Димо Райков описа задния двор на БГ емиграцията
„Кестени от Париж” покорява с 13 разказа
ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА
16.04.2011 В. МОНИТОР
Новата книга на Димо Райков „Кестени от Париж” (ИК „Хермес”) е от онези, които не оставят никого безразличен: те покоряват, разплакват и шокират с величието и падението на своите герои.
Това са българи, емигрирали в Париж, част от които са запазили човечността си, а други са допуснали себелюбието да превърне сърцето им в буца лед.
Интересни подробности за техните истории писателят ще разкаже на премиерата на книгата, която е на 19 април в столичната книжарница „Хеликон-България” от 18,30 часа.
Тринадесетте разказа проследяват съдбите на различни по произход и образование хора, тласнати от водовъртежа на съдбата в ситуации, където болката и сълзите ги обсебват. Както самият автор пояснява, това са пътешествия в задния двор на българската емиграция - там, където блестящ учител по френски от елитна софийска гимназия се налага да проси и спи под мостовете на Сена и където мургави клошари се бутат с настървение за „своето” място на тротоара.
Димо Райков обяснява, че това е книга за Париж, но и за България, и че той мечтае за една родина „без назначения „елит”, който вече 20 г. ограбва и обезсилва народа ни…”.
Това всъщност е мечтата му, провокирала го за написването на книгата.
Тя е едно от най-талантливите издания у нас напоследък и е създадена с рядко срещана покъртителност, като особено въздействащ е последният разказ „Помен за мама”. В него могат да се разпознаят всички хора, привидно скромни, но вътрешно изпълнени с благородство, запазили своя духовен аристократизъм въпреки бедността и издевателската алчност на политиците.
Това е най-добрата творба на Димо Райков досега, чийто последни книги („Париж, моят Париж…”, „BG емигрант в Париж” и „55 тайни на Париж”) бяха преиздадени няколко пъти.
.
1 коментар:
Радвам се, че сте в България с нова книга, господин Райков! Ще я потърся веднага и дано я намеря в нашите книжарници. От всичко което прочетох,разбирам,че Вашите тринадесет ,,кестена'', донесени от Париж, ще опарят душите ни, ще ни го покажат красив и многолик Ухаещ на България - но дали повече на рози или на чесън, все още не знам. С вълнение виждам, че името на Ловеч продължава през няколко секунди да се появява като светлинка върху големия ни общ дом.
Благодаря Ви от сърце - това е голямо признание за нашия клуб и за мен самата!
Публикуване на коментар