ЕМИГРАНТ СЪДИ „ДЪРЖАВАТА”

ЗАЩО СЕ СЪДЯ С ПАРНОТО

Размисли за геноцида български, за дефектния ген и за още нещо…

Няма да се разпростирам в обяснения за взаимоотношенията си с госпожа Парно. Няма да рева и плача, че вече десет години нямам парно, техник, на когото платих?!, откачи радиаторите ми. Представяте ли си – в двадесет и първи век един писател, всъщност то няма значение, един човек, се лишава от онова, за което се е трудил цял живот. Няма да пиша за огромната болка – и физическа, имам здравни проблеми, за които е лудост да живееш без топло, но и вътрешна – съседи те гледат накриво, мутри ти тропат на вратата, обаждат ти се да те заплашват по телефона, вратата и коридора ти се облепват с призовки, стопират ти сметки…

И успоредно с това – продължават да те крадат, да ти надписват сметките, да плащаш за парно повече от съседите, които имат малки деца и работещи радиатори?!? Какво става? Полудял ли е този българин? Пиша молби, представяте ли си – аз, мачканият, лъганият, да пиша прошения, да се моля, да обяснявам на ония, наглите и циничните, че нямам парно, че отдавна съм го изключил, че нямам басейн в къщи, за да ми пишат тонове топла вода на месец… А, така ли, хилят се ония, щом е така, щом мърмориш, щом си недоволен, няма пощада. Никакво намаляване на сметките, плащай, иначе СЪД!

Много съм пътувал, много неща съм видял през живота си, много мъка съм изпитал, но пораженията, отношението на служителите на Топлофикация и Техем са нещо, което, убеден съм, го няма никъде на друго място в нашия днешен свят. А вероятно и в миналия, а и в отвъдния… Такова безсилие никога по друг повод не съм изпитвал – седят, хилят ти се, наричат те „длъжник”, „крадец”, вместо обяснение измислят всевъзможни начини да те унизят, да те смачкат…

Всъщност няма да е преувеличено, ако кажа, че едно от най-важните неща, което натежа при трудния ми избор да емигрирам на тази моя възраст бе именно това отношение на Топлофикация.

Как така ще те лъжат най-безочливо, най-нагло, как така ще ти пращат сметки, които те самите не могат да обяснят защо и как са изчислени, как така ще ти се подиграват най-цинично и ти няма да имаш право дори да попиташ?
Как така, когато ти вече не можеш да дишаш и решиш да спасиш живота си, понечваш да се откажеш от топлото, неговите чиновници те закрепостяват. Не, не можеш да се откажеш. Или по-точно – откажи се, но пак ще плащаш. И то повече от съседите, които ползват парно?! И какво излиза – ти изобщо не ползваш парно, не живееш в това жилище, но трябва да плащаш като поп, и то повече от ползващите?!? Е, къде го има това явление?

Абсурдистан?! Един омагьосан идиотски кръг, от който няма отърване. Заради чиито притеснения идва инфарктът, инсултът – води ли някой статистика колко хора са си отишли заради госпожа Парното? Ще я осъди ли някой тази госпожа за причинени телесни и морални злини?

А в същото време шефовете на Топлофикация, да ви споменавам ли имената им, уф, втриса ме, дори само и от това на прословутия Вальо Топлото, живеят като крезове – джакузита, манекенки, милиони, сметки в Австрия…

Да, няма по-търпелив, какво всъщност да крием, няма по-т…, ох, хич не искам да го кажа, но ми е на устата, народ от нашия.

Когато разправям „парната” си одисея на мои приятели французи, те не могат да проумеят как така човек може насила в днешния двадесет и първи век да бъде задължаван да ползва нещо, което не желае?

