ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

БГ-ТАРИКАТЩИНАТА - НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА...

Неизпратен отговор на писмо от Фейсбук

За мен контактът със съмишлениците ми по Интернет, наред с рисковете, които крие в едно такова анонимно пространство, е нужен. Понякога обаче техниката изневерява. Така и сега. Затова си позволявам да публикувам в блога си този кратък отговор – убеден съм, че въпросите в него, макар и рехавички, си заслужават вниманието ни. Ето го и писмото.
Тъжното е, Даниела, че и в чужбина ние копираме точно тези черти, които най-много изглежда ни подхождат - особено тарикатщината. Разбира се, не искам да генерализирам, но не са никак малко бг-емигрантите, които търсят на „баницата мекото и на работата – лекото”.
Нашенецът не гледа да започне на чисто, да си плаща честно и почтено масрафа, тоест данъците, електричеството, таксата за телевизора, а все се оглежда да изкрънка нещо, все да падне келепирец... Абе, една химикалка аванта, ама аванта да е. Иначе сънят не идва…
Така ми каза един наш сънародник, който взе, че се нареди пет, броих ги, цели пет пъти, на опашка пред палатка на площада на парижкото кметство в чест на някакъв здравен форум.
Виж ги химикалките колко са хубави, пък и какво, бълха ги ухапала французите, те са богати, пълни са с химикалки, а пък аз тези ще ги занеса в България, за подарък, да видят какво значи аванта в Париж…
Гледах го аз този наш българин, и си мислех, че той, дори и милионер да стане, винаги ще си носи в себе си БЕДНОСТТА, оная бедност, от която няма спасение. Няма…
Имало е моменти, когато съм оставал потресен от нашенската изобретателност по отношение на дребните тарикатлъци, които тук са с десетки. Същевременно обаче, ако им попаднеш на такива нашенци в ръчичките, майката ще ти разкатаят.
И знаеш ли кое е най-лошото? Че внасяме нашенското, дори и в градове като Париж. Че нашият дребен тарикатлък процъфтява и тук, в нормалните страни, хваща „зараза”…
А след това ние се сърдим, че не ни обичат, че ни смятат за дефектна нация.
И в това отношение, признавам си, все още изпитвам шок.
Никога и не съм предполагал в България, че в чужбина не само че не знаят почти нищо за нас, но и почти всички ни смятат за аборигени. Ние сме възпитавани у нас, че сме най-великите, най..., а всъщност мнението на хората, право или не, е съвсем друго. Ами то май си е истина - справка изборите в Перник, нали ти си перничанка. И само там ли? Хайде, стига толкова - все пак е празник. Празник ли?
Поздрави!
Аз съм убеден, че трябва честно да се разрови тази тема - за отрицателното в характера на българина, тогава може на нещо да се надяваме.
Но това е почти невъзможно в България.
Слугите веднага ще скочат - у, предател, родоотстъпник! Колко нашенско е всичко това, Даниела, за съжаление. Като гледам как французите критикуват, как се саморазголват, как търсят решение, а ние...
Ние си живеем в своя измислен свят и нищо друго не ни интересува. При последното ми идване в България отново останах изумен от усетеното и видяното – иначе интелигентни хора, но си живеят в свой измислен свят, в който им е удобно и уютно. И най-страшното – вярват си… Играят си на писатели, на артисти, на певци… Обаче в домашни условия, без дори и да им пука, че тяхната „продукция” е на светлинни години от нормалната, от тази на останалите страни от света…
- Айде бе, ти на мене ще ми кажеш, че като не харесваш, връщай се пак там, кво правиш тука… - това ти казват и смятат разговора за приключен.
И отново се „загръщат” в пелената на удобната дреха – айде бе, франсета, ще ми се правят на супер, знаеме ги ние тях…
И нещата си продължават, от тук наградка някаква, от там – специализацийка, от трето място – командировчица… Дребно, сиво, но удобно, нали? Какви са там тези мисли за европейска култура, за конкуренция, за състезание…
Колко е удобно у нас да бъдеш творец – поклон, превиване, никаква критика в творбите, измислени сюжети, по възможност пълни с цинизми и интелектуални ребуси… И в замяна идва „назначението” – да, ти си назначен от елита за писател, певец, актьор… Ура-а-а!
Ние просто сме най-великите... Да, най-великите…

1 коментар:

BLACKJ каза...

Здравейте г-н Райков,прочетох написаното от Вас/не искам да си кривя душата/ със смесени чувства и на омраза и на ужас и на съжаление,защото в тези няколко реда и потресен осъзнах,че Вие не описвате нищо друго освен всепризнатата ни бай Ганьовщина...аз бих казал само едно - срамно е това,което правим,все едно живеем още в "онези времена".
Аз донякъде съм казал почти същото:
http://www.facebook.com/vlado.angelov.52/notes
/ако проявявате интерес :)/