ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 22 декември 2008 г.

НЕКА ДА БЪДЕМ ДОБРИ, ПОНЕ ЗА ЧАС…


(Слово, произнесено по време на представянето на книгите „Париж, моят Париж…”, „BG емигрант в Париж” и „ Писма до мъртвия брат. Пансионът. Два романа, благословени от Ванга” в Париж на 14 декември 2008 г.)


Когато правя срещите си с читатели в България, аз им казвам: ”Искам да ви помоля сега, в този един час, когато сме заедно, нито един от вас да няма лоши помисли, лоша енергия!
Просто потушете, поне за час, лошото у вас и се пренесете в Париж – във вашия, в моя, в нашия Париж. В оня Париж – мечта, който всеки от нас в тази зала носи в душата и сърцето си.
Нека заради Париж, поне за час, да бъдем добри! "
Сега, тук, в сърцето на Париж, аз пък искам да се обърна към вас с подобни думи: ”Нека поне за час-два тази вечер ние, заради нашите бащи и майки, някои вече покойници, да забравим проблемите си и да бъдем човеци! Да покажем нашата, българска сърдечност!”
Колко хубаво го е казал полският поет Ян Твардовски: ”Хора, бързайте да обичате хората около вас, защото те толкова бързат да си отидат от вас!”
И нека да помним думите на моя герой от книгата ми „BG емигрант в Париж” – доайена на българските емигранти в Париж – 94 годишния Рафаел Алмалех, бат Рафо: „Ако спасиш един човек, значи си спасил целия свят!”
Към всички вас имам една единствена молба: ”Помнете тези думи! И, моля ви, не бъдете студени като лед, когато срещнете човешкото нещастие, което никак не е малко, дори и тук…
Не бъдете като някои наши сънародници лоши, цинични, надменни – какъв живот наистина ще бъде, след като, макар че си богат и задоволен, сърцето ти е парче лед?”
Ние, макар и с нещастна съдба, сме народ, надарен с чувствителност, въображение и усещане за милост към ближния. Не крийте тези качества. Ние винаги си оставаме българи – но изгубим ли нашата, българската сърдечност, ние ще бъдем мъртъвци приживе!
Онази вечер се прибирах в полунощ – там, някъде в едно от подземията на парижкото метро, чух думите на песента, които ме разлюляха: ”Че на света е България само една, една, нашата мила, родна страна…”
Познатите до болка думи идеха от дъното на скованата от студа парижка земя - преизподня…
На другия ден френските медии съобщиха: ”В гората на Венсен са умрели от студ трима души…”
Слушах и четях зашеметен тези думи… И гняв, и болка ме удавиха.
Болка, заради съдбата на тези несретници, и гняв, заради това, че всички тук сме прогонени от родината си от една подла, алчна и студена като лед група от хора, които разграбиха и продължават да разграбват безнаказано нашата страна и труд!
И все пак, и все пак…
Идва Коледа, идва Нова година – дай Боже, да е топла, да е честита!
И най-важното – човешка!
Обичайте! Не мразете!
Само необичаните умеят да мразят! И пазете достойнството си!
Благодаря за вниманието!
Още веднъж – весела Коледа и честита Нова година!

6 коментара:

Тодор Райков каза...

Изпратих Ви писмо на: dimoraikov@yahoo.fr

Желая весело посрещане на Новата 2009-та година и успехи във всичките Ви начинания.

SStoyanova каза...

Трогнахте ми сърцето. Изведнъж се пренесох в онова парижко метро и чух онези самотни замръзващи във въздуха думи. След като прочетох тази Ви статия вече не е толкова студено на пръстите ми, пишейки жалките си студентски научни трудове.
Стискайте палци да потече газ към България, че студът е голям, драмата повече.

Поздрави, Сибилла Стоянова!

Анонимен каза...

Мило момиче,
Позволявам си така да се обърна към Вас, защото сте доста по-млада, а и Вашите думи стоплиха сърцето ми.
Странно - в същия момент, когато видях Вашия коментар, аз завършвах в новата си книга "55 тайни на Париж" тъкмо разказа за тези несретници...А по телефона ми звънна моят приятел, дългогодишният емигрант от Сандански Марио Тюлеков, за да сподели с мен впечатленията си от концерта на Лили Иванова в Париж...При мен често се получават подобни неща и те винаги са белег за трайни усещания. Надявам се така да бъде и сега.
Ще ми бъде приятно,Сибилла,ако, прочетете някоя от моите "парижки" книги, а и романите ми, които наскоро излязоха в едно томче. В другия ми блог-dimoraikov.skyrock.com - имам мои координати и ще се радвам да споделите мнението си за написаното.
Още веднъж - благодаря Ви!
С поздрав:
Димо Райков

Bla каза...

С глас рева, ей!

Анонимен каза...

Млади господине,
Разбирам и приемам иронията Ви. Всъщност и аз, а и Вие, усетих го това от текста Ви за "чудовището" в нас,се опитваме да мислим за едно и също нещо, но,естествено,всеки по свой начин...Между другото,блогът Ви е интересен - желая Ви късмет и кураж!
С поздрав:
Димо Райков

Ralitsa каза...

Здравейте г-н Райков, благодаря Ви за интереса, проявен към текста в "мечтатели", радвам се на всеки човек, който не се отказва от надеждата да бъдем добри.Поне за час. Пожелавам ви успех и вдъхновение, намерено между две спирки на метрото.
Поздрави
Ралица