ДУМИ НА БЛАГОДАРНОСТ КЪМ Г-Н РАФАЕЛ АЛМАЛЕХ ПО СЛУЧАЙ НЕГОВАТА 95-ГОДИШНИНА
Господи, не е за вярване – нашият бат Рафо, българският евреин с огромна-а-а и бездънна като океана доброта и с топло сърце, а не парче лед както на повечето българи, живеещи в Париж, днес навършва 95 години! Не един, не два, не петдесет, не седемдесет, а … цели 95 лазарника! Приятели, погледнете това обло, излъчващо толкова благост лице – нали нашият бат Рафо всъщност е едно голямо, все още ненаиграло се дете, което съдбата е предопределила да доживее до дълбоки старини, но същевременно в добро здраве, да не притеснява близки и познати, а да ги окуражава с присъствието си и добри думи и жестове към тях? Погледнете усмивката на този достолепен българин, който и макар живеещ в чужбина от толкова години не е забравил най-българското, онова, което все още ни крепи като нация и усещане – способността да състрадаваш на ближния, да споделяш неговото щастие, но и болка, да поемаш от чуждата тъга и да я превръщаш в радост от живота…Това днес го умеят малцина нашенци, и то в България, а бат Рафо го демонстрира не къде да е, а в Париж, този иначе чудесен град, в който обаче ние, българите, често изтръпваме от студа и лошотията на нашего брата бг-емигранта. Приятели, погледнете, да, погледнете бат Рафо – този посланик на доброто и сложете ръка на сърцето – нима има друг нашенец в Париж, който да е по-подходящ от него за олицетворение на българския абат Пиер-френския символ на живот в името на другия? Нима някой друг от нас в най-пълна степен би имал право да приеме за свои свещените думи:” Ако спасиш един човешки живот, значи си спасил целия свят!” Думи, които съпътстват делата, добрите човешки дела, на господин Рафаел. Колко от нас винаги ще носят спомена за добрините, които той ни е вършил и върши, колко българчета ще си спомнят как в най-тежки за тях мигове,останали без подслон под мостовете на Сена, са прибирани от този чудесен човек. Когато веднъж го попитах, след като разбрах, че доста често някои от тези млади хора вместо благодарност са му отмъквали портфейла, защо продължава да върши това, нашият приятел ме погледна укорително:” Райков, че как ще оставя българче да нощува под моста, та хотелите тук са толкова скъпи, а и е опасно. Е, майната му на парите. Пък и аз вече се изхитрих – оставям само по двайсет евро в порфейла…” Да, така ми каза тогава бат Рафо. И се засмя – ситно, къдраво – едно голямо и добро дете… И като прекланяме днес, на върха на неговата 95-годишнина глава пред огромното топло и тръпнещо от любов към човека сърце на нашия бат Рафо, ние му пожелаваме здраве и късмет! Останалото той си го има в изобилие. А, и още нещо – Господи, как щях да забравя! Пожелаваме му от сърце никога, до сетния му дъх, да не секва неговата виталност, неговата жажда към радостта от живота, нещо, което ние, българите, независимо от възрастта ни, почти сме забравили и изгубили. Докато бат Рафо го пази това усещане винаги живо в себе си. Та представяте ли си – той, нашият мил приятел, това 95-годишно дете, да остане дори и за миг без най-хубавото, което е измислил Господ за мъжа? Да, жената…Която за бат Рафо е винаги красива, винаги стремеж и осмисляне на земното мъжко съществуване… Как само хубаво му викат жените на на г-н Рафаел – Рафи-и-и… Така меко, напевно, обещаващо… Затова – бъди ни жив и здрав, бат Рафи-и-и, да „илядиш”, както казва народът ни, за радост на еврейското семе, което те е родило, на българското – което те е създало и на френското – което те е приело и съхранило… Да, обичаме те,бат Рафи-и-и… Наздраве и сполай ти!
22 март 2011 г. Париж
От името на твоите приятели бг-емигранти в Париж – Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар