мафиотски сделки с горите на България, като умножим по две, колкото са страните в сделката, значи се получава...

И като умножим пък тези мошеници и тарикати по още две-три, слагаме тук децата, жената на всеки крадец...

И какво излиза?

Излиза, че май почти цяла България живее чрез мошеничество...

Ами тогава излиза, че България е страна на крадците...

Ало, "патриотите", какво сега ще измислите за оправдание?

Защото това го казва премиерът, тоест вашият бог...

А той никога не греши, нали?

И това е само за този вид сделки.

Ами сделките в останалите области?

Борисов каза и това, че започват проверки.

Не мислите ли, че те, проверките, трябва да започнат именно от вас...

Да, от вас, развяващите непрекъснато вече 23 години знамето на "патриотизма", онова знаме, под чието полюшване обаче вие така си напълнихте гушките,че те вече ще се пръснат.

Ето, пръскат се...



Париж

Димо Райков

неделя, 13 януари 2013 г.

ЩО Е ТОВА - ДА БЪДЕШ НАЙ-БЕДНИЯТ, А ДА ПЛАЧЕШ ЗА НАЙ-БОГАТИТЕ...




Интервюто на Борисов с Диков - нещо, което е немислимо в нормална страна...



Вече наистина нямам обяснение - що за хора сме ние, българите...

Гледам днес общата страница - постове за това колко било тежко в... Гърция, как след десет години те щели да бъдат като... нас... Постове за това,че във Франция Конституционният съд премахнал 75-процентния данък за богатите... И охкане, и ахкане, и плач...

Какво става? Какво е това?

Мазохизъм? Истерия на болни хора...

Та не виждат ли те, не живеят ли в България, в най-нещастната и най-бедната страна в Европа, та са седнали да плачат на чужд гроб...

Та Гърция е на светлинни години пред нас, милиони българи работят и сега там като слуги...

за Франция да не говорим - петата в света страна по богатство, с минимална заплата, която онзи ден бе увеличена - 1382 евро... Да казвам ли колко е минималната заплата у нас? Почти десетина пъти по-малка...

Но ние плачем. Ние всъщност злорадстваме, че...

И нито дума за вчерашното интервю на Борисов с Диков. Едно интервю, показало за сетен път елементарната същност на българското усещане. Как е възможно днес, в 21 век, да има подобно нещо?

Ще бъда кратък - ако това "нещо" се бе провело в една нормална държава, то и двете участващи страни веднага биха си подали оставката...

А у нас - адмирации...И за единия, и за другия... Последвани,естествено, след месеци, от преизбирането на единия...

Това нещо може да стане само в България.

Във "великата" България, с "великите" българи.

Които виждат сламката в нечиите очи, тоест в очите на тези, на които слугуват, а не виждат гредата в собствените.

Често, когато казвам в чужбина, че съм българин, отсреща се извръщат и казват - а, от ония, бавноразвиващите се...

Винаги после не съм мигвал нощи наред.

Но сега вече май няма да е така.

Защото вече си задавам въпроса - нима нямат основание тези хора?



Париж

Димо Райков

събота, 12 януари 2013 г.

Г-Н РАЙКОВ, ПИШЕТЕ ПОЛОЖИТЕЛНО, ПИШЕТЕ ОПТИМИСТИЧНО…






Отговор на писмо на една моя приятелка във Фейсбук



Ето го и писмото:



мария кьосева Димо,кучетата си лаят,кервана си върви.Колкото и да се възмущаваш ти и много други,няма смисъл.Загубена кауза.Та да си сменим гражданството,като Жерар де Пардьо ли?Не е ли по-добре да се пишат хубави неша за България,та ако щеш и сегашните ти сънародници,които ...може би не знаят къде се намираме на картата,да научат нещо положително.Прекрасната ни природа,мекия климат,гостоприемството на българина.За нашите традиции,за нашата борбеност,за нашите революционери:Васил Левски и Христо Ботев.Преведи им стихотворението "Опълченците на Шипка". Пусни им "Дунавското хоро"Животът е като книгата.Няма само добри,или само лоши.Зависи на коя страница ще я отвориш.Бъди малко оптимист! Може би така ще се почувстваш по-добре.Трябва да сме позитивно настроени и по-добри...



А ето го и моя отговор:

Мария, Мария, ти ли си? Или това е някоя друга Мария...Къде е оная Мария отпреди Нова година на моите постове - борбена, с чувствителност, тревожна...

Значи съм хванал" преди време твоята "двойнственост", когато ти казах за коментарите ти под един друг пост?

И сега "другата" Мария е победила над "моята" Мария... А и защо така елементарно, мила...- та моето усещане за теб бе, че си дълбок човек... Какво значи - бъди такъв, бъди инакъв, нашата природа, нашите...

Ами то всеки народ си има наши планини, да видиш само каква природа имат хората, нали видя и снимката на Плевнелиев...

Но и всеки народ си има своите писатели, своите критици, своята съвест, своя "стрес"... Та нима може да се живее без коректив? Още повече в страна като нашата... Знаеш ли колко сме далеч, Мария, колко сме на светлинни години от нормалния свят. Да ти давам ли примери? Няма смисъл. След като ти, едни от най-ревностните ми читатели така сега ме "поучаваш" майчински, то ...

Виж, Мария, моето разбиране за Фейсбук не е като твоето по всяка вероятност, а и като редица останали. За мен социалната мрежа е от една страна - поле за търсене на съмишленици, от друга - за размяна на мисли, на мнения, но коректно, без псувни,без злоба, но правдиво, откровено... С болка за България... А ти, след като си приела да гледаш толкова "оптимистично” на живота, и то в България сега, живей го така. възторгвай се на нечии оптимистични песни, на нечия възхвала, на нечий оптимизъм...Аз мисля,че Фейсбук не е поле за лечение, за терапия, за отреагиране на комплекси...

Всъщност, както виждаш, за разлика от теб, аз не те поучавам, а давам своето мнение за това как виждам социалната мрежа. Хубавото на нея е това, че като не желаеш да бъдеш в нечий обсег, просто го "отсвирваш", така че няма да се сърдя - "отсвири" ме, но аз съм такъв, какъвто съм бил толкова години...

А това, че не намираш повод за оптимизъм у моите текстове е наистина жалко... Това, че искаш да се криеш от истината също е израз на позиция. Но също е жалко, според мен...И обслужва единствено статуквото. Което, изглежда, на теб странно защо и как, изведнъж след Нова година ти се е харесало... Но това вече е твой проблем. И последно - не се грижи,моля те, за моето здраве. То аз не се грижа за него, а ти... Пък и ти сигурно имаш нужда от подобно нещо, така че не хаби сили, мила...

Просто - зачеркни своя приятел Димо Райков и се настани трайно там, където има само "ах" и „ох"... Да, откъде накъде ще се тревожиш, все лоши неща пише този Райков, не го е срам...Всъщност това твое мнение затвърждава оня мой отговор за това защо днес е такова положението у нас. Да, потвърждава го напълно...

"Преклонена главица сабя не я сече..."

И още нещо - човек трябва да внимава, когато поучава някого, особено пък когато няма нищо общо с него... Аз не съм си позволявам да поучавам десетките съвсем начинаещи автори, които са иидвали при мен за съвет как да пишат, как да станат писатели, просто им казвам и показвам как аз го правя... А ти си седнала да ме поучаваш, да ми казваш кое и как да го пиша...Ами, Мария,седни и пиши, защо аз трябва да ги пиша тези неща? Седни и пиши, пей, ако искаш, там има кой да ти помогне. И тогава всичко ще бъде супер, животът ще бъде прекрасен!

Ама наистина ли ще бъде прекрасен?

Трябвало да сме били по-добри... Към кого? Към тези, които ти одират кожата...

Ех,българино...Ех, Мария...

И накрая - знаеш ли колко нещо съм написал за България, за Странджа, за обикновените хора, за любовта си към тях. През тези тридесет и пет години…..

Знаеш ли колко чужденци съм посветил, без някой и стотинка да ми дава, напротив, сам, без доходи, както е при хората от посолствата, които за това получават куп пари и екстри и пак нищо не вършат, за това, знаеш ли колко французи в мое лице виждат за първи път българин и остават очаровани от това, което им разказвам за обикновените хора и за красотите на България...

Но най-лесно е с баданарката - бъди оптимист...Бъди такъв, бъди онакъв... Ами, Мария, бъди ти писател, пак ти казвам, пиши, а не давай само акъл...Така че, Мария - избери си оня пристан, където има само положителни емоции, танци, песни... Мислищ си сигурно, че това ще ти гарантира безсмъртие? О, не мисли, че така ще излъжеш оная - от нея спасение, Мария, няма... Колкото и с положителни емоции да се тъпче човек...

Париж

Димо Райков

неделя, 6 януари 2013 г.

Те живеят в друга България











Вижте как започнахме Новата?
С новогодишното приветствие на Плевнелиев… Вече дни наред има страшен рев - заради един пейзаж…
И никой не казва и дума за най-големия гаф на нашия президент.
Той, президентът на най-бедната страна в Европа, подмина темата за мизерията в България. За него, както и за някои “елитни” българи такова понятие, а да не говорим явление, изобщо няма в България.
Те живеят, те дишат, те се раждат и любят не в България на двата милиона пенсионери с безбожни пенсийки - подигравки от по 50-ина евро, не в България на болните, на майките…
Те живеят в друга България. В онази България, където наличието на сърце и чувствителност е най-голямото отрицателно качество, подложено на присмех.
Където усещането за солидарност и елементарна съпричастност към проблемите на другия е повод за ехидност…
В същото време в двете най-богати европейски държави - Франция и Германия, техните първи хора започнаха приветствията си, а и действията си веднага след началото на годината с действия срещу… мизерията…
Прочетете внимателно приветствието на Меркел, вижте за какво тя говори най-много… Прочетете и приветствието на Оланд, поинтересувайте се на каква тема е посветено първото заседание на кабинета, и то в Елисейския дворец…
Не на грижливо сресани мисли, извадени от нафталин и поръсени с лека сантименталност, да, това хваща дикиш при българина… А на трезв, реалистичен подход за справяне с… мизерията и безработицата…
Представяте ли си - в най-богатите страни, на които ние, българите, това го забелязвам особено напоследък, започнахме много смело да се подиграваме, че имали проблеми, та в тези страни-гиганти спрямо нас, където минималният доход започва от 1000 евро нагоре, първите им хора говорят за мизерия, а нашите стерилни политици ми мълвят за… облаци някакви от “трябва”, ” иска се”…
Ясно е, че нашите управници живеят в друг свят, в техния розов и напудрен свят.
Ясно е, че те няма никога да се стреснат.
Ясно е, че тези продължават практиката на онези…
Ясно е и че народът, кой всъщност народ, пак ще търпи.
Че какво повече умее българинът от това да търпи?
И да протяга блажено изстърганата си вече от стрижене кожа - хайде още един път…
И ето - дюните в Несебър…
И ето този вечно ухилен Найденов. Който все се обяснява, все намира оправдание… Казват, бил посрещал Нова година с Борисов в някаква луксозна хижа, личи си, така се е заредил, че…
Може да обяснява и цяла година… А какво има за обяснение?
Просто поредната огромна кражба…
Крадат, народе, крадат те пак като за световно!
А Фидосова те баламосва да ти обяснява каква била диетата на нейното кученце, как включвала тя, диетата, специално телешко, че и сьомга…
А Хамарцупян ли, как беше, ти се хили в лицето и хвърля 10 хиляди за една вечеря… И в неговото меню, като кучешкото на Фидосова, централно място е пак телешкото, но това на този банкер е още по-специално, та как той ще мине като кучето, па макар и на Фидосова… Неговото телешко е било от животни, които са били хранени, а и масажирани, с… луксозна бира… Ех, гиди…
В това същото време “нашите” пак крадат. И то яко крадат…
Не бих желал повече да пиша - човек трябва да е мазохист, за да продължава наистина…
Ще завърша с един коментар, който току-що прочетох - той илюстрира и моето усещане за тези, за онези, а и за другите…
За цялата тази кохорта от “политици”-мошеници, която вече толкова години души народа си. И която май ще векува в територията, наречена България…



Отвратена съм

(анонимен)

4 януари 2013, 11:25

Отвратена съм. Как се гледате в огледалото, господин министре? Ако някой ви натиска така да мамите, защо просто не се махнете? Толкова сте в лайната всички, че не виждам как ще се измъкнете.Един ден всичко свършва и ще си заминем от този свят. И никой нищо няма да отнесе. Но това, с което ще ви запомнят е непочтенността ви. И за кокошките е ясно, че прикривате далавера. Идват избори… Е… как да ви вярваме.

Париж
Димо Райков



вторник, 1 януари 2013 г.

ТЕЗИ ХОРА ИМАТ ЛИ СРАМ И СТРАХ ОТ БОГА?




Десет хиляди лева за една вечеря и 50 евро пенсия за цял месец…

Помня го – седяхме един до друг на втората или третата редица от столове в залата на НДК, когато обявяваха резултатите от изборите през 2001 г., тоест обявяваха възшествието на царя…
Този миришеше на класен парфюм. И на… угодничество. Цялото му тяло бе подчинено на това – защото наоколо хората  бяха все от сой, както се казва. Бивши и бъдещи управници на България - тези, от които този зависи… И слуги – като него…
В началото добре се нацелува с тогавашните шефове от ОДС, тоест управляващите все още. После пред изумения ми поглед ръкопляскаше най-силно, щеше да се скъса, когато се появи семейството на Симеон. И този остана с малцината, които тръгнаха към … новия премиер… Ухилени, още малко и ще го нацелуват влюбено…
 Трябваше да го видите тогава… О, ако има синоним на угодничество, на разлято угодничество, то това бе той…
 Да, този, който в навечерието на Коледа се „изцепи” – няма мизерия в България, няма бедни, има само неудачници, които не искат да работят…
И после, усмихвайки се, но вече надменно, обяви, че той ще чака края на света в „ компанията” на следните … деликатеси…
Ето ги и тях. Деликатесите, на стойност … 10 хиляди лева. 10 хиляди лева за една нощ, за няколко часа…
"Ръжен хляб с черен хайвер от белуга с добре изстудено хубаво френско шампанско. Следват ястие с крака от кралски краб с лек маслено-чеснов сос и чаша бяло вино. За да изчистим вкуса, се предлага сорбе от лимон. Следващото кулинарно изкушение би бил бял гъши дроб с мадейра и коняк върху карамелизирани портокали. Уникалният вкус на гъшия дроб изпъква с бяло вино шабли или сансер.
Отново, тъй като няма никакви ограничения заради края на света, ще следва пържола от кобе бийф (най-скъпото японско телешко, говедата се масажират и поят с бира) на плоча с калифорнийско вино опус уан. След това има нужда от нещо по-леко като пилешки бульон с кротони с билки и лимонов сок.
За десерт банкерът предпочита яйчно-млечен сладолед с различни пресни плодове. Всичко това ще приключи с уиски или коняк с пури… до края на света."/ Цитирам дословно заявеното меню от друг сайт/
Да, какво само меню…
Пиша и изтръпвам - кой знае защо си спомням сега с потрес, за гласа на мама, когато часове преди да почине, по телефона ми споделяше как били в кварталния пенсионерски клуб и как един местен бизнесмен дал на всички жени по една… ябълка… ”Ама, майка, да видиш каква голяма, хубава ябълка… Ще я пазя като дойдете от Париж да почерпя правнучката…”
Така и не успя милата да изпълни желанието си…
Да, една ябълка…
Не зная дали наистина Хампарцумян, дано да изписвам правилно името, защото ръката ми трепери, знаете от какво…, е изпълнил заявеното си намерение. Но това всъщност няма никакво значение.
Значение има единствено това, че в България има такива хора. И то не един и двама от тъй наречените от мен „тарикати на прехода” – вдъхновителите и изпълнителите на уникалното явление – КОНТРОЛИРАНА МИЗЕРИЯ В ЕДНА СТРАНА, и то от Европейския съюз… Тоест за едни – като този – има милиони, а за останалите 95 процента – ядец… Пенсийки от по 50-тина евро на месец и заплатки от по 150…
Геноцид и подигравка… И то спрямо най-слабите и беззащитните…
Къде е и онзи Дянков – нямало пет лева за пенсионерите, хазната била празна, а за тези…
Да, просто онзи и тези са случили на народ. На „хубав” народ…
Да, ние, българите, търпим такива хора вече толкова години. Търпим ги, а и ги аплодираме, вижте и чуйте медиите, този е чест гост навсякъде из тях. И поучава, поучава – положително, положително трябва да гледаме на света, положително…
А аз го гледам, слушам… И едно-единствено желание се ражда у мен – ех, да имам възможност пак да бъда до него в залата на НДК – изборите пак наближават…
Да, ще бъде интересна, а и уникална картинка – да наблюдаваш този как посреща поредния господар…
Всъщност само това май са миговете, в които хора като него са… истински… Превити одве, почти на колене, с мазничка, ах, каква угодническа усмивка…
Това са всъщност нашите единствени мигове. Мигове на възмездието… На простолюдието, което пълни джобовете на такива като този…

Париж
Димо Райков