Отворено писмо до Илиана Раева и нейните момичета
Г-жо Раева,
Пише Ви един български писател, живеещ в Париж.
За мен бе удоволствие да наблюдавам играта на Вашите момичета. Изпитах чувство на гордост, това позабравено усещане, когато коментаторите по френската телевизия, все асове в този спорт, на няколко пъти сипеха суперлативи по отношение на възпитаничките Ви –...изящество, изумителна сигурност, непрекъснато търсене на новото…
Те не пропуснаха да споменат, че българските гимнастички винаги са били в челото на този спорт, че техните изпълнения се отличават с прецизност и чистота на отделните елементи от съчетанията им…
И за мен тези думи на иначе скъпите на похвали чужди специалисти бяха като благ мехлем за изстраданата ми емигрантска душа. Тук името на България се споменава толкова рядко, и то като по правило все по негативен повод…
Затова – поздрави и благодарности!
Пиша Ви този текст преди борбата за медалите, прочитайки Вашите малко горчиви размисли във Фейсбук.
Мисля, че всъщност те, медалите, последвани, естествено, от тлъстите премии / Тук за справка – Франция дава премия за спечелен олимпийски медал 50 хиляди евро. А как е в България…/ не са най-същностното в една олимпиада, която преди всичко е игра, арена на радостта и въображението, на силата на духа и на…сърцето…
Усещам в думите Ви мъка – но нима е толкова важно дали ще спечелите медал?
Дали с Вас и момичетата ще се снима Бойко Борисов, на когото Вие така възпитано и така дълго благодарите…
Олимпиадата не е само за политиците, за техния пиар, това, пак повтарям, е преди всичко игра, радост от живота.
Знаете ли какво каза един превъзходен коментатор по френската телевизия?
- И не забравяйте, драги зрители, че олимпиадата е преди всичко ЗАБАВЛЕНИЕ…
Да, така изящно се изрази мосю Жерар и французите изобщо не коментираха множеството грешки на съдиите, ощетили и техни състезатели.
Вие, г-жо Раева, всъщност сте направили най-важното – създали сте момичета, българчета, с въображение и чувствителност, с усет към красивото в играта и, надявам се, в живота. В този иначе толкова постен и тежък, преминаващ все в неистова борба за оцеляване, за нас, българите, живот…
Накарали сте ги да повярват, че и те, макар и родени в една малка и ползваща се с, меко казано, недобра репутация страна, „прославила се” преди всичко като територия на мизерия и престъпност / За което, разбира се, вина има преди всичко нелепото представяне пред света на страната ни от политиците, които мислят, че могат да излъжат западняка като му рисуват розови картини за действителността у нас, а не казват истинското състояние на нещата в България/ могат да предизвикат възхищение у обикновено резервираните към нас западняци, да ги накарат може би мъничко да се замислят – защо е такава съдбата на този иначе красив и способен народ…Съдба на най-бедни, на най-корумпирани, на най-нещастни в Европа…
И това е най-важното! И затова – горещо Ви поздравявам!
Поздрави и на Вашия съпруг, Наско Сираков - личи си, че момичетата Ви, може би по интуиция, са взели всичко хубаво от Вас, но и от Наско – един от най-големите български футболисти, чиято непримиримост и склонност към риск, наследени от неговия баща-шампион Петко Сираков, един исполин в спорта, с когото имах честта да се познавам и да си бъбрим понякога в писателското кафене едно време на „Ангел Кънчев”-№ 5, е пословична.
Още веднъж – здраве и кураж!
И медали, разбира се, но преди всичко медали от сърцето!
Защото, както казва великият Екзюпери в „Малкия принц”, най-четената френска книга в света - „ Няма нищо по–ценно на този свят от онова, което е родено от сърцето!”
А играта на Вашите момичета е тъкмо такава – родена от сърцето – от онова изстрадано, премаляло от тъга и копнеж по красивото и нормалното в този свят българско сърце…
Повярвайте, г-жо Раева, на думите на един български писател, който тези дни, благодарение на Вашите момичета, изпита едно от редките усещания за нас, българите, на този свят – усещането за радост и гордост от родната кръв. Завинаги ще останат у мен погледите на моите познати французи след изпълненията на момичета Ви – погледи, учудени и същевременно откриващи нещо ново, нещо специално, нещо хубаво…А,когато эфранцузин каже за нещо, че е "специално" - о, това значи,че го е трогнало в сърцето...
И това всъщност бе за мен най-големият, най-ценният медал! Медалът, роден от сърцето!
Всичко друго, г-жо Раева, е от лукавого…
Поздрави! Успех!
Димо Райков
Париж
12 август 2012 г.
3 коментара:
Благодаря и аз за това писмо което много ме разчуства... наистина е хубаво (за съжаление толкова рядко)тук в Франция да се спомене България с нещо позитивно което да напълни сърцето ни с благодарност и гордост...
С уважение
Малката дъщеря на хореографа на тези прекрасни момичета
Г-н Райков,
Побързах да споделя собствените си усещания в коментар към отговора на Илияна Раева на Вашето писмо. Сега съм малко засрамена, защото се оказва, че е щяло да е по-разумно да бях прочела Вашето писмо по-напред. Благодаря Ви, че сте написали това, което много българи мислят, вярват и коментират и тук в България. За пореден път спортът обединява българите. Желая Ви здраве и още много радост с български постижения. Сигурна съм, че има още с какво да Ви зарадваме.
С уважение,
Теодора Ангелова
Blagodaria,mili momi4eta!Mislia,4e se polu4i hubav dialog s g-ga Raeva -tia,a i vie go zaslugavate!
S pozdrav:Dimo Raikov
Публикуване на коментар