ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

петък, 22 юни 2012 г.

БЕТСЕЛЪРЪТ "РЕКАТА НА СМЪРТТА" ОТ ДИМО РАЙКОВ - в. "МАРИЦА" представя


В. "Марица"- Пловдив

Бестселърът „Реката на смъртта" от Димо Райков с премиера днес

03 Май 2012; 11:10 Видяна 321 пъти, 5 коментара





Писателят Димо Райков, който от няколко години живее постоянно в Париж, пристигна в България за премиерата на новата си книга - „РЕКАТА НА СМЪРТТА или разказ за генезиса на една омраза". Премиерата на романа в Пловдив ще се състои днес в книжарница "Хермес-Централ" от 18 часа.



Романът разкрива механизма на един особен вид престъпление на комунизма, който досега никой и никъде не е показвал.

Книгата е сензационна и е на път да предизвика

сериозен обществен скандал.



Димо Райков е един от най-харесваните и четени български автори. Освен в България, той стана много популярен и във френската столица, където живее заедно със семейството си. Там г-н Райков поддържа контакт не само с живеещите в Париж българи, но и със световноизвестни писатели като Марк Леви, Фредерик Бегбеде, Бернар Вербер, Стефан Хесел и др., които силно се надяват някой ден да прочетат книгите му на френски език.



Ето какво пожела бестселъровият автор Марк Леви на Димо Райков:

Приятелю, пожелавам ти красива творческа свобода.

Благодаря ти за посрещането в твоята страна.

Надявам се един ден да чета книгите ти на френски език.

Нека моята симпатия да бъде за теб, писателю!







С Марк Леви, най-четения автор във Франция, Димо Райков се познава от няколко години. Това, което ги свързва, е добро приятелство и много общи спомени, включително и в нашата страна.









Въпреки успехите си във Франция, Димо Райков и за миг не си е помислил да прекъсне връзката си с България. Това, което го връща, е любовта към родината, приятелите и многобройните му почитатели. Плод на силната връзка на Димо Райков с България е и най-новата му книга - „Реката на смъртта".



По време на престоя си в България Димо Райков ще се срещне с многобройните си почитатели в София, Пловдив, Русе, Стара Загора и Бургас. Ето и част от програмата му:

„Реката на смъртта" ще има официални премиери в градовете София и Пловдив.

На 23 април - Международния ден на книгата и авторското право, Димо Райков ще бъде специален гост на официалното откриване на книжарница „Хермес" в град Русе.

Писателят ще раздава автографи и на многобройните си почитатели в Бургас и Стара Загора.



Всички тези прояви са част от Националната кампания „Походът на книгите", в която се включват ИК „Хермес" и книжарници „Хермес".



Авторът - от Малко Търново до Париж







Димо Райков с Умберто Еко



Димо Райков е един от най-интересните съвременни български писатели. Роден е на 31 юли 1954 г. в най-строго охраняваното в страните от някогашния Варшавски договор градче Малко Търново, намиращо се в Странджа планина, на няколко километра от българско-турската граница.

Димо Райков завършва минно училище в Бургас и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий", дълги години работи като редактор в редица литературни издания и национални медии. Сред длъжностите, които заема, са съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на „Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика.

Творческата му кариера започва през 1983 г. със сборника разкази „Стълба от камък", последван от повестта „Жребият" (1987 г.), сборника разкази „Мигът на невестулката" (1989 г.). Издава и романите „Писма до мъртвия брат" (1993 г.) и „Пансионът" (1995 г.). През 2008 г. те са преиздадени в едно томче.

През последните няколко години Димо Райков, преди да се установи да живее в Париж, поделяшe времето си между София и столицата на Франция, творчески плод на което бе един уникален и любопитен триптих за Града на светлината. Той обхваща популярните му и радващи се на огромен интерес книги: „Париж, моят Париж..." (2006 г.), претърпяла три издания и класирана в Топ 20 на най-продаваните книги на „Хермес", „BG емигрант в Париж" (2008 г.) и „55 тайни на Париж" (2009 г.). Вече живеещ в Париж, писателят издаде и сборника с разкази „Кестени от Париж".

Авторът е член на Сдружението на българските писатели и е носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина.



За книгата



„РЕКАТА НА СМЪРТТА" - РОМАН ЗА ЕДНО УЖАСНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА КОМУНИЗМА И НА... ПАМЕТТА



Дъждовна нощ. Проехтяват изстрели... На метри от българско-турската граница, досами единия бряг на река Резовска, е разстреляно немско семейство...

Романът „Реката на смъртта" разкрива механизма на един особен вид престъпление на комунизма, който досега никой и никъде не е показвал. Една потресаваща истина, която и днес старателно се прикрива.

А фактите, макар и непълни, са ужасяващи: стотици обикновени хора от бившия Източен блок, дръзнали да бягат на Запад и избрали да пресекат границата тук, вместо търсената свобода, са намерили смъртта си на граничната бразда. Заклеймени по тогавашните закони на соцсистемата като „врагове" и „престъпници"...

Това е роман - вик срещу пречупването, срещу посегателството спрямо личния свят на човека, роман - разобличение на пагубните методи на едно общество, присвоило си в определен момент от историята правото да бъде съдник на човека, да го превръща в послушно винтче и да прекършва неговия изконен стремеж за полет към... Свободата!

„Реката на смъртта" провокира усещането ни за памет - нещо, което толкова ни е нужно днес. И което всъщност все още ни поддържа човеци...







„РЕКАТА НА СМЪРТТА" ЩЕ ПРЕДИЗВИКА СКАНДАЛ



Интервю с Димо Райков



- След цикъла „френски книги" какво Ви провокира да напишете „Реката на смъртта" - роман, чието действие се развива в България и чийто главен герой е българин? Лесно ли се завърнахте към чистата художествена форма?



- С обозначените от Вас като „френски" книги, както и с този мой роман, аз искам да предизвикам една сълза в душата и очите на читателя. Това като писател ми стига. Затова и толкова много ме радват десетките, стотиците отзиви на читатели, които ми пишат или телефонират и които ми казват, че моите книги са ги трогнали, благодарят ми, че съм преобърнал живота им.

Така че формата мен не ме привлича, не я търся преднамерено, просто онова, което се ражда в главата и сърцето ми, когато сядам да пиша, само диктува - аз просто се оставям... А и вече имам доста опит като писател, под ръката ми са излезли хиляди страници...



- Казвате, че романът Ви описва механизма на машината за омраза - насаждането от детска възраст, че чуждият и различният е враг и престъпник. Това ли считате за най-голямото престъпление на онзи режим?



- Аз съм категоричен, че най-голямото престъпление на всеки режим е потъпкването на човешкото достойнство, смачкването на индивидуалността. Равно, еднакво, униформено... И безнадеждно... А няма ли го цвета, няма ли я тръпката, идва омразата. Все трябва някой да е виновен, когато живеем така равно, нали?

И още нещо - страшно престъпление спрямо човека е един режим да се опита да наложи идеология, каквато и да е тя, на всички в една общност. И то да я наложи насилствено. Това наистина е престъпление, което не трябва да се прощава. Или поне да не се забравя...



- Германия се слави като държава, която не бяга от историческата си отговорност. Как реагира германската страна по казуса със загиналите на чужда, включително на българска територия източногермански поданици?



- При подготовката ми за романа, когато разбрах, че дори и днес - и в България, но и в Германия, тези невинни жертви на ОМРАЗАТА продължават по някакви си бюрократични приумици да бъдат считани за предатели, за престъпници, дъхът ми секна. Как е възможно това в нова, обединена Европа? Европа на човешката солидарност, на справедливостта... И то в Германия, един от стожерите на Европейския проект?

Разбрах и това, че май нямаше да имам куража да напиша този роман, ако не живеех сега в Париж.

Разбрах и доста други неща, но нека да оставим на читателя да се докосне до тях, прочитайки романа...



- Пред паметта на загиналите или пред идните поколения смятате, че носим по-голяма отговорност?



- Всъщност най-голямата отговорност на всяко човешко същество е пред Паметта - и миналата, и днешната, и бъдната. И пред кръвта, която опреснява паметта.

Просто с този роман открехвам една непозната, непоказвана до този миг страница от оня Живот, който не само че не трябва да бъде забравян, но и който трябва винаги да бъде у нас, а и у децата и внуците ни. Страница, която да ни напомня, че всички сме божи същества, дошли временно на тази земя и приемащи усещането, че доброто винаги е повече от злото, че омразата ражда насилие, а насилието - престъпление... И че когато нараняваш достойнството на другия, ти всъщност нараняваш себе си...





Отзиви за книгите на Димо Райков



Kнигатa на Димо Райков „Кестени от Париж" е от онези, които не оставят никого безразличен: те покоряват, разплакват и шокират с величието и падението на своите герои. Тя е едно от най-талантливите издания у нас напоследък и е създадена с рядко срещана покъртителност, като особено въздействащ е последният разказ „Помен за мама". В него могат да се разпознаят всички хора, привидно скромни, но вътрешно изпълнени с благородство, запазили своя духовен аристократизъм въпреки бедността и издевателската алчност на политиците.

в. "Монитор"



"Дядо Коледа от Париж и кметът на Малко Търново", "Живот на колене на "Шан-з-Елизе", "Акордеонистът Бойчо и милионерът". Нима подобни заглавия на разкази не биха привлекли внимание? Те са част от 13-те, включени в томчето "Кестени от Париж" (ИК "Хермес") на писателя Димо Райков, който живее и твори във френската столица. Но не прекъсва връзката си с България. Райков казва, че книгата му е за болката, за усещането за милосърдие, за умението да докоснеш чуждата мъка и радост. Героите му обитават парижкото метро, там се трудят, пеят и плачат, далече от родината си...

в. "24 часа"



Уважаеми господин Райков,

Държа да Ви изкажа искрените си поздравления и благодарности за прекрасната книга („55 тайни на Париж"), посветена на Париж, която е своеобразен пътеводител за всички, които обичат и желаят да посетят красивата френска столица.

С увереност и надежда да се видим отново по сходен приятен повод, Ви моля да приемете, господин Райков, израза на моята отлична почит.

Етиен дьо Понсен,

Посланик на Република Франция













Сподели в: Svejo.net Facebook Delicious Digg КоментариРедакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.





студент

22 Юни 2012; 10:56

Оценка: 0 #1

Това е най-хубавият роман,който съм чел напоследък!непонятна ми е злобата на коментатора-граничар. Романът на Димо Райков няма нищо общо с филма,за който говори злобарят. Тук се разглежда един глобален човешки въпрос, за раждането на една омраза по времето на комунизма. Това е време,което е непознато за мен,но чрез книгата се докоснах до мрачните години. Един истински европейски писател и един истински европейски роман!

Няма коментари: