ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 26 ноември 2014 г.

КАКВО КАЗВА РЕКТОРЪТ НА СТУДЕНТИТЕ СИ...


Слушам думите на ректора на Софийския университет, отправени към неговите студенти по Националното радио – да не вярват на черногледците, ами да работят за нашата България. На пръв поглед това са хубави думи. Патриотични. Но само на пръв поглед. Това ли е най-точната и необходима „рецепта” за работа за отечеството - „да не се вярва на черногледците“? Да не вярваш на някого, за да вярваш на… себе си.
Всъщност кои са според вас в България тези „черногледци“, г-н ректоре? Дали тези, които критикуват, които с болка в сърцето търсят и показват истината за днешното дередже на българина са виновниците за проблемите в страната ни? Мислите ли наистина, че тъкмо тези критично настроени люде, които се питат защо е толкова огромна разликата между нормалните страни и нашата, трябва да са на прицела на студентското негодувание?
Ще ви попитам и друго. Защо вече 25 години сме най-бедните, най-нещастните… Защо след 25 години демокрация, след цели вече 8 години членство в ЕС ние сме на опашката във всяко едно отношение. Защо и Румъния вече ни задминава и от няколко дни всички политици говорят, че румънците ще ги приемат в Шенген, а нас – не… Защо и докога у нас ще го има това страшно за 21 век явление – контролираната мизерия, което ни прави уникални с тези пенсии-подаяния на нашите родители, пенсии и доходи, заради които в чужбина ни се подиграват и бягат от нас като от прокажени. И колко още…
Да ви повтарям ли, г-н ректоре, думите на големия Стефан Хесел, иначе човек, доживял пределна възраст, но с толкова младо сърце, сега вече там – на онова по-добро място, на този велик родоначалник на световното движение „Възмутете се!”, автор на едноименното есе, което „взриви” света: „Търсете, и в най-проспериращото и задоволено общество търсете повод да се възмутите! Защото чрез възмущението се върви напред!“ Да ви споменавам ли, г-н ректоре, възприетата от години в нормалните страни мисъл – „По степента на критичност на едно общество се съди за неговата сила“
И не на последно място – вие сте ректор на най-старото, най-реномираното у нас висше учебно заведение. Би трябвало да се предполага, че вашите студенти са едни от най-будните и умните, нали? В такъв случай нима те искат, а и имат нужда от подобно напомняне, което вие отправяте към тях?
Нима вие, ректорът, учителят, се съмнявате в способността за мислене на своите студенти? Съмнявате се в техния интелект…, вие ли ще им казвате кое е бяло и кое черно? Защо тогава ги обучавате?
И какво признавате всъщност с този ваш призив?
Димо Райков

http://ploshtadslaveikov.com/?p=11815





Няма коментари: