ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

четвъртък, 29 юли 2010 г.

В НАВЕЧЕРИЕТО НА „ЗВЕРСКИЯ МАЧ” „ЛЕВСКИ”-ЦСКА ДУЧЕТО КАЗА ГОРЧИВАТА ИСТИНА

Още в началото правя уговорката – аз съм от „Левски”, заедно с бившия депутат от 38-то Народно събрание Петър Георгиев и с негови колеги от парламента през 1998 г. по моя идея създадохме Парламентарния фен-клуб на ФК „Левски”.

И втора уговорка – някой ще каже – та Димо Райков защо ни занимава с това, което е казал някакъв си запалянко със странния прякор „Дучето”? Ами защото този млад човек все пак е представител на хиляди души, защото изразява и онова, което чувстват стотици хиляди млади хора като него в България, независимо от това кой и какво мисли за тях.

Тези думи на Дучето – шефа на фен-клуба на ЦСКА, казани на пресконференция само дни преди поредния сблъсък „Левски”-ЦСКА, ме развълнуваха. Защото те идват от дъното на сърцето на един млад човек, който много добре познава и усеща онова, което мислят младите хора днес в България.

Затова ви предлагам казаното от Дучето без повече коментар. Всъщност коментарът всеки може сам за себе си да го направи. И, за съжаление, той ще е нелицеприятен.

Каква е тази бг-съдба? Да се стискаш, все да оцеляваш, все да броиш стотинките си… Докога?

А други хора, тоест алчният назначен „елит”, за който немският журналист Юрген Рот казва, че са истинските виновници за хала на българите, продължава да си живее бейския живот. Като тази, например, сегашна шефка на НОИ, която лапа държавни пари, и то от пенсионерите… Значи пенсията на „балъците” е стотина лева, а тази Митрева ли, Митрова ли получава няколко хиляди, че и консултантски, че и за неизползвани отпуски…Как така – този, който е призван и трябва да мисли и работи за благото на родителите ни, който е слуга на пенсионерите, да получава възнаграждение около 30-40 пъти повече от тях? Ситият вярва ли на гладния?

Както имаше един „вечен” депутат от Кюстендил, чието име сега никой вече не знае, който бе започнал експеримент да живее с доходите на един пенсионер един месец. Издържа само една седмица – а,това не е за мене… А за родителите ти е, нали? Ех, тарикати български,ех, измекяри…

И никой не поглежда наистина какви заплати получават хора като тази Митрева, като този кюстендилски депутат в страна, където съвсем млади хора живеят, както казва и Дучето, с толкова средства, че да отидат на мач на любимия си отбор, трябва да се лишат от хляба си за десетина дни?!? Защо има такава диференциация в доходите, такава несправедливост, такава липса на солидарност? И то в България, където знаем колко работят и тези, уж великите „специалисти”, на които от ходене по семинари по курортите и екскурзии-специализации в чужбина не им остава време да си починат и да си вземат „полагаемите им се отпуски”…

Думите на Дучето за това, че никой не работи са страшни, за това, че работят само балъците-пенсионери и родителите, а младежите гледат само от далавера да вадят пари, са вече ПРИСЪДА над едно прогнило общество!

Ами думите му за това, че положението е страшно, след като се види какви книги четат днес младите? Аз го изпитвам на собствен гръб. В смисъл, че дори за една много добре продаваема книга, която ми е коствала години непосилен труд, а и нерви и лишения, получавам толкова, колкото една фолк-певица за концерт от…два часа?!?

И още нещо в тази връзка, за книгите, де.

Тук, в Париж, разбрах и се убедих, че доста поводи за язвително отношение към нас като народ от страна на европейците дават някои от самите наши „избрани” незнайно от кого и защо „велики” творци, чиито нескопосани книжчици непрекъснато се превеждат по разни юбилейни поводи благодарение на пари на българския данъкоплатец, тоест на нас. Пълните им със скудоумия текстове наистина стават повод за присмех. Защо, например, всички се възмутиха от това, че един чешки художник е представил България като клозет? Та нали един от най-превежданите и възхвалявани автори у нас днес има роман, който „изследва” КЛОЗЕТА и в чужбина пишат рецензии за него със заглавие – книга за клозета…? Защо за едно и също нещо се нахвърлихме срещу чеха, а нашенеца възхваляваме до Бога? Но я се опитай да го кажеш това? Веднага кохортата около „великите” надава вой. И ти си свършен. И продължава така – пиши за клозета, за мухите… А за онова, което казва с болка Дучето, майната му… Това е за ония, простаците… А ние, ние сме „велики”… Ние изпълняваме това, което ни казват тези, които са ни избрали за „велики”…

Това вече май е почти краят.

Защото научи ли се един млад човек да бъде тарикат, той такъв остава за цял живот…

Защото да не вярваш в нищо, значи приживе си мъртвец.

Но ето и думите на Дучето:

„България е член на ЕС, но заплатите не са европейски. Битът не е европейски, да не говорим и за нравите. За стадионите и условията да не говорим. Но наистина българинът живее с по 400-500 лева на месец, защото няма какво да си говорим – в тази държава единствените романтици-балъци останаха пенсионерите, а младите – всички станаха тарикати. Тарикат не работи. Работи средностатистическият романтик-балък. Майка ми и баща ми са строили язовири, каскади, пътища, проходи и т.н. В момента не можем да направим една магистрала. Нямало пари. Еми, няма да има. Когато работиш, ще има. Нито заплатите са европейски, нито работа има за младите, нито можеш да ги накараш да работят. Сами виждате каква литература се продава, какво се чете. Никой не вярва в нищо. Младият човек е способен, но не му се дава възможност. Станахме 5 млн., а на книга се водим 8 млн. Ако я караме така, след 20 години ще бъдем географско понятие. Ето сега ни пречат да ходим на мач. Това за мен е дискриминация. 10 лв. са 12-13 хляба.”

А сега, тъй като аз живея в Париж, ви предоставям и още един текст. От него ще видите как пък, и то също във време на криза, се отнасят към младите си хора във Франция.

Ето го и него,”френския” текст:

„ 7,4 млн. евро ще бъдат дадени от френското Министерство на културата, за да бъде осигурен безплатен абонамент за вестници и списания на френската младеж, предаде агенция Франс прес.

Всички французи на възраст между 18 и 24 г. ще получат правото да се абонират напълно безплатно за издание по свой избор. Ако вестникът или списанието се харесат на младежа, при изтичане на абонаментната година той ще има право да се абонира за втора при голямо намаление.

Всички печатни издания, които участват в тази програма, са се ангажирали да публикуват материали от интерес за младежта, коментира говорител на френското правителство. Безплатното разпространение на вестници и списания ще повиши нивото на осведомяване и ще стимулира младите да четат повече, коментира културният министър Фредерик Митеран”.

В заключение пак ще спомена за едно свое усещане,което напоследък не ми дава мира.

Когато човек живее в град като Париж в една нормална страна като Франция, когато има възможност отдалеч да погледне на нещата, които стават в родината, вижда и усеща с кожата си какво безсмислие и безумие е да живееш в страна като нашата, какъв мазохизъм е всеки ден, всеки час да оцеляваш, да „стягаш колана”, а тези, които ти дават акъл за това, да живеят „като за световно”…И ти става тъжно, безнадеждно и болно. Ама много болно.

И се сещам за едно интервю напоследък на Божидар Димитров, който в пряк текст на въпрос на журналистката защо гърците при тази криза все пак не са взели необходимите мерки като нас,българите, да казва – ама те иначе щяха да направят революция. Ами ние, българите? За това, разбира се, г-н Димитров си замълча. И каза,че ние сме много по-добре от гърците. Като премълча обстоятелството,че как така ние, уж по-добре живеещите, получаваме с пъти по-малко от гърците, а и милиони от нас продължават да слугуват и вършат най-черната работа в Гърция… Но това май е тема за друг разговор, нали? За друг ли?

Два текста, два повода за размисъл.

Ако, разбира се, все още сме в състояние не само да псуваме и плюем помежду си по форумите,ами и да се размислим. Защото на думи сме големи, ама много големи „патриоти”, но когато трябва да се действа, май че ни няма никъде…

А иначе – до неделя. До поредния „сблъсък” между „сини” и „червени”…

Няма коментари: