Да, пътешествието в любимия град започва…
Ето – ние сме пред магическата катедрала „Нотр Дам дьо Пари” (Notre Dame de Paris). Парва ни споменът за красивата циганка Есмералда и онзи грозен на вид, но толкова добър Квазимодо…
Ето, сега заставаме на моста „Дубл” (le Pont-au-Double) , вдясно от централния вход на катедралата, под нас минават корабчетата с възхитени и странно добри туристи, които макар и непознати, ви подвикват и махат с ръка… Вляво е „Нотр Дам дьо Пари”, отзад и отпред е Сена, която тук минава под моста, тоест под вас, вие сте застанали с лице към луната…
Няма на друго място по света подобно небе с такъв син цвят – наситено синьо, като знамето на Франция и на нашето Черно море, в съчетание с отблясъка на луната…
И нито една звезда. Това е единственото небе, където няма звезди.
Защо?
Отговорете си сами.
Всъщност няма да ви измъчвам – ще ви разкрия тайната. То е такова, защото светлината, която идва от този град е толкова силна, че обезличава светлината на звездите…
Гледате и не вярвате – „Нотр Дам дьо Пари”, зъберите на кулите… - това е нещо фантастично…
Прокапва дъжд – влизате в катедралата.
Толкова много хора… И една странна тишина, леко набраздявана от приятен шум – неповторимо съчетание между патината на времето и тръпната глъч на живота…
И в този миг изтръпвате, сякаш ток ви пронизва – звукът от органа на катедралата разлюлява всичко и всички наоколо…
И става светло, светло…
И една благост се утаява наоколо – и стотици хора от цял свят, непознати до този миг, усещат, че сякаш са едно цяло, стоплени от мисълта за силата на човека, за неговата доброта и смирение…
И пак тази светлина…
Ето, сега наблюдавате как отвътре розетката, голямата розетка над централния вход, свети – не, такава красота, такова преливане на изумителни цветове не може да се опише…
И ви огрява, за кой ли път вече, Светлината на Париж…
И изведнъж въпросът връхлита – Господи, времето е дъждовно и мрачно, а защо катедралата свети толкова силно?
Ето я тайна № 1 на Париж!
Светлината… Която струи, дори и когато времето е лошо, от емблематичните сгради на този град-мечта – „Нотр Дам дьо Пари”, Триумфалната арка, църквата „Сакрé Кьор”, старото гробище на Монмартр и „Пер Лашез”… Поспрете за миг, погледнете ги…Странно – колкото денят е по-мрачен и навъсен, толкова по-бели и примамващи са тези сгради и монументи…
И ще усетите как тази необяснима, но затова пък толкова властна светлина лека полека се вселява у вас, утаява се във всяка ваша клетка…
Но каква е нейната тайна?
И как така създателите на това чудо са го сътворили?
Дано да намерите отговорите на тези въпроси през петте дни, с които разполагате – лаская се от мисълта, че и аз бих могъл да ви помогна.
Затова – да не губим време. Да тръгваме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар