ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Емигрант от Париж пише до президента Плевнелиев






ОСТАВЕТЕ НИ НА МИРА!
ИЗБЯГАХМЕ ОТ ВАС, А ВИЕ НИ ЗАДУШАВАТЕ С "ОБИЧТА" СИ...



Научавам от бг-пресата, че по Ваша инициатива през ноември ще се проведе в ...Брюксел някаква конференция, "пропита" от обич към емигрантите, тоест към такива като моя милост.

Разбира се, за "критикар" като мен няма да има ПОКАНА.

Но пък и аз никога не бих я приел.

Защо?

Поради една единствена причина. Та аз на тези години тръгнах да рискувам, защото вече не издържах да понасям ударите в СТЕНАТА! Блъскаш се, трепеш се - не, няма помръдване...

Тръгнах, защото не можех повече да понасям липсата на каквато и да е солидарност, съчувствие, доброта към болните, възрастните, бедните...

Защото вече не издържах на завистта, злобата у българина към другия, но и към ...самия себе си - нещо, което е непознато на други географски ширини.Та ние толкова обичаме да се ... мразим!

Тръгнах най-вече заради предателството към родната кръв - та има ли друга страна, където родителите в края на живота си да "живеят" с 50 евро пенсия на месец, а техните деца да лъжат и крадат като за световно?!?

Поех кръстта си - знаех и знам, че няма пръст като родната, че в другата страна винаги ще бъда чужденец.

Но исках, а и искам да доизживея дните си без да виждам СТЕНАТА, без да бъда години, цял живот, опитно зайче на шепа безочливи същества с парчета лед вместо сърца...

Исках, а и искам да живея просто нормално в нормална страна, страна със закони за всички, а не само за народа, в страна, където хората имат и мигове, когато се радват на живота , а не все да оцелявам, все да слушам - утре, утре... Гледаш го, усещаш го, че е от черно по-черно, а от екрана ти казват, че е… бяло. И ти трябва да го възприемеш, че е бяло… А то си е черно, та чак черно… за да могат да продължават те, безочливите, така хубаво да си живеят днес...

И ето - сега тези, от които избягах, по Ваша инициатива, щели да се събират да бистрят моето положение?!?

О, небеса!

О, уважаеми господин Плевнелиев!

Моля Ви – оставете ни на мира!

Намерете си други поводи, за да похарчите парите на моята майка Яна от странджанското градче Малко Търново, която преди две години си отиде от тоя прокълнат бг-свят със … 126 лева пенсия... Вие знаете ли какво е това да живееш днес със 126 лева, тоест 63 евро на месец?!?

Моля Ви, г-н Плевнелиев, моля ви , дами и господа, не осквернявайте паметта на мъртвите.

Защото - " Живите затварят очите на мъртвите, но мъртвите отварят очите на живите"...

Знаете ли, г-н Президент, колко въпроси, ако позволите, бих искал да Ви задам. Но ще се огранича само в три.

Първият – знаете ли, че единствена в съвременния свят на 21 век България е „инкубатор” на едно невиждано явление в нормалния живот – старици-гурбетчийки на по 65-70 години работят като слугини в Гърция, Испания, Франция…

Виждали ли сте очите на тези майки-мадони? Виждали ли сте как и къде живеят те, как слугуват в чуждите страни за парчето хляб, как ръцете им са до кръв разранени от пране и чистене…Защо и как Вие, вечно усмихнатият президент, допускате подобна гавра над майките български, които на тази възраст би трябвало да се радват на старини и внучета…

Вторият ми въпрос – Вие знаете ли, че днес, в 21 век, единствени ние, българите, и румънците не можем да работим нормална работа, че и за да работим, дори като чистачи и миячи, да речем в Париж, трябва да плащаме унизителната и расистка такса за право на тежък труд от около 1000 евро. Как може да съществува днес такава”ангария”?

Знаете ли, че в уж нормалните страни само като кажеш, че си българин, и веднага се извръщат от теб – а, мизерниците на Европа…

И това не го казват за африканите и за другите, а за нас – представителите на уж горда европейска нация с многовековна история…

Знаете ли, че Вашите министри и депутати, които идват в тази същата чужбина дума не обелват за истинското състояние на нещата, те просто идват на поредната скъпо платена екскурзия-лайф…

И колко още въпроси искам да Ви задам, г-н Президент…

Нима не си задавате въпроса – защо тези хора не искат, а и няма да се завърнат в България, въпреки униженията и несгодите, на които са подложени в чужбина?

Да, задайте си този въпрос…

Но преди всичко си задайте моя последен въпрос.

Защо в България , в самата страна, на която Вие сте президент, има толкова вътрешни емигранти?

Има ли друга такава страна днес – да си емигрант в собствената си родина…

И тогава, г-н Президент, след като сте си задали поне един от тези мои три въпроса, правете конференции.

Ако искате, те нека да бъдат и на края на света дори…

Защото и там има българи – толкова много те са облъчени от „любовта”, от „обичта” на властта в България, толкова много й се „радват”, та са намерили покой от нея чак там, на края на света…

Където всъщност ще се проведе и Вашата конференция…

Ако наистина милеете за нас, емигрантите, още утре направете, или поне започнете да правите така, че да не изтича повече кръвта народна от България, това направете, а нас вече "кучета ни яли"...

Още утре поправете и вопиющата несправедливост-български патент - вдигнете пенсиите на майките ни, дайте им възможност на тези свети мъченици на този "уникален" наш преход да доизживеят дните си достойно!

Достойно ли?

Господи, на кого всъщност говоря, на кого пиша тези думи...

И все пак, и все пак...

Та Вие, г-н Плевнелиев, сте президент на една все още държава-суверен!

Президент...

Значи преди всичко добър човек, добър българин...

Раждан от майка...



Париж

12 септемри

Димо Райков

.

Няма коментари: