ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

петък, 2 октомври 2009 г.

ИМАМ ВНУЧКА…


Първите мигове живот – там, на майчиното рамо, най-хубавото, най-топлото местенце в този свят…

От два дни съм разтърсен – пред очите ми се появиха първите мигове живот на моята внучка Диян…
Толкова неща съм видял през живота си, но ето че сега все още не мога да осъзная случилото се – гледам придобилото някаква особена мекота лице на моята дъщеря, усещам бащинската грижовност на моя зет и не мога да проумея как така едно парченце, иначе изваяно, но все пак, парченце, плът може и е в състояние да предизвика толкова емоции, но и размисъл. И ме обзема едно спокойствие, една светлина прониква в сетивата ми,гледайки това мъничко, но все пак човече, с любопитно личице, с жадно гълтаща въздуха уста, с леко сумтене, протягания, алчно търсене на храна… И с…ноктенца… Да, ноктенца…
Всъщност какво наистина тайнство е човекът. Особено човекът, който ражда човек…Дъщеря ми Яна е изкарала тежко раждане, но чертите на лицето й, гънките на тялото й са пълни с живот, тя цялата някак си отвътре е просветлена. И тези отблясъци от майчинска светлина – всъщност най-ценното и необяснимо тайнство на света, обгръщат целия свят наоколо в блестящата от чистота и уют Военна болница във Венсен, Париж, и той, светът, този иначе студен и понякога зъл свят навън, сега през прозореца на стаята ми се вижда, че като че ли с всеки миг става по-добър, придобива омекотени контури и отвътре идва един глас, който не може да се спре – Господи, колко е хубаво да си жив, да дишаш жадно този бистър въздух, да падаш, да ставаш, да грешиш, но и да вървиш напред… Към следващата глътка живот, въплътена в следващото малко човече, в следващата Диян…
Благодаря ви, Яна и Сашо, че дарихте мен и вашата майка Офелия, както и всички роднини и приятели, а и хора с добри помисли и положително мислене, с онова толкова нужно ни днес зрънце светлина,утаено в Диян – посланието на боговете… Защото не е ли всяко новородено послание от Ония, там Горе, които по този начин ни напомнят, колко всъщност е кратък, но и колко същевременно е дълъг този наш човешки живот. Че в този тленен свят има и нещо нетленно – стремежът за следа след тебе, за жертвоготовност, за светлина… Да,Светлина…
Бъди Светлина, Диян! И я предай нея, благословената парижка светлина на свободата и обичта човешка на своите деца, тоест моите правнуци…

С обич: дядо Димо

П.П. Изтръпвам – за първи път тази думичка „дядо” не предизвиква отрицателни емоции у мен – да, дядо… Всъщност животът си върви…
Да, Диян, ти вече си на старта!
Здраве, късмет и кураж, мило човече! Ние сме с теб и ти винаги ще усещаш нашата положителна енергия...

5 коментара:

Павел Борисов Николов каза...

Честито! Дълъг живот и здраве на малката, на нейните родители и на нейния ДЯДО!

Блага каза...

Много щастие на мама, тате, баба, дядо и най-вече на малката сладурана - Diane, Lucy, Ophélie Alexandrov!

И да слушате, ей! Като дойде време за пакостите, а то ще много скоро :), спомнете си, че и ние сме били някога палавници!

От една по-отдавнашна баба :)

P.S. Днес пак цял ден бях с внука си Пресиан и не съм се смяла толкова - не помня от кога :)

Aria каза...

Честито, дядо :-)! Ето, че си влязъл в най-хубавия етап от живота си, за което също честито!

ЗЛАТИНА КОЕВА каза...

Честито! С пожелания да донесе на всички ви много хубави емоции и любов. И най-важното - да бъде здрава и много щастлива.

Анонимен каза...

Благодаря за хубавите думи и желая същата радост на всички! Вашата реакция показва,че българското блогопространство не е само пълно със злоба,подмятания и зле прикривана БГ-жлъч.Че има и доброта и сърдечно отношение към радостта на другия...Още веднъж - благодаря ви!
И тъй като вече съм понаучил някои неща от французите,тоест невероятната им способност да не оставят стореното им добро без последствие/ Разбира се, не както е при нас - стори добро,чакай зло.../, аз ви обещавам, на вас,които споделихте моята радост,че ще ви бъда гид при едно ваше евентуално идване в Париж. В моите три парижки книги съм описал пристрастията ми в това отношение и за мен ще бъде удоволствие да ви разходя из парижките тайни! Поне това мога да направя за вас,хората,които все още умеят да ценят чувствителността в България. Очаквам ви!
С поздрав от Париж: Димо Райков