ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

вторник, 13 ноември 2012 г.

СРАМ ЕМИГРАНТСКИ ИЛИ ЖИВОТ НА КОЛЕНЕ...

.




Потърсих информация за тази прословута среща в Брюксел.

И ето - виждам почти пълна зала на Европейския парламент - неколцина натруфени бабички, няколко дечица на последния ред, свещеник в едър план, на първите редове зърнах и този вездесъщ Томалевски с няколкото имена...И куп бг-журналисти...Чиято задача, естествено, е да отразят подобаващо поредното "велик...о..." събитие...

Най-много обаче бяха съвсем младите хора - емигранти или "пълнеж"от синчетата и щерките на тлъсти заплатки в европарламента като сътрудници и тем подобни...

И се сетих извиднъж за бившия директор на училище, Асен от Благоевградско...

От десетина години този вече 70-годишен мъж е емигрант в Париж. Живее на палатка в гората на Венсен.

Редовно купува моите книги, дори от година е преплатил последния ми роман, който аз все не намирам време да му го занеса...

Асен е приятен мъж, вечно жизнен - на какво отгоре?

Той дава и последните си пари за книги, за интернет.

Но той не е поканен на тази сбирка!

Ама, моля ви се, как ще е поканен? Та той няма постоянен адрес...Сигурно така ще кажат засегнатите. И ще са прави. Прави ли?

Веднъж Асен ми каза - виждаш, хич не ми е леко тук, знаеш това, Райков, ти поне си народен човек, но никога не бих се върнал обратно. Защото тук поне не им виждам доволните физиономии, охранените бузи, не чувам лъжите им... Тук никой не ме кара да казвам на бялото черно и обратно...

Да, сетих се за Асен, гледайки тези негови, а и мои "колеги"-емигранти, седнали доволно на скъпите "европейски" столове...

И ме хвана срам.

И ми стана тъжно. Ама много, много тъжно...

Какво е това усещане у българина?

Да те изгонят най-безцеремонно, а ти да падаш на колене пред тях, същите, които са те изгонили...

Да им бъдеш "изтривалка" и оправдание за тяхната поредна екзотична екскурзия с народни пари...

А и ти самият да харчиш от оскъдните парици на майка си, която, ненужна и забравена, там, някъде в България, умира с 50 евро пенсия...

А ти бистриш вселенските проблеми, комитети, световни съвети ще правиш... Ведно с хора, които на ден вземат по две хиляди и нагоре лева...

Българския народ умира, кръвта му вече е изтекла, а ти...

Не, наистина положението е безнадеждно. Защото в главите ни български дребният тарикатлък и страстта към келепиреца никога не ще да изчезнат. Ако ще и в пустинята да сме емигранти...

Станах и тръгнах. Взех едно парче от баница, която пак жена ми бе направила - всъщност нашият досег до родината, който никой не може да ни го отнеме, и се запътих към гората на Венсен.

Там, към палатката-колиба на Асен... Дано да е там, дано...

А на ония там, загладените, издокараните - майната им...

Нима е леко и тяхното - цял живот да живееш на колене...



Димо Райков

Париж

Няма коментари: