ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 25 март 2015 г.

Странджа е жива...

ТУК ПОКАЗАХМЕ, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ МОЖЕМ...
Кметът на Малко Търново Илиян Янчев продължава активната си кампания за защита на каузата, че трябва да се сложи край на плановото узаконено и...
FARAGENCY.BG

Българска жестокост...

ДА СИ БОЛЕН ОТ ЖЕСТОКА...ЖЕСТОКОСТ...
Не в един и два материала аз пиша за жестокостта у българина.
И все се намира някой "патриот", който ме обвинява,че "пресолвам манджата".И си продължаваме пак по старому. И се усещаме чак в оня меиг,когато сами ставаме жертви.
Ето, какво е това по-долу? 
Болни сме от...лошотия. От жестока ...жестокост...
"Давай, Цецо! Това ти е бойното кръщение!", окуражавал той най-малкия от гардовете
VARNA.UTRE.BG

Наш писател участва в дефилето на разгневените автори в Париж

В НОРМАЛНИЯ СВЯТ, с нормалните хора, дори само споменаването на нещо, което ще им бръкне в джоба, ги кара веднага да излязат и да протестират. И няма - ама сега защо, ама защо чак сега, ама не може ли иначе...Всички скачат като един...Когато си сред такива хора,започваш да усещаш едно такова хубаво нещо, едно уважение към себе си, че и ти си част от този свят на възмутените, на чувствителните и надарените с въображение...
А да казвам ли как е у нас...
И конкретно в случая, когато този данък е близо пет пъти в момента по-малък в петата по богатство страна?!? Значи у нас, най-бедните, този данък върху книгата е пет пъти по-голям, но вече години наред "всезнаещите" и "всеможещите" нашенци си траем. А там...
Е, кой тогава ни е виновен за днешното дередже?
За първи път в един от най-авторитетните и големи салони на книгата в света - Салона на книгата в Париж, се проведе уникално дефиле-марш в защита на писателя. Участващите около триста писатели,...
FROGNEWS.BG

ДА ЖИВЕЕШ В СРЕДНОВЕКОВНА ДЪРЖАВА...


Тук боят е официална политика.
Тук ненормалното е...нормално...
В страната,която "ражда" процентно най-много емигранти, най-много мразят ...емигрантите...
Те себе си мразят, че какво остава за другия...
Но това вече е върхът! Да превърнеш в официална политика...побоя до кръв!!! И то на майки с пеленачета... На хора,които бягат от смъртта. И в същото време да вземеш без да ти пука милионите,отпуснати от света за тези нещастни същества...
Има ли на някаква друга географска ширина такъв ужасен и циничен,примитивен тарикатлък?
В кой век живеем? Хора ли сме...
Димо Райков

ДА ЗАБРАВИШ МАЙЧИНОТО МЛЯКО...


Коментарите относно кърмачката в бг-мола ми показаха за сетен път,че моят народ, и млад и стар, е много, много болен...
Да използваш цинизми, думи с лошо излъчване, за да охарактеризираш, да се гавриш с най-святото на този свят - майчинството, това показва, че вече всяка граница в българското усещане е премината! Да упражняваш скромните си графомански възприятия на своето его спрямо великото тайнство на негово величество Живота, е отвратителен акт на тотална вече простотия и обезчовечяване.
Има неща на тази земя, пред които човек трябва само да се прекръсти, и,ако може, да преглътне сълза. И да мълчи, мълчи, мълчи...
Такива хора като коментиращите в несвяст във фейсбук не са приемливи за нормалния свят. Защото е грях да забравиш и мразиш онова, което е изконно човешко право и благодарение на което ти си дошъл на бял свят...
Майката.
На колене пред нея!
Това е единственото, което ние, безбожниците днес, на Благовещение, на деня на Майката, трябва да сторим...
Димо Райков

понеделник, 23 март 2015 г.

БЪЛГАРСКАТА ЧАСТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ПЪТ ЦАРЕВО-МАЛКО ТЪРНОВО - ТУРЦИЯ...


Ужас... Без коментар, нали? 21 век...Онзи ден бях в едно отдалечено, както казваме ние, "на майната си", място във Франция - път като кадифе...
Баща ми, Бог да го прости, правеше този път едно време. С него " участвах" и аз... Още нося спомена,когато един кон ритна татко и как болният му вик процепи въздуха... Колко мъка... Колко хора си вградиха живота в това шосе, каква тръпка предизвикваше мисълта,че щеимаме...международно, ей, не какво да е, а между народите шосе...За да гледам днес тази картинка...
После ще ме укоряват, че много съм критикувал, че не съм бил ...българин...
Добре, нека да мълчим тогава...То какво ли и друго вече ни остава...
А,щях да забравя - някой би ли ми казал дали в подобно състояние е турската част от пътя? Щото, айде бе, турци там някакви, те ли ще се сравняват с нашите юнаци...
А и с баш юнака бат Бойко... Я виж какви магистрали са се ширнали...
Да, пред нас са ширнали полята...
Ама така яко са се "ширнали", че...
Дий, коньо, дий...
Димо Райков
Това е така наречения "Международен Път" Царево - Малко Търново.

ДА БЪДЕШ ГРАНИЧЕН ЧОВЕК...


Чета и заедно с написалия тези редове кървя...
Аз зная какво значи ГРАНИЦА!
Аз съм роден и оформен като човек на Границата. Да, на границата на два свята. Успоредни и толкова различни...
Аз съм, както наскоро каза за мен литературната критичка и изследователка Катя Зографова, ГРАНИЧЕН ЧОВЕК.
О, как зная, как съм изживял с душата и сърцето си Границата...
Тази гранкца,която човек ще носи до края на дните си.
Аз съм описал "моята" граница в романа ми "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза" - там е граничният човек...Там е неговият генезис, там е неговата трагедия, там са неговите демони...
В случая, сега, при прочита на тези преживена история на иракския писател на българска територия, аз изгубих и ума, и дума...Защото това се е случило не в онова време,а днес...
Искам само да попитам моите земляци - възможно ли е това да е станало? Възможно ли е това да е било?
Аз зная отговора.
Но искам да чуя моите земляци...
Границата...
Докога...
Димо Райков
Ако едни хора нямат право да живеят нормално и да търсят късмета си свободно по единствената причина, че са се родили оттатък границата, а други...
WWW.DNEVNIK.BG

НАШ ПИСАТЕЛ УЧАСТВА В ДЕФИЛЕТО НА РАЗГНЕВЕНИТЕ АВТОРИ В ПАРИЖ


За първи път в един от най-авторитетните и големи салони на книгата в света - Салона на книгата в Париж, се проведе уникално дефиле-марш в защита на писателя.
Участващите около триста писатели, преводачи , илюстратори издигнаха лозунга "Без автори няма книги". Те дефилираха между щандовете, изразявайки протеста си срещу опита чрез някои предложения на Европейския съюз да се намали и без това мизерното заплащане на авторския труд.
Това, което притеснява писателите и предизвиква безпокойство е обсъждания в момента Проект на ЕС за хармонизация на законодателството по отношение на авторското право в страните-членки. В случая във Франция ДДС-то да стане от 5,5 на 20 процента.
Председателката на постоянния съвет на писателите Валентин Гоби напомни факта, че 69 процента от авторите във Франция получават по-малко от десет на сто от коричната цена на книгата, а 19 процента от тях - и под пет на стосто.Тоест един автор за една продадена книга получава колкото струва една багета.
В този протест участва и българският писател Димо Райков. Неговите думи,че ДДС на българската книга е вече години наред 19 процента предизвикаха недоумение сред французите от търпението на българите.
Когато дефилиращите наближиха Голямата сцена на авторите, където в момента говореше Ерик-Емануел Шмит, той прекъсна представянето си ,казвайки:"Аз спирам, не само защото не мога да надвикам протестиращите, но и защото споделям техните идеи."

четвъртък, 19 март 2015 г.

Париж,ех,Париж...

пролетно
В ГРАДА-БОГ ВИЕ СЪЩО СТЕ...БОГ...
Ех, Париж...
Често ме питат кое време е най-подходящо за посещение в най-хубавия град на света. Казвам - всякога... Париж винаги е чудесен!
Но все пак - през май...
Тогава Париж е божествен!
И едно приятелско намигване - вземете непременно с вас или " Париж,моят Париж...", или "55 тайни на Париж", тези две мои книги, особено втората, ще ви открехнат тайнствената вратичка към сърцето на единствения в света град-човек.
Вече сте готови - приятно изживяване!
И помнете - сега, в този миг, тоест във вашия миг на живота, вие сте целунати от Бога, който ви е дарил с тази радост. Не мислете за нищо друго, изгонете българските дмони от себе си, радвайте се на ...радостта от живота...
И знайте - в този град-Бог вие самите сте ... Бог...Сега, в тези мигове, които са единствено ваши. Ваш единствено е и Париж... Да, миговете на вашия живот...
И само един мъничък, мъничък ли, съвет - не мислете за нищо и никого! Мислете само за...себе си! Поне в тези мигове бъдете егоисти.Тоест, поглезете се, подарете си сами на себе си подарък, дайте на душата, на небцето онова,което поревнат в тези мигове... Един поглед от самия връх на Айфеловата кула, една чаша вино в типично френско бистро, едно премятане,както се казва, на крак върху крах на прочутите столове на някой парк или градина, един парфюм от " Сефора" на "Шан-з- Елизе", е, щях да забравя, един еклер, един...
Всъщност - ходете, ходете... И дишайте,дишайте въздуха на Париж...
Иначе ще съжалявате цял живот.
О, започвате да усещате как изтръпвате, нали?
Ех, Париж...
Димо Райков

сряда, 18 март 2015 г.

НАРОД ОТ ВЪЛЦИ И ОВЦЕПОДОБНИ, КОИТО ВЗАИМНО СЕ ОБИЧАТ... -----


-----
Контролираната мизерия в клановото общество - предпочитан начин на живот, тоест синът живее на и чрез гърба на...баща си...
----------
Има ли друга държава, където така да се краде - явно, групово и...законно?!?
---
Чета списък на вложители-тарикати, кредитополучатели-тарикати и тъй нататък-тарикати в КТБ - метафората на прехода, на злополучния бг-преход в моята родина...
И примрялото ми отдавна сърце пак изтръпва... Какво е това наше проклятие, та се предава от поколение на поколение? Докога? И защо?
Ами, защото бг-тарикатщината е вечна!
Прецакването на другия, търсенето все на "хляба мекото" всъщност се оказаха най-жилавото нещо в бг-психологията. А като прибавим и традиционната завист, злобата, сега вече и опростачването, че и арогантността...Ало, будители нови, кандидати за "възродители" на България, за какво бъдеще ми говорите?
С кой и как ще го сътворявате това ново бъдеще, с тези същите тарикати ли? Не виждате ли, че те са неизтребими...
Че тези демони май са във всеки от нас...
А аз съм тръгнал от години да пиша с цената на толкова мъка, която причиних на близките ми хора, за КОНТРОЛИРАНАТА МИЗЕРИЯ В БЪЛГАРИЯ...
А вижте как са навързани всички - няма тук партии, няма принципи, няма елементарен срам... Има наглост, алчност,има увереност,че никой и никога не ще им потърси сметка... Има и ...вяра, че те са вечни, че за тях няма да има два метра земя с горчива пръст...Да, какво ли не прави блясъкът на милионите...
И този гигантски грабеж става в 21 век, в най-бедната страна, и то членка на ЕС?!?
В сърцето на Европа се краде, и то така, както сигурно не се е крало и по време на варварските първобитни войни...
Само за миг да си представим какво и как се е крало на тази територия преди да ни приемат в ЕС...
Няма такава страна в света - за откраднато парче кучешки салам възрастни жени биват осъждани на години затвор, а за милиони - сами вижте...
От едната страна са те, "вълците" и техният антураж. От другата страна - те, овцеподобните, тоест ние, зашеметени от контролирана бедност, от контролирана завист, от контролирана простотия,от контролиран партизанлък, от контролиран расизъм...
Да, от едната страна са те, тарикатите нашенски, а от другата - вечните жертви, които обаче си обичат ролята на...жертви...
И едните, и другите не искат промяна на статуквото!
Това е!
Всичко останало е от лукавого...
Димо Райков

ПРИВИЛЕГИЯТА ДА ...ИЗВИКАШ...


Съжалявам толкова много за смъртта преди няколко години на един голям мъж, Стефан Хесел, родоначалника на световното движение "Възмутете се!". Миговете с него, макар и редки, макар и задъхани, бяха, а и ще останат, едно от нещата, които ще ме топлят цял живот и ще помагат с добрата си енергия на моето усещане за света и случващото се в него...
Великият мъж така казваше - господин Райков, винаги трябва да се вика! Животът е толкова кратък, че да мълчиш, да бъдеш в сянката на някой лош човек, и то само заради лична изгода и от страх, е най-лошото на тоя свят. Викай, възмущавай се! Винаги намирай повод за това. Дори и в момента да мислиш, че няма такъв...
А ние...Ние, българите, имаме толкова много поводи за викове, а.. .толкова много мълчим!
Ние не почитаме думите на този мъдрец, а тези на народната ни мъка - "Преклонена главица сабя не я сече", "Со кротце, со благо..."
И мълчим! Така хубаво сме се научили на това "качество", то като че ли е дошло това усещане с майчиното мляко...
Така всъщност е и във всяка една област на обществото ни, дори и това, което представлява то днес.
Мълчим и треперим пред една групичка с прогнил умствен багаж, ледено сърце и нагло и безчувствено усещане за тарикатщина...
Да, това е една от основните ни отлики с оня свят на нормалността. Способността да...извикаш! Всъщност привилегията да...бъдеш човек...
Димо Райков

СРАМЪТ НА БЪЛГАРИЯ...


Един милион и половина българи живеят с по малко от 150 лева, на месец, тоест 75 евро, колкото е най-ниското възнаграждение за един само ден работа във Франция?!? А 700 хиляди българи са с месечни доходи под 50 евро, значи разполагат на ден с ...1,67 евро...Паричките за един клисав, натъпкан с химикали хляб, една кофичка мляко и глава лук... И то в 21 век, когато всяка привечер край големите супери на нормалните европейски държави се изхвърлят тонове храни...
Това са официалните цифри на ужаса, изнесени от Института за пазарна икономика.
Всъщност това са цифрите на позора на България!
Да си член на Европейския съюз, да се удряш непрекъснато гордо в гърдите, че ти винаги си бил частица от стария континент, и да допуснеш този геноцид в мирни условия, значи ти си фалирал откъм душа и сърце. Тоест ти си просто един негодник-мазохист, хранещ се с мъката на най-беззащитните - болните, възрастните, децата...
За какви магистрали ми говорите, за какви санирания, за какви пет лева...
България - територията на безсърдечието. И на групичката от алчни хорица-елит и слугинаж,оперирана от усещането за милост към ближния.
Кой и как ще ни санира душата, българи?
Димо Райков

вторник, 17 март 2015 г.

ДА МРАЗИШ ПОРИВА КЪВ СВОБОДА...


Бях решил никога повече да не реагирам под чужди постове.
Защото зная, че нашенецът всичко знае и всичко може, каквото и да му кажеш, той все - абе, я остави тоя или тая, той ще ми дава акъл...
Зная и това, че българинът най-много ненавижда собственото си безсилие,но никога не го признава, а изпитва удоволствие,когато се нахвърля срещу оня,който всъщност има смелостта да каже на глас и да си признае за тези бг-демони.
Сега реагирам, защото прочетох думи тук, под един пост, който препубликува думите на Александра Сърчаджиева. Момичето просто изплаква моментното си състояние,права или крива, това е отделен въпрос. Но да се нахвърлиш така срещу един вик...Това не може да ми го побере главата.
Прочетох в коментарите такива думи, напоени с гъста омраза,и то не толкова към момичето, а към...себе си.
Ще ви кажа направо - в една нормална държава тези, които си присвояват правото да съдят другия за негово мнение или позиция, да го гонят, да го ругаят и обиждат, да обиждат майка му, баща му, са разглеждани като представители на фашизма.
И в нормалната страна няма милост за такива!
Кого гониш ти, анонимнико? Този, който е подвластен на своя си порив към свобода... Или искаш и него да придърпаш, за да ври и той в твоя казан...
Опознал съм няколко фейсбук пространства, но такава омраза,такава първосигналност, такава простотия, такъв примитивен " патриотизъм" никъде не съм срещал.
Изпитвам срам!
И затова и аз казвам, всъщност това съм го писал отдавна - българи, които сте запазили все още усещането си за чувствителност, бягайте!
Аз тръгнах на 55 години. И съжалявам, че не тръгнах и час по-рано.
Никак няма да е лесно.
Но нещата са несравними. Просто си нямате представа колко са несравними...
Всъщност вие сте щастливи, защото не знаете в действителност в каква страна и атмосфера "живеете" сега...И говоря не толкова за пари, за богатство, говоря за човечност, за нормалност...Пък който както иска да го разбира. Поне в новата ви страна няма да срещнете такава омраза... Омраза, и то такава, че те втриса...
Да мразиш болния, само защото е болен, възрастния, само защото е възрастен, другия, само защото за разлика от теб си признава, че не харесва демоните, българските демони в себе си...
Такава омраза, породена от вродена завист и елементарен, примитивен поглед върху живота, вирее единствено на тази територия...
А какъв е този живот, напоен с омраза?
И последно, към "патриотите". Коя България обичате толкова, та гоните от нея другите? Оная, която вече 25 години държи в геноцид вашите родители с най-ужасните пенсии подаяния в света? Та цял свят ни се смее...И ни съжалява...
Нали сте патриоти, защо не премахнете тоя геноцид? Може ли да се живее в 21 век с 50 евро пенсия?
Защо гоните искреността, а живеете на колене пред тарикатите елит? Или и вие сте от тях, от слугинажа им...
Елате в чужбина вие, многознайковците, вие, "гонячите", да видим как ще си изкарвате прехраната. Зад граница всеки сантим е изкаран не с тарикатщина и "патриотизъм", а със собствен труд, сам, сам и пак сам... Всяка стотинка идва чрез труд до разкървяване - и на ръцете, но и на очите... Но пък сладостта е чудна, защото е следствие само на вашата дарба и воля, а не на мама, тате, чичо, любовника...
Елате, ама се иска, простете за израза, д..., и то яко...И, знайте, проявите ли и капчица омраза, както тук сега, веднага ви връщат обратно. Или ви пращат там, в ония заведения...
Защото в нормалния свят никой не обича до себе си човешко уж същество, а с такъв нашенски поглед - о, как искрят очите...Има ли някой друг да гледа така лошо, както българинът...Нищо не си му сторил, дори си го поздравил, а той те гледа...Уф, тръпки да те побият...
Да ти забраняват да носиш в сърцето си оная, която те е родила, да ти забраняват, дето има една дума, да дишаш дори родния мирис, който носиш закътан в душата си, да те нараняват и навлизат в личното ти пространство, само защото си тръгнал след порива, след сетния си порив към свобода и желанието поне мъничко да поживееш нормално - като бял човек - да получаваш толкова, колкото заслужаваш, да си посрещаш разходите с достойнство, а не със слугуване, молене и живеене на колене, да те наричат с какви ли не обидни имена, теб, а и родителите ти, само защото си "изокал"...
Ее, ама това вече наистина не е нищо друго, а просто фашизъм. Нашенски и прилепчив...
Хора, българи, опомнете се!
Димо Райков

КОНТРОЛИРАНАТА МИЗЕРИЯ В БЪЛГАРИЯ

Димо Райков, писател, роден е на 31 юли 1954 … Има още →
BURGAS-PODLUPA.COM

БЪЛГАРИНЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ...СЕБЕ СИ...


Живот на колене или емигрантство...
Всъщност това е най-трудното при българина.
Да се спаси от... себе си...
Най-много обиждащи ме думи, че съм критикар, че не виждам хубавото в България, че съм предател и тем подобни, са от ... точно тези, които аз с цената на лишенията в своя живот защитавам?!? Да, от .. пенсионерите..
Много хора или нищо не са разбрали, или не искат да си го признаят.
А за търпението не ми се говори...И още нещо - няма смисъл да плачем,че европейците не ни помагат. Те ще ни помогнат, когато повече хора като мен им казват истината. Те и сега я знаят, но след като никой не протестира, те си траят, защото си имат техни проблеми. но ето, и те започнаха да се изказват публично за мизерията у нас, която наистина шокира нормалния човек. Дори висш европейски чиновник с ирония каза, че нашата минимална заплата е по-малка от китайската?!?
А нашите властници идват в чужбина и казват, че всичко у нас е тип-топ, защо тогава да се хващат и с нас, без друго си имат толкова проблеми, нали? А и докога все ще чакаме някой друг да ни помогне?
Вижте какво правят гърците, и то в тази ситуация сега?
Да говоря ли за онова вътре у българина, за оня негов тарикатлък, да говоря ли за Морфов, за Радан, за Станишев, за Борисов, за Доган...За всичките тези "спасители" на България... Всъщност това съм описал в книгите си още отпреди десестина години, че и в последната си "Диагноза:Българин в чужбина", но кой да чете..
Нали виждам всеки ден какво става тук, във фейсбук - когато критикувам някой техен враг, тези застават с мен, браво, г-н Райков, но когато утре критикувам техния шеф - у-у-у, предател...
Много неща ги няма у нас, ето снощи гледах един френски филм за Втората световна война...Какво да ви кажа? Само това, че тези хора имат друг начин на мислене, те могат и в най-тежкия момент за тях самите да прощават на...врага си...
Тя е дълга тази тема...Просто само искам да кажа, че разликата е от земята до небето. Пък който както иска да го разбира...
Аз лично се уморих да доказвам, да казвам...Блъскам тук сам, без никаква помощ, показвам положителното у чужденеца, та дано нашенецът да прихване, а той - айде бе, кво ми ги хвалиш тия...
Той просто не иска, хич не иска да бъде нормален. Защото това значи да промени начина си на живот и мислене, иска много усилия, много лишения...Иска да си плаща за всичко, което потребява. Да не лъже държавата, да не лъже и себе си, да получава достойно възнаграждение, но и да си плаща всичко до стотинка...А в България днес какво е? Аз ли да ви обяснявам?
Ето, само един въпрос - знаете ли колко лекари и медицински персонал вече работят в чужбина? И знаете ли, че никой от тях, ама никой, не е поискал и стотинка от своите пациенти!!! Какво е това? Значи същите хора в България ще те изядат още от вратата на болницата за парички, но тук, в чужбина, при нормалния свят, те са съвсем други!!! И колко още неща...
Елате, вижте какво е в чужбина, с хубавото и лошото. И ще видите, ще го усетите с кожата си, че досега сте живели в един измислен е нереален свят...Хайде да не я казвам най-точната дума...
Да, българинът не е готов да живее в нормалност...И това се използва от властниците, които и да са те...
Кой в света може да търпи това, което е с пенсиите у нас? Единствено ние...Хайде, кажете ми - аз от години, от 12 години, пиша за тези пенсии и доходи, за тази контролирана мизерия...Нито един, само напоследък един-двама ме подкрепиха...Какво е това?
Това е истината! Боли, ама това е! Най-лесно е да плюете Димо Райков, ама себе си, себе си...А за мен там е "сърцето" на проблема.
Просто днешният българин си обича днешния начин на живот! Не сте ли съгласни с мен?
Трагедията на днешния българин, това вече го изстрадах и осъзнах, след годините живот в чужбина, е - сегашните българи не могат, а и не искат да живеят нормално! Това е! Защото те не могат да преценят реално какви им са възможностите, а и не са свикнали на честния начин - работиш, получаваш, потребяваш, плащаш си...Просто е, нали, но в българските условия е неприложимо.
Никой в България не иска да промени статуквото, никой не говори от толкова години за най-елементарната несправедливост - пенсиите.
Нима не виждате, че никой не иска да промени начина си на живот. Нима не виждате как всеки в България търси враг, все друг му е виновен? Нима не виждате как интересът движи нещата, какви партизански лентяи има? Нима не виждате как в България мразят емигрантите...
На мен вече ми писна да отварям очите на хора, които искат те да им бъдат винаги затворени...Защото така им отърва...Не виждате ли как в България се уважават тези, които са на власт, които могат да направят далавера, могат да помогнат с някое топло местенце и тъй нататък...Аз тук говоря за народопсихология.
Бил съм на много високи служби и изведнъж съм разбирал, че имам хиляди братовчеди. После, когато съм падал от служба, изведнъж тия всичките изчезват...
И вие ми говорите, че с такъв народ ще тръгнете да се борите? Ами, тръгнете! Аз съм вече уморен, а и не виждам смисъл. Защото веднага около този, който е чист, се намърдват цяло ято тарикати, които реват, че са с него, увличат го и в първия момент го изоставят...
Ето, сега виждам един такъв случай. И зная как всичко ще свърши. Защото виждам кои се присламчват около него...
Затова казвам на тези, които ме уважават - спасете се веднага, начаса, с цената на всичко . Иначе е ясно - живот на колене..
Аз не мога да разбера защо така в България се ядосват, че много хора емигрират. Ние живеем в 21 век, животът е един и е на този, на който е даден, той единствен разполага с него. Защо са тези вайкания? Аз зная защо, но друг път ще продължим. А и наистина всичко това съм го написал в книгите ми, просто се повтарям. Ето, в някои от книгите,например, "Кестени от Париж" давам подземията на бг-емигрантството, ще настръхнете, в други книги давам други страни на емигрантството... Всичко е пъстро, има и хубаво, и лошо... Затова не давам рецепти, оставям читателя сам да се замисли и сам да избере какво да прави с живота си.
Дали да продължава да живее на колене, но без рискове, или да рискува и се пребори със себе си. И последно - няма възраст за едно такова решение. Защото на Запад поне уважават възрастта...
В заключение ще кажа - няма нищо по-хубаво от това да работиш достойно, да получаваш за труда си достойно, да си плащаш сам за всичко, което потребяваш...
Тогава, макар и не богат, ти спиш като къпан. Без завист, без поглед в чинията на другия, без нашенски тарикатлъци, без прецакване на другия...
Просто се чувстваш като бял човек. Усещане и състояние на духа, което сме го забравили, всъщност съществувало ли е то...
Димо Райков

ДЪРЖАВА НА НЕСВОБОДАТА

Българи, които сте запазили все още усещането си за чувствителност, бягайте! Аз тръгнах на 55. И съжалявам, че не тръгнах и час по-рано.
DELO.BG

ГРЕХЪТ НА "ИКОНОМИСТА"

Още една голяма медия препечатва от моята страница текстове. Дано това да е знак някакъв за раздвижване, дано. Защото иначе...http://www.cross.bg/hursev-pensiite-ydari-1456213.html…
/КРОСС/По отношението към бедните, болните, възрастните, децата в едно общество се съди за неговата сила и степен на развитие, пише писателят Димо
ОТ CROSS.BG

ВИК ЗА "ЛЕВСКИ"

Това не е само мой "син" вик, това е вик против СХЕМАТА и нейния геноциден за обикновения бъгарин механизъм във всяка една област от живота в България...
Толкова жалък "Левски" никога не е имало на земята! Това е срам, който поколенията не ще ни простят, категоричен е левскарят Димо Райков.
DELO.BG

ИМАМЕ НУЖДА ОТ ТЕБ, ПРЕЗИДЕНТЕ...


Току-що видях във фейсбук публикувана от съпругата на Георги Аспарухов, Лита Маркова, негова снимка.
Споменът избухна и ме разлюля. Всъщност той е залегнал и в новата ми книга, посветена на моята голяма "синя" обич - "Сини сърца", но сега просто спонтанно хванах "мишката"...
Малцина знаят, че в онова време, когато думата "президент" бе забранена в България, на Гунди му викахме - Президента...Представяте ли си - в онова време на мрак, на диктатура, когато само един бе върховният и най-големият, цял стадион да вика в един глас - Президент, Президент...
Да, мисля, че няма нищо случайно на този свят. Това поне го доказа и днешният ден за мен.
Днес наистина е тъжен, много тъжен ден за "Левски".
Денят, в който границата на "синьото" достойнство бе премината!
И може би тази снимка дойде със своето послание - да ни стресне, да се вгледаме в себе си, да поразмишляваме поне за минутка-две какво направихме и с българската си обич, а и с тази към Гунди и "Левски"...
И аз написах на един дъх този коментар.
Когато го привършвах, моята съпруга, която в момента е на доста километри от мен, ме потърси в скайпа, за да ми каже, че майката на колежката, с която е, и тя българка, била...съученичка на Гунди?!? Какво съвпадение,нали? Аз тъкмо се ядосвах,че нейното позвъняване може би е "изгонило" моя коментар, а то какво се оказа...
Ето го е него, коментара на тази снимка.
Като ученик в Бургас, в съблекалнята на стадиона, тогава се казваше "Девети септември", видях с очите и сърцето си краката на моя идол, който беше в почти същата поза като тази тук.
До ден днешен се разтрепервам като лист, макар че вече съм доста солиден мъж...
Никога не ще забравя тази гледка - краката, особено мекото им под кокала, представляваха нещо нечовешко - целите в белези...
Как играеше Той с тези крака?
Та всичко по тях всеки миг като че ли щеше да се отлепи...
И няма да забравя болката в очите на Гунди...
А сега, а днес...
Никога " Левски"не е бил така - на колене...
И най-страшното - никога "синьото" мълчание не е било толкова властно... Докога?
Всъщност за мен моето спасение е в спомена, в тези набраздени от скалпела и болката крака на моя Гунди...
Но младите? Къде е тяхната надежда, след като са се научили, кой всъщност ги е научил, да търпят като...
И все пак - " Само "Левски!"
Не зная г-жа Маркова, която сигурно ще си спомни за този мач,тъй като тя беше там, с бебето Андрейчо, дали пази гледката, когато народът й направи шпалир,за да стигне тя с детето до Гунди, който излезе от съблекалнята... Такова нещо, такава спонтанна демонстрация на обич от сърцето никога повече не съм виждал и усещал...Не зная и дали тя е прочела огромния надпис - от единия до другия край на покрития ТИР до входа на стадиона - " От "Александър Невски" до Апенините - само сините!"...
Ех, Гунди, ех, " Левски"...
Било ли е някога или не е било?
И защо, кой ни го открадва...
Димо Райков

ДЪРЖАВАТА НА ШЛИФЕРА РАЗПРЕДЕЛЯ 16 МИЛИАРДА ЗАЕМ...


Чета и треперя.Държавата на шлифера отпуска милиони за доизкусуряването на едно футболно игрище в Разград, по- специално за една трибуна, наречена "Моци" на името на румънски футболист,чийто гол преди време бил "осребрен" от местния велможа със *скромните" няколкостотин хиляди евро!!!
Сега трибуната ще стане шик!
А около нея мизерията, понеже в този район живеят най-бедните хора, ще цъфти и процъфтява...И няма да има и пет лева за пенсии...
Господи, подобна "грижа" за народното здраве може да се измисли, но и да се осъществи само от болен мозък и вече оперирано откъм елементарно приличие безочие!
На него месата му се виждат под прокъсаните дрехи, а той, бащицата, го храни с...хайвер...
И се мръщи нашенецът - кво е тва...
И се ядосва босът - брей, прост материал, европеец го правиш, а той пак се мръщи...
Комат искал, сланина, гладен бил, че що ти е да ядеш? Нали после пак ще...огладнееш... А я виж какво нещо са ширналите се магистрали, изпъчилите се спортни арени... Ей,неблагодарен материал, ей...
И продължава да се ядосва бащицата, пали пура, уж я бе отказал, ама то не се търпи,ето, уискито, бадемите,да, мачът започва...
И народецът пее - пред нас са блеснали магистралите, стадионите.,
После някакъв "демократ", назначен на тлъста служба, започва да реве - Боко, Боко...
16 милиарда...
Ей, това е то живот, мама му стара - разпределяй заема и ...гледай мачове!
И се присяга бащицата, дърпа дълбоко от пурата - колко е хубаво наистина да си цар на българите...
То и затова оня от Мадрид пак е възкръснал! Я виж каква физиономия е наострил!
Щото има ли по-голям балък от " великия" българин - хем да го стрижеш до червено, хем да те благославя и гледа като паленце...
Димо Райков

ПРОЛЕТНА ПОКАНА...


Е, сега да си в Странджа... Когато светът се събужда, а земята примира от тръпката на раждането,която я очаква...Хайде към най-хубавото кътче на меката и вълшебна планина! Кокичета,минзухари... И оная само странджанска мъглица, която вдигайки се постепенно, ти разкрива приказната красота на планината девственица...
Пък там ще ви посрещне и онова небе... И онова усещане,че вие,и само вие,сте Бог на това място, в този миг...
А моята братовчедка Златина е приготвила вече странджанския зелник, има още и от деликатеса "дядото" - най- вкусното нещо на този свят...
А за стоиловската алжирка да не говорим - няма по-голям майстор от Христо , съпруга на Златина. А за мановия мед какво да кажа - и тук, в Париж,той,приготвеният от чичо Георги,бащата на Златина, елексир е моето основно лекарство и радост...
А за домашната ракия...
Ами за песните, за измъчените, но пък толкова пълни с надежда за радост от живота странджански песни...
Е,още ли не сте тръгнали, приятели? Току виж,че там,в родното село на моите родители Яна и Петко, сме се срещнали. Защо не,нали?

НАРОД ОТ ВЪЛЦИ И ОВЦЕПОДОБНИ, КОИТО ВЗАИМНО СЕ ОБИЧАТ... -----


-----
Контролираната мизерия в клановото общество - предпочитан начин на живот, тоест синът живее на и чрез гърба на...баща си...
----------
Чета списък на вложители-тарикати, кредитополучатели-тарикати и тъй нататък-тарикати в КТБ - метафората на прехода, на злополучния бг-преход в моята родина...
И примрялото ми отдавна сърце пак изтръпва... Какво е това наше проклятие, та се предава от поколение на поколение? Докога? И защо?
Ами, защото бг-тарикатщината е вечна!
Прецакването на другия, търсенето все на "хляба мекото" всъщност се оказаха най-жилавото нещо в бг-психологията. А като прибавим и традиционната завист, злобата, сега вече и опростачването, че и арогантността...Ало, будители нови, кандидати за "възродители" на България, за какво бъдеще ми говорите?
С кой и как ще го сътворявате това ново бъдеще, с тези същите тарикати ли? Не виждате ли, че те са неизтребими...
Че тези демони май са във всеки от нас...
А аз съм тръгнал от години да пиша с цената на толкова мъка, която причиних на близките ми хора, за КОНТРОЛИРАНАТА МИЗЕРИЯ В БЪЛГАРИЯ...
А вижте как са навързани всички - няма тук партии, няма принципи, няма елементарен срам... Има наглост, алчност,има увереност,че никой и никога не ще им потърси сметка... Има и ...вяра, че те са вечни, че за тях няма да има два метра земя с горчива пръст...Да, какво ли не прави блясъкът на милионите...
И този гигантски грабеж става в 21 век, в най-бедната страна, и то членка на ЕС?!?
В сърцето на Европа се краде, и то така, както сигурно не се е крало и по време на варварските първобитни войни...
Само за миг да си представим какво и как се е крало на тази територия преди да ни приемат в ЕС...
Няма такава страна в света - за откраднато парче кучешки салам възрастни жени биват осъждани на години затвор, а за милиони - сами вижте...
От едната страна са те, "вълците" и техният антураж. От другата страна - те, овцеподобните, тоест ние, зашеметени от контролирана бедност, от контролирана завист, от контролирана простотия,от контролиран партизанлък, от контролиран расизъм...
Да, от едната страна са те, тарикатите нашенски, а от другата - вечните жертви, които обаче си обичат ролята на...жертви...
И едните, и другите не искат промяна на статуквото!
Това е!
Всичко останало е от лукавого...
Димо Райков

понеделник, 9 март 2015 г.

БЪЛГАРСКИЯТ 8 МАРТ

НАШИЯТ БЪЛГАРСКИ "ПОДАРЪК" ЗА МАЙКИТЕ НИ МАДОНИ...
Това е страшно... То е непосилно за възприемане от нормални човешки усещания.
Но тази българска майка е символ на майка България в момента.
Тя е нагледният наш срам. 
Да оставим тези, които са ти дали живот в подобно състояние, заради синовно безхаберие и егоистична алчност, това за мен е престъпление, срещу което се боря от десетилетия с книгите и публицистиката ми, но без никакъв резултат.. Ни вопъл, ни стон...
Сменят се правителства, налапват се като за световно, но никой и дума не обелва дори за тях, Майките...
За тях, беззащитните и кротките, няма и пет лева при тази страшна примка на жестоката Контролирана мизерия, обхванала моята страна и осигуряваща на шепа тарикати охолен бейски живот на гърба на тези измъчени до премала същества...
Преди време една френска лекарка писателка, която е била по проект в Родопите и Странджа, останала изумена от видяното. Имало села и хора, които не са видели зъболекар от 30 и повече години?!? Да не говорим за паста за зъби и четка...Тя разправяше ужасена как хората си вадели сами болните зъби с ... клещи?!? И то...ръждясали...
Тя така и каза - България е страната на хората с уста дупки...
Никога няма да забравя потреса, с който говореше тази французойка.
И мълчанието на околните...
И изумлението, с което те ме гледаха, знаейки, че съм български писател...
А у нас подобно ужасно явление, говорещо за крайна мизерия и оскотяване чрез нея, никого не трогва...Дори се приема за проява на лош вкус, ако на публично място отвориш дума за това, извръщат се погнусени от теб, те, синовете и щерките - как може този да ни нарушава рахатлъка...
Ах, гиди...
Да, у нас трябва всичко да е положително, я вижте как животът върви напред, я вижте какви магистрали, какви санирани блокове...
А кой, кога и как ще построи ония магистрали - там, в душата българска, кой ще санира закърнелите бг-усещания за синовност и милост към родната кръв...
Да, у нас е безкраен празник, безкраен 8 март...
След Осмомартенски портрет.
София, 2008 г.

събота, 7 март 2015 г.

„АЗ СЪМ ПРОСТ И ВИЕ СТЕ ПРОСТИ…”



Вече сме 2015 година, тоест  подкарахме яко 21 век, и трябва вече да си го кажем, колкото и болно да е – много прост народ сме…
Ама, много прост…
Доказателствата? Разгърнете и прочетете някое издание, а за фейсбук да не говорим, особено за коментарите, ето прочетете мненията „народни” след материал за болката на Янка в „Блиц” – там лъсва цялото  голо д…на българското „величие”.
Аз отдавна съм прозрял тази истина.
Но сега пиша тези редове, възмутен до дъното на душата си от нашенската простотия, по-скоро от опростачената й арогантност, която се демонстрира във фейсбук по повод на едно изказване-вопъл на именитата Янка Рупкина, в което великата ни певица  моли Веждито и властта на Бългалия за... кофичка мляко?!?
Когато част от един народ псува, обижда и нарича едно от светилата си с най-долни каруцарски прозвища… – това значи е прост народ!
Когато част от един народ иска да живее винаги на колене и в кочинка – това значи е  народ-мазохист!
Но когато част от един народ, и то немалка част, завижда на един свой изтъкнат представител, надарен от Бога с неземен талант, че е имал смелостта да извика – дайте ми глътка, за да живея, когато нарочно го кара и той да бъде като него, отрепка, да се дави във воня и тъпоумие – е, това вече е краят на един народ…
Ето само един коментар…
] от 112

ЯНКЕ. ЖИВЕЕМ С МАЙКА МИ .С ИНСУЛТ СЪМ. ИМАМ 27 ГОДИНИ ТРУДОВ СТАЖ. ЖИВЕЕМ С 240 ЛЕВА ПЕНСИЯТА НА МАЙКА МИ. ОТ ТЕЛК НЕ ПОЛУЧИХ НИЩО.ИМАМ 5000 ЛЕВА В МАФИОТСКИТЕ ПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ НА РОДЕНИТЕ СЛЕД 63 ГОДИНА. КОИТО НЕ МОГА ДА СИ ВЗЕМА. ЗНАЕШ ЛИ КАК ЖИВЕЯ. ТИ СИ БЕЗСРАМНИЦА.
     Оценка
-3 +91
Той, признава си го това, живеел като скот. Но същевременно не дава и глътка въздух, не дава и дори порив за вик на Янка да извика, да изкрещи болката си – и своята, но и неговата?!?
Какво е това тъпоумие?
Че отгоре на това и я нарича „безсрамница”…
Безсрамница, заради това че тя, крехката жена, със сетни усилия се е опитала да защити своето достойнство, но и неговото, на този оскотял примитив...
Е, какъв е този народ?
Вижте, боли, и то не само от написаното от това примитивно същество, което всъщност не знае, че изобщо живее в 21 век, което изобщо не знае що е това радостчица от живота, но боли и от това - вижте и отдолу как десетки българи са дали оценка „плюс” на тези редове, които всъщност са пълен израз на народен кретенизъм и простотия на ента степен, стоплени със завист българска, това отвратително и непознато в такава степен у никой друг народ „качество”, което ще ни погуби, ако все още не ни е погубило като народ и усещане -  да, щом аз съм зле, трябва и ти за бъдеш зле…И да стоим, да лежим тихо и кротко, да чакаме следващото остригване до голо, до червеното на прогнилата ни вече кожа…
Обиколил съм доста свят, с различни хора съм разговарял, в едни от най-големите библиотеки съм бил, но сведения за такъв начин на мислене никъде и никога досега не съм срещал!
Това е може би нашият, българският ни оригинален  принос в световното учение за потайностите на човешкия живот, да, може би, за огромно и страшно съжаление…
„ Аз съм прост, вие също сте прости, затова няма начин да не се разберем”… - спомняте си този израз, нали?
Той, простият бащица, дембелинът, който е обвит от народната любов и милиардите грешни парици, и той, народецът, зашеметен от простотия и мизерия са в „неделима, братска” прегръдка.
Во веки веков…

Димо Райков

петък, 6 март 2015 г.

ДОФИС-ПОГРЕБЕНИЕТО НА БАТ РАФИ… / откъс от "Диагноза:Българин в чужбина" от Димо Райков /


----
Оня ден  бях сред много българи в Париж. Съпругата ми, която иначе добре знае любовта на моите читатели към мен, този път остана изненадана - колко хора държат на теб, Димо, ето,докато те нямаше, колко идваха, търсеха те, питаха за теб, за баща ти, за  бат Рафо, за Стоян, за твоите герои...
Да, наистина няма по-хубаво за един автор от това - да усети, че с книгите си всъщност е обезсмъртил тези, които е обичал и обича, тези, които са солта на българската памет и омая.
И ето - месец март, женският месец, всъщност е рожденият ден на един от най-обичните ми хора - бат Рафаел Алмалех, най-възрастния българин в Париж, който ни напусна преди две години.
Този човек ми възвърна вярата, че все още не всичко у българина е изгубено, че все още той е способен на състрадание и обич към другия.
За него съм писал още преди десетина години, но написаното изглежда е толкова живо у хората, че ето, оня ден, за който ви говорих, различни хора от различна възраст почти наизуст ми пресъздаваха моите думи за този хубав българин. Да, споменът за доброто, което този човек бе сторил на хиляди сънародници ще е наистина вечно жив.
През март бат Рафо празнуваше рождения си ден. Винаги ни събираше първо в квартирката си, после тръгвахме към гръцката таверна "Метеора"  в латинския квартал - чакаше ни ядене и пиене  на корем...
О, само това да бяхте видели - лицата на емигрантите в тези мигове...Там, сред омаята на сиртакито, сруд пукота на счупените чинии, сред хубавия глас на бат Рафо и неговата слънчева усмивка - яжте и пийте, аз черпя...
Едно мъничко ято от подплашени, но сега вече с поотърсени криле и перушина птици, та малко ли е това, да имаш  вече подкрепата в чуждата страна не на кой да е, а на бат Рафо... А знаете ли вие какво значи в град като Париж да имаш усещането, че имаш познат, че имаш човек, на когото можеш да се опреш в краен случай...Все още разлюлени от болката, която носехме от родната стряха, но сгрети от порива към свобода и тръпката на изненадите, които ни очакваха в утрешния ден, ние, пилците на бат Рафи, децата-несретници  на България...
Честит рожден ден там, Горе, бат Рафи!
Липсваш ни... И ни прости, на нас, все бързащите, все препускащите през времето... Всъщност кое време и защо непременно с препускане...
Да, ти се усмихваш. С твоята слънчева усмивка. И ни прощаваш. Сигурен съм.
...........

ДОФИС-ПОГРЕБЕНИЕТО НА БАТ РАФИ…

/ откъс от "Диагноза:Българин в чужбина" от Димо Райков /

Новината ме смрази – бат Рафи починал…
Той, доайенът на бг-емигрантите в Париж, символът на добротата и последната надежда за човечност у нашенеца в този огромен град, си отишъл…
Знаете ли какво бе правил той цял живот – обикалял мостовете на Сена и види ли, чуе ли българска реч мигом взимал нашенеца и го приютявал в скромната си общинска квартирка-кутийка на булевард „Сен Марсел”.
Да я бяхте видели само тази квартирка – масичка, два стола, встрани нещо като шкаф, телевизор, е, че къде без телевизор, и… леглото… Прословутото легло-дядова ръкавичка на бат Рафи, на което българската държава би трябвало паметник да издигне… Странно легло – бат Рафи лежи на него, а отдолу – една, две плоскости, които, изтеглени навън,  се превръщат в още две легла…
И ето – идва поредният български несретник. Изкъпва се нашенецът, хапва топла храна, заспива…  А на сутринта…
- А на сутринта почти винаги младокът ми отмъква портфейла… Ама аз вече се изхитрих – слагам само по двадесет  евро… Ха-ха-ха…
И се смее бат Рафи, кръглото му, добро лице свети…
 И светът, а и въздухът наоколо също се смеят… И също светят…
И ето – сега вече той е „полетял” нагоре…
И го погребва асоциацията „Малките братя на бедните” с помощта на  едно семейство френски евреи….
Всъщност какво представлява изразът „дофис погребение”?
Това значи, че починалият, поради липсата на какъвто и да е роднина, приятел, въобще близък или познат човек, се погребва от парижкото кметство.
Служителите от кметството изчакват около месец. И щом никой не проявява внимание към починалия, те го зачисляват в графата „ дофис-погребения”…
Всичко се поема от общината.
А в Париж и погребенията струват скъпо, много скъпо, особено за нас, българите…
Да, кметството погребва починалия без никакви средства…
Не се плаща нито за общата катафалка, нито за цветя, венци…
Неприятната особеност е, че няма знак над гроба, защото той е общ…
Да, общ, безплатен гроб…
Без кръст, без име, без дата на раждане и умиране, да, без какъвто и да е знак, който да говори, че тук лежи … човек…
Та ето тези погребения в Париж се наричат „дофис”, те са за починали, останали без пукнат сантим, без роднини, които да се погрижат за последния им път…
Служител от кметството ми доверява – „ Г-н Райков, знаете ли колко българи по този начин си отиват от света… Чакаме седмица, месец… Никой не идва. Е, на няколко пъти дойдоха роднини на починалия, но като разбираха, че няма и  едно евро в сметката, изведнъж си тръгваха. Не е приятно това, г-н Райков, но вие ме попитахте, аз ви отговарям…”
Слушам.
И мълча…
Дофис-погребение…
Отплатата за нас, българите, за възможността да тръгнем, да се опитаме да литнем към нея, Свободата, да я  усетим и ние, низвергнатите от съдбата…
Колко наистина всъщност сме оскотели, колко наистина сме станали безчувствени и жестоки, след като не намираме у себе си силици и за последен жест, дори и към ония, които са ни  спасявали  от студенината на този вълчи свят…
А иначе казваме, че сме „супер” нация…
Супер ли…
Върви служебната камионетка, вървим след нея и неколцина  приятели на обичния иначе, покровителя на българите в Париж, бат Рафаел Алмалех…
Простенва въздухът наоколо, простенват и листата на иначе красивите парижки дървета, пълни с птици - коя от коя по-хубава и с бистър, пронизващ от сладостта на живота глас – о, да, как умеят парижани да се грижат за красотата  и комфорта си… Дори и там… във вечното им жилище…
А ние?
Ние, „великите”, „ най-красивите”, „най-топлите”…
Да, с „отпътуването” на бат Рафи си отиде и частица от добротата на света.
Толкова години не чух от него нито една лоша дума за друг човек. А това за нас, българите в Париж, всъщност май изобщо за нас, българите, е нещо, най-малкото, странно, нали?
И пак чувам неговият благ глас, придружен с неизменната „обла” и хубава усмивка:
- Как така, Райков, ще оставя българче да спи под мостовете, че и да е гладно… - казваше ми той, после добавяше – Да спасиш един човек, значи все едно си спасил целия свят…
И смехът, този накъдрен, сочен смях на възрастния човек, който в тези мигове представляваше едно голямо дете, се утаяваше в стайчето…
Да, той спасяваше…
А сега завършва земния си път там, във френската земя, изпратен от неколцина, броящи се на пръстите на ръцете люде. Половината от които са служебни лица…
Той, мъдрецът, казваше и това:
- Правете добро. То, доброто, рано или късно, винаги се връща…
И знаете ли каква е била мечтата на този хубав човек?
Минути преди смъртта си той казал на Нели, жената, която се грижеше за него:
- Моята мечта е, когато умра, на гроба ми да има поне един човек, който да заплаче…
Ех, съдбо емигрантска…
Ех, съдбо българска…
Спи спокойно, бат Рафи, да, там, във френската земя, в оня ничий  гроб на парижкото гробище…
Спи спокойно… Защото ти всъщност си в най-обичното на света, най-безценното място – в сърцата на неколцина твои приятели…
А нима е малко това…
В този иначе хубав, но понякога, особено за нас, българите, толкова студен свят да бъдеш в сърцето на поне един човек – о, това е привилегия, която нито пари, нито постове могат да купят…
Бог да те прости, бат Рафи…

Димо Райков