ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

събота, 29 май 2010 г.

Прав ли е Иван Бедров за провала на Миро?

ДЪРЖАВНИТЕ ПАРИ? КУЧЕТА ГИ ЯЛИ!

Всъщност чрез този материал на Иван Бедров в неговия блог за участта на Миро в Евровизия,както и чрез последвалите коментари,според мен, бяха “напипани” някои от основните проблеми на прословутия български преход. Затова и си позволявам в моя блог да публикувам отново своя коментар с някои допълнения.
Една от основните причини за днешното ни дередже е наглед хаотичното,но иначе много точно изтичане на националния капитал към определени среди,знаем всички кои и чии са. Затова е и това пилеене на средства - по учреждения,министерства,агенции,мисии в чужбина,посолства.Знаете ли,че ние имаме повече посолства от някои от най-развитите в света страни,знаете ли,че нашите автопаркове там са едни от най-луксозните,докато сума ти чужди министри се движат с…велосипеди.На това се казва - “на гол тумбак чифте пищови!”Затова и много чужденци не могат да се начудят - вие сте най-бедната държава, а вашите дипломати са с най-много екстри!
Това е основното - няма никакъв контрол над държавните средства,тоест парите на народа!Няма никакъв контрол на тяхното неправилно преразпределение! Сега сме се вторачили в европарите,но отново май пропускаме нашите,български пари. Не искам да си спомням какво правеха с тях от прословутата тройна коалиция...Що нещо изтече тогава!!!
Ще се намери ли един журналист да провери командировките на властта през този никога несвършващ наш преход,да види колко са разточителни те,особено в чужбина,колко са неефективни.Има ли някой,който поне да напише колко е похарчила, например, тройната коалиция само за разговори по мобилните телефони?Ако някой публикува списък на пътешествията на нашите избраници за последните години,сигурен съм,на мнозина косите ще настръхнат. Но това винаги е тема табу.Хайде бе,голяма работа, нека и те да поживеят хората. Е,да поживеят,ама стига вече на нашия гръб,бе, стига с тези разхищения!
Елате да видите как идват,не,направо се изсипват в Париж, на тумби,на тумби,гледат набързичко да направят някаква си срещичка,само и само да отчетат повод за безплатната си разходка в този иначе наистина чуден град.
Ето, сега се сещам,че вчера четох как уволнената вече бивша шефка на Агенцията за българите в чужбина плаче,че били много малки заплатите в агенцията.А не каза,че само преди месец бе в Париж,раздавала там някакви медали,срещнала се с този- онзи,а ние,българите в Париж,тоест културните дейци,нали така ни наричаха едно време, изобщо не разбрахме за това.Въпреки че има културен център,въпреки че работят толкова чиновници със задачата да информират и ...сплотяват българската емиграция в Париж.Нито разгласа,нито съобщение,да отидем,да се срещнем,да си кажем проблемите.Но госпожата си е “свършила” работата,защо й е гюрултия,защо й са неудобни въпроси,нищо,че може би чрез тях щеше да научи доста неща за живота на бг-емигранта в Париж. А сега,вече уволнена,казва,че агенцията работела много добре,но не ЗНАЕЛА КАКВО ДА РАБОТИ!? Е, това вече наистина ме уби! Те работели, ама не знаели какво!?Защото нямало стратегия!?И знаете ли къде го е казала -да, в Прага,мисля,във всеки случай не в София. Те,нашите богоизбрани,много обичат да се изказват по въпроси от жизнено значение за нацията като по правило все от чужбина. Там, в странство,езикът им,понадебелял от хапване и пийване на аванта, май че по-лесно се превърта. А като се върнат - мълчат като слънчясали. И си траят, и навеждат глава - един живот на колене. До следващата командировка,разбира се.А после - нямало стратегия! Ами кой да я направи тази стратегия бе,г-жо Манджукова? Нали вие бяхте шефът,нали Вие обикаляхте света? Че като не зависи от Вас, като виждате,че работите нахалост,защо не хвърлихте сама оставка,ами чакахте да Ви уволнят?
Ето още един въпрос,който се подценява от журналистите. Командировките са най-доходното перо и най-”чистото” в платата на чиновника. Тук няма проверки, няма заяждания. Но всичко тръгва от главата. Преди време една депутатка,мисля,че беше Капон,издигна глас срещу това на депутатите да се дават десетки хиляди лева за собствен превоз, без да се отчитат дори с документ с печат от съответния град. Просто - на юнашко доверие, попълваш един лист в кои градове си бил,каква марка ти е колата и от счетоводството ти изчисляват, че си бил похарчил толкова и толкова пари за бензин. И ти ги дават накуп. Срещу никакъв друг документ. И повечето депутати си изкарват по този начин по още една,че някои и две заплати. Спомням си как преди години се бе разшумял подобен случай с "нашата" Масларова, която по този начин бе обиколила няколко пъти екватора и бе напълнила джоба си само за година с двадесет бона. То и сега това е голяма пара, а пък този случай бе преди десетина години...Обаче никаква реакция! Никаква!
А така ли е в нормалните страни? Всяко евро там се гледа под лупа. Във Франция,например,има един сатиричен вестник - "Канар аншине",чиито журналисти дебнат всеки опит за аванта на властниците и мигом реагират. И щом само ти напишат името в този вестник, политикът веднага, без да започне да се обяснява като нашите, си подава оставката. Спомням си как преди години един министър със седем деца напусна,защото в този вестник го бяха споменали с това, че се бил настанил със семейството си в жилище,което надвишавало с два-три квадрата нормата за жилище на семейство с толкова членове като неговото?! А у нас??? У нас има вече квартал на бедните богати в Приморско! А и колко още квартали, че и цели градове,май че и държавата вече е на бедните богати. Те ще си я носят, както изглежда, в гроба. Само че там вече идва плоблемът - защото Господ на всички ни е отредил само по два метра. Къде ли ще го сложат те,богоизбраните, това несметно тяхно имане?
Колко е прав големият лекар,професор Младен Григоров,който казва, че най-голямото зло за България днес е некъдърното на всички нива чиновничество! Но кой ли го слуша?
Аз съм наблюдавал още преди години как за месец висши чиновници са си докарвали по десетки хиляди,и то в евро,от тези командировки-екскурзии в чужбина. Отгоре на това честичко,да не кажа и почти винаги, с тях са били и любовници,пардон секретарки,и цял антураж,че някои и с шофьори със служебните си коли,не можели те,богоизбраните,да пътуват със самолет, страх ги тресял. И народът плаща,народът търпи,народът..., абе,майната му на народа!Важното е,че един път се живее, а на държавна софра е най-сладко,ох,как е сладко...А примитивите блъскат ли,блъскат…И слушат по цял ден и нощ,че не могат да бъдат увеличени мизерните им пенсии с пет на сто,тоест пет лева,защото хазната била празна.
Коя хазна,г-н Бедров?
Защо за едни тя е без дъно,а за други е със сто хиляди дупки? Моята майка Яна,Бог да я прости,която цял живот работи честно и почтено на държавата си отиде преди няколко месеца с ... петдесет евро пенсия!!!А във Франция на клошарите, тоест тези, които са избрали този начин на живот,освен безплатното здравеопазване,храна,подслон и разните там други социални придобивки, им дават и по още 450 евро на месец...
Когато раздавахме на помена с жена ми донесените от Париж малки неща за хапване, жениците,дошли да почетат мама,в неизменните си изцяло черни дрехи,вече поизбелели от носене и от слънцето,почти уплашено и кротичко ме помолиха - Димчо,може ли да ги занесем в къщи, ние сега толкова много ядохме, нека да имаме и за утре...Задавих се от болка, но и от яд, че тези почтени и достолепни наши майки бяха, а и продължават да бъдат принуждавани да изживяват последните си години от живота,притиснати все от мисълта за насъщния - на себе си,а и на семействата си.И,разбира се, няма виновен. Не може и да има. Защото трябва ОНИЯ,богоизбраните,да продължават да лапат,лапат,лапат...
Ето го и другият основен въпрос,който аз усещам във Вашия текст,г-н Бедров - липсата на солидарност в това наше подобие на гражданско общество. Абе, на мене да ми е добре, а другия кучета го яли.
Онзи ден гледам два магазина в Париж - единият е МОНОПРИ,за по-богатите,другият - ЕД,за хората с по-малки доходи. Във втория бяха докарали чудни пъпеши,големи,хубави, почти без пари. Бях с приятел-французин. Викам му,айде да си купим. Той ме изгледа стреснат - как така ще купя,та това е за хора с ниски доходи,забележете,той не каза,както би казал някой богаташ у нас - за мизерници.Той щадеше самочувствието на бедния. И продължи - аз не искам да вземам хляба на тези хора,ако и аз изпадна някога в тяхното положение,защото всичко става на този свят,тогава може и да взема,но сега не. Имам сега добра работа,добра заплата,затова и пазарувам от МОНОПРИ.
Е,г-н Бедров,колцина българи го умеем това?Аванта,аванта и пак аванта. Живот на аванта. Хубаво заглавие за книга,нали?Щом някой заговори за основния проблем на българина - мизерията, и веднага ония,богоизбраните, го посрещат - айде стига с тоя популизъм! И я употребяват тази дума, без да знаят значението й,мислейки, че с нейното произнасяне те вече са разрешили въпроса и са успокоили съвестта си. Всъщност те имат ли съвест?
Да,нас не ни интересуват такива въпроси, на нас ни дай да плачем за Миро.Между другото в Париж почти нищо не съм чул или прочел за техния представител в тази Евровизия. Просто стойностните нации не си измислят фалшиви поводи за демонстрация на своето самочувствие.
Да, тъжна работа, но “българска”… Аз пък току-що прочетох,че според изследване над 1,2 милиона българи били под прага на бедността,който пък бил 13 пъти по-нисък от останалите европейски страни.И едната цифра, и другата,убеден съм, са доста занижени. Но и такава тази новина не трогва никого. Обаче Миро с татуировките ги трогва. И създават групи в интернет,и плачат,и си скубят косите…Въобще безнадеждна ситуация, просто ние,българите, сме повредени хора. А все плачем,че друг някой,обикновено върл външен враг, е замислил срещу нас пъклен план да ни унищожи. А ние сами се унищожаваме. Със завистта си към познатия,забележете,познатия,а не непознатия,завист,която достига степените на злоба, с вечното си търпение и мърморене,но под мустак, на мезенце и ракийка, с простотията си,която също няма аналог поне в Европа. И отгоре на всичко - ние сме най-велики, ние сме най-красиви, ние сме…Онзи ден един французин ме пита - вярно ли е,че вашите курорти нямали канализация,вярно ли е,че било мръсотия във вашите ресторанти, че заради това имало стотици хиляди сега болни от хепатит в България…Пита ме човекът,какво да му кажа, аз зная,че французинът току-така не тръгва някъде да почива,той обмисля дълго своето решение,търси информация. Та какво можех да му кажа? Може би да започна да му разказвам за Миро, за това как младите българи плачат за него? Как въобще българите плачат, а и се подиграват и на съседите-гърци,че били в криза,въпреки че тя,нашата си българска криза, от десетилетия си е не за плачене,ами за скубене на коси?И че милиони българи слугуват на същите тези “бедни” гърци, и че търпят да биват унижавани,мачкани, без дума да продумат? Или за чалгата? Да му кажа, че аз като писател за една книга, която много добре се продава и която съм я писал години наред, не мога да получа дори и пет пъти по-малко от хонорара,който получава,да речем някаква си певица, Преслава ли се казваше, Камелия ли,тук вече мога да сбъркам, за концерт от два часа в чужбина.Това, за хонорара де, го разбрах със сигурност, защото бях свидетел наскоро на едно място как дискутираха,че трябва да се покани в голям европейски град на концерт пред нашенци-емигранти тъкмо тази чалгаджийка, защото тя все пак взимала по-малко от останалите “светила” на чалгата, това уникално нашенско чудо.Няколко хилядарки евро за два часа …,хайде да не казвам какво!?
Та,г-н Бедров,наистина тъжна работа е тази с Миро. Ама много,много тъжна, нали?
Ами това е.

2 коментара:

Анонимен каза...

Браво, бате Димо! Не съм се и съмнявал, че разбираш прекрасно какво се случва в България, въпреки че голяма част от времето живееш в Париж. А колко си прав за държавните разходи... Имах шанса /или малшанса/ да работя към парламента в продължение на повече от година. И знаеш ли - след първите три месеца почнах да се чудя какво правя там... Ама трябваше да дойде при мен големия Човек Горан Банков /лека му пръст!/ и да ми каже: чудя ти се, Емо, какво правиш тук... Умен си, имаш си хляба в ръцете, защо узаконяваш нередни неща с твоя подпис? Принципа на законосъобразност се спазва, но не и принципа на целесъобразност!... На другия ден си подадох предизвестието за напускане! И много се надявам да имам шанса само веднъж да направя разходната част на републиканския бюджет! Може спокойно да се съкрати поне с 25%, и то не като намаляваме незаети щатни бройки, а като пестим реални пари на данъкоплатците! Като пестим излишните разходи, а не като спъваме малоумно стопанския живот, задържайки плащания за вече свършена работа! Поздрави! Емил Димов

Анонимен каза...

Емо,приятно ми е да "разговарям" с теб,макар и виртуално. Тези неща,които вълнуват и теб, и мен съм ги описал доста подробно в почти всичките си книги още отпреди десетки години, но особено в "парижките" ми книги съм акцентирал върху тези на пръв поглед елеменарни неща. Нещата всъщност са прости и ясни,разбира се,ако искат да бъдат забелязани от който трябва. Во дали господата искат да ги забележат? Е,отговорът е от ясен по-ясен!
Ти си бил в парламента една година, а пък аз доста повече от теб.Много неща и аз видях и усетих, но като че ли най-осезаемото бе,че това място на пъпа на София е като че ли прокълнато, зомбирано е някак си. И тези,които са вътре стават също зомбита. Разбира се,има и читави хора, но като по правило те си траят, защото знаят,че ха,да направят и крачка встрани и сбогом привилегии,сбогом лапане. Не ти ли прави впечатление,че почти всички от предишните мандати вече са изчезнали от хоризонта. Не искам да споменавам имена, но спомни си само колцина от червените, от царските,от сините,пембяните и тъй нататък цветове,които като депутати бяха на гребена на вълната,пъчеха се наляво и надясно, сега ги няма никакви,потънаха вдън гори телилейски.
Да, Емо,съвсем малко е нужно. Просто да бъдем мъничко човеци, да знаем всеки миг къде ще отидем и да не ламтим толкова. Во ако това го знаем, то тогава сигурно няма да сме българи,а? Дано да не съм прав,Емо,дано. Знаеш ли как искам да не съм прав!
С поздрав от Париж: Димо Райков