ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

събота, 8 февруари 2014 г.

ГОСПОДИ, КАКВО ИМА ОЩЕ ДА СТАВА В БЪЛГАРИЯ?



Понеже съм си българин, тоест и аз имам страст към мазохизма, понякога пускам и в Париж бг-телевизия.
Ето, гледам новини, централна емисия – шефът на БСП е на трибуната, лицето му е така устремено, ха, още миг и ще влезе в моето …
И той казва – обещавам, че ще направя всичко възможно, после помълча миг-два и изстреля залпово – земята ще преровя, за да постигнем успех на изборите!
Гръм да бе паднал, така не би ме разтърсил.
Какво значи това?
И то казано не в някоя друга страна, а в България, най-бедната, с най-нещастните хора… И то не от някой измекярин, а от социалиста над социалистите в цяла Европа…
Значи какво – цел номер едно за шефа на БСП и на европейските социалисти, на партията уж на бедните и онеправданите, не е нещо друго, а победата на всяка цена на някакви си измислени избори. Избори на меренето на българския тарикатлък и липсата на каквато и да е солидарност и човечност…
Абе, човеко, данните са чудовищни – няма по-беден народ от твоя, официално вече е признато, че близо милион българи живеят днес с по-малко от 90 лева на месец, тоест 45 евро, представяте ли си – 45 евро, при най-ниска надница, например, във Франция към 70 евро, а ти от трибуната на своята партия казваш – земята ще преровя… За някакви си мижави избори. На които си мерите онова, егото, с оня, другия, и той „защитник” на народа…
Господи, какво ли ни чака още?
Кой ще се смили над този зомбиран и разлюлян, шашардисан и изгубил дума и дъх от мизерия народец, чиято голяма част всъщност представлява множество от хора с уста-дупки, тоест без каквито и да е зъби в тях… Зъби, строшени от това вечно нашенско „стискане” в очакване на онова несрещано никъде другаде чакане на „утрето”-то. Онова „утре”, което никога не идва и надали някога ще дойде по тези географски ширини…
Всъщност защо ли пак простенвам – ето, още отсега виждам как редицата от хора с уста-дупки върви – унило, едва-едва, но върви – натам, към поредната избирателна урна… Където пак, за кой ли вече път, ще се възпроизведе статуквото… И после пак ще започне … псуването под мустак… Ех, ама какви майстори сме на това пусто псуване…
Да, няма наистина такова чудо, няма – внимание, земята се преравя…

Димо Райков

Няма коментари: