ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

събота, 10 август 2013 г.

МОЯТ ЮБИЛЕЙ



О, ЦЕЛИ 30 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО НА ПЪРВАТА МИ КНИГА "СТЪЛБА ОТ КАМЪК"...

Този репортаж по-долу, на когото попаднах в интернет, ме подсети...
Значи сега вече са изминали цели ... 
30 години от издаването на първата ми книга "Стълба от камък"... Тя излезе от печат в библиотека "Кълнове" на Варненското издателство " Г. Бакалов". Редактор би ме Панко Анчев, а рецензент - Димитър Яръмов, Бог да го прости...
Една малка книжка, с толкова ситни буквички, че сега и с очила не мога да ги прочета... Но толкова скъпа... И толкова изстрадана...
За нея съм чакал цели... десет години?!?
Имах цели 53 публикувани разказа в печата, знаете ли какво значи това при положение, че за един разказ съм чакал по цели 3-4 години, че тогава вестниците се брояха на пръсти...
Но аз вървях...
И до ден днешен се чудя кой и как бе вселил това усещане за вървеж у мен, сина на един странджански миньор...
А тя, дебютната ми книжка, все не идваше и не идваше. Защото аз бях НИЧИЙ, не бях в СХЕМАТА. Както и сега... Докато синчетата на силните на деня ги приемаха в писателския съюз и без книга, докато изданията се "скъсваха" да публикуват техните текстове.
Да, изстрадана книга... Както всъщност е изстрадан и целият ми досегашен живот - на едно момче, дръзнало да тръгне от едно малко, никому неизвестно градче на българско-турската граница, и то в област, където бяха "тартори" все синчетата и щерките на "богопомазаните". Да, същите синчета и щерки, които сега пак са на ... върха... И май винаги ще бъдат там в територията, наречена България... И се изкарват ... ощетени от онова време... И поучават такива като мен...
Да, жертвите в България винаги ще си останат жертви, а "борците"-тарикати - винаги "борци"...
Тежко и горко на такава държава! С такава липса на памет и усещане за манипулиране и сервилнечене пред силния. За мен този образ е всъщност символ на българина - коленичил пред силния, който е с длан, пълна с...парички...
И все пак, и все пак...

Димо Райков
Малко Търново - Париж

http://bntplovdiv.com/news/society/culture/2600-dimo-raikov.htm

Няма коментари: