Едно време имаше една такава песен, която ние, децата, обичахме много – преструванко,преструванко…Започнехме ли да я пеем на някое наше другарче, значи свършено е с него. В смисъл, че това беше нещо като клеймо, като наказание детско. И с него, това наше другарче,вече ние избягвахме да си играем и тъй нататък, тоест го изолирахме. Защото то беше показало с действията си, че на него НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗЧИТА. Ние бяхме водени от народната мъдрост, повтаряна ни често от нашите дядовци и баби, че „ Който веднъж те е предал, той ще го направи и втори път. Затова бягай далече от него.”
Ето това днес е най-биещото на очи в България, щом се заговори за журналисти, за социолози, политолози и прочее.
Хора, които славят с баданарката си този, който е на власт и в момента, когато я загуби, му забиват ножа и започват да славят… да, познахте, новия властник.И пак със същия патос, със същия плам, дори и със същите думи и жестове. Тъжна работа, нали?
И срамна.
Но не това е най-тъжното. Не това е и най-срамното.
А това, че той, новият властник, понесъл на плещите си поредните надежди на народа си, ах,този наш народ, заради който толкова хора се борят за доверието му, тоест вота му, действа все по един и същи начин. Щях да напиша, дебилски, но може би не е точната дума. Та този нов властник пак, като глупава риба, се хваща отново на кукичката на тези ръсящи захаросано думи-балсам – слава, слава, слава…И ги приема, назначава ги, дава им хубави тлъсти служби, храни ги…. Докато не му бият и на него шута. Разбира се, не без помощта на тези негови, а иначе „щатни” славословци, които преди това са забили шута на… неговия предшественик и враг.
И като падне от власт поредният шеф, тогава пак се започва – ама как така? Ама защо? Ама виновна ни е информационната политика, не успяхме да кажем, да обясним на народа онова, което направихме за него…
И пак изпускат най-важното – да, онези,”щатните” славословци. Които вече са се ориентирали към новия властник. Те хвърлят за пореден път кукичките и знаят,ах,как знаят, че поредният балък ще се хване на тях. Защото просто той няма друг изход. Защото просто такъв е СЦЕНАРИЯТ!!!
Но кои са тези „щатни” славословци?
Да споменавам ли имена? Има ли нужда? Пуснете телевизора, радиото, разтворете вестниците…. Да, те са там, отново напористи, отново с ония техни отривисти жестове, с онова – той, тоест днешният властник е човек от народа, той е велик, той е незаменим…
Господи, колко блудкаво. Блудкаво,блудкаво, та чак нагарча. Но БЪЛГАРСКО. И повтарящо се. Докато свят светува, казва народната мъдрост. А ние малко я редактираме – докато простотията българска е жива… А тя май че ще е жива во веки веков! Ох….
А рецептата е толкова проста – народът го е казал: „ Със стари к… нов бардак не става!” Ама кой ти слуша народната мъдрост, важното е за теб пак да говори и развива теории той, преструванкото, „щатният” славословец наш любим и незаменим. Който дърдори, напевно и сресано, нищо не казва, върти, овъргаля думите, закръгля ги, но той е назначеният, той е оторизираният славословец, него канят медиите, него интервюират …
Всъщност къде ли остана оная наша песничка – преструванко,преструванко…
Забравихме я,. както между впрочем забравихме и тези, които са ни раждали и отглеждали…Просто ги оставихме с 50 евро пенсийки да чезнат и догарят самотни и никому ненужни… Защото ние бързаме, ние пак препираме да пуснем телевизора, да разтворим вестника – да, физиономията на оня, да, същия бе, виж само как хубаво му стои папионката или разкопчаната небрежно риза, виж как говори, виж как ръкомаха – нашият премиер е най-добър, той е най-велик….
И уж знаем, че всичко е фалшиво, но пак гледаме и слушаме с наслада.
Какво е това? Мазохизъм ли?
Но хайде да не си разваляме рахатлъка. Нека погледаме, нека послушаме…Онова, което гледаме и слушаме вече двадесет години. И май ще гледаме и слушаме още няколко пъти по толкова, разбира се, следващите поколения…Ех,съдбо българска…
Да, преструванко, преструванко…
Няма коментари:
Публикуване на коментар