ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

вторник, 1 януари 2013 г.

ТЕЗИ ХОРА ИМАТ ЛИ СРАМ И СТРАХ ОТ БОГА?




Десет хиляди лева за една вечеря и 50 евро пенсия за цял месец…

Помня го – седяхме един до друг на втората или третата редица от столове в залата на НДК, когато обявяваха резултатите от изборите през 2001 г., тоест обявяваха възшествието на царя…
Този миришеше на класен парфюм. И на… угодничество. Цялото му тяло бе подчинено на това – защото наоколо хората  бяха все от сой, както се казва. Бивши и бъдещи управници на България - тези, от които този зависи… И слуги – като него…
В началото добре се нацелува с тогавашните шефове от ОДС, тоест управляващите все още. После пред изумения ми поглед ръкопляскаше най-силно, щеше да се скъса, когато се появи семейството на Симеон. И този остана с малцината, които тръгнаха към … новия премиер… Ухилени, още малко и ще го нацелуват влюбено…
 Трябваше да го видите тогава… О, ако има синоним на угодничество, на разлято угодничество, то това бе той…
 Да, този, който в навечерието на Коледа се „изцепи” – няма мизерия в България, няма бедни, има само неудачници, които не искат да работят…
И после, усмихвайки се, но вече надменно, обяви, че той ще чака края на света в „ компанията” на следните … деликатеси…
Ето ги и тях. Деликатесите, на стойност … 10 хиляди лева. 10 хиляди лева за една нощ, за няколко часа…
"Ръжен хляб с черен хайвер от белуга с добре изстудено хубаво френско шампанско. Следват ястие с крака от кралски краб с лек маслено-чеснов сос и чаша бяло вино. За да изчистим вкуса, се предлага сорбе от лимон. Следващото кулинарно изкушение би бил бял гъши дроб с мадейра и коняк върху карамелизирани портокали. Уникалният вкус на гъшия дроб изпъква с бяло вино шабли или сансер.
Отново, тъй като няма никакви ограничения заради края на света, ще следва пържола от кобе бийф (най-скъпото японско телешко, говедата се масажират и поят с бира) на плоча с калифорнийско вино опус уан. След това има нужда от нещо по-леко като пилешки бульон с кротони с билки и лимонов сок.
За десерт банкерът предпочита яйчно-млечен сладолед с различни пресни плодове. Всичко това ще приключи с уиски или коняк с пури… до края на света."/ Цитирам дословно заявеното меню от друг сайт/
Да, какво само меню…
Пиша и изтръпвам - кой знае защо си спомням сега с потрес, за гласа на мама, когато часове преди да почине, по телефона ми споделяше как били в кварталния пенсионерски клуб и как един местен бизнесмен дал на всички жени по една… ябълка… ”Ама, майка, да видиш каква голяма, хубава ябълка… Ще я пазя като дойдете от Париж да почерпя правнучката…”
Така и не успя милата да изпълни желанието си…
Да, една ябълка…
Не зная дали наистина Хампарцумян, дано да изписвам правилно името, защото ръката ми трепери, знаете от какво…, е изпълнил заявеното си намерение. Но това всъщност няма никакво значение.
Значение има единствено това, че в България има такива хора. И то не един и двама от тъй наречените от мен „тарикати на прехода” – вдъхновителите и изпълнителите на уникалното явление – КОНТРОЛИРАНА МИЗЕРИЯ В ЕДНА СТРАНА, и то от Европейския съюз… Тоест за едни – като този – има милиони, а за останалите 95 процента – ядец… Пенсийки от по 50-тина евро на месец и заплатки от по 150…
Геноцид и подигравка… И то спрямо най-слабите и беззащитните…
Къде е и онзи Дянков – нямало пет лева за пенсионерите, хазната била празна, а за тези…
Да, просто онзи и тези са случили на народ. На „хубав” народ…
Да, ние, българите, търпим такива хора вече толкова години. Търпим ги, а и ги аплодираме, вижте и чуйте медиите, този е чест гост навсякъде из тях. И поучава, поучава – положително, положително трябва да гледаме на света, положително…
А аз го гледам, слушам… И едно-единствено желание се ражда у мен – ех, да имам възможност пак да бъда до него в залата на НДК – изборите пак наближават…
Да, ще бъде интересна, а и уникална картинка – да наблюдаваш този как посреща поредния господар…
Всъщност само това май са миговете, в които хора като него са… истински… Превити одве, почти на колене, с мазничка, ах, каква угодническа усмивка…
Това са всъщност нашите единствени мигове. Мигове на възмездието… На простолюдието, което пълни джобовете на такива като този…

Париж
Димо Райков

Няма коментари: