Преди дни по повод на моята статия „Българите-дефектното племе на Европа…” ми писа един господин, който с плам и граждански гняв нахлу в личното ми пространство, каквото несъмнено представляват личните блогове в интернет - никой не те кара да ги четеш и ако не ти допада написаното там, просто не го прочиташ. Та „дойде” при мен този господин и, ръсейки обиди, ме призова да се извиня за горчивите си размисли.
Ето моето „извинение” - само от един случай ТРИ факта и един цитат от чужда медия. Които са достатъчно красноречиви.
Първият – при автобусната, забележете, поредна, трагедия в България само ТРИ леки коли са спрели да помогнат. Другите са подминавали.
Втори факт – веднага след трагедията телефонни измамници са започнали да тормозят близките на загиналите, а и на останалите пътници от автобуса…Хората не знаят на кой свят се намират, а мръсниците-мародери издевателстват над тях.
Трети факт – организаторите на чалга концерт в НДК не са го отменили, въпреки обявения ден за национален траур.Чалга и кючек… И смърт…
Ето и цитата от „Дойче Веле”.
"Новите мизерници в Дортмунд" - под това заглавие на уебсайта на WDR откриваме обширен материал за мизерния живот на българите в Дортмунд и проблемите, които те създават на града. Tam в момента живеят около 2000 българи, но почти всеки ден на централна гара пристигат автобуси от Пловдив, пълни с нови "пришълци". В Германия българите имат право да живеят, но не и да работят. Проституция, работа на черно, живот сред купища боклуци в полуразрушени сгради - такава е българската реалност, четем там. Но защо точно Дортмунд, пита Катрин Шлузен, авторка на статията. Нейното предположение гласи: заради предимно турското население в северната част на града, близостта до други български семейства, заселили се вече тук, и разбира се директната автобусна връзка. Повечето "български мизерници" в Дортмунд са роми - от един определен квартал на Пловдив. Авторката описва мизерията в една от къщите, населявани от български роми. В нея под наем са живели 50 човека - разбира се без договор, а стаите са пълни с боклуци, плъхове, разкъсани матраци. Радиаторите са отремонтирани и отдавна разпродадени. Навсякъде са разхвърляни детски играчки. Никое от тук пребивавалите деца обаче не е посещавало училище, пише Шлузен.”
Всъщност да продължавам ли?
Колко лесно е да си „патриот”, колко е доходоносно и престижно. А и оневиняващо твоята собствена вина, че си траеш и приемаш за нормално подобно състояние на нещата в родината си? А нима е толкова трудно да си човек, просто един нормален, земен човек? Да признаеш, че нещата в родината ти са зле и да видиш с какво и как да помогнеш. Да признаеш, че и душата на българина е оскотяла. А не да патриотарстваш, да се подиграваш на съседи, че те били зле, а ти си добре. Не да лъжеш и да заблуждаваш.
Всъщност кого заблуждаваш?
Да, себе си, разбира се.
„Защото няма по-сляп от този, който не иска да види”, нали?
ДИМО РАЙКОВ
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар