БГ-ЕМИГРАНТЪТ – НАЙ - НЕЩАСТНИЯТ ПО СВЕТА, НО И В… БЪЛГАРИЯ?

Един предизвикан отговор на тема „отцеубийство”
Или размисли за емиграцията,за езика,за пенсиите,за ракийката и салатката, за Дянков...

Преди време по повод на материал в един хубав сайт – този, в който се публикуват, според мен, разбира се, много силни материали с „мнения” за нашето българско дередже  от уж действително дадени от известни чужденци интервюта, се „запознах” задочно с един интересен и оригинално мислещ българин, живеещ в Германия – Милен Радев.

      Моето участие на неговата страница във Фейсбук в случая ме накара отново да повдигна въпроса за КОНТРОЛИРАНАТА БЕДНОСТ в България – това съвременно зло, познато само у нас.

      Ето го и него, отговора ми, с надеждата, че подобни възможности за нормални разговори в интернет не  ще секнат. Защото засега поне това все още имаме, нали…

Dimo Raikov Да, значи наистина има свестни и толерантни българи - благодаря и на Милен, и на Божидар, и на останалите за възможността да споделя някои неща, които ме притесняват. Приемам позицията Ви, Милене. Вижте, аз също от няколко години съм в чужбина и върху себе си изпитвам "любовта" на „бг-патриотите".

         Странна и болезнена "любов", нали?

Най-тъжното е, че завистта българска не знае граници, ето, дори и най-близките ми в България, не пропускат понякога да ме ухапят - ей, вие там, само си пиете кафето под Айфеловата кула! А не знаят, милите, по-точно не искат да знаят, че подобно "пиене на кафе" ти излиза от солено по-солено, че няма, поне аз мисля така, по-нещастен емигрант от българина, по-самотен... 

Да не говорим, че тук, в чужбина, си никой, че тук не важат бг-дипломи, специализации, докторати, доцентури, ах, защо някой в България не се поразрови в това блато, наречено „висше образование”… Че тук, доста често, щом кажеш, че си българин и хората се извръщат… Че тук всеки сантим,тоест стотинка, се изкарва с пот, ама с яка пот, няма тук бате, тате, „наш” човек… Затова и като по правило момините синчета уж учат тук, пък се връщат у дома, щото изпитвали носталгия, щото искали да помогнат на страната си – носталгия, трици, просто виждат ужасени, че зад граница  са ничии, че след чуждите трябва всекидневно, до смъртта, да се доказваш, че конкуренцията във всяка област е страхотна, че в чужбина оплетените роднински и кланови бг-мрежи не са за теб…

За теб са кухните, миенето на улиците, дребните тарикатлъци… 

Между другото, не Ви ли прави впечатление, Милене, колко синове, а и дъщери от бг-сой напоследък се върнаха в България? След като години наред, да, точно в онова време, когато ние деряхме гърла по митинги в търсенето, тогава с вяра, да, с вяра, на демокрацията, същите тези синчета отидоха със специализации в чужбина, и то не в коя да е чужбина, а в тази,която плюеха през целия си живот бащите им…

Но сега, когато вече всичко се укроти, когато след двадесет и повече години в България се възцари отново статуквото, когато бащите им си отдъхнаха и изпълзяха отново от дупките си, същите тези синчета се върнаха – и заеха местата на бащите си, заедно с връзките им. И  пак започнаха да ни поучават от същите, подвластни на бащите им, медии…

Е, как да стоиш, дори и ден да ти остава, в такава България – България на клана, на вечно жизнения и всепоглъщащ дори и въздуха клан, при който всичко е режисирано и при който за хора чувствителни и извън СХЕМАТА няма място...

Е, от „нашенското” човек трудно избягва и тук, в странство. Всеки ден срещам нашите, "българските тарикатлъци", само че вече прилагани на парижка почва и изгарям от срам.

Ето, вчера водя внучката на Монмартър, спираме в подножието на светия връх, гледаме с широко отворени очи и слушаме – Господи, позната до болка реч „Тука има, тука нема...”

Да, нашенци и румънци мятат зарове, играят по цялата уличка към църквата на хълма на тази позната "наша" игра...

Гледа внучката, пита ме с очи, защото чува тя  български думи. Сега е раздвоена, учудена е моята внучка Диянка, та нали аз я уча на същия език, на нашата реч „омайна, сладка”  и тя, макар и на две годинки, вече знае песента на моята майка-покойница Яна от Странджа - "Мари, Марийку, карагьозлийку".

И изведнъж – „ Тука има, тука нема…” И то в центъра на Париж?!?

Да, гледа ме детето, пита ме с очи – „Папи,  вижте, Милене, каква красива дума използват французите за нашето разкрачено „дядка”, или „морук, пенсия”, та нали ти казваше, че няма по-хубав език от българския?"

Какво да й кажа, как да й отговоря, Милене?

Ето, днес ще я водя, затова и се извинявам, че не мога да продължа "разговора", на "Шан-з-Елизе", да види новата украса, да се запознае с един от моите герои на книгата ми "BG емигрант в Париж" Ванчо Свирката, който продава едни странни свирки с мелодии на български птици. Е, то птиците са на целия свят, но аз така казвам на Диянка, щото тя знае - всичко хубаво е българско!

Но дали е така?

И защо ние сме най-нещастната страна, най-бедната, единствената може би страна в света с контролирана бедност, нещо, за което аз пиша от години и което "нашите" хора се правят, че не съществува.

     Да, Милене, чел съм повечето от посочените от вас блогове, към някои, естествено е, имам резерви, защото те като по правило заобикалят темата за КОНТРОЛИРАНАТА БЕДНОСТ, все пак аз съм вече на 57 години, доста неща съм видял и в България, а и Париж, имам, мисля, средна "ученост", та се опитвам да виждам нещата не в схемата, която ни налагат вече толкова години - черно-бяло...

В този смисъл се опитвам да оправдая, без, разбира се, да съм им адвокат, тези, които правят този сайт, те дават "наужким" думата на чужди авторитети може би защото,не сте ли го виждали това, Милене, нашите властници се стряскат, чак когато чуят истината от чужди политици. Иначе те се правят, че няма такова животно. Ако българин им каже истината, те намират начин да го оплюят, да го смачкат - било физически, било чрез маргинализиране...

Толкова са ми ясни методите на тъй наречения "елит". Та може би затова авторът на този блог е прибягнал към такъв подход.

Но и Вие виждате,че не това е важното.

Важното е, че един и същи сценарий, с едни и същи прийоми вече двадесет и две години е непробиваем и върши за създателите си чудесни резултати.

     И българинът е изправен пред ..., щях да кажа избор, но по-точно - пред липсата на избор. 

Кажете ми, Милене, кога през тези години ние, българите, сме имали възможността да избираме както е в нормалноте страни, ние просто не сме имали правото на избор. Защото "избор", значи състезание, равностойно между няколко страни, поставени на равна стартова основа.

 А при нас?

 Гласуваш за по-малкото зло...

Тоест за поредното, натрапено ти "чудо" на сценария. Убеден съм, например, че след Бойко Борисов идва ред на...Кунева, или на някой с нейните „фини параметри”, който ще бъде уж противопоставен на грубия, недодялания досегашен властник, който се изхабява… А знаем много добре какво значи и какво направи Кунева за българите? Една голяма и кръгла нула, нула и пак нула! Но шанс няма - просто всичко се измисля и ръководи от един Център вече толкова години… А Европа мълчи…

Ще кажете, ами Вие защо не се борите?

Боря се, г-н Радев, съобразно силите ми, написах няколко книги, които имат хиляди читатели, които непрекъснато ми пишат и споделят с мен болката си по България и заради които избрах да променя живота си в тази иначе немлада възраст… Да, боря се,  и то така, че вече години съм без постоянни доходи и тъй нататък, съществувам благодарение на книгите и семейството си…

Но, да си призная, вече се уморих - блъскаш се блъскаш се, все в една стена, и тя, стената, няма помръдване, няма... И най-лошото – виждаш как бг-тарикатлъците се възпроизвеждат, заразяват и съвсем младите българи – е, къде е тогава Спасението?

А и срещаш понякога, е, единици са те, но все пак ги има - ей, ти ли се намери бе, знаем те ние теб и тъй нататък, тъй нататък... Нали знаете, в България, дори и на нероденото  могат и знаят как да му измислят това "знаеме те", само защото не искаш да живееш като подлога, като слуга, като най-нещастното същество на света, като примитив...

Е, тя наистина стана моята много дълга, досаждам вече, а и трябва да тръгвам, но Вие, Милене, а и останалите, сте "виновни" за тези мои словоизлияния - какво да се прави, не винаги човек може да срещни съмишленици.

     Затова - благодаря ви, приятели, дано да не се обидите от това обръщение, но за мен това е много - да видиш, че има и други със сходно на твоето мислене, че бг-семката все още е жилава... Приятна неделя! 

И накрая - без връзка, но дали наистина без връзка, ще споделя една днешна парижка тайна - в момента тече Панаира на виното. Едно огромно пространство с хиляди винопроизводители, дават ти чашка, всеки ти налива, пийваш, е, с мярка, и усещаш как нещо топло тръгва из теб, там, към гърдите и ти става хубаво, хубаво...

Да, парижани, тоест нормалните хора на света ,имат възможност, а и умеят да се РАДВАТ НА ЖИВОТА... Защото те, за разлика от нас, отдавна са проумели, че той, животът ни, се дава един единствен път…

Нещо, което, това ме влудява, е отнето на моя народ, на нашите майки и бащи, които живи погребваме там, в далечната земя, с невероятните 50 евро пенсия и подигравки за увеличение от девет - да, цифром и словом ДЕВЕТ лева...

Сега при мен е моят татко, бившият български миньор от крайграничното с Турция градче Малко Търново Петко Димов Райков – едно голямо и любопитно дете, което разхождам из Париж заедно с внучката.

Първото нещо, което пожела той, бе да се качи на Айфеловата кула – абе, интересен старец, не може почти да върви, обаче -  „Не та не, искам Айфеловата кула, и то нейния връх…”

Качихме се. Да, на самия връх…

Под нас бе…Париж…

Татко нищо не каза. Само ме прегърна, опариха ме сълзите му, тези топли сълзи на 82-годишният българин, който за първи път бе напуснал границите на майка България…

И ме прегърна моят баща, допря чело о моето: -  Благодаря ти, синко, че ме доведе тук, за да видя… -  позапъна  се милият човек, но продължи – да видя НОРМАЛЕН свят…

Нужни ли бяха повече думи?

Да, какво правим ние, децата, за тези, които изгоряха заради нас?

И за които девет лева все не достигат, все хазната била празна. А за премии, за екскурзии в чужбина с любовниците си на „богоизбраните” стигат. О, как само стигат!

Какво е това и докога ще търпим подобно отцеубийство, което не съществува никъде на друго място в света?

Докога ще се самоунижаваме - защото "Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите".

Всъщност ние, съвременните българи, всеки тръгнал сам да се оправя и оцелява, не сме ли вече мъртъвци? Приживе... Затова няма значение дали е казал истината холандският премиер, дали гръцкият...

ИСТИНАТА Е ЗА КОНТРОЛИРАНАТА БЕДНОСТ, оттам и примитивност, и престъпност, и... Но стига толкова.

Поздрави още веднъж!

Димо Райков

Париж
 
П.П. Току-що прочетох в "Труд", че Дянков раздал на чиновниците в своето министерство около 250 000 лева премии... И се сетих как същият този Дянков говореше по телевизията,че той никога няма да дава 13 заплата...
Господи, за татко нямат девет лева, а на шефове на дирекции този наглец дал по 30 хиляди?!?
Какво става в тази България? И докога ще ни лъжат най-безочливо? Нямат ли срам тези алчни тарикати, нямат ли страх от Бога? От Бога ли... А народецът спи ли спи, ракийка,туршийка,някоя псувня и... Дий,народе,дий...

А аз продължавам да уча внучката Диянка,че по-хубава страна от България няма...