ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 23 май 2016 г.

НАЙ-ЦЕННАТА НАГРАДА - емигрантско пред 24 май

емигрантско
ПРЕД 24 МАЙ...ПРАЗНИКА НА БУКВАТА И ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО...

Гледам, чета... Държавата пак дава ордени, медали... Държавата се грижи за своите верни чеда.
А аз, глупакът, пиша за нередностите, меко казано, в същата тази държава... С огромната болка по нарушената хармония в родината и с надеждата, че все пак някой ще прогледне...
И лапам дръвцето... Яко и вече десетки години...
Ония също лапат. Ама наградки, ама преводи с народни пари, ама специализации... Но и това не им стига. Че и сега ордени, медали, дрънкулки... Заслужена награда за ...мълчанието им. За това, че дума, буква не са казали за КОНТРОЛИРАНАТА МИЗЕРИЯ, която вече десетилетия души моя народ, за геноцида над възрастните, болните, бедните... За тоталното опростачване и превръщането ни в страната на биячите...
Да, мълчат "великите"...
И се къпят в народното и държавно "признание"
Да, кой за каквото учил.
Кой за каквото си постлал..
Един преди малко ме нарече "нихилист". Защото изразих негодуванието си от зверския побой над баскитариста на Енрике Иглесиас в центъра на София, побой, който световните агенции препредадоха с потрес.
Да, прав е този млад журналист. Прави са и уж приятелите тук, които мълчат. Които иначе все ми пишат на лични - браво, Райков, продължавай да се бориш...
А сега посрещат с фанфари наградените с тенекета...
Клети Димо, клети Райков...
Да, ние, емигрантите, нямаме право на нищо.Нито на награди, нито на признание от родината ни. Защото ние сме "предатели", "родоотстъпници"...
И ние трябва да бъдем наказани, низвергнати, да бъдем подложени на народното презрение...
Защото ние решихме да тръгнем подир порива на сърцето си, подир сетния си порив към Свобода и Достойнство.
Защото решихме да направим своя последен опит за летене към един по-добър свят, където да се борим за трохата хляб почтено, по нормален начин, сами и чрез нажежаване на мозъка до червено, а не чрез далавери и унижаващия човека кланов принцип - аз на тебе, ти на мене. Днес на тебе наградка, утре ти ми я връщаш, днес аз на тебе тенеке медал, утре аз ти го връщам...
Да, ние, емигрантите, днес нямаме право вече и на глас, нямаме право и да пишем, да дишаме дори...
И все пак, и все пак...
Има нещо, което никой не може да спре, нещо, което никой не може да ни отнеме - признанието на читателя. Което нито може да се купи, нито да се изкомандва. Което идва от сърцето. И което всъщност е най-ценната награда.
--------
Ето само част от последните писма до мен:

Христо Димитров
Dimo Raikov Прекланям се пред хора като Вас,които ме карат на 51 г да се просълзявам!
Emilia Genova Прочетох я и съм Ви много благодарна за прекрасното четиво!Върнах се в
спомените, изживях радостта да бъда отново в прекрасния Париж! Благодаря, г-н Райков!
Ana Velichkova
· Благодаря ти за приятелството във Фейсбук, Димчо. То е особено ценно за мене. Поздравявам те за успехите ти в писателското поприще, за прекрасните ти книги, в които си отразил постиженията на смелия си и свободолюбив дух. Бъди здрав и бодър! Пожелавам ти нови върхове в борбата на честното слово с алчния и безчовечен материализъм на съвременния свят.
Мaria Pavlova ·
Моите книги! Започвам ги, и съм абсолютно сигурна, че Г-н Райков е прав!!!!!
Даже съм уверена в истинността на историята, която той е написал! Защото аз съм в тази истинска история!!! Пожелавам приятно четене на истината!!!
Aneliq Komitova Димо,толкоз е хубава,че я чета с таквОз удоволствие...не мога да го опиша
Ще летииии и още как и ще ни бъдеш гид
Пиши,имаш нас верните ти читАтел❤️
· 14 май в 10:15
Mariana Arsheva Димо, ти си велик автор, също като мен си признал достойнствата на световната столица Париж! Този град няма равен на себе си в сферата на модата и като културна дестинация! Ние ще качим интервюто с по-едър шрифт! Поздрави и на чудесното ти семейство!
15 май в 18:15
Филипина Фархат
À Dimo Raikov mai 17 à 8h34 PM
С уважение за написаната книга Париж-радостта от живота.Всичко се крие в детайлите-Вие сте уловил това. Смьтно желаех да посетя Франция, сега вече мечтая да видя Париж. Благодаря за всичко ськровено, споделено с нас.Няма по-голямо щастие от това да обичаш.Вие го можете ,значи сте жив. Поздрави.
Продължавайте да пишете,да говорите, да разказвате ! Това е терапия ,надежда ,магия ! Бъдете благословен Вие и всички около Вас ! Ние имаме приятел ,който ни дава приятелството на света ! С нетърпение чакаме новости ! Париж вече не е град,а дом на един от нас!
Бъдете здрав и попътен вятър!
-------
Да, да спирам. Да не прекалявам, а и да не предизвиквам и без друго непрекъснатата нашенска завист.
Е, кой и как може да накара тези хора от различни възрасти,познати и непознати, да седнат и напишат такива прочувствени думи? Освен, разбира се, хубавата книга и изстраданата истина...
Да, това е моята награда - да каже непознат за теб човек - "моите книги"...За онова, което е родило и изстрадало сърцето ти...
Да каже - "Ние имаме приятел ,който ни дава приятелството на света!"
51-годишен да ти пише, че го ...просълзяваш...
Това са думи от сърцето и за сърцето...Думи без цена...
Ами,това е, нали?
Другото е за "медалистите"...
Димо Райков

Няма коментари: