ЧАЛГАТА ЗАВЛАДЯВА И ПАРИЖ

БЪЛГАРИТЕ ИСКАТ ДА ЖИВЕЯТ В ИЗМИСЛЕН СВЯТ
Живеят като скотове, а искат книги-бози и сериали-сапунени опери

При последното ми пребиваване в България,представяйки новата си книга КЕСТЕНИ ОТ ПАРИЖ, аз окончателно се убедих, че голяма част от моите съотечественици, да не кажа всичките, като че ли живеят в един друг, нереален свят. Или поне искат така да бъде.
Какво имам предвид?

Някои ми казваха – г-н Райков, много е хубава книгата Ви, ама и много тъжна. Аз искам нещо весело, нещо, което да ме разсее, да ме пренесе в друг свят…Най-ужасното бе, че така ми говореха и хора с литературни амбиции…
Какво им отговарях ли? Разбира се, тактично – нищо определено. Само се усмихвах пресилено. А иначе исках просто да им кажа – ами, идете на чалга-концерт. И се пренесете…С помощта на кючека…
Наскоро един от новобогаташите в България, на когото просто казах да дадат малко парички и на останалите, да има средна класа у нас, да има повече усмивки по улиците, в отговор така се бе изразил – българинът трябва само да бъде удрян направо по главата и …, простете, натакован…
Тоест българинът не трябва да мисли.
Като тези, които искаха „лекички” книги…

Тези хора просто нe желаеха дори полъх на граждански дебат, да не разискват, дори да не се споменават насъщните им проблеми, а да бъдат … лъгани. Тоест „натаковани”…
Да, лъгани, или както е модерно напоследък да се назовава подобно нещо – „манипулирани”. Разбира се, винаги у нас е имало една част, която, било поради неграмотност, било поради бедност, е била благодатна почва за подобни манипулации. Но сега това е почти цял един народ, хора, които иначе са интелигентни, умни, а търсят…лъжата?!?

Отдавна бях забелязал, че всъщност целта на кукловодите в България бе да се създаде едно послушно мнозинство, което да живее в един свой собствен нереален свят, а истинският му свят да бъде техен, тоест на кукловодите. Хитро измислено, нали? И ефикасно. Особено на територията, наречена „България”.
Затова и в началото бе чалгата.
След като едно поколение се чалгализира – не само музикално, но и във всяко друго отношение, е много по-лесно то да бъде манипулирано. После то бива лекичко тласнато в посока на нереалното - какво ще мисля за действителността, животът е един, аз ли ще оправя света, какво зависи от мен, да критикуват, да се борят баламите…

Колко е добре познато всичко това, нали? Особено в нашите, български условия и възприятия.
И идва забравата. Бягството от действителността.
И победата, окончателната победа на кукловодите.
Близка на моето семейство, една от най-добрите преподавателки по литература, която наскоро изпрати като мен в оня, по-добрия свят, своята майка-ангел, на представянето ми в София попиваше всяка моя дума. После в телефонен разговор със съпругата ми казала: „ Димо като писател усеща много тънко и добре и най-фините трептения в душата на българина. Ние наистина сме станали много, много лоши.Просто днес цари едно тотално опростачване. Всеки мрази другия. За каквото се сетиш – за прическа, за пари, за внуче, за …Тотална омраза между българите! Няма нормални човешки взаимоотношения, няма елементарно приятелство. Всеки мрази! И едно самозатваряне! И страх! Интриги, завист,омраза! Българинът никога не е бил такъв! Аз съм учителка, изпратила съм десетки випуски. Но сега не зная какво да кажа на днешните ми ученици.Преди поне им сочех някакъв изход, колкото и имагинерен понякога да бе той. А в момента не зная какво да им кажа. Един пълен абсурд! Пълна безизходица!”
Не зная за вас какво значат подобни думи, и то изречени от една дългогодишна елитна учителка. За мен те са ПРИСЪДА! Окончателна и безвъзвратна.
Една учителка да няма вече дори една дума-надежда за своите ученици!!!

И още един епизод – онзи ден по БНТ, която хващаме в Париж, гледам предаване за някаква изложба. Младо, красиво и умно момиче, чието име, за съжаление, не запомних, обяснява своето творение. Просто искала да покаже отношението си към днешните журналисти. И момичето казва – ако дъщеря ми стане проститутка,ще се опитам да я разбера и ще й помогна. Но ако синът ми стане, дори и за три месеца, журналист, ще го изгоня…Дори, мисля, момичето употреби още по-силна дума. И продължи – днес журналистите са най-големите манипулатори…

Цял живот съм си изкарвал хляба с журналистика. И от тези думи много ме заболя.
Много…
В този момент жена ми до мен ме подръпва – виж фейсбук.
Поглеждам – автор на име Георги Георгиев ми пише – г-н Райков, прочетох някои Ваши материали, не е хубаво един писател да бъде нихилист…
Пак поглеждам жена си, поглеждам и недовършения си материал – има ли смисъл да продължавам?
Всъщност не бях изненадан, винаги има по някой такъв „Георги”, който да се опита да те „ухапе”, лакеите и блюдолизците у нас, а и в странство, никога не са се свършвали. Обърнах внимание на този, защото в момента тъкмо пишех за такива като него. И той „дойде”.
Какво да му кажа? Да гледа бг-телевизия, там е достатъчно бодро, да слуша властниците, за тях всичко у нас е тип-топ?
Или да му кажа на Георги,че според неговите критерии тогава и народното ни творчество е нихилистично, защото в преобладаващата си част, особено пък песните от моя, странджански край, са тъжни? Хората просто са си изплаквали мъката, а къде могат да я изплачат свободно, освен на полето,под палещите лъчи на слънцето?
Или пък да му цитирам десетките положителни отзиви за моите теkстове, като този, например, в поста до неговия от Пенка, която казва, че България има нужда от хора като моя милост, които да защитават бедните и да казват истината?

Или да му цитирам прочетеното от мен от друг негов събрат в интернет. Става дума за човек на име Мартин, който ето какво пише във форума:
мартин: Еми в България, човек е принуден да живее с това, че всеки ден го крадат най безочливо. Крадат го държавни чиновници с 3000 лева заплата, съдии с 5000 лева заплата и не осъдили нито един престъпник, крадат го българските дипломати с по 16 000 лева заплата и невършещи нищо за тези, които им плащат заплатата, крадат го всеки път, когато бъде назначен некомпетентен наш човек, а специалистие бъдат натикани в миша дупка и осмяни. А най тъпото е, че на българина му кефи да го крадат и ти казва, че който е хитър, краде, който е тъп, не краде, е тва е .... Българинът е беден и живее в кочина, защото е тъп, това и не осъзнава къде му е реално интереса ...

Да, има много начини на отговор на Георги.
Няма обаче никакъв смисъл да се контактува изобщо с хора от неговия тип.
Да, част от българите не искат да знаят в каква кочинка живеят. За тях хора като мен са „нихилисти”, „родоотстъпници”,”предатели”… Уф, ама наистина сме големи майстори на подобни слова!
Тези Георги Георгиевци просто искат… ЧАЛГА!
Ура-а-а, да живее ЧАЛГАТА, г-н Георгиев! Днес и во веки веков!
А, и още нещо, което нахлува в мен и не мога да го спра – ние, българите, май съвсем скоро ще чалгаризираме и … Париж.
Защо ли мисля така? Ами, знаете ли - днес един от най-доходоносните бг-бизнеси във френската столица, това ми го казаха познати на традиционния пикник по случай 24 май край Париж онзи ден, бил организирането на чалга-концерти. Имало стълпотворение от посетители.

И знаете ли кои били най-много – ами бг-студентите в Париж?!? Цветът на нашата млада кръв…
Да дадеш 40 евро за билет за един час чалга?!? А с тези пари тук студентът може да изкара една седмица…Да не говорим, че може да купи няколко книги…
Желанието ми да пиша повече на тази тема вече наистина секва.
Колко хубаво го е казал испанският народ – „ Няма по-сляп от този, който не иска да види!”
Спирам.
Ами, това е!

Ура, победител е гражданинът, будният гражданин Георги Георгиев, тоест слугата на кукловодите. Които, между другото, са изпълнили и фейсбук, и целия ни бг-свят…
Заповядай в Париж, будителю Георгиев, ще пееш, ще играеш кючек…Щото не си нихилист. Щото ти си будител, нали? Ти си истински българин! А такива като този Райков кучета ги яли, хайде бе, ще критикуват, ще плюят, ще разправят, че по този начин били патриоти…Какви патриоти са бе, та това са НИХИЛИСТИ, РОДООТСТЪПНИЦИ… Тояга за тях, тояга и уволнение…

И забравя в този момент този Георги Георгиев, че хора като моя милост от години са приели този свой начин на живот – без заплата, без пари, скромно живеене, но честно и почтено, с мисъл за негово величество БЕДНЯКА,тоест нашия баща, нашата майка…Които забравихме,втурнати – накъде втурнати,Георгиев? Към нищото…

Затова - ура! И во веки! Да живее бодрячеството, чалгата и заблудата!
И все пак, и все пак…
Защото отнякъде ни гледа и учителката, нашата учителка… Която се чуди и мае какво да каже на учениците си…
Какво наистина?

ДИМО РАЙКОВ
Париж