ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 28 септември 2011 г.

ДИРЕКТНО - КАТУНИЦА - БЪЛГАРИНО, ЩЕ ПРОГЛЕДНЕШ ЛИ?

Ако и сега българинът не прогледне, няма спасение!
Станалото в Катуница всъщност е символ на онова, което и слепият вижда в България – всеки град, всяко населено място е феодално владение на местен велможа – бизнесмен, мутра или кмет…
Той е една фигура, с прилепени около нея шепа подлизурковци, тоест представителите на онези, от „сой” хора, които всъщност са шайка професионални лапачи и … лизачи. Които лапат – яко, безпаметно, безцеремонно, като за последно…
А от другата страна – един изнемощял, търпелив до безумие, оскотял, обезверен и … РЪЖДИВ вече от мизерията народец… Идеална глина в грубите, космати, пардон, вече старателно епилирани, тоест обезкосмени, ръце на тартора и свитата му…
На въпрос тези дни на журналист към брата на покойния Галев дали прословутият „цар” Киро ще дойде да живее в Дупница, оня отговаря – а, как ще дойде, та кой е луд да му даде АВАНТА?
АВАНТА…
Ето, човекът си го казва простичко и елементарно – АВАНТА… Думичката, около която се движи всичко у нас.
Да, България е просто страна на АВАНТАТА. Където всеки,е,хайде, почти всеки, лъже, краде - кой на дребно, кой на едро, всекиму според предварително отпуснатата порция от ония, там, отгоре, да, сещате се от кои, нали?
Просто такъв е начинът на живот в територията,наречена България - ако не ти изнася, няма оцеляване, заминавай навън, а навън знаем как се изкарва и един сантим.../ Тук един страничен може би въпрос - защо в България напоследък се завърнаха толкова "юнаци", които уж били преуспели навън? И защо, след като паднаха от власт, още стоят в татковината - ами защото в чужбина тези мамини синчета нямат шанс, защото в чуждата страна трябва и за всяка стотинка да си съдереш з... Докато тук, в бащинията, татковите връзки, татковите приятели са насреща. А и зададеният от кукловодите калъп на живот е толкова удобен.../
България всъщност е страната, в която всеки плюе другия, гледа го лошо, мрази го… Където всеки май вече МРАЗИ И … СЕБЕ СИ!
Една малка, опоскана, вампирясала, РЪЖДИВА България…
В която обаче, щом се опиташ с болка да кажеш истината, мигом ставаш прицел на платените слуги – у-у-у, родоотстъпник, негодник!
Ето, чета днешната преса – френският съд осъди на 10 години затвор българката…, която направила опит да убие внука си, защото мразела снахата си…
И ме пита моят съсед, французин - Може ли, мосю Райков, да се убие внук от омраза?!?
Какво да му отговоря? Как?
Ех, българино, какво става наистина с теб?
Да, емоционален съм в момента – но кое е накарало тази вече над 70-годишна жена така да постъпи с кръвта си, тоест с нейния внук? Та нали за българина най-милото е внучето? Какво ли е изтърпяла тази жена? Та мотивите й за убийство да бъдат - исках по този начин да накажа снаха си...Да я заболи най-много...
Защо ние,българите, толкова обичаме да се мразим – и в България, но и в чужбина?
И кой ни е виновен за това?
Циганите ли? Или онова вътре в нас, което ни пречи просто да бъдем нормални граждани и да живеем нормално? Търпението, овчето търпение, смирената главица, склонността да се оставяме на манипулацията,да се насъскваме един спрямо друг, търсенето на виновния все в ближния… И още, и още… / И пак страничен, о, дали е страничен този въпрос - защо никой,дори в това предизборно време, не повдига въпроса за МОНОПОЛИТЕ в България, за ПАРНОТО, например, един от най-непочтените и варварски начини в днешния век на ограбване, и то "законно" ограбване,на народа от властта? Никой не пита кандидатите за кмет на София защо търпят подобно безумие и защо не го решават този проблем? Никой.../
Доскоро, да си призная, пламвах от гняв и обида, когато в Париж често, след като съм започнал да контактувам с някой французин, споменавах, че съм българин и мигом събеседникът ми охладняваше към мен – а, българин ли сте,аз пък Ви мислех за италианец… И се обръщаше човекът леко встрани – а това тук е знак, че вече не си му интересен… И аз пламвах, бях готов,признавам си,дори и на груби думи...
Сега вече не съм толкова ербап – защото все по честичко се питам – не е ли вярна народната мъдрост:” Каквото сам си направиш и най-големият враг не може да ти го направи…”
Всъщност защо ли ги пиша тези редове? За да изскочат веднага ония, „патриотите” и да започнат да ме оплюват – е, ние сме майстори на оплюването!
Защо наистина пиша?
Та ето – чета, сега вече в българския печат, че един от "големите" хора в днешна България бил в чужбина, разправял наляво и надясно колко било хубаво в България… Как финансово сме били дори по-добре от … Франция, която трябвало да се учи от нас?!? Да не говорим за Гърция, Испания, Ирландия, че и Италия, които искат милиарди от Европа...
Хвърлил тези думи нашенецът и се върнал в България.
А тук,във Франция, мен ме питат - защо, след като толкова е хубаво у вас, вие сте тук, защо Париж е пълен със 70-годишни женици, които работят като чистачки и миячки и вечер се прибират с подути и зачервени от жесток труд на гурбетчийки ръце? Защо стотици хиляди българи работят като аргати в Гърция,Испания,Португалия, тоест в тези страни, които вие осмивате и подигравате като страни с лошо управление? Защо ромите тук, когато ги връщаме обратно, казват - където искате,ни пращайте,но никога не ни връщайте в България,където пенсията е 50 евро на месец, а заплатата -сто и петдесет...
Разбира се, аз нямам отговор на тези въпроси на французите. Надявам се,че "патриотите",тоест слугите на ония, ще отговорят вместо мен. Но се съмнявам дълбоко. Защото те са силни само на територията на България, само там има хора,които се хващат на техните манипулации.
Е, какво повече… Щом в предизборно време така се лъже, значи тези хора вече са се така самозабравили, че...
Значи нещата у нас са предопределени. Независимо от Катуница, независимо от препоръките на Европейския съюз...
Значи грабежът ще си продължава - ония ще продължават да пълнят вече препълнените си гуши. А ние, които не сме включени в схемата, какво ще правим? Ами, каквото и досега. Тоест на нас, "бурмичките",ще ни се разпорежда и ,това е много важно, РАЗРЕШАВА - великодушно и от сърце, пак да се ... МРАЗИМ помежду си! Да се плюем, да се обиждаме на улицата и в интернет, да търсим кой е комунист, кой-фашист... А ония,богопомазаните, социално безчувствените далавераджии,простете, спечелилите с "честен" труд милионите си, в братска прегръдка, ще продължават да потриват ръце, щастливи и усмихнати широко - ех, кой като нас, ама случихме на прост народ,ей...
Ами, това е.
И все пак, и все пак…
ДИМО РАЙКОВ

2 коментара:

Анонимен каза...

Да, много сте прав ! И като си помислищ, че пет века сме робували с наведени глави, изглежда че още толкова можем да търпим и собствените си поробители. А те, както казвате, дори в лицата ни се присмиват, което дори и чужди окупационни власти не биха посмели.

Анонимен каза...

Това е истината.