НЕКА ДА БЪДЕМ ДОБРИ, ПОНЕ ЗА ЧАС…

(Слово, произнесено по време на представянето на книгите „Париж, моят Париж…”, „BG емигрант в Париж” и „ Писма до мъртвия брат. Пансионът. Два романа, благословени от Ванга” в Париж на 14 декември 2008 г.)


Когато правя срещите си с читатели в България, аз им казвам: ”Искам да ви помоля сега, в този един час, когато сме заедно, нито един от вас да няма лоши помисли, лоша енергия!
Просто потушете, поне за час, лошото у вас и се пренесете в Париж – във вашия, в моя, в нашия Париж. В оня Париж – мечта, който всеки от нас в тази зала носи в душата и сърцето си.
Нека заради Париж, поне за час, да бъдем добри! "
Сега, тук, в сърцето на Париж, аз пък искам да се обърна към вас с подобни думи: ”Нека поне за час-два тази вечер ние, заради нашите бащи и майки, някои вече покойници, да забравим проблемите си и да бъдем човеци! Да покажем нашата, българска сърдечност!”
Колко хубаво го е казал полският поет Ян Твардовски: ”Хора, бързайте да обичате хората около вас, защото те толкова бързат да си отидат от вас!”
И нека да помним думите на моя герой от книгата ми „BG емигрант в Париж” – доайена на българските емигранти в Париж – 94 годишния Рафаел Алмалех, бат Рафо: „Ако спасиш един човек, значи си спасил целия свят!”
Към всички вас имам една единствена молба: ”Помнете тези думи! И, моля ви, не бъдете студени като лед, когато срещнете човешкото нещастие, което никак не е малко, дори и тук…
Не бъдете като някои наши сънародници лоши, цинични, надменни – какъв живот наистина ще бъде, след като, макар че си богат и задоволен, сърцето ти е парче лед?”
Ние, макар и с нещастна съдба, сме народ, надарен с чувствителност, въображение и усещане за милост към ближния. Не крийте тези качества. Ние винаги си оставаме българи – но изгубим ли нашата, българската сърдечност, ние ще бъдем мъртъвци приживе!
Онази вечер се прибирах в полунощ – там, някъде в едно от подземията на парижкото метро, чух думите на песента, които ме разлюляха: ”Че на света е България само една, една, нашата мила, родна страна…”
Познатите до болка думи идеха от дъното на скованата от студа парижка земя - преизподня…
На другия ден френските медии съобщиха: ”В гората на Венсен са умрели от студ трима души…”
Слушах и четях зашеметен тези думи… И гняв, и болка ме удавиха.
Болка, заради съдбата на тези несретници, и гняв, заради това, че всички тук сме прогонени от родината си от една подла, алчна и студена като лед група от хора, които разграбиха и продължават да разграбват безнаказано нашата страна и труд!
И все пак, и все пак…
Идва Коледа, идва Нова година – дай Боже, да е топла, да е честита!
И най-важното – човешка!
Обичайте! Не мразете!
Само необичаните умеят да мразят! И пазете достойнството си!
Благодаря за вниманието!
Още веднъж – весела Коледа и честита Нова година!