ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 29 юли 2009 г.

ПИСМО ОТ ПОСЛЕДНАТА ПОЩА

Уважаеми Димо Райков,

Затварям с лека тъга последната страница (пътешествието ми
из Париж завърши), но изпълнена с безброй впечатления, обогатена,
развълнувана от книгата ти ”55 тайни на Париж” – последната от своеобразния ти триптих.
Прочетох и трите книги – и всяка една - на един дъх.
Много ми е трудно да призная коя от тях ме развълнува най-много. Дали „Париж, моят Париж…”, с десетките срещи с парижани и техните разкази , чрез които се опитвах да надникна в душата на този техен любим град, да усетя красотата и радостта от живота на тези, пък и на всички, живеещи в Париж, град, в който според теб „дори и мракът ражда
светлина”.
Дали „BG емигрант в Париж”, която разшири, задълбочи и обогати представите ми за този град на свободата и радостта (за съжаление не съм имала щастието да бъда в Париж), но, книга, която ме и разтърси с жестоката съдба на българските емигранти, потърсили приют и надежда за спасение в този град. Боже, това са българи, прокудени от своята нещастна родина, приютени от чуждата, която ги съхранява, опазва, дава им шанс за нов живот! Пародия, но факт. Вече месеци наред се вълнувам от съдбата на тези хора, будувам в размисли изобщо за нашата българска съдба, гневя се, негодувам срещу виновниците. Мисля си, колко ли български чеда са страдалци в собствената си страна и нямат шанса да се спасят?! И чуждата болка, станала и моя, видях чрез твоите очи, чрез твоето великолепно перо, уважаеми Димо.
Ако втората ти книга ме изпълваше с много болка, то „55 тайни на Париж” ми достави истинско удоволствие. Затварям и последната страница и искрено съжалявам, че моето „пътуване” в твоя обичан град, станал любим и за мен, а навярно и за всеки читател, свърши. Това е рядко умение да събудиш интереса на читателя, да го накараш да „вижда” с вътрешните си очи, мислено да си представя ярки картини от един прекрасен свят, различен от нашия, да се вълнува, да усети полъха на
парижкия вятър, красотата на всеки кът, великолепно описан от теб; да го
накараш да вникне в душевността на този
европейски град, с неговите щастливи и спокойни хора; да заживее с мечтата да бъде един от тях и с надеждата да се сбъдне тази мечта. Браво, Димо!
Знаеш ли? У мен се породи странното желание да препрочета отново първите две книги (Дано да намеря време!) Навярно би искал да разбереш защо.
Защото това са книги с многостранно звучене, книги дълбоки, наситени с богата идейност, книги на един честен и искрен автор, откриващ постепенно много тайни. Какво умение да грабнеш читателя и да не му дадеш възможност да спре, докато не ги прочете!
Това са книги, разкриващи социалния статус на един истински европейски народ, който живее в „подредена” страна, в държава със закони, които се спазват, страна, в която ЧОВЕКЪТ е заел своето достойно
място – ценен и уважаван. И всичко се прави в името на този човек.(Колко тъжно, че у нас не е така.)
От твоите книги разбрах за възможностите на французите да израстват непрекъснато духовно, да се обогатяват непрестанно; научих повече за културната политика на тази страна; за умението на французите да съхраняват своите традиции, да надграждат, да откриват таланти, да ценят, пазят и почитат творците си, както и великите си личности. ( А какво е в България? Ако могат с капка вода биха удавили твореца, биха го задушили. Политици! Остават слепи и глухи към всеки, който е
носител на новото, полезното, ценното. Затова сме на този хал. Нали? Изпитвам го на собствения си гръб.)
В тези твои книги разкриваш тайни за истинската свобода, за демокрацията, за сигурността, за човечността, за съпричастността към човешката болка, за всеотдайността, за радостта от живота . . .
Това са не само книги-пътеводители, но ценни УРОЦИ за
всеки читател, за българските ПОЛИТИЦИ (дай Боже някой от тях да ги прочете и да се позамисли), книги по нравственост и морал, книги за добротата, красотата, човеколюбието, за силата на хармонията, радостта и любовта в един подреден европейски град, където е открит пътя към успеха и благополучието – път, великолепно представен от теб на българския читател. А той, читателят, става по-добър, по–човечен, по-мъдър, по-слънчев, попил от светлината на този град „човек”, изпълнен с мечти и искрено желание час по-скоро тези мечти да станат действителност. (Ако е възможно!?) (Правя
изводите от себе си.)

Благодаря ти, Димо, благодаря ти за радостта, която ми достави с твоите три уникални книги. Чрез тях открих един автор с богат душевен свят, който възприема света не само с очите си, а и с душата си, с всички свои сетива и по АЛЕКОВСКИ воюва за СВОБОДАТА, за СПРАВЕДЛИВОСТТА, за един нов свят, с опазени човешки ценности.
Твоите книги са изпълнени с уважение към читателя, с обич към героите ти, с възхищение, с любов и преклонение към Париж и неговите
жители. Пишеш от сърце, с грижа и тревога за ЧОВЕКА в твоята неподредена страна, в която цари беззаконие и бедност.
Радвам се, че има будни българи като теб, достойни за уважение. Бъди винаги себе си - истински, неподправен, без маска и без грим.
Да обединим усилията си срещу злото, злобата, завистта. Да търсим път за утвърждаване на ценното, полезното, за духовното изграждане на нацията ни. Това е и моята дългогодишна мечта, станала утопия в този объркан наш живот.
Пожелавам ти от сърце нови творчески успехи! Бъди ЗДРАВ за радост на твоето семейство и на твоите читатели.
Дай, Боже, повече хора да прочетат тези книги и изпитат удоволствие от прочетеното.

С уважение: Мария БАНОВА
Управител на ИК „Банмар”

Няма коментари: