И аз бях тук!
И аз се докоснах в тази вълшебна нощ отново до силата и страстта към достойнство на един горд и обичащ да живее без яд народ.
Най-самокритичните хора в света...
Да, бях там цяла нощ... Краката ми кзтръпнаха, сърцето ми също - но от омаята наоколо, от радостта от живеенето на този народ, който през последните 2-3 години изстрада свободата си и жаждата към красота.
Преди да отида до офиса на Макрон, където посрещнахме официалната информация за плбедителя, преди след това да прекося с болните си нозе Париж и да се озова гоку под трибуната арена на това, което сега виждате тук, аз отидох на любимата улица "Шан-з-Елизе", на лобното място на моя познат полкцай, загинал от куршумите на терора, положих букетче...
Аз, някогашното момче от Странджа, което много добре, о, колко добре знае какво е това граница, какво е това унижаване и потъпкване на човешкото достойнство...
Вълшебна вечер. Вечерта на надеждата...
Докоснете се и вие до нея...
И аз се докоснах в тази вълшебна нощ отново до силата и страстта към достойнство на един горд и обичащ да живее без яд народ.
Най-самокритичните хора в света...
Да, бях там цяла нощ... Краката ми кзтръпнаха, сърцето ми също - но от омаята наоколо, от радостта от живеенето на този народ, който през последните 2-3 години изстрада свободата си и жаждата към красота.
Преди да отида до офиса на Макрон, където посрещнахме официалната информация за плбедителя, преди след това да прекося с болните си нозе Париж и да се озова гоку под трибуната арена на това, което сега виждате тук, аз отидох на любимата улица "Шан-з-Елизе", на лобното място на моя познат полкцай, загинал от куршумите на терора, положих букетче...
Аз, някогашното момче от Странджа, което много добре, о, колко добре знае какво е това граница, какво е това унижаване и потъпкване на човешкото достойнство...
Вълшебна вечер. Вечерта на надеждата...
Докоснете се и вие до нея...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар