ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 29 февруари 2016 г.

ФРЕНСКИЯТ ПОСЛАНИК ЗА БЪЛГАРИЯ: "ВСЕ ЕДНО СЕ НАМИРАМ В АФГАНИСТАН..."


Препубликувам този текст от в. "Сега" на посланика на Франция. Вижте как изглеждаме в очите на нормалните хора... Коментар не е нужен, нали?
Само една забележка - това, за което разказва посланикът, се е случило през ...2009 г. Сега сме, момент, да, сега сме 2016 година...Значи...Да, значи...
Питам се само едно - ами, ако господин посланикът се бе натъкнал на сцена като тази отпреди няколко дни на околовръстното шосе на София, да, същата сцена, за която съм писал по-долу, или пък на онази сцена във Враца, там, където едно момче бе пребито, пък после бе изкарано от следствените власти, че е починало, защото е било болно, какво ли щеше тогава да си помисли...Да, щастлив е господин посланикът, че толкова рано си тръгна от България...
Димо Райков
МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО
Олигархия по български
От блога на бившия френски посланик Етиен дьо Понсен, 21 Октомври 2009 г.
Бих искал да споделя впечатлението си от една сцена, на която присъствах снощи, която е част от българското всекидневие. След участието ми в едно телевизионно предаване, излизайки пеш от един голям софийски хотел (този, който прилича на кула), попаднах лице в лице с пристигащ впечатляващ кортеж.
Пред входа се появиха четири луксозни лимузини германска марка. Най-внушителната, твърде вероятно здраво блиндирана, бе непосредствено следвана от джип, снабден с много антени. Заинтригуван, ми обясниха, че те служат за смущение на вълните за избягване на взривяване на бомба от разстояние. Всички тези коли бяха с особени номера. От тях най-напред слязоха яки юначаги с късо подстригани коси, с ясно видими слушалки и ръце зад саката, после слязоха красиви и пъргави млади жени на високи токчета, дължината на полите им явно не беше първата им грижа.
Накрая с телефон на ухото и с отпусната походка слезе охраняваният човек. Не го познавах. Цялата тази компания влезе в хотела, като бодигардовете заеха позицията на стрелци в хола, както се казваше по време на моята военна служба. Държа да уточня, че не ставаше в никакъв случай въпрос за официален кортеж или охрана.
За един миг помислих, че се намирам в иракска, афганистанска или ливанска обстановка. Къде другаде можеш да се страхуваш да бъдеш убит насред улицата или от бомби с дистанционно управление? Но не! Бях в България, страна членка на ЕС от две години. А кортежи като този се срещат редовно в София или другаде.

Няма коментари: