Не е много приятна тази тема. Но пък насъщна. Все пак сме хора,нали?
Ето какво прочетох онзи ден:
„ 60%, или всеки втори български ученик признава, че за нищо на света не би използвал училищната тоалетна по предназначение. Това показва изследване на асоциация „Национална мрежа за децата”, което беше представено навръх световния ден на тоалетните. Според данните всяко второ българско училище има проблем с хигиената в помещенията с нужниците. „Повечето ученици се оплакват, че в училищните тоалетни няма топла вода, сапун и тоалетна хартия. Родителите са категорични, че тоалетните имат нужда от цялостен ремонт”, посочиха от асоциацията. Експертите посочват, че липсата на хигиена в училищата води до риск за здравето на децата.”
И още нещо от това съобщение – стотици училищни тоалетни били извън сградата на школата.
Е, какво е това? След като децата,тоест подрастващите, нашите потомци,започват житейския си път при такива условия, какво да очакваме – те да станат истински европейци ли?
Как ще ставаме нормални хора – с разградени, миризливи нужници, с парчета разрязана вестникарска хартия, с полепнало по нея печатарско мастило…
Къде са тези „патриоти”, които ни „подуха” главите с виковете си – не е нужно да ни приемат в Европа, каква Европа, ние винаги сме били в Европа!
Винаги ли?
И не е нужно ли?
Добре, че все пак ни приеха. За да видим колко далече, ама нямате си представа колко далече сме ние от… нормалната Европа.
Спомнете си как скочиха нашите „патриоти” срещу оня художник от Чехия, който ни бе изобразил като тоалетна. Какво плюене бе, какво лаене. А то се оказа, че човекът изобщо не е бил толкова критичен. Защото неговата тоалетна беше новичка, чистичка.
Ами ако бе отишъл той в някое наше училище?
Да,братя българи, ние сме най-великите, ние сме най-талантливите, най-големите пичове, най-красивите…
Вятър и мъгла. След като няма как нормално да се изпишкаш, за каква велика и то хиляда и коя годишна нация говорим?
Ето, сега си спомням и за друго подобно изследване, само че за ползването на баня.
Оказа се,че огромна част от народа ни, особено в селата, вай не познават това чудо на чудесата…
Да не говорим за ходенето на зъболекар. Обърнете се и вижте как около вас хората вървят с уста-дупки… Къде ти пари за зъби?
Да, давай на простия народ разни патриотарски залъгалки, пращай го в девета глуха, да се перчи, да се удря на гол тумбак… А през това време нашите хора, сценаристите на прехода, алчни и ненаситни за още и още лапане, продължават любимото си занятие – крадене, крадене и пак крадене.
Докато не дойде и за тях Часът. Оня час, от който няма за никого отърване. Дори и за всесилните сценаристи на прословутия бг-преход… Които между другото се оказаха най-големите късметлии – защото почти без да се бръкнат, само с едни кухи лозунги и евтини манипулации на народа си успяват да го „направляват” вече толкова десетилетия.
Е, какво да се прави, няма друг народ като българския, който макар и затънал до шия в тиня и мизерия, да е готов веднага да скочи, щом само го подръчкат – велик е нашият войник,велик,велик…
Да, затова „ония,петлите, ония,швабите,ония…” ще живеят нормално, като бели хора, а ние, „великите, древните, истинските богатири” ще оцеляваме като скотове – мърморейки в оглозганите миришещи на пот кръчми, псувайки през уста-зъби пред черно-белите телевизори и пишкайки клекнали в … колибките-тоалетни на двора…
Ами, това е,велики мой народе. Това е. Боли, ама е истина. Боли ли всъщност?
1 коментар:
Имам един такъв спомен от училищната ми тоалетна - веднъж един байчо понечи с тояга да отпуши едно задръстено клекало на горния етаж. Понатиснал човека повечко и тръбата на импровизираното съоръжение, която гордо висеше от тавана, се откъснала, а съдържанието й се изсипало на долния етаж, в намиращата се точно отдолу тоалетна, върху Лъчо - съученик от съседната паралелка. Момчето бе облято от главата до петите...
Две години по-късно с баща ми емигрирахме. Пътувахме с полския фиат, в него спяхме и ядяхме, но за други нужди спирахме по пътя в обществени тоалетни. Влизам аз в първата си френска тоалетна на една магистрала, свършвам работа и тръгвам да си измия ръцете. Отдалеч обаче забелязвам, че на чешмичките няма кранчета, а иначе и вода не тече... Хайде сега, български номера! Вярата ми в Западното щастие обаче ме накара да проверя какво става - приближих се, протегнах ръка и... водата рукна! Кранчето било с фотоклетка! Гледай ги ти, какви кранчета си имали! И не само тоалетните им - тоалетни, водата им - вода, а и кранчетата им модерни, екосъобразни, и никой не ги чупи! А в моя роден Перник по същото време имаше режим на водата и хората си миришеха... био-натурално.
Публикуване на коментар