Къде тук е държавата, къде тук е съдът, питат французите. И правилно питат, но, те, милите, не знаят, те не могат да си представят какво значи да живееш в … България. Където и държавата, и съдът помагат на …крадеца?!? И то „законно”…

Дори и ония от тези мои приятели французи, които усещат моята болка, ме гледат учудено и невярващо – че как така стотици хиляди души са мъчени и лъгани, тормозени от едни мафиоти и мошеници? Как така вие стоите и не скачате! Ако това стане във Франция, те начаса ще бъдат обесени по дърветата… Ние тук вземаме минимална заплата и пенсия от над хиляда евро и пак всеки месец сме на улицата с лозунги „Долу мизерията”, а вас ви тъпчат и си траете…

Гледам французите, мълча и да, трая си, а сърцето ме боли, боли…
Как да им кажа, че генът ни, семето ни май е дефектно, че ако един се опита да протестира, веднага неколцина съседи ще скочат – мани го тоя тарикат, не иска да си плаща парното, ние да не сме луди… А в действителност тези същите съседи или съграждани търсят начини те да откраднат, те да подкупят, те да платят по-малко – всеки се спасява поединично. А това ценно „качество” от българската психика много добре го знаят тези от Парното, а и от другите крадливи монополи и много добре го прилагат и използват – насъсквай българина срещу съседа и им гледай сеира на тези плебеи. Защото българинът повече от всичко обича познатият му да се валя в тиня…

Та какво можех тогава да кажа аз на моите приятели-французи?
Нищо, разбира се.
Нищо не им казах и когато те ме попитаха – ама как така толкова години може има такъв позорен факт у вас? Какво правят политиците? Защо ги избирате, а и как ги избирате, след като те не могат да решат дори един такъв елементарен казус? Та какво му има на едно парно? Да дойдат във Франция, да вземат принципа на действие на нашата топлофикация и край на проблема! Да, ама „нашите” не искат, те дори не си правят труда, след като не си платил месец-два, да ти изключат сами парното. Защо? Ами защото на тях им са нужни „длъжници”, тоест хора, които да живеят в стрес и мизерия. Да, такива хора са нужни на тях, парнаджиите, но и на политиците – мисли ли уплашеният и смачканият за свобода или справедливост?

Питат ме французите, разпитват. Аз пак мълча – как да им кажа, че самите политици чрез ЗАКОН узаконяват този циничен и нагъл грабеж, че всички партии мълчат като по правило, дума не отронват за тази язва? Че дори един депутат, и то европейски, Уручев ли, Куручев ли, предлага и затвор за онеправданите, за малтретираните?!? Той, избраният от народа, щял да вкарва народа в затвора?!? Вместо той да обясни на Европа какъв геноцид се провежда у нас…Ех,бюрократи-чиновници, с огромни заплати в евро, със секретарки-манекенки и с толкова злъч и омраза към собствения си народ?!? Който обаче като овен пак гласува за подобни недоразумения…

Как да им обясня на французите, че думичките СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ е непозната за тези географски ширини, че тук трябва само да се търпи, да навеждаш врат…Та има ли друг народ с такава „мъдрост”- „Прекслонена главица сабя не я сече”…

Е, има и проблясъци. Те всъщност ми и дадоха надеждата. Например стореното от Емил Измирлиев, един честен български писател, който години наред е водел битка с Топлофикация и накрая я победил.

Надежда ми дават и хора като проф. Милан Миланов от „Пирогов” и актьора Георги Мамалев, които на въпрос, зададен им журналистката Лиляна Филипова от в. „24 часа” относно 20 февруари, деня на социалната справедливост, Боже, и такъв ден има в Европа, отговарят по следния начин.

Ето какво казва проф. Миланов:
- Ограничено е да смятаме, че социалната справедливост е само грижата за бедни, болни, пенсионери и деца. Трябва да се мисли за справедливост в рамките на цялото общество. Но какво можем да очакваме в една държава, в която човек всяка сутрин се събужда виновен. Виновен, че не си е изчистил винетката, че не си е платил поскъпналия ток, че не се е преборил с километричната опашка за смяна на личните документи, че не си е запалил фаровете. Когато сутрин се събуждаш виновен, очевидно нещата не са наред. Измишльотините на старците от ООН, от Европейския съюз изобщо не вървят у нас. Каква социална справедливост има в България? Тя е тотално потъпкана. И то най-драстично от народните избраници, от държавата и нейните институции. Оттам идва и абсолютната безнаказаност. А срещу това нормалният човек реагира. Затова нека превърнем деня на справедливостта в ден на гнева.

А ето и думите на актьора Георги Мамалев:
- За каква социална справедливост може да говорим в България? Хората на културата, учителите са изтикани в ъгъла. Големи български артисти тънат в мизерия, а цял живот са се раздавали на сцената. Скандални са случаите с работниците, неполучавали месеци наред заплата. Ако това се случи в Гърция, ще подпалят фабриката, всички ще излязат на площада. Никой няма да допусне това. Къде са профсъюзите?! Тренчев се прави ту на Фидел Кастро, ту на Че Гевара. Ходи с лула и си мисли, че от това позата му ще стане по-героична. Само че ние нямаме нужда от това. Къде е другият синдикат - КНСБ? Чудя се как изобщо може да се живее в такава държава, да се работи без пари. Всеки мачка народа, както си иска. Вече 20 г. се извършва тотален геноцид. Всичко поскъпва - токът, водата, парното, хлябът. И на кого да разчитаме да ни защити - на няколко ояли се синдикалисти?! Може би престъпниците в България имат основание да празнуват социалната справедливост - съдебната система е справедлива към тях. През сълзи се смях на един политик, който наскоро сподели публично прозрението си, че в мигове на трудност трябва да отваряме тефтерчето на Левски. А на лицето му бе изписано: "Краде ми се!" За 20 г. създадохме най-ужасната държава, която не зачита своите граждани. Горд е този, който е успял да открадне. А още Сократ е казал, че една държава загива, ако не се отнася добре към добрия гражданин и не наказва лошия.

Да, от казаното по-горе личи, че все още има свестни хора в България.
Затова, макар и да не отговорих на моите френски приятели, извиках последната си капка кураж и не клекнах, макар че вече съм емигрант де факто и де юре, макар че роднини и приятели ми казваха – това е глупост, не виждаш ли, че мафията е превзела България, че този назначен елит си играе игрите необезпокояван от никого, че кучетата си лаят, а керванът си върви…
Имаше и „благодетели”, които тихичко просъскваха след мен – хайде бе, ще се опълчва на парното, че той може да си го позволи, щото е в чужбина, а те там всички са богати…Богати ли? Ех, българино, защо все гледаш в паницата на другия? Без да знаеш, че емигрантите български живеят от трудно по-трудно в оная наистина богата и подредена Европа, че няма човек, който да е дошъл в чужбина от хубаво, че в странство всеки сантим се изкарва с много, много пот и все сами, със собствените си ръце, а не с далавери и прекарване на ближния като в България. Че вече да си емигрант-българин, особено сега, след ромското нашествие, значи да си готов да те срещат като натрапник, да те обиждат, както ние обиждаме в България мургавите си събратя… Разбира се, това е тема на друг разговор.

Но така или иначе аз реших, за пореден път в своя живот, да се опитам да потърся Надеждата, вярвайки че все още има свестни българи в съдийски тоги и адвокати, че все още има поне зрънце чистота в толкова мръсната за съжаление родина.
Когато отидох в районния съд срещу хотел Славия, когато видях как обезумели от притеснение и обида възрастни жени и мъже, треперейки, поемаха призовките разлюлени, разбрах, че пак съм сбъркал. Че пак съм се излъгал. Разбрах, с кожата си усетих, че оправия в България не е имало, а и няма да има. Че тази страна е прокълната и вече се е превърнала в ТЕРИТОРИЯ на сенките, на ВИНОВНИТЕ, както казва по-горе проф. Миланов, на хората-уста без зъби, на една клоака, където думичката СПРАВЕДЛИВОСТ предизвиква псувня и погнуса и от мръсника-мангизлия, но и от, о, Господи, тоталния бедняк…
Какво можеш да очакваш от такава територия и такива оскотели хора?
И все пак аз въстанах! И все пак аз, имайки примера на моя колега-писател Емил Измирлиев, който успя да се пребори с пипалата на октопода Парно, както и моралната подкрепа на шефа на Федерацията на потребителите, Павел Кърлев, пуснах възражение.

А и не можех да постъпя иначе.
Защото нямаше как да се гледам до края на земните си дни в огледалото. Защото нямаше как да продължа да пиша и да отговарям на писмата, мейлите и обажданията на хилядите си читатели…
Просто нямаше да съм аз.
Случайността ми намери и адвокат – младо, хубаво момиче, видях, че имаше болка в иначе бистрите й очи, като гледаше хората-сенки в районния съд, затова и не се подвоумих – адвокат Сашка Митева стана моят защитник. Убеден съм, надявам се, че младият човек не ще подходи формално, а честно и професионално, защото какво е един хонорар пред усещането, че си помогнал на СПРАВЕДЛИВОСТТА? Да, едно може би отдавна забравено у доста българи усещане. Дай Боже, такъв да бъде и българският съд.

А пък аз обещавам на вас, моите читатели, че ще ви информирам редовно за хода на нещата. Защото тази моя битка всъщност е битка на ОНЕПРАВДАНИТЕ, на ВИНОВНИТЕ хора, на малките пешки, без които обаче тази игра, наречена ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ, не би била възможна…

Вместо епилог

Всъщност какво излиза? Сега, живеейки в Града на Свободата и Светлината – Париж, града-мечта на живота ми, който ми дава много, но и много ми взема, аз чакам три неща – пролетта, невероятната пролет на Париж, за да мога на воля да разхождам моята внучка Дияна, кръстена на мен и на моята майка Яна, отишла си от тоя свят с пенсийка, пенсийка ли, от цифром и словом 63 евро, така и не успяла да види правнучето си, да чакам новата ми книга КЕСТЕНИ ОТ ПАРИЖ, за която ето какви думи ми писа издателят ми, шефът на една от най-големите издателски къщи Стойо Вартоломеев: „Здравей приятелю!
Страхотна книга си написал! Много горещи кестени си извадил от Париж. Чак и аз се опарих от тях. И моята душа проплака. Особено в този великолепен разказ за нашите изстрадали български майки-мадони, за които животът беше само работа и дълг. Поздравявам те! Имаш пълната ми морална и издателска подкрепа. Надявам се до 3-4 месеца книгата да бъде издадена и направим представяне не само в България, но и в Париж. Продължавай да пишеш и да вярваш в доброто. Светът е оцелял, защото вярата е свещена и доброто винаги е възкръсвало. И побеждавало, колкото и странно да звучи това за този съвременен абсурден свят! Продължавай да пишеш!
Стойо Вартоломеев”

Да, хубави неща чакам, нали? Но… И, няма да сме българи, ако в подобен момент липсва това толкова обичано от нас НО.
Та чакам и развитието на третото нещо, което, за съжаление ,хич не е приятно като останалите две, тоест делото ТОПЛОФИКАЦИЯ – ДИМО РАЙКОВ, тоест Голиат срещу Давид, тоест Октопода срещу писателя, шайката от нагли и цинични играчи срещу дръзналия се да им се опълчи, вкусил от Свободата на нормалния човешки свят… Е, малко се поувличам, нали, не съм чак такъв самооблащаващ се човек, не съм и чак такъв смелчага, но нали не може повече така да се търпи…
Ще познаете ли резултата? Май че да! Все пак мачът се играе в… България. Не в държавата, а в територията БЪЛГАРИЯ… Там, на Балканите, където законите и правилата са различни от тези в нормалния свят…
Но все пак надеждата умира последна. Хайде, ще видим. Въпреки че, въпреки че… А и вече има Страсбург, нали уж сме членове на този толкова чакан Европейски съюз…

ДИМО РАЙКОВ
Париж, 20 февруари, Деня на социалната справедливост