ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 20 юни 2012 г.

КАЛИН СЪРМЕНОВ И МЛАДИТЕ БУНТАРИ

ГОЛЕМИЯТ АКТЬОР КАЛИН СЪРМЕНОВ И ВИКОВЕТЕ НА МЛАДИТЕ




На общата стена възникна призив за бойкот на услужливите медии. И веднага се намери опозиция. Човекът зададе въпроса - е, и какво ще направите?

И аз седнах да му отговарям. И написах този текст.

Е,Тошко, с този въпрос изби рибата! Всъщност с него, въпроса де, и ние избивахме рибата 20 години. За мен посланието на Мартин, Милена и другите е не толкова към медиите, в случая телевизиите, а към журналистите в тях. Идвайки си от време на време в България аз постоянно усещам как страхът обхваща все повече и повече журналисти. Но онова,което ме изумява е удоволствието на някои да се подлагат да бъдат използвани като дъвки, тоест самите те с кеф манипулират и размахват според случая, разбира се, пръст на неудобния.

Най-много обаче ме потриса това, че бг-журналистите играят на групички и са "стоманени" бойци срещу ...най-беззащитните, тоест възрастните, болните, безработните...Кажете ми кой журналист е издигнал глас, с малки изключения, срещу КОНТРОЛИРАНАТА БЕДНОСТ в България, срещу никъде несрещания рекет на ТОПЛОФИКАЦИЯ? Да не продължавам...

Кажете ми защо никой не коментира новината номер 1 през последните дни - оправдаването изцяло на Вальо Топлото! Какъв по-дълбок и красноречив символ на онова,което се разиграва пред очите ни? Има ли сред протестиращите лозунг срещу ТОПЛОФИКАЦИЯ, ами срещу КОНТРОЛИРАНАТА БГ-МИЗЕРИЯ?

Как може журналистите, съвестта на народа, тези, които винаги трябва да бъдат в борба за защита на изпадналите в нужда, да получават заплати от хиляди левове, а бабите им - 50 евро на месец?!? И това да не им прави никакво впечатление на тях, призваните да се борят за истината журналисти? Да не говорим за писатели, артисти, интелигенция, която всъщност е една елементарна пушилка, която мисли само за пълнене на джобове и прецакване на колегата си.

Много хубаво Калин Сърменов всъщност е описал този процес, много вярно.

Лично за мен "откриването" на този актьор през месец април, когато представях моя нов роман "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза" и когато срещнах толкова плътен страх сред повечето колеги-журналисти, бе моята радост и надежда,че българският корен все още е жив и способен да дава живот.

Какво имам предвид? През последните години, установявайки се да живея в Париж, наред с трудностите аз се научих да се радвам и на чуждия успех. Научих се да усещам с кожата си таланта, и то сам, а не някакви си "избраници" да ти втълпяват - този е талантлив, този не е. Свобода, свобода, свобода...И много култура, много памет, много самота, но хубава самота, а не бг-самота в давене в собствена завист, и то към най-близкия ти приятел понякога... Да избереш да бъдеш свободен, макар и беден - това е нещо неописуемо. Всъщност колко ли му трябва на човека? Едно зрънце, нали?

И ето - чрез редките включвания на телевизора се докоснах до един голям талант.

Аз, който напоследък имам възможността да се радвам на играта на най-големите в света актьори,и то на живо, останах изумен от невероятното екранно присъствие на този българин.

Всяка негова мимика, всяка извивка на тялото на този човек е игра от висока класа. За мен признак, най-красноречив признак за талант, е силата на въздействието на онова, което прави творецът. Дали то ще съумее да трогне, да разлюлее зрителя, читателя ...

Калин Сърменов е роден талант. И как така обаче той бива открит от моята скромна особа чак сега - та тай бил на цели 49 години? Къде е бил досега? Защо не е играл досега? И ако е играл, къде и как?

Отговорите на тези въпроси намерих в едно негово интервю тези дни. Честно, с болка актьорът разказва за одисеята си. Прочетете го.

Той всъщност споделя онова, което на мен ми каза 95-годишният Стефан Хесел, авторът на есето "Възмутете се!", станало знаме на протестиращите днес в цял свят - мосю Райков, ако човек усети, че не намира за какво да се възмущава, значи е мъртъв приживе...

Това ми каза мъдрецът, имайки предвид задоволения днес Запад. А какво да кажем ние, българите, най-скотско живеещото племе в Европа, осъдило родителите си, кръвта си на геноцид, Да получават толкова, колкото да се ... хвърлят от балкона...И това вече цели 20 години...

Както и с проблема с монополите. Топлофикация е тема табу. И знаете ли защо? Защото тези, в чиито джобове отиват грешните народни пари на тези пенсионери-страдалци умеят много умно и добре да разпределят апартаменти, парички, облаги - на журналистите толкова, на политолозите толкова, на социолозите...И стената е страшна! И обикновеният човек за нищо на света не може да я пробие, особено сам. И така вече 20 години...

Онази привечер забелязах как изникна палатка на единия бряг на Сена. Квартирата ми е наблизо и когато вечерта се изви буря, затрещяха светкавици, чуха се викове, аз скокнах.

Отидох при момчетата и момичетата, които бяха пред палатката - да, оказаха се нашенци. Те продължаваха да викат - не, не за помощ, както бях помислил аз.

- Ами, викаме, защото това не можем да го правим в България, викаме, защото тук сме свободни - момичето беше толкова хубаво, с едни големи красиви очи...

Свободни, свободни,свободни...

Ами, това е моят текст.

Не знам дали той има някакво значение, просто реагирах на този нелеп и постоянен бг-въпрос.

Но поне едно е общото - виковете на младите! И на "старите" като Сърменов.

Свобода, свобода , свобода...



Димо Райков

Париж

Няма коментари: