ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

неделя, 13 ноември 2011 г.

ПИСМО ОТ ПОСЛАНИКА НА ФРАНЦИЯ ДО БЪЛГАРСКИЯ ПИСАТЕЛ ДИМО РАЙКОВ


"55 ТАЙНИ НА ПАРИЖ" - С НАЙ-ХУБАВАТА ЧОВЕШКА НАГРАДА...

Позволявам си да предоставя на вниманието на моите читатели това писмо,провокиран от изявлението на г-н Плевнелиев, че ще продължава да награждава с ордени, разбира се, според неговото уточнение, по друг начин, различен от този на досегашния президент.
Зная, че думите ми по всяка вероятност ще потънат в небитието, но все пак, за да бъда чист пред съвестта си, си позволявам да препубликувам това писмо-еталон не само на изящен стил, но и на това как с няколко думи, без ордени, без церемонии и тем подобни унизителни за временния ни живот салтанати, един човек, представител на една велика нация, може да изрази уважение към един писател от една малка страна за написана от него книга, която му е коствала години тежък живот, но пък му е донесла удовлетворението – онова удовлетворение, което, господа български политици, не може да бъде получено нито от ордени, нито от някакви специални осребрени „жестове”…
Използвам и случая, макар и с доста закъснение, какво да се прави – и моя милост е българин – да благодаря публично на бившия посланик на Република Франция у нас г-н Етиен дьо Понсен за глътката радост и кураж, която ми даде чрез това писмо и признание! Благодаря му и за електронните съобщения-поздрави, които следваха веднага публикуването на моите книги. Благодаря на г-н Посланика, а и на служителите от Френския културен институт, които организираха, а и присъстваха на представянията на моите „парижки” книги в залата на тази Мека на френската култура в България.
А пък на нашите властници ще кажа, че понякога, а може би почти винаги, едно кратичко, но по човешки написано писмо като това, което ми изпрати господин Посланика по повод на моята книга „55 тайни на Париж”, има много, ама много по-голяма сила от тази на един орден…
И тъй като може би ще имате проблеми с прочитането на текста, шрифтът е много дребен, ще си позволя и тук да го цитирам:

Уважаеми Господин Райков,
Държа да Ви изкажа искрените си поздравления и благодарности за прекрасната книга, посветена на Париж, която е своеобразен пътеводител за всички, които обичат и желаят да посетят красивата френска столица.
С увереност и надежда да се видим отново по сходен приятен повод, Ви моля да приемете, Господин Райков, израза на моята отлична почит.
Етиен дьо Понсен

И още нещо – писмото, макар и официално, подпечатано с официалния печат на Република Франция, макар и изпратено и получено чрез официалната дипломатическа служба, е написано на … чист, звънлив български език!
Този факт, надявам се, най-добре ще го разберат онези мои сънародници-емигранти, които ежедневно се сблъскват с недотам, меко казано, добро отношение към нашия език, и то от самите наши дипломати в чужбина, които, незнайно защо, обикновено на срещи на българи в съответните посолства или културни центрове на България, тоест родни наши територии по всички закони, предпочитат да говорят на… съответния език на страната, в която се намират, а не на родния. И е хем смешно, хем тъжно човек да наблюдава подобни напъни на „ученост” – та в залата я присъства, я не и един чужденец, пък и поводът за срещата обикновено е роден, наш – например 24 май… Представяте ли си – да празнуваш 24 май – Празника на българската писменост и да говориш за него, Празника на Буквите, на… чужд език!!! И то пред дечицата на емигрантите, които и без това нямат кой знае каква възможност да общуват на родния си език…
Та, ето защо споменавам и този факт от писмото на френския посланик.
Ами това е – уважение на представител на една голяма, водеща страна към един писател от една друга – малка и ползваща се за съжаление, с недотам толкова добро име страна… Страна, която от години е забравила своите духовни чеда, които, оставени на самотек, „нанизани като лястовици по градинските пейки”, си отиват тихо и кротко от тази земя – никому ненужни и толкова, толкова чужди на света на ОНИЯ, слугите на всяка власт, които забравят, че той, нашият живот, е ВРЕМЕНЕН и които трупат ли, трупат….
Да, тези забравят, че рано или късно, но за всеки идва КРАЯТ – един и същ – и за този с ордени и тлъсти сметки, и за оня, от „нанизаните”… Че на света има само едно – да направиш добро, да кажеш добра дума за и на ближния… Да покажеш, че уважаваш неговото достойнство.
Всичко друго – ордени, почести, „доктори”, пари... - е от лукавого…
Париж
Димо Райков

9 коментара:

ранни записвания 2012 в Бодрум каза...

поздравления до Вас г-н Райков, разбира се че има много, ама много по-голяма сила от тази на един орден… пожелавам ви цялата тази сила да съпътства Вашето творчество

Анонимен каза...

Само преди минути завърших четенето на Вашата книга "BG емигранти в Париж" и намерих блога Ви в интернет.
Честита 2012 година!

Анонимен каза...

Благодаря за вниманието! Чрез Бас изпращам поздрави за здрава и топла Нова година на всички онези,които са се докоснали до моите книги,тоест до моето сърце!На първия ден от 2012 г. изпитах огромно щастие – около голямата маса у дъщеря ми бях с моите най-близки хора...Какво всъщност може да иска повече човек от този наш живот...
С поздрав от Париж: Димо Райков

Belezza Amore каза...

Поздравления за писмото и за хубавите Ви книги!С голямо нетърпение чакаме следващите:-)

Анонимен каза...

Благодаря от сърце за топлите думи - дано Новата 2012 година да бъде здрава и добра към всички,които са запазили добротата!
А на моите приятели като AMORE бих искал да съобщя,че вече подписах договор за новия ми роман,който трябва да бъде публикуван през април тази година. Романът ми се казва "РЕКАТА НА СМЪРТТА" и засега ще кажа,че съм го писал цял живот...
С поздрав и благодарност от Париж: Димо Райков

Куба каза...

продължавайте да пишете и споделяте тук с всички нас; в очакване на нови публикации - поздрави и до скоро

туроператори каза...

Поздравления от мен за прекрасната книга, която си написал за Париж. Не е лесно да успееш да вникнеш в културата на друга държава и виждам, че дори и посланника на Париж го е оценил. Всички ние ще очакваме и следващата ти творба, която сме сигурни, че ще бъде отново на ниво.Един орден не прави нищо, нищо не може да промени, но поне по някакъв начин човек се чувства, по значим с това, което е постигнал. Видях и самото писмо, което си споделил с нас, много добре е написано.Радвам, се че попаднах тук , желая Ви господин Райков още много успехи.

екскурзия египет каза...

Поздравления за решителността да публикуваш тази статия както и поздравления за интересната книга.Желая много успехи.Съгласна съм с Вас, че понякога наистина е по-добре,едно кратичко, но по човешки написано писмо като това, което сте получили и изпратил господин Посланика по повод на книгата „55 тайни на Париж”, има много, ама много по-голяма сила от тази на един орден. Една казана добра дума е много по ценна, от тези материални неща. Да се почувстваш оценен е много важно.За книгата чух много хубави отзиви и съм решила да си я закупя. Мисля, че ще ми бяде от полза.

Ранни записвания каза...

Това показва колко е уважаван и стойностен човек е той. Както пишете...' Благодаря му и за електронните съобщения-поздрави, които следваха веднага публикуването на моите книги. Благодаря на г-н Посланика, а и на служителите от Френския културен институт, които организираха, а и присъстваха на представянията на моите „парижки” книги в залата на тази Мека на френската култура в България....'И аз имах късмета да прочета някои негови книги и остана изключително доволна.Има страхотен начин на писании и идеите му са супер.Не напразно са го оценили и в друга държава не само у нас.