ДАЙ ДА МРАЗИМ РОМИТЕ!

" Дискриминацията срещу ромите не е кой знае колко по-силна, отколкото например тази към румънците. В действителност много италианци не правят разлика. "

Това е цитат от статия на италиански журналист тези дни. Цитирам този пасаж, защото казаното тук важи и за отношението на западняците към нас,българите. Всичко това го изпитвам вече върху себе си. Аз, българският писател, живеещ в Париж, от известно време усещам и с кожата си как само при споменаване на „Аз съм българин” човекът отсреща се сепва и бърза да се отдалечи.
Защо пиша това?
Нямам вече вярата, че нещо може да се промени в моята страна.
И това е за мен страшно и безнадеждно. Не че съм вярвал кой знае колко преди време, но все се надявах, че тези сценаристи на прехода у нас най-после ще се сепнат и ще престанат с мръсотиите и глупостите си, с които толкова години тровят обикновения човек. Все се надявах, исках най-после да се възцари мъничко справедливост в смачканата ми родина. Исках, макар и да не очаквах кой знае какво. Но просто сърцето ми бе премръзнало през тези всички години от купищата лъжи, далавери и бодряшки медии, та понечих и аз да помечтая, да си представя, да поискам от Господа мъничко радост, мъничко радост от живота за този наш измъчен и толкова търпелив народ. Уви! Нещата май си вървят по старому със съвсем леки изключения. Главното обаче е същото или почти същото.Просто ония продължават да дърпат конците необезпокоявани.
И ето че на дневен ред изникна проблемът с ромите,тоест циганите, както ние си ги знаем. И този проблем за пореден път взриви нашето общество. И за пореден път реакциите на българите са едни и същи, както от памтивека. Хайде да ги мразим! Без да се досещат,че осъждайки ромите, те всъщност осъждат себе си. Че дамгосвайки тях, те дамгосват себе си. Че ако тези същите българи отидат сега в чужбина, то те ще бъдат посрещнати по същия начин както сънародниците им-роми. И тогава ще усетят,ах,как само ще усетят, какво значи ДИСКРИМИНАЦИЯ.
Не, не искам да ставам адвокат на ромите.
Аз,например, го предвиждах този проблем във Франция още преди време. Просто виждах как с всеки ден нараства не само броят, но и агресивността на ромите в Париж, особено на румънските. Просто е нелепо да виждаш сред цялата тази красота на Айфеловата кула, „Шан-з-Елизе”, Триумфалната арка, „Нотр Дам” и тъй нататък как рояци роми, мръсни и нахални, просят по най-дивашки начин, как сред чудесните паркове никнат като гъби след дъжд мръсни палатки, които се превръщат след ден-два в истинска клоака, как капаците на шахтите, нещо нечувано до този миг тук, биват крадени, как рояци мургави деца бъркат в кофите за боклук, как десетки мъже и жени чакат пред супермаркетите и се нахвърлят като подивели върху хвърлените току-що в кофите продукти с изтекъл срок, които миг преди това са обилно полети с…белина?!?
Кой нормален човек ще търпи подобно нещо да става пред очите му, пред децата му?
Но проблемът е другаде. Проблемът е преди всичко в МИЗЕРИЯТА!
Тази МИЗЕРИЯ, за която властта в България си прави оглушки вече толкова години. А и нещо повече – тези дни се тиражира новината, че ние,българите,най-бедните в Европа, сме щели да подпомагаме бедните страни в света…Че има ли по-бедни от нас?Кажете ми как може да се живее с 50 евро на месец?
Разбира се,специално при ромите, има и други причини.
Обикновено ние, българите, изтъкваме,че те не обичат да работят, че крадат, че са чергари, че не се застояват на едно място…И това също е вярно.
Но е вярно и това, че ромите нарочно биват държани в подобно положение, за да бъдат отново на линия за следващите избори. А, не е ли вярно това? Не е ли вярно, че гладният и неграмотният много по-лесно се манипулира. Много по-лесно и много, много по-евтино. Колко му е – едно-две кебапчета,евтино,прокиснало вино или най-ентина бира… И, разбира се,тлъста пачка с банкноти за тартора им… Важното е отново ние да бъдем на власт, да поотложим, да поскрием следите на предишните си обири…
Но на мен думата ми е тук за друго – за този същия българин, който сега се люти и псува ромите. Че той не усеща ли, че това, което сега става с тях всъщност е неговият шанс! Да, шанс…
Защото има вероятност най-после една премълчавана и крита доста умело и цинично истина за състоянието на живота у нас най-после да стане достояние на европейците.
Аз съм може би първият български писател и журналист, който още преди години повдигнах въпросите и за сираците у нас , и за МИЗЕРИЯТА, и за нечовешкото отношение към пенсионерите и болните. Получих като по неписано правило само неглижиране, после подмятания, заплахи… И това също бе едно от нещата,които ме накараха да емигрирам. Но това е тема на друг разговор. На друг ли?
Мисълта ми е,че разтрисайки Европа с истината за живота си, ромите обръщат внимание на европейците и към нас,българите.
Ще бъде страшно, ако това наистина не стане. Защото повече не може да се продължава. Защото мизерията властва навсякъде в България, освен, разбира се,сред алчния и оял се елит.
Значи какво излиза – шансът на българина, на този, който псува ромите, е в …самите роми!?! Парадоксално, но факт.
А другото е толкова познато – разделяй, за да владееш. Тоест мрази, за да продължаваш да живееш и ти като скот!
Ура-а-а, изходът е намерен! Дай да мразим ромите, да мразим, да мразим… Докато намразим и себе си. Което вече ще бъде краят. Защото човек ли е този, който не обича себе си?
Но може би вече е късно.
Онзи ден се завърнах от десетневно пребиваване в родината – видях толкова много хора,които мразят…да,мразят себе си…
Това е нещо уникално и го няма никъде в света – да мразиш търпеливо-мазохистично, страстно и безнадеждно…себе си!?!