ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 5 април 2010 г.

КАБАРЕТО "МУЛЕН РУЖ" - ПАРИЖ





С този мой текст - откъс от третата ми "парижка" книга "55 тайни на Париж", поздравявам по случай Великден всички вас, приятели на ДИРЕКТНО. Дано светлината, утаена в този разказ и в думите на директора Жан-Люк Пео-Рико, с когото сме на снимката в неговия кабинет, огрее и вашите души!


СПЕКТАКЪЛЪТ „ФЕЕРИЯ” В „МУЛЕН РУЖ” – ДВА ЧАСА В НЕБИТИЕТО…

Посвещавам на г-н Жан-Люк Пео-Рико (Jean-Luc Pehau-Ricau) и на артистите на най-великото кабаре в света – „Мулен Руж”, по случай 120-годишния им юбилей!

О, това наистина е специален, ама много специален момент! Едно преживяване, което не всеки, дошъл на тази наша земя, има щастието да изпита.
Като започнете от чакането на дългата опашка, после - влизането, настаняването… - дори и в тези толкова прозаични неща ще усетите някаква омая.
Самото място – легендарния площад „Бланш” (Place Blanche) – където се намира митичната сграда на най-известното в света кабаре, ще ви се стори като в приказките. Някаква тайнственост, примесена с тръпката от усещането, че в този момент дишате, че сте имали шанса да попаднете тук, в Меката на удоволствието и радостта от живота, ви кара да притворите очи…
Вътре ще ви посрещнат 115 сервитьори, които са може би най-изисканите представители на това съсловие в света. Сигурен съм, че след като видите и 700 съда за изстудяване на великолепното, най-доброто шампанско, а и разберете, че всяка година тук се изпиват 240 000 бутилки от него, още преди да вкусите и глътка от скъпоценната течност, ще ви се замае главата…
А пък това, което ще видите и почувствате на самото представление… - то не може с думи да се опише. То просто трябва да се усети!
Спектакълът „Феерия” е така добре посрещан от зрителите, че ръководството на кабарето удължава традиционния срок за времетраене от осем години и така той ще се играе до 2010 година включително… - това всъщност е новината за вас, моите читатели, която научих тези дни от директора на „Мулен Руж” Жан-Люк Пео-Рико и неговата чаровна съветничка Мелани Моая.
В самото начало, ей така, по нашенски, искам да ви дам един съвет. Още на гардероба ще ви вземат фотоапарата, но ако вече сте си купили като мен предвидливо някое портативно диктофонче, включете го под масата в залата. Макар и не толкова качествен, записът ще ви връща отново и отново към тези божествени мигове…
Песента за „Мулен Руж” в началото на спектакъла е като че ли вълшебна – цялата зала започва да се люлее в един ритъм – ла-ла…И викове „браво”, разбира се с ударение на последната сричка, „супер” и тъй нататък…Китка от невероятни песни – феерия от звуци и танци…Костюми, сякаш от приказките, пайети, пера, красота…
- Феери, феери …(Féerie, féеrie…) - пеят красивите артисти и светът около вас се люлее…
Темпото се усилва, превръща се в някакъв вихър от феерични звуци – и вие, омаяни и омагьосани от тази неземна красота, не усещате как прошепвате:” Господи, нима е истина това? Нима някъде в този наш греховен свят може да има толкова и такава красота?”
Взривът от аплодисменти в края на песента ви отрезвява – поглеждате наоколо и виждате притихнали, излъчващи необяснима светлина лица… После започва следващата песен, заедно с поредната картина на спектакъла.
Гласовете сякаш идват от небитието и отиват също там – изтръпвате от силата и тайната на висшия талант и физическата красота на артистите – една великолепна феерия от прелестни звуци, балсам за душата, и красиви до полуда млади, тръпни тела – е, какво повече може да желае човек от този живот?
Аз съм имал шанса да посетя два пъти спектакъла, благодарение на споменатия в началото на този разказ директор на „Мулен Руж” Жан-Люк Пео-Рико, който е герой на моята книга „Париж, моят Париж…”. Втория път взех със себе си друг мой герой, но от втората ми „парижка” книга „BG емигрант в Париж”- дългогодишния емигрант Стоян Ковачев.
Този 80-годишен мъж, видял и преживял толкова превратности на съдбата, сега, в залата на прочутото кабаре, се бе превърнал в едно голямо, щастливо дете… Цялото му тяло сияеше.
По едно време почувствах как ръката му се впива в моята. Вперил очи в сцената, бай Стоян ми каза:
- Райков, цял живот ще те споменавам с добро. Ти направи за мен най-голямото нещо! Знаеш ли колко пъти съм минавал покрай кабарето и чак сега, благодарение на теб и твоя приятел французин, съм тук…
Тези думи на бай Стоян Ковачев от Варна ще помня цял живот. Ще помня и тази странна и трогателна картина – едно голямо дете, прокудено преди петдесетина години от родината си, страхуващо се да се върне и до ден днешен в своя край, разлюляно от омаята на онова, което вижда пред себе си…
Да,”Мулен Руж” – това е преди всичко усещането, че си жив…
А когато започват осемте минути на „френч канкана” – е, това вече е върхът…
Нещо, което никога до този миг не сте и предполагали, че съществува. Нещо, което вече от над сто години може да се види в света единствено на това място.
Сякаш цялата красота на небето е слязла тук, на обетованото кътче земя, наречено „Мулен Руж”…
И когато отпивате от вълшебното шампанско, когато небцето ви изтръпва от сладостта на питието, вие изведнъж усещате как един въпрос ви обезсилва:” Боже, как щях да си отида от тоя свят, ако не бях дошъл тук? Нима може човек да пропусне такива мигове?”
В този момент отново прозвучава песента за „Мулен Руж”- „ Феери, феери…”
Спектакълът привършва. Цялата зала се люлее в един ритъм, да, в един ритъм – ла-ла-ла…
Една общност, толкова разнородна – китайци, англичани, немци и, естествено, българи…- но в тези мигове толкова близка и преизпълнена с доброта и красота – ех, велико е изкуството, особено когато то е сътворено от шампионите на „Мулен Руж”…
Но не мислете, че всичко е постигнато лесно. Ето само няколко от тайните на този постоянен и огромен успех на артистите от „Мулен Руж”, споделени ми от господин Жан-Люк Пео-Рико.
Преди всичко тук се държи на взаимното уважение между хората, които работят и творят в сградата на кабарето. При най-малкия признак на интригантство провинилият се знае какво ще последва – уволнение.
В „Мулен Руж” сега танцуват момичета от 14 националности, има и от Източна Европа – от Украйна, Полша, Русия, най-много са австралийките. Основното изискване при подбора е явяващите се на конкурсите, които се провеждат в цял свят, преди всичко да са учили класически балет, да бъдат с ръст – 1,85 м за момчетата и 1,75 м за момичетата и според Пео-Рико да притежават фигури, които да карат зрителите да мечтаят…Хубаво изискване, нали?
Много важно е специфичното присъствие на танцьорите на сцената. Момиче без естествен, топъл поглед, мосю Пео-Рико така се изрази – с поглед на сърна…- не се приема. Защото целта на спектакъла е преди всичко да донесе радост на зрителя, а не да го натовари.
- Ние държим на топлата усмивка. Защото сме убедени, че усмивката на една жена е отражение на вътрешна духовна красота. А ние търсим добрите хора. Тоест тези с хубава усмивка…
Така ми каза господин Жан-Люк Пео-Рико, когато го попитах за тайната на успеха на спектакъла. И то ми бе достатъчно.
Да, изобщо не им е леко на тези 60 момичета от балетната формация „Дорис гърлс”, и 20 момчета. Тренировките им за непосветения може би са ужасни, в смисъл, че са много тежки и постоянни – да си част от знаменитата трупа изисква винаги да бъдеш във форма. Нормата за отклонение в теглото е 2 килограма, цветът на косите и прическите също са строго регламентирани. Артистът трябва да бъде и много съобразителен, да поддържа едно добро ниво на английския си език, защото иначе не може да контактува с останалите си колеги.
Следобед са репетициите, после идва ред на първото представление от 21 часа, билетът за него е 99 евро – всъщност то започва в 19 часа, когато е с вечеря и тогава билетът струва от 145 до 175 евро, като цената включва яденето и половин бутилка шампанско. Вечерното шоу започва от 23 часа, то е без вечеря, само представление – билетът струва 89 евро. Така че артистите се прибират по домовете си чак след един и половина в полунощ.
Разбира се, работата е доста трудна, но затова пък е и приятна, и много добре заплатена, многократно над минимума от 1500 евро. Всяка година договорът им се подновява, разбира се, ако и двете страни са доволни.
Освен това да си артист в „Мулен Руж” е и привилегия – момчетата и момичетата са на почит в цяла Франция. А и толкова знаменитости идват в кабарето. Нима може да се сравни с нещо мигът, когато след спектакъла към теб в гримьорната дойде звезда като Кристина Агилера, да речем, и изрази възхищението си от твоята игра? И после да седнете заедно и да изпиете чаша шампанско – тогава наистина удовлетворението е голямо… А и ти става много приятно, когато случайният в някое парижко заведение събеседник изведнъж разбере, че срещу него е артист от световноизвестното кабаре и хлъцва от възхищение.
Та нали три са най-популярните забележителности на Париж – Айфеловата кула, Лувъра и „Мулен Руж”…
”Мулен Руж” – това е олицетворението на френския шик и екзотиката на еротизма…
До ден днешен в кабарето с възхищение се говори за оня ноемврийски ден на 1981 година, когато тук е била гост английската кралица Елизабет ІІ – е, какво по-височайше признание, че това място е благословено и е връх на висшето изкуство!
Още отсега артистите тръпнат в очакване на 6 октомври 2009 година. Тогава „Мулен Руж” ще стане на 120 години!
Представяте ли си какво ще бъде в този ден? Само ще ви спомена, че на стотната годишнина тук гости са били прославеният Шарл Азнавур, Рей Чарлз, Ела Фицджералд, Джипси Кинг… Кои ли ще присъстват на юбилейната годишнина?
Е, ако имате и вие късмета точно в този ден да бъдете в кабарето, наистина няма за какво повече да говорим…
Разбира се, да бъдете в „Мулен Руж” и в обикновена вечер е нещо необикновено!
Затова въобще не се двоумете - „Мулен Руж”и вълшебството, наречено „Феерия” (Между другото, всички спектакли се назовават с думи, които започват с буквата „ф” - б.а.) с прекрасните момичета и момчета ви очаква! Насладете му се…

2 коментара:

Анонимен каза...

Страхотно! Скоро ще пътувам до там и непременно с удоволствие преди това ще прочета книгата ви!

Исках да ви попитам, дали можете да ми помогнете и да ме насочите има ли откъде да си резервирам билет, защото ме е страх, че там на място ще са свършили...

Анонимен каза...

bLAGODARIA!za bilet proverete na saita na Mulen Rug ili 4rez tur.firma.Pozdravi ot Paris!Dimo Raikov