ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

петък, 28 декември 2012 г.

ЗА ПАРИЖКИЯ ДЪЖД, ЗА ЕДИН РАЗКАЗ, ЗА ЕДНА СЪЛЗА И ЗА... НАШАТА ОРИСИЯ


ОЩЕ ЕДИН ТЕКСТ, ПРЕДИЗВИКАН ОТ ПОСТ ВЪВ ФЕЙСБУК ОТ НЕПОЗНАТАТА ДО ТОЗИ МОМЕНТ ЗА МЕН СВЕТЛА КАЦАРОВА



Светла, как да ти кажа - аз никога не хвърлям, дори и във фейсбук, думи напразно. В смисъл, че при мен всичко е промислено, така е и в прозата ми.

Битието ми е такова, че вече имам достатъчно самочувствие - нещо, на което също ...ме научи Париж. Когато усетиш, че си постигнал нещо, не бъди скромен. А нас как ни възпитаваха, особено моето поколение - все по-тихи от тревицата... Казвам го това, защото не ме познаваш добре и може да те подразни моето понякога самочувствие.

Аз съм в литературата от доста, ама наистина вече доста години, бил съм в обкръжението на такива големи писатели - и наши, и чужди. Само ще кажа, че за влизане в Съюза на писателите едно време, в който така и не ме допуснаха "влъхвите", мои "гаранти", тоест поръчители, бяха не кой да е, а Радой Ралин, Ефрем Каранфилов, Йордан Вълчев, Борис Христов...

А пък сега имам щастието да общувам с колоси в световната литература, които може да видиш на моята страница или по блоговете ми... Отделно много съм видял, преживял, много съм чел... Едно време ние се изчитахме помежду си от кора до кора, а сега... Бил съм литературен кръстник на много от сегашните творци, пускал съм им първите неща, зная възможностите им, подкрепял съм ги...

Затова сега, виждайки състоянието на литературата ни, съотнасяйки го към онова, великото днешно състояние на световната литература, виждам и усещам, о,как усещам, че сме не на светлинни години, а на...

И ми е непонятна и смешна тази наша позиция да се "завиваме" в лоното на кочинката ни, да не се съизмерваме със света, а само помежду си чрез котерийни битки, нагласени конкурси, организирани медийни изяви...

Такова нещо в големия нормален свят няма, тук има конкуренция, но тук на всеки се дава шанс...

Е, колко много още можем да говорим. Специално за този мой разказ "Помен за мама", който казваш, че те е разплакал...- да, има емоция в него, в моите неща винаги има емоция, винаги има изстрадан момент, но има и доста други неща...

Има и вик, има и проплак за онова, което вече сме изгубили като българи, има размисъл за ония, които ни излъгаха и откраднаха живота ни, има, мисля,цялата тази наша орис през този преход...

Е, някак си е неудобно да казвам аз какво има, но защо пък не. И най-важното - когато пиша, няма схема, няма предварително търсене на даден ефект, просто тръгвам от най-дълбокото и се оставям на интуицията си... А и вече имам достатъчно опит като писател, бил съм и редактор на толкова книги...

И най-важното - тук, в Париж, аз докоснах с цялото си тяло и душа истинската свобода...Каквото и да значи това... Мисля,че ме разбираш,нали?

Не ме интересува дали даден мой текст ще се хареса на силните на деня, аз не завися от тях, аз съм свободен човек...А знаеш ли колко е хубаво да си свободен творец в това днешно време на тотална несвобода..

Разбира се, след като си платил, а и продължаваш да плащаш за това...

Мен ме интересува със своя текст да трогна читателя, да разлюлея съвестта му, ако е останала такава...

И това ми стига.

Всъщност това, да предизвикаш сълза у днешния читател, според Умберто Еко, това лично ми го е казал, е най-ценната награда за писателя. По това се разбира дали един творец е истински.

Ще ми е приятно да прочетеш моите книги, поне част от тях - романите и разказите ми, както и "парижките" книги, където има много светлина, но също и много болка...

Надявам се, дано да не се лъжа, че съм открил в твое лице един добър литературен приятел.

От сърце - топли празници на теб и на близките около теб хора...

Днес в Париж е обичайното време - дъждовно, на ситни капчици...Тоест мрачничко...

Да, дъжд...Но парижки...

Когато Катя Паскалева е била накрая на лечение тук и са излезли навън, останалите са я предупредили - има дъжд...Тя се усмихнала и казала - да, има дъжд, но парижки... И разперила тежко-болната красива жена ръце, и политнала...

Да, в дъжда, в парижкия дъжд...

Е, сега като гледам, аз съм написал почти цяло интервю...

Благодаря ти, че ме предизвика за това!



п.п.

СВЕТЛА, ЧАК СЕГА ЗАБЕЛЯЗАХ, ЧЕ ПИША НА "ТИ". А С ТЕБ ИЗОБЩО НЕ СЕ ПОЗНАВАМЕ...ЗНАЧИ... ДА,ЗНАЧИ... ВСЪЩНОСТ ИМА ЛИ НЕЩО ПО-ХУБАВО ОТ ПОДОБНА "ГРЕШКА" НА ПРОТОКОЛА. ДА, ЖИВОТЪТ НАИСТИНА НЕ ТЪРПИ ПРОТОКОЛ...

Няма коментари: