(Думи, произнесени на премиерата на книгата "BG емигрант в Париж" през месец май 2008 г. в книжарница "Пингвините" в София)
През последните дни аз направих сензационно откритие – да си писател днес в България, значи да се равняваш на … осем минути! Да, на осем минути!
Защото след като засякох времето, което ми се дава по медиите, с едно-две изключения, почти навсякъде установих, че то е … осем минути.
В първия миг ми стана чоглаво – толкова десетки години къртовски труд, нерви, притеснения за … осем минути на нокти…
А на ония, които пеят, танцуват, готвят, бърборят, псуват и прочее им отпускат цели часове…
Странно – в най-бедната страна в Европа толкова много се пее, танцува, готви… А в четвъртата по богатство Франция всеки месец – стачки. А по медиите – непрекъснато социални, публицистични предавания, които разнищват… мизерията в страната. А там беден е този, чийто доход е под 850 евро, тоест под 1700 лева…
Изведнъж, кой знае защо, се сетих и пренесох в Париж – в оня Париж на Духа, Свободата и Светлината, заради който всъщност сме се събрали в тази чудна привечер – вечерта на Париж, но и на Св. Св. Константин и Елена.
Малко отклонение – аз съм роден в сърцето на Странджа – Малко Търново, а Св. Св. Константин и Елена е празникът на моята планина – на нестинарите. В този ден моите земляци играят върху жаравата, прекосяват запалените въглени - стенат “въх-въх-въх” и викат Надеждата…
Онзи ден моята майка ми разказа как преди време наша съседка, на която в магазина не й достигали 50 стотинки, ден преди да почине отишла вкъщи и върнала петдесетте стотинки свой борч… И на другия ден умряла спокойно…
И ето – тези български мадони, тези честни до полуда български майки днес стават гурбетчийки в чужбина…
Ще ми позволите и още едно допълнение – днес е именният ден на някои от моите най-добри приятели и читатели – ето тук е литературният критик Константин Еленков, който всъщност е двоен именник. Този човек преди 25 години заедно с академик Ефрем Каранфилов, Бог да го прости, ме наложи като писател и публикува мой разказ в сп. „Септември” – тогава години се чакаше за такава публикация…
Така че – на моите приятели с имената Константин и Елена – от сърце – здраве и късмет…
Но да се върна към моите осем минути. Та изведнъж се потопих в Париж, пренесох се там, на маса № 1 на прочутото кафене „Мулен Руж”, където бях поканен от директора на кабарето, моя герой Жан-Люк Пео-Рико, в знак на признателност за десетте страници, които бях написал за „Мулен Руж” в предишната ми книга „Париж, моят Париж…”. Да, французите умеят да благодарят…
Никога не ще забравя спектакъла „Феерия” – магия за сетивата, радост, че си жив…
Но върхът бе „френчканканът”, тоест прословутият танц „кан-кан”, танцът, който омагьосва вече над сто години целия свят… и който се играе само в магическата зала на „Мулен Руж”.
И знаете ли колко трае това вълшебство?
Познайте!
Да, познахте – осем минути!
Ни повече, ни по-малко от осем минути!
Тоест… моите осем минути!
И още една мисъл ме връхлетя – та и уникалният танц на странджанските нестинари също трае осем минути!
Благодаря за вниманието! Благодаря ви за присъствието! Толкова много имейли и писма получавам в блога си всеки ден. Трогнат съм!
И задължен – следващата книга за Париж, за оня наш Париж, който толкова ни е нужен днес, на мен, на вас, на всички българи вече е в главата ми…
Да му мисли моят издател Стойо Вартоломеев, който с толкова любов и професионализъм прегърна моя парижки проект.
Благодаря още веднъж! И да помним – „Който не е от някъде, той е от никъде!”
И повече милост към ближния, изпаднал в беда, повече солидарност, това е основното послание на моята нова книга „BG емигрант в Париж”. Да помним думите на моя герой от първата история, 93–годишния бай Рафаел Алмалех: „Ако спасиш един човешки живот, значи си спасил целия свят!”
Да помним и прекрасните думи на полския поет Ян Твардовски: „Хора, бързайте да обичате хората около вас, защото те толкова бързат да си отидат от вас!”
Съвсем накрая – подарете си едно пътуване до Париж – дори и само във въображението си… нека поне сега, в тази чудесна привечер да се откъснем от сивотата и стреса на българския делник и да тръгнем натам към любимия град – мечтата на всеки простосмъртен!
Моите две книги „Париж, моят Париж…” и „BG емигрант в Париж” заедно с моето сърце и усещане ще бъдат вашият гид и приятел в това, убеден съм, пътешествие на вашия живот! Подарете си няколко минути – лично и само за вас! Усетете радостта от живота…
Затова – напред!
Париж ви очаква…
Париж е ваш.
Поне за осем минути…
Благодаря и до нови срещи.
Защото след като засякох времето, което ми се дава по медиите, с едно-две изключения, почти навсякъде установих, че то е … осем минути.
В първия миг ми стана чоглаво – толкова десетки години къртовски труд, нерви, притеснения за … осем минути на нокти…
А на ония, които пеят, танцуват, готвят, бърборят, псуват и прочее им отпускат цели часове…
Странно – в най-бедната страна в Европа толкова много се пее, танцува, готви… А в четвъртата по богатство Франция всеки месец – стачки. А по медиите – непрекъснато социални, публицистични предавания, които разнищват… мизерията в страната. А там беден е този, чийто доход е под 850 евро, тоест под 1700 лева…
Изведнъж, кой знае защо, се сетих и пренесох в Париж – в оня Париж на Духа, Свободата и Светлината, заради който всъщност сме се събрали в тази чудна привечер – вечерта на Париж, но и на Св. Св. Константин и Елена.
Малко отклонение – аз съм роден в сърцето на Странджа – Малко Търново, а Св. Св. Константин и Елена е празникът на моята планина – на нестинарите. В този ден моите земляци играят върху жаравата, прекосяват запалените въглени - стенат “въх-въх-въх” и викат Надеждата…
Онзи ден моята майка ми разказа как преди време наша съседка, на която в магазина не й достигали 50 стотинки, ден преди да почине отишла вкъщи и върнала петдесетте стотинки свой борч… И на другия ден умряла спокойно…
И ето – тези български мадони, тези честни до полуда български майки днес стават гурбетчийки в чужбина…
Ще ми позволите и още едно допълнение – днес е именният ден на някои от моите най-добри приятели и читатели – ето тук е литературният критик Константин Еленков, който всъщност е двоен именник. Този човек преди 25 години заедно с академик Ефрем Каранфилов, Бог да го прости, ме наложи като писател и публикува мой разказ в сп. „Септември” – тогава години се чакаше за такава публикация…
Така че – на моите приятели с имената Константин и Елена – от сърце – здраве и късмет…
Но да се върна към моите осем минути. Та изведнъж се потопих в Париж, пренесох се там, на маса № 1 на прочутото кафене „Мулен Руж”, където бях поканен от директора на кабарето, моя герой Жан-Люк Пео-Рико, в знак на признателност за десетте страници, които бях написал за „Мулен Руж” в предишната ми книга „Париж, моят Париж…”. Да, французите умеят да благодарят…
Никога не ще забравя спектакъла „Феерия” – магия за сетивата, радост, че си жив…
Но върхът бе „френчканканът”, тоест прословутият танц „кан-кан”, танцът, който омагьосва вече над сто години целия свят… и който се играе само в магическата зала на „Мулен Руж”.
И знаете ли колко трае това вълшебство?
Познайте!
Да, познахте – осем минути!
Ни повече, ни по-малко от осем минути!
Тоест… моите осем минути!
И още една мисъл ме връхлетя – та и уникалният танц на странджанските нестинари също трае осем минути!
Благодаря за вниманието! Благодаря ви за присъствието! Толкова много имейли и писма получавам в блога си всеки ден. Трогнат съм!
И задължен – следващата книга за Париж, за оня наш Париж, който толкова ни е нужен днес, на мен, на вас, на всички българи вече е в главата ми…
Да му мисли моят издател Стойо Вартоломеев, който с толкова любов и професионализъм прегърна моя парижки проект.
Благодаря още веднъж! И да помним – „Който не е от някъде, той е от никъде!”
И повече милост към ближния, изпаднал в беда, повече солидарност, това е основното послание на моята нова книга „BG емигрант в Париж”. Да помним думите на моя герой от първата история, 93–годишния бай Рафаел Алмалех: „Ако спасиш един човешки живот, значи си спасил целия свят!”
Да помним и прекрасните думи на полския поет Ян Твардовски: „Хора, бързайте да обичате хората около вас, защото те толкова бързат да си отидат от вас!”
Съвсем накрая – подарете си едно пътуване до Париж – дори и само във въображението си… нека поне сега, в тази чудесна привечер да се откъснем от сивотата и стреса на българския делник и да тръгнем натам към любимия град – мечтата на всеки простосмъртен!
Моите две книги „Париж, моят Париж…” и „BG емигрант в Париж” заедно с моето сърце и усещане ще бъдат вашият гид и приятел в това, убеден съм, пътешествие на вашия живот! Подарете си няколко минути – лично и само за вас! Усетете радостта от живота…
Затова – напред!
Париж ви очаква…
Париж е ваш.
Поне за осем минути…
Благодаря и до нови срещи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